Конвейер за производство на морални инвалиди

Конвейер за производство на морални инвалиди

Published 17.06.2024 | By Йосиф

Конвейер за производство на морални инвалиди

Аз съм детски психолог и понякога съм ужасно претоварена. Основният ми проблем са родителите на малките ми клиенти, които сами ги побъркват. Не знам дали лично аз съм такава „късметлийка“ или всъщност почти половината от децата, които са насочени към психолог от лекари или учители със съмнение за различни разстройства (така повечето клиенти идват при мен) имат същата диагноза: околните възрастни са идиоти.

Четиригодишно момченце се държи агресивно, напада други деца на площадката и обижда сестричката си. Само след десет минути общуване с майка му и втория му баща всичко е очевидно. В семейството дори възрастните не знаят думите „съжалявам“, „моля“ и „благодаря“; а обикновено общуват, като си крещят, заканват се „ще те ударя“ и т.н. Най-милото нещо, което казаха на детето пред мен беше „Млъкни, копеле!“ И като цяло, изглежда за втория баща на детето (застаряващ бездомник, който според паспорта е над четиридесет, а според ума е на 13-14 години), че трябва да научи детето да отговаря на баба си с „Млъкни, стара кучко!“ – страхотна остроумна шега. Като цяло момчето няма никакви отклонения, просто прилича на родителите си.

Шестгодишното момиче Саша говори за себе си в мъжки род и се опитва да убеди всички, че е момчето Саня. Разстройство на половата идентичност? Няма значение. Просто мама и татко искали втори син и от ранна детска възраст казват на дъщеря си, колко е жалко, че не се е родила момче, а като отговор на всека слабост казват: „Защо си като момиче? !“ (здравей, гараж, детето ти всъщност е момиче!), а молбата за закупуване на красиви обувки се възприема като знак, че дъщерята ще порасне проститутка – тя вече знае тази дума много добре. В същото време момичетата бягат от по-големия си брат, сякаш е мръсен: той е момче. Саша, естествено, има две възможности: или завинаги да се признае за второкласен човек, или да се опита по някакъв начин да стане първокласен човек. Тя избра последния вариант и това е напълно нормално за човек със здрава психика (дори и да е малка). Не е нормално да бъркаш така в главата на умно и недоразвито момиче още преди училище!

Първокласникът непрекъснато се опитва да бръкне в гащите на други деца, застава зад тях, имитирайки полов акт и убеждава момичета да направят стрийптийз… Аларма вдигнаха родителите на момиче, на което то предложило, цитирам, “смучи ми пишката” за шоколад. Повишеният интерес към тази тема в такава ранна възраст може да е симптом на няколко по-големи проблема. Или детето е покварено, или има сериозен хормонален дисбаланс (хормонален набор на възрастен в тялото на дете), или някакви проблеми с кората на главния мозък… Оказва се обаче, че бащата на детето смята за напълно нормално да гледа порно на компютъра в присъствието на сина си: „Какво има, той е малък и нищо не разбира. И ако разбере, нека порасне мъж, ги-ги-ги.”

Десетгодишно момиче буквално мрази всички момчета и всякакви намеци за междуполови отношения, а съседът по чин, който ѝ казва, че е красива, я вбеси и му счупи носа. Разбрахме, че цялата ситуация е възникнала заради майката на момичето. Тя е самотна майка. Жена с бурен, но не много щастлив личен живот. Поредица от „нови татковци“, някои от които не издържат и три месеца (а един от тях биеше момичето) и „с нея сме като приятели, всичко ѝ казвам“. Тоест майката направи дъщеря си доверителен човек. От ранна детска възраст детето знае кой от „чичовците“ на майка му има проблеми с потентността, кой има ревнива жена, която изчаква майка му във входа на работата (след което трябваше да наложи два шева на лицето си), кой „е скъперник, не си е купил дори пръстен, от когото е направила три аборта и т.н. Мама искрено вярва, че подготвя момичето за зряла възраст. Момичето вярва, че „възрастният живот“ е просто безкрайни битки с нечии жени, с аборти и еректирали пениси, и ще вижда всичко това до гроб (в този случай е трудно да не я разберете).

Десетгодишно момче. Рядък случай: детето е доведено от майката. С молбата „Направи нещо, то дразни бащата“ (по принцип търсенето на „бутон“, който може да се натисне, за да бъде детето удобно, е любима тема на родителите, които сами водят децата си). Като цяло ситуацията е почти класическа: бащата от време на време намира нова любов и си тръгва заради нея, след това мама го „печели“ обратно с борш и копринени халати, в семейството е идилия за известно време и отново всичко се повтаря. Интервалите стават все по-кратки и по-кратки, а детето като цяло „съсипва всичко“ – третира баща си като баща, а не като източен падишах. Наскоро – само си помислете! – помоли родителя, страдащ от махмурлук, да му помогне да реши задача (беше напсуван и получи такъв шамар, че полетя към стената). Отговорът „По-добре, по дяволите, да предпиша лечебни удари за таткото!“, Разбира се, не е в обхвата на професионалната етика, но това е може би основното нещо, което ми идва на ум в този случай.

Всички описани случаи са буквално в рамките на последния месец. Досега всички тези (и много подобни) деца са просто нормални деца, които не са имали късмет със семейството си. Но ще мине много малко време – чуждите деца, както знаете, растат много бързо – и ще се превърнат в напълно пораснали, напълно оформени вампири, които ще осакатят следващото поколение деца. И не знам, как да спра този конвейер за производство на морални инвалиди.
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/konvejer-po-proizvodstvu-moralinyh-kalek