Духовност

Духовност

Published 21.07.2023 | By Йосиф

Духовност

Голям проблем за група, а и за хора с много контакти. Че хората не живеят духовен живот. Че е предимно любопитство.
Разбирате, че човекът е познал добро и зло. Трябва да живее с доброто. Трябва с намерение да сътворява добро, и да се убеди, действително ли действията му са за благо. По този начин, човека разбира на практика, какво е добро, а какво зло. И се учи.

Но обикновено човек живее егоистично, живее с проблемите си. И повече се интересува от благото си. И се замисля дали постъпва правилно, едва когато възникнат проблеми. Когато се замисли, защо се е случило така, и как да го поправи. И аз, например, живея точно така. Но моята егоистична позиция се състои, че просто не мога да живея за благото на обществото. Именно 24/7. Защото е много трудно. Това е непосилен товар. Трудно е да помагаш на другите, когато сам се нуждаеш от помощ. Затова съвременната психология е построена така, че човек да може да си помогне сам, като начало. Това е основата на здравото общество. Затова е странно да чуеш, когато осъждат хората, опитващи се да решат детските травми. Защото, ако не бъдат решени, ще въздействат върху другите с тези травми.

Каква е ползата от контактите, от поставянето на въпроси. Които често се игнорират от хората, живеещи в някаква илюзия за благост. Мислят си, че разнасят добро, но е добро само за тях. А фактически няма нищо добро. А само игнорират проблемите в света. Своите лични проблеми.

А много често, светът е огледало и отразява това, което е в нас. Неразбраното от нас. А за да го разберем, трябва да го изживеем и да стане част от нас. Да бъде забелязано от вас.

Например, преди живеех именно със съзнателно благо. Стараех се да съм добър и да разнасям добрина. И постоянно си задавах множество въпроси. Наскоро Генадий озвучи въпроса, когато на човека му е добре, обещава да помогне, да реши всички проблеми. А се събужда на другия ден и вече няма такава нагласа. И изчезва, не помага, и не решава. И аз съм се сблъсквал с този проблем, както при мен, така и при други хора. И размишлявам, как може да се реши такъв въпрос. И намерих решение за себе си. Това е нагласата. Трябва да има сериозна нагласа за да пристъпиш към действия точно сега. И винаги трябва да имате такава решителност, за да започнете действия. Веднага или във всеки един момент. И тогава няма да има ситуация, когато давате празни обещания. И вече осъзнавате, колко е голяма разликата. За да сте такъв човек, какъв начин на живот трябва да имате. И каква е разликата между човек, който живее с добро намерение и живеещия по настроение. Дисциплина, аскетизъм, работа с мислите, с намерението, както и с невероятната вътрешна борба. Ще има много силна его-инерция. Което не се случва в обичайния живот, когато просто изливаш душевната си помия. Също така, мислите повече, какви ги вършите, какво разнасяте именно вие. И няма да ви интересува критиката на другите. Просто, няма смисъл.
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/dukhovnost/2023-07-09-48596