Разреши си да живееш…

Published 17.01.2023 | By Йосиф

Разреши си да живееш…

Автор: Nina Sumire

Веднъж чух тези думи и те отекнаха в мен. Отекнаха в нещо, което е било дълбоко в моето сърце.

Съдбата ни дава много повече блага, отколкото си позволяваме да ползваме.

Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.

Забраняваме си да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти от щастливи събития.

Живот пълен със забрани. Какво е това?

Този въпрос започнах да си задавам след думите на една позната: «Животът е страдание, очистване. Страдаш — значи се развиваш, така е угодно на Бога».

Нищо особено, ако не беше без значение. Но този девиз се въплъщава много ярко в живота на познатата. Щом я запиташ, как е, отговорите са винаги едни и същи: болести, скандали със съпруга, проблеми при децата, силна умора, проблеми на работата, битови неуредици…

Забелязва се много, как нараства вътрешната неудовлетвореност. Тя не се променя, защото е убедена, че така е угодно на Бога.

Действително ли са «кармични» всички негативни събития? А негативни ли са по същество? Може ли да са обучаващи?

Така е, действително се уморяваш и разочароваш от живота, очаквайки всичко да свърши и всеки път се съгласяваш на следващото страдание.

Отказваш ли се от това, което те радва, вдъхновява, изпълва, утешава, което създава благо състояние… Винаги или понякога.

Бог против ли е здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?

Дали е против, да се радваме на зазоряването, на тайнствените залези, да дишаме с любов, да се радваме на цветния аромат, на разцъфналата пролет?

Дали е против почивката чрез разходка, пътуване, поход или на дивана? Дали е против, семейството ни да е мирно и хармонично? Дали е против, да сме успешни, осигурени, реализирали талантите си? Дали е против да сме красиви?

Понякога може да забележим, че сме си забранили много неща по съвсем различни причини:

— да се радваме на живота, когато сме загубили близки и роднини. След което години наред съществуваме, а не живеем;

— така и не се решаваме да разкрием таланти и способности поради предубеждения в семейството, къде сме родени или заради възрастта, поради липса на някакво образование. Тези, които обичам да чета — независимо от възрастта, са ми интересни с мъдростта, с многото впечатления и изводи от живота. И мнозина от тези автори са далеко от «мечтата» да получат диплом за филолог. Защото писателската им душа си е такава по рождение. Да, разбира се, нещо са си спомнили, нещо са усъвършенствали. Но най-главното е, че са си разрешили да живеят творчески живот, независимо от…;

— така и не си разрешаваме щастлив семеен живот, поради чувство за вина или заради минали болки, страхове от бъдещето;

— можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, любовни знаци, внимание, а затова да се чувстваме самотни.

Но кой не ни дава всичко това? Бог, другите хора, съдбата-карма, възрастта, «случайностите», «така се получи»?

Дава ни се. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?

Помня напълно абсурдна сега за мен история. Беше поучителна. Все още ме е срам. Преди всичко пред самата себе си. Заради глупостта.

Веднъж чух от много уважавани от мен хора, че книги пишат само «материалисти», далечни от духовност. Ако се заемеш само с духовното, списъкът е ограничен.

Честно, тогава не разбирах, както сега, че всичко материално може да се реши по напълно духовни начини. Разбира се не всички, а благото материално.

А още чух допълнително, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква «интересна» моя версия.

И съм на тренинг при Олег Георгиевич Гадецкий. Задавам въпрос за творчеството: да бъде или да не бъде. Може ли да се сетите, какво отговори.

Талантите ни се дават от Бог. Да се отказвате от даровете — значи да не следвате предназначението си.

Стоя, обливайки се в сълзи: а нима е възможно чак толкова? Изключителна глупост))

Затова е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето.

Подхожда ли ти?

Може твоя път да е толкова засукан, че да не му подхождат никакви ограничения, от които може да е доволен някой друг?

Разрешете си да живеете…

Да плачете под дъжда, ако ви се иска. А ако ви се иска – да танцувате.

Научете се да живеете още по-пълноценно след загуба. Да живеете за себе си и онзи младеж.

Да вникнете в миналото си и да не му позволявате да ви диктува настоящето.

Научете се да приемате не само жизнените уроци, но и почивките, празниците с радост, ваканциите с възможности.

Да получавате, получавате, получавате колкото се може повече впечатления, образи, истории.

Преглеждайки свежите спомени…

Как ви прегърна днешния залез. Колко нежна е целувката на вятъра по бузата. Колко е чувствително сърцето на дървото, което докосна предпазливо. Колко топли и разбиращи са дланите на близък ти човек. Колко многообещаващо е днешното утро.

Защото някога ще се запиташ: защо си живяла? Какъв бе смисъла на живота ти?

За «вечна» умора, болести, болки и страдания? За съжаления, колко много е пропуснато безвъзвратно на спирките «вече ми е късно», «това не е за мен, не съм достойна», «все едно, няма да ми се получи»?

А за да няма такива отговори, е толкова важно, да си разрешите да живеете. Не да съществувате, не дочаквате, не да преживявате.

А да живеете.

С разтворени длани за удивително-чудесни събития, с разтворено сърце за любов и щастие.

Започвайки от сега и нататък.

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article14439-razreshi-sebe-zhit

Разреши си да живееш…

Разреши си да живееш…

Разреши си да живееш…

Автор: Nina Sumire

Веднъж чух тези думи и те отекнаха в мен. Отекнаха в нещо, което е било дълбоко в моето сърце.

Съдбата ни дава много повече блага, отколкото си позволяваме да ползваме.

Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.

Забраняваме си да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти от щастливи събития.

Живот пълен със забрани. Какво е това?

Този въпрос започнах да си задавам след думите на една позната: «Животът е страдание, очистване. Страдаш — значи се развиваш, така е угодно на Бога».

Забелязва се много, как нараства вътрешната неудовлетвореност. Тя не се променя, защото е убедена, че така е угодно на Бога.

Действително ли са «кармични» всички негативни събития? А негативни ли са по същество? Може ли да са обучаващи?

Така е, действително се уморяваш и разочароваш от живота, очаквайки всичко да свърши и всеки път се съгласяваш на следващото страдание.

Отказваш ли се от това, което те радва, вдъхновява, изпълва, утешава, което създава благо състояние… Винаги или понякога.

Бог против ли е здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?

Дали е против, да се радваме на зазоряването, на тайнствените залези, да дишаме с любов, да се радваме на цветния аромат, на разцъфналата пролет?

Понякога може да забележим, че сме си забранили много неща по съвсем различни причини:

— да се радваме на живота, когато сме загубили близки и роднини. След което години наред съществуваме, а не живеем;

— така и не си разрешаваме щастлив семеен живот, поради чувство за вина или заради минали болки, страхове от бъдещето;

— можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, любовни знаци, внимание, а затова да се чувстваме самотни.

Но кой не ни дава всичко това? Бог, другите хора, съдбата-карма, възрастта, «случайностите», «така се получи»?

Дава ни се. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?

Помня напълно абсурдна сега за мен история. Беше поучителна. Все още ме е срам. Преди всичко пред самата себе си. Заради глупостта.

Веднъж чух от много уважавани от мен хора, че книги пишат само «материалисти», далечни от духовност. Ако се заемеш само с духовното, списъкът е ограничен.

Честно, тогава не разбирах, както сега, че всичко материално може да се реши по напълно духовни начини. Разбира се не всички, а благото материално.

А още чух допълнително, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква «интересна» моя версия.

И съм на тренинг при Олег Георгиевич Гадецкий. Задавам въпрос за творчеството: да бъде или да не бъде. Може ли да се сетите, какво отговори.

Талантите ни се дават от Бог. Да се отказвате от даровете — значи да не следвате предназначението си.

Стоя, обливайки се в сълзи: а нима е възможно чак толкова? Изключителна глупост))

Затова е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето.

Подхожда ли ти?

Може твоя път да е толкова засукан, че да не му подхождат никакви ограничения, от които може да е доволен някой друг?

Разрешете си да живеете…

Да плачете под дъжда, ако ви се иска. А ако ви се иска – да танцувате.

Научете се да живеете още по-пълноценно след загуба. Да живеете за себе си и онзи младеж.

Да вникнете в миналото си и да не му позволявате да ви диктува настоящето.

Научете се да приемате не само жизнените уроци, но и почивките, празниците с радост, ваканциите с възможности.

Да получавате, получавате, получавате колкото се може повече впечатления, образи, истории.

Преглеждайки свежите спомени…

Защото някога ще се запиташ: защо си живяла? Какъв бе смисъла на живота ти?

А за да няма такива отговори, е толкова важно, да си разрешите да живеете. Не да съществувате, не дочаквате, не да преживявате.

А да живеете.

С разтворени длани за удивително-чудесни събития, с разтворено сърце за любов и щастие.

Започвайки от сега и нататък.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article14439-razreshi-sebe-zhit

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов