Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7566165
Users Today : 938
This Month : 94597
This Year : 703884
Views Today : 3692
Who's Online : 19

Ако ме обичаш трябва… или за емоционалното изнудване

Ако ме обичаш, трябва…, или за емоционалното изнудване

Published 27.06.2024 | By Йосиф

Ако ме обичаш, трябва…, или за емоционалното изнудване

Отдавна исках да пиша по тази тема, но попаднах на прекрасната книга от Сюзън Форуърд „Емоционално изнудване“ и разбрах, ако по някакъв начин прекроя текста ѝ – само ще го разваля. Авторката е психотерапевт с голям опит. Книгата е написана на добър език и съдържа много примери от практиката. Разбира се, в две или три публикации е възможно само накратко да се очертаят основните проблеми на хората, изправени пред емоционално изнудване и да се споменат начините за тяхното решаване. Но мисля, че за първоначално запознаване с темата тази кратка извадка може да бъде полезна. Е, ако разпознаете себе си или близките си в някои редове, тогава има смисъл да прочетете цялата книга. Започвайки със следващия параграф, целият текст е резюме на книгата.
Какво е емоционално изнудване
Емоционалното изнудване е мощна форма на манипулация, при която близки хора пряко или косвено ни заплашват с неприятности, ако не направим това, което искат. Същността на всякакъв вид изнудване е една основна заплаха, която изнудвачите изразяват по различни начини и която звучи по следния начин: ако не се държиш така, както искам, ще съжаляваш.
Престъпният изнудвач може да иска пари от нас, в противен случай заплашва, че ще използва някаква информация, за да унищожи репутацията ни. Емоционалният изнудвач знае колко ценим отношенията с него. Той вижда нашите слабости и най-съкровените тайни. И колкото и да ни обича, емоционалният изнудвач използва това знание, за да постигне желаното: нашето подчинение.
Знаейки, че се нуждаем от неговата любов и одобрение за нашите действия, изнудвачът заплашва да ни лиши и от двете, или ни принуждава да ги заслужим. Например, ако се смятате за мил и грижовен човек, изнудвачът ви нарича егоист и невнимателен към другите, тъй като сте безразлични към неговите желания. Ако благосъстоянието и увереността в бъдещето са ви скъпи, изнудвачът може да ви ги обещае или да заплаши да ви лиши от тези фактори. Ако обаче постоянно му се подчинявате, тогава манипулирането на вашето поведение и налагането на решения може да стане системно. Влизате в игра с изнудвач, чиито правила се определят само от него.
Изгубени в „мъглата“
Защо толкова много разумни, способни хора се губят, когато са изправени пред поведение, което изглежда толкова очевидно? Една от основните причини е, че изнудвачът прави всичко, за да не разберем, че ни манипулира. Той ни обгръща с гъст воал от „мъгла“, който прикрива действията му. Бихме се съпротивлявали, ако можехме да разберем, какво се случва с нас.
Използвам думата „мъгла“ като метафора, за да опиша чувството на смут, което действията на изнудвача ни причиняват, и като средство, което ще помогне да го разпръснем. Това е съкращение за страх, задължение и вина. („0“ – мъгла (англ.). 0, 0 – задължение, за 0, 0, 0-страх, задължение и вина.
Бележка. – инструментите на изнудвача, които използва, са основават на страха да го обидим, усещаме се задължени към него и затова се подчиняваме и се чувстваме ужасно виновни, ако не отстъпим.
Тъй като е много трудно да се разпознае емоционално изнудване през тази „мъгла“, разработих специален въпросник, който ще ви помогне да определите дали сте жертва на изнудване.
Хората, които са близо до вас, правят ли следното:
Обещават да усложнят живота ви, ако не изпълните техните изисквания?
Постоянно заплашват да прекратят връзката, ако не направите това, което трябва?
Казват или намекват, че ще са безразлични към здравето си или ще се самоубият; изглеждат ли депресирани, когато не правите това, от което се нуждаят?
Искат ли винаги да получават повече, независимо колко давате?
Всички ли чакат да им отстъпите?
Постоянно игнорират или пренебрегват вашите нужди и желания?
Дават щедри обещания в зависимост от вашето поведение, но рядко ги изпълняват?
Обвиняват ви в егоизъм, невнимание, алчност, безчувственост, липса на грижи, ако не правите това, от което се нуждаят?
Обсипват ли ви с похвали, когато отстъпвате, и се обиждат, ако правите по свой начин?
Използват парите като средство за постигане на целите си?
Ако сте отговорили положително дори на един въпрос, вие сте изнудвани чрез субективни преживявания. Но искам да ви уверя, че има много начини, които можете да използвате незабавно, за да подобрите позицията и настроението си.
Светът на емоционалното изнудване е сложен и объркващ. Някои изнудвачи, използвайки емоционалните ви преживявания, заплашват постоянно и откровено, докато други, поддържайки добри отношения, прибягват до заплахи сравнително рядко. Затова често е трудно да се определи, кога точно е започнал да се развива стереотипът манипулация.
Разбира се, има агресивни, откровени изнудвачи, които през цялото време прибягват до директни заплахи, какво ще се случи с вас, ако не изпълните техните условия. Те съвсем категорично обясняват последиците от неподчинението: „ако си тръгнете, никога повече няма да видите деца“, „ако не подкрепите моя проект, няма да ви дам положителна препоръка“. Това са явни заплахи без никакви намеци.
Много по-често обаче емоционалното изнудване е много по-сложно, развива се в контекста на отношенията, в по-голямата си част нормални и положителни. Ние познаваме човека от добрата страна и спомените ни за положителни преживявания затъмняват неспокойните усещания, че нещата не се развиват във връзката както трябва.
Емоционалното изнудване се промъква, тихо преминава границата на приемливите отношения и преминава към ниво сделки, което в началото е малко оцветено, а след това наситено с елементи, които застрашават нашето благополучие
Преди да наречете поведението на някого емоционално изнудване, трябва да идентифицирате някои компоненти в него. Можем да поставим диагноза точно както прави терапевтът или хирургът — да идентифицираме симптомите.
В примерите по-долу ще се запознаете със случая на любовна връзка, но симптомите ще са еднакви в отношенията с приятел, с колеги или членове на семейството. Някои аспекти на връзката могат да варират, но тактиките и действията ще са идентични и лесно разпознаваеми.
Шест смъртоносни симптоми
Моите познати – млада двойка, Джим и Хелън — се срещат повече от година. Хелън, учителка по литература в местния колеж, има огромни кафяви очи и прекрасна усмивка. Тя се срещнала Джим на парти и веднага била възхитена от него. Джим е успешен поет, висок, с приятни маниери.
Те се влюбиха, но за Хелън радостта от общуването с Джим започна да отслабва с времето. Между другото, връзката им премина през шест етапа на емоционално изнудване.
За да можете ясно да разберете шестте симптома на емоционално изнудване, нека разгледаме опростена версия на конфликта между Хелън и Джим. Ще забележите, че някои симптоми описват поведението на Джим, докато други описват поведението на Хелън.
1. Нужда.
Джим иска нещо от Хелън. Той казва, че прекарват толкова много време заедно, че много добре биха могли да живеят заедно. „На практика живея при теб“, казва той. „Нека формализираме отношенията си“. Тя има огромен апартамент, половината от нещата му вече са тук, добавя той, така че става въпрос за просто преместване.
Понякога изнудвачите не казват открито какво искат, както прави Джим. Те ни карат да гадаем. Джим би могъл да изрази желанието си косвено, например, да бъде в мрачно настроение след сватбата на приятел, а на въпроса на Хелън да отговори: „Бих искал да сме по-близо един до друг. Понякога съм толкова самотен“. И накрая да каже, че иска да се премести при нея.
На пръв поглед изглежда, че предложението на Джим е продиктувано от любов и в никакъв случай не е изискване, но скоро става ясно, че той е решителен и не желае нито да го обсъжда, нито да го променя.
2. Съпротива.
Хелън не харесва предложението на Джим, отговорила, че не е готова за такава промяна в отношенията им. Разбира се, тя го обича, но иска той да има собствен апартамент.
Ако тя не бе искрен човек, можеше да се съпротивлява по други начини, като например да се дистанцира и да показва любовта си по-малко или да каже, че е планирала да направи ремонт и затова е по-добре да вземе нещата си, преди да приключи. Но тя изрази несъгласието си открито: с не.
3. Натиск.
Когато Джим разбра, че Хелън няма да даде положителен отговор, той дори не се опита да разбере чувствата ѝ. Вместо това той започна да я натиска да промени решението си. Първоначално действа така, сякаш е готов да обсъди въпроса с нея, но дискусията става едностранчива и се превръща в лекция.
Джим трансформира несъгласието на Хелън като нейн недостатък и изразява своите желания и искания с най-положителни термини: „искам само да се чувстваме по-добре. Ако двама души се обичат, те живеят заедно.
След това включва чара си и пита: „Не ме ли обичаш и не искаш да съм тук през цялото време?“ Друг изнудвач може категорично да настоява, че преместването му ще подобри съществуващите отношения и ще ги сближи още повече. Независимо от стила на изнудвача, той прилага натиск, макар и скрит под доброжелателни мотиви; например, Джим може да е казал на Хелън, че го боли като чуе нейния отказ.
4. Заплаха.
Докато Джим продължава да среща съпротива, той дава на Хелън да разбере, че нежеланието ѝ да му даде това, което иска, ще има отрицателни последици. Изнудвачите обикновено заплашват да причинят болка или неприятности. Те могат да твърдят, че отхвърлянето им причинява страдание, могат също да ни бомбардират с обещания, какво ще получим или колко силно ще ни обичат, ако се поддадем на техните убеждения.
Джим прилага забулени заплахи към Хелън: „ако не ме обичаш достатъчно, може би трябва да опитаме да се срещаме с други хора“. Той не заплашва открито да прекрати връзката, но намекът е достатъчно прозрачен.
5. Одобрение.
Хелън не иска да загуби Джим, така че въпреки неспокойното чувство, тя си казва, че вероятно е сгрешила, когато не му е позволила да се премести при нея. Тя и Джим почти не си спомнят за нейните тревоги и Джим нито веднъж не се опита да ги разсее. След няколко месеца Хелън спира да се съпротивлява и Джим се премества при нея.
6. Повторение.
След победата на Джим следва период на затишие. Сега, след като постигна целта си, той премахва натиска и връзката на пръв поглед се стабилизира. Хелън все още е неспокойна, но е щастлива от липсата на психологически натиск, и че е възвърнала любовта и одобрението на Джим
Джим осъзнава, че като притиска Хелън и ѝ внушава вина, винаги ще може да получи това, от което се нуждае. А Хелън осъзна, че най-лесният начин да се отървеш от натиска е, като се поддадеш. По този начин се полага основата на модел поведение: изисквания, заплахи, подчинение.
Истинският мотив
Как да разберем дали опонентът ни се интересува от разрешаване на проблем или победа над нас? Той няма да каже нищо и определено няма да заяви: „Не ме интересува, какво искаш. Просто се опитвам да постигна своето“.
В емоционално напрегната ситуация възприятието ни се забавя и това състояние се влошава само ако изпитваме натиск. Следващият списък ще ви помогне да разберете дали има емоционално изнудване във връзката, което ви позволява да определите намеренията и целите зад човешкото поведение.
Ако хората искрено искат да разрешат конфликта любезно, с полза и за двете страни, те правят следното:
говорят откровено с вас за конфликта;
интересуват се от вашето настроение и притеснения;
чудят се защо отказвате да дадете това, от което се нуждаят;
поемат отговорност за своята част от конфликта.
Ако основната цел на човек е победа над вас, той действа по следния начин:
опитва се да ви контролира;
игнорира вашите протести;
настоява, че поведението и мотивите му са над вашите;
избягва да говори за собствената си отговорност по отношение на проблема.
Ако видите, че някой се опитва да постигне целите си, независимо от цената, която ще трябва да платите, тогава сте изправени пред емоционално изнудване в най-чистата му форма.
Четирите лица на изнудването
„Ако всъщност ме обичаше…»
„Не ме оставяй, или аз…»
„Ти си единственият, който може да ми помогне…»
„Мога да ти улесня живота, ако си…
В контекста на изнудването всички подобни твърдения са начини за заявяване на техните искания, които винаги са много различни, защото всяко отразява определен вид изнудване. Ако погледнете внимателно емоционалното изнудване, то е разделено на четири вида поведение, толкова различни, колкото празничните панделки на флагштока.
Най-ярките представители на изнудването са „наказващите“, които ясно дават да се разбере какво искат и какво ни очаква, ако не изпълним техните изисквания. Те могат да се държат агресивно или да изпаднат в мълчание, но така или иначе, ако се опитаме да противоречим, гневът им се излива директно върху нас.
Какъвто и да е техният метод, „наказващите“ изискват взаимоотношения, при които балансът на силите е изключително едностранчив. Техният лозунг е: „ето бог (т.е. самият изнудвач), а ето и прагът“. За него няма значение какво чувствате, от какво се нуждаете — „Наказващият“ не се интересува. Вие като личност не съществувате за него.
„Ако започнеш работа, ще те напусна“. „Ако не ръководиш семейния бизнес, ще те зачеркна от завещанието си“. „Ако се разведеш с мен, няма да видиш повече деца“. „Ако не работите извънредно, забравете за повишение“
„Наказващите“, за да изложат своите искания, не търсят непременно да са многословни или изобщо да говорят. Изнудвачите постигат същия ефект, като се спотайват зад невербалната враждебност.
Трудно е да понесете твърдата, студена тишина на такива „наказващи“, понякога искаш да предадеш душата си, за да не живееш с тях. „Е, кажи поне нещо“, умоляваме. – Викай, прави каквото искаш, просто не мълчи“. Като правило, колкото повече се опитваме да разговорим намръщени мълчаливи, толкова повече се затварят, страхувайки се да се изправят срещу нас и от собствения си гняв.
Втората категория са „саможертви“; те обръщат заплахите към себе си, говорейки, какво ще направят със себе си, ако не получат това, което не постигат.
Всички сме срещали шестгодишни „ужасни деца“, които започват да скандализират, заявявайки с висок глас: „ако не ми позволиш да гледам телевизия, няма да дишам и ще се задуша до смърт!“ Поведението на възрастните „саможертви“ е малко по-сложно, но принципът остава същият. Те ни казват, че ако не направим това, което искат, ще се разстроят много.
„Саможертвите“ могат да се закълнат да извършат някакъв акт, който ще разбие живота им, или дори да направят нещо на себе си, защото това е най-успешният начин да ни манипулират. „Не спори с Мен, иначе ще се разболея или ще изпадна в депресия“, „отстъпи ми или ще напусна работата си“, „ако не направиш това и това, няма да ям/спя/пия/приемам лекарства“, „ако ме напуснеш, ще се самоубия“. Всичко това са заплахи на „саможертви“.
„Мъчениците“ са хора, които умело прехвърлят вината, които ни карат да гадаем какво искат и винаги твърдят, че само те могат да го дадат.
Образът на мъченика е свързан в нашата култура с известен филм: мрачна жена седи в полутъмен апартамент и чака обаждане от децата. Когато телефона най-накрая звъни, отговаря: „Как се чувствам? Питаш ме как се чувстваш? Не идваш и не се обаждаш. Забрави собствената си майка. Мога да пъхна главата си във фурната и никога да не разберете за това“.
„Мъченикът“ вярва, че ако се чувства нещастен, болен или просто няма късмет, има само един изход: трябва да му дадем това, което иска, дори и да не сме чули от него, от какво точно има нужда.
„Мъченикът“ не заплашва да навреди нито на нас, нито на себе си. Вместо това той дава ясно да се разбере: „ако не направиш това, което искам, ще страдам, а затова ще е твоя вината“. Последната част от изявлението — „ще бъде ваша вина“ — често не се казва на глас, но, както ще видим, прави чудеса в съзнанието на обекта за изнудване.
„Изкусителите“ организират проверки и обещават нещо прекрасно, ако им се поддадем.
„Изкусителите“ са най-коварните изнудвачи. Те ни насърчават, обещават любов, пари или промоция — същият морков в края, а след това обясняват, че ако се държим лошо, няма да получим обещаното. Наградата изглежда примамлива, но се изпарява, когато се приближим до нея. Желанието да получим обещаното е толкова голямо, че забравяме за многото награди, които не сме получили, докато не осъзнаем, че сме обект на емоционално изнудване.
Мнозина ни привличат с емоционални награди, като въздушни любовни замъци, на семейна близост или излекувани душевни рани. Достъпът до такива примамливи, непорочни фантазии изисква само едно: да направи това, от което се нуждае изнудвачът.
Всеки тип изнудвач има свой собствен речник и собствени методи за отправяне на искания, заплахи, психологически натиск и даване на негативни характеристики. Подобно разграничение може да затрудни разпознаването на емоционалното изнудване, дори ако някой смята, че е способен да го идентифицира. Ако смятате, че всички птици приличат на орли, тогава вероятно ще бъдете шокирани, ако някой каже, че врабчето, което току-що е прелетяло, също е птица. Същият тип когнитивен дисонанс може да ви очаква, когато се сблъскате с неизвестна форма на емоционално изнудване.
Но ако сте се запознали с четирите му лица, можете да видите в действията на друг човек признаци за опасност и да разработите „система за ранно предупреждение“, която ще ви помогне да предскажете, подготвите и дори да избегнете емоционално изнудване.
Ключовата дума – страх
Изнудвачите изграждат своята съзнателна и несъзнателна стратегия върху информацията, която им предоставяме за нашите страхове. Те забелязват, от какво се страхуваме, какво ни изнервя, на какви думи и действия реагираме инстинктивно. Те не записват своите наблюдения и не ги съхраняват, за да ги използват по-късно: лесно усвояваме този вид информация за близки хора. При емоционално изнудване страхът действа и върху изнудвача.
По това време информацията, събрана от изнудвача в процеса на връзката, се използва като оръжие за сключване на сделка, движещата сила на която е взаимният страх. Условията на сделката са съобразени с нас: направете това, което ми трябва, и аз [след това изберете правилния]:
няма да те изоставя;
няма да реагирам неодобрително;
няма да те разлюбя;
няма да се скарам;
няма да те карам да страдаш;
няма да противореча;
няма да те уволня.
Задължения
Навлизаме в зряла възраст с твърдо установени правила и ценности по отношение на другите хора и доколко нашето поведение трябва да се управлява от понятия като дълг, подчинение, лоялност, алтруизъм и саможертва. Ние имаме дълбоко вкоренени вярвания за тези ценности и често вярваме, че това са нашите собствени убеждения, но в действителност са формирани от влиянието на родителите, на религията, на преобладаващите възгледи в обществото, на медиите и близките хора.
Често нашите убеждения за дълг и задължения са разумни, върху тях се изгражда етичната и морална основа на нашия живот. Но твърде често опитите за балансиране на задълженията към себе си и чувството за отговорност към другите, завършват с неуспех. Жертваме се заради дълг.
Емоционалните изнудвачи не се колебаят да поставят на изпитание нашите задължения, като повтарят колко са направили за жертвите си и колко много тези жертви им дължат. Те дори могат да използват подсилващи фактори, извлечени от религията или социалните традиции, за да подчертаят, какъв дълг има обектът на изнудване.
Добрата дъщеря трябва да прекарва свободното си време с майка си.
Аз съм изтощен, за да печеля пари за семейството, а ти не можеш да ме посрещнеш, когато се прибера от работа.
Уважавайте баща си (и му се подчинявайте!).
Шефът винаги е прав.
Предупреждавах те, когато се срещаше с онзи малоумник и се нуждаеше от подкрепа. Всичко, което искам, е да ми заемеш 2 бона. Аз съм най-добрата ти приятелка!
Вина
Вината е важен компонент на чувствителната, отговорна личност. Това е инструмент на съзнанието, който в чиста, неизкривена форма регистрира чувство на дискомфорт и угризения, ако се нарушават лични или обществени етични норми. Вината помага да се ориентира вътрешният морален компас, а понеже усещането е толкова болезнено, то доминира, докато не направим нещо, за да го изкупим. За да избегнем чувството за вина, ние се опитваме да не нараняваме другите.
Ние се доверяваме на този активен индикатор за нашето поведение и вярваме, че ако възникне чувство за вина, тогава сме пристъпили извън границите на позволеното и умишлено сме нарушили правилата, които сме си създали за комуникация с хората. Понякога това е така и нашето чувство за вина е естествено, като е подходяща реакция на обиден, незаконен, насилствен, обиден или нечестен акт.
Ако имаме съвест, вината въздейства през целия ни живот. За съжаление не винаги можете да ѝ се доверите. Подобно на свръхчувствителната автомобилна аларма, която трябва да се задейства при опит за кражба, но започва да реве всеки път, когато камион се движи по улицата, сензорите за вина могат да реагират неадекватно. Когато това се случи, изпитваме не само истинската вина, спомената по-горе, но и чувство, наречено от мен незаслужена вина.
При незаслужена вина, разкаянието не е свързано с определянето и коригирането на вредното поведение. Този тип вина, която служи като един от основните компоненти на „мъглата“ на изнудвача, е наситена със самоунищожение, самообвинение и самобичуване, парализиращо волята. Просто казано, процесът, който причинява незаслужена вина, е както следва:
1. Действам.
2. Другият човек се обижда.
3. Поемам цялата отговорност за причиненото нараняване, независимо дали постъпката ми е свързана с нея или не.
4. Чувствам вина.
5. За да я неутрализирам, ще направя всичко, за да облекча това чувство.
Например:
1. Казвам на приятелката си, че днес няма да мога да отида на кино с нея.
2. Тя се обижда.
3. Чувствам се ужасно и вярвам, че тя се обидила по моя вина.
4. Отменям всичките си планове, за да можем да отидем на кино. Тя се чувства по-добре и затова ми е по-леко.
Незаслужената вина може да няма нищо общо с причиняването на щети, но е пряко свързана с вярата в причиняването на вреда. Емоционалният изнудвач настоява да поемем цялата отговорност за неговите оплаквания и нещастия, като прави всичко възможно да препрограмира основните механизми на вината и да я превърне в незаслужена вина, когато индикаторите непрекъснато сигнализират: виновен, виновен, виновен.
Резултатът от това е доста предсказуем. Всички искат да вярват, че са добри хора, а вината, която изнудвачът предизвиква, е насочена срещу възприемането на себе си като любещи, достойни хора. Чувстваме се отговорни за болката на изнудвача и вярваме, когато казва, че отказвайки да отстъпим, изостряме страданието му.
След като изнудвачът забележи, че може да се възползва от вината на жертвата, въпросът за времето става безпринципен за него. Ако няма скорошни случаи, които могат да се използват за прехвърляне на вина и упреци, минали случаи също вършат работа.
За него няма пълно изкупление. Обектите на изнудване откриват, че за тях няма давностен закон, няма момент, след който дългогодишното „престъпление“ — реално или въображаемо — може да бъде забравено
Сюзън Форуърд – „Емоционално изнудване“
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/184442-esli-ty-menya-lyubish-to-ili-ob-emotsionalnom-shantazhe
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif