Какво се случва, когато децата получават малко внимание

Published 27.06.2024 | By Йосиф

Post Views: 57

Какво се случва, когато децата получават малко внимание

В съвременния живот времето има много висока цена. Липсва катастрофално. Работим почти седем дни в седмицата, прекарваме часове в движение по градските артерии, хапваме в движение, прибираме се вкъщи, когато е тъмно навън. Така се оказва, че съвременните родители са безнадеждно заети.

Детето се нуждае от внимание

Докато мама и татко печелят препитание, децата се развиват под наблюдението на непознати в детските градини и училищата. Родителите са убедени, че тяхната мисия е да осигурят на детето най-необходимото: храна и дрехи, да дадат пари за киното и да осигурят летен лагер. Но какво да кажем за доверителни разговори, вечери със семейството и топлината?

Какви нагласи получава дете, което расте без родителско внимание?

Когато хората, които са най-скъпи за детето, не забелязват неговите чувства и нужди, те несъзнателно предават безшумни, скрити нагласи, които в бъдеще ще формират самочувствието на човек в зряла възраст.
Нагласите, получени през детството, не позволяват да се направи най-добрият избор. В резултат на това не можем да намерим щастие във връзката. И нашите деца са в тежест за нас. Но можем да отслабим действието на детските нагласи. Какво е необходимо за това? Като начало – да се определят нагласите, формирани поради липса на родителско внимание. А по-нататък да не позволяваме те да бъдат пречка за нашето развитие.

1. Лошо е да си твърде весел/твърде тъжен.

Всички деца са емоционални същества. Те се опитват да живеят в този свят, правят първите стъпки към опознаване на околната среда. И се нуждаят от човек, който да ги научи да разпознават емоциите и да ги ръководят. Но в замяна на това ви беше дадено само да разберете, че трябва да се държите по-сдържано. И не ви оставаше нищо друго, освен да се научите да сдържате емоциите си.

2. Да показваш чувства е като да показваш слабост.

При децата всички преживявания са искрени и директни. Детето се ядосва, ако е обидено. И в идеалния случай грижовните родители трябва да утешават, да „изтриват сълзите“, така че по-късно малкият човек да се научи да се справя сам с преживяванията си. Но детето през цялото време е вдъхновявано, че чувствата са проява на слабост, срамно е. И сте се научили да се укорявате, че изразявате всякакви чувства.

3. Моите нужди и желания са маловажни.

Детето има свои специални нужди. То се нуждае от нещо, иска нещо… детето се нуждае от роден човек, за да попита за желанията и нуждите си. Но възрастните никога не са ви обръщали внимание и сте стигнали до извода, че всичко това е маловажно.

4. Да говориш за проблемите си е напразно притесняване на хората.

Детето расте, общува, социализира. То има затруднения в общуването със съученици, приятели, братя, сестри. И детето трябва да знае, че може да дойде и да разкаже на мама и татко за всичките си проблеми. Но родителите нямали време за детски проблеми и оттогава ги стискате в себе си.

5. Само слабите плачат.

Всички хора плачат и в това няма нищо срамно. В крайна сметка плачът е естествен начин за справяне с преживяванията. Но когато детето плаче и семейството няма представа, че плаче с причина, сълзите му се игнорират. Желанието да се сдържат сълзите и убеждението, че е срамно да се плаче, е отличителен симптом за безразличието на родителите.

6. Гневът е отрицателна емоция, трябва да се избягва.

Всяко дете се ядосва в определени ситуации, защото гневът е неразделна част от живота ни. Но децата се нуждаят от помощта на възрастните, за да осъзнаят чувството на гняв и да се научат да го управляват. А сте се научили да потискате и замествате гнева. Вероятно сте били наказани за това, че сте се гневили.

7. Разчитайки на другите – рано или късно се разочаровате.

Когато детето се нуждае от помощ, подкрепа, мъдра дума, а родителите нямат време за това. И се оказва, че е по-добре изобщо да не чакате помощ от някого, за да не се разстроите по-късно.

8. Хората не се интересуват от това, което казвам.

В детството светът около нас изглежда невероятен и прекрасен. Всичко изненадва детето, то се стреми да сподели и да попита много. Но родителите отхвърлят „празното“ детско бърборене като досадното „защо?». И постепенно стигнахте до извода, че думите ви не интересуват никого. И ще бъде по-добре, ако изобщо не питате нищо.

9. Аз съм сам на света.

Без да получавате топлина, грижи и подкрепа от вечно заети и безразлични родители, вие осъзнахте, че сте сами.

Това са само уроци, научени в семейството. Но в действителност всичко е различно:

Чувствата могат да обединяват човек със себе си и с другите. А способността да ги изпитвате е показател за сила и здраве.
Разбирането и приемането на вашите нужди и мисли е пътят към щастлив живот.
За да преодолеете препятствие, трябва да го обсъждате.
Плачът не е срам
Ако изразим чувствата си, хората ще имат възможност да ни опознаят по-добре.
Гневът е посланието на тялото, което прави човека по-силен.
Доверието е важен компонент на екипната работа.
Всичко, което искам да кажа, е важно. И това трябва да се каже.
Живеем в свят на хора. И няма да сме сами.
Превод: Йосиф Йоргов

https://econet.ru/articles/chto-proishodit-kogda-detyam-udelyayut-malo-vnimaniya