Инфантилност

Published 13.05.2024 | By Йосиф

Смешна е инфантилността на едно поколение. Смешни са момчетата с бради, които знаят само да си правят селфита. Мъжкият Instagram със смутита и снимки от кафенета е забавен. Момичетата, които могат само да „украсяват интериора“ със себе си и да обработват снимки чрез лоши редактори, са смешни, смешни, смешни!
Смешно е да създадеш още един акаунт в мрежата, в който единствената информация и лични постижения са децата и кучета/котки.
Неразбираема и нелепа е вярата в нещо, което не помага на човек да стане по-добър и да запази натрупания опит. Петокласниците по митинги и мацките във властта са смешни.
Всички тези извивки и винетки на съвременното общество не са нищо повече от дисфункционално недоразумение, източващо генофонда в кофата за боклук.
Свикваме с хора, които зад външната фасада на изображението си могат да реагират на някои сериозни задачи и дискусии само с капеща слюнка и едно неразбираемо „ЪЪЪЪЪЪ…” Смешно е неумението да работят с ръце и глава. Но по някаква причина не ми е смешно…

Инфантилност: какво е това? (10 признака на инфантилизъм)

Каролина Кораблева

Инфантилизмът е съзнателен или несъзнателен отказ от порастване. Затова хората, които могат да бъдат описани като „големи деца“, често се наричат инфантилни. Но това не винаги е правилно. Няма нищо лошо в това да имате несериозно хоби или да можете да се отпуснете и да си починете.

Ако считаме инфантилизма за признак на незрялост, тогава за да определите проблема, трябва да знаете всички симптоми на инфантилизма. Само в този случай може точно да се определи, дали човек е инфантилен и дали това може да се счита за сериозен проблем.

Какво е инфантилност с прости думи?

Какво значи инфантилен човек? Това е незрял възрастен, с психика на дете. Самият термин дойде при нас от Франция и за първи път е използван през 1920 г. Оттогава общият брой на инфантилните хора се е увеличил многократно.

Когато необходимостта да вършите много домакинска работа, да защитавате дома си, да получавате храна и да изпитвате трудности изчезва, личността спира да се развива.

В днешно време родителите предпазват прекалено много децата си, дават им най-доброто, защитават ги на всички нива от социалния живот. Това създава слаби личности. Защо да правите каквото и да било и да вземате решения като възрастни, ако можете да избягате от живота на възрастен и да разчитате на другите? Инфантилните хора живеят с това мото и прехвърлят на някой друг цялата отговорност: на родители, съпруг, приятели, колеги, деца.

С развитието на технологиите, които улесняват живота ни, има все повече инфантилни хора. Основната теория за появата на признаци за инфантилност е, че децата не трябва да работят от много ранна възраст. С израстването, по паспорт, зрелостта на мисленето и поведението никога не идва.

Инфантилният човек е вечно дете, неспособно за зрели мисли и действия. Мисленето му е повърхностно, спонтанно и не отговаря на възрастта на човека.

Родителите често са виновни за развитието на инфантилизъм. Твърде много грижи за дете и пълен контрол върху всички действия пораждат незряла личност. С напредване на възрастта, човек се страхува сам да взема решения, страхува се от укори и отговорност.

С годините това си остава така, мъжете намират силни съпруги и само така се чувстват комфортно, защото в този случай жената взема всички решения. Жените намират мъже, които ще ги защитават, ще се грижат и ценят.

Кой човек е инфантилен? Тази концепция може да бъде объркана с обикновен егоист. Инфантилните хора са капризни, безотговорни, мечтателни, обичат забавленията и са много привързани към родителите си. Те могат лесно да бъдат идентифицирани в обществото. Дори когато са над 30 години, те живеят с родителите си, не мислят за семейството си и предпочитат компютърните игри и други детски забавления. Нежеланието за поемане на отговорност и страхът от самостоятелен живот са основните характеристики на инфантилността.

Какво е инфантилност при жените?

Какво значи инфантилна жена? Това е жена, която заема позицията на детето във връзка. Най-лошото е, че женският инфантилизъм се налага активно от модата.

Огромен брой публични страници, модни списания и телевизионни предавания излъчват: „Жената не трябва да бъде лидер в двойка, нейната задача е да бъде красива и да вдъхновява мъжа. Само мъжът е длъжен и длъжен, но жената не е длъжна на никого…”

Нежеланието да се поеме отговорност, желанието да се прехвърли цялото бреме от отговорности на партньор, безпочвени капризи и изисквания – това са основните характеристики на инфантилната жена. Основното желание на такова момиче е да се омъжи успешно и да не се тревожи за нищо.

Основното мото е „Зад съпруга си, като зад каменна стена“. В Чехия дори има специален термин за тях: „златотърсачки“.

Инфантилността при жените в отношенията се проявява по различни начини. Една инфантилна майка ще се грижи за детето си през целия си живот, осигурявайки му уют и комфорт. Всички нейни действия са насочени, детето да не може да съществува само.

Като резултат, има мъже над 30, които не могат да направят нито крачка без съвета на майка си. Такива мъже рядко подреждат живота си, защото майка им няма да хареса никого. Тя няма да даде своето на никого, защото всички наоколо са зли и егоисти и не са достойни за радостта на майката. В това има скрито намерение – да направите детето зависимо, за да прехвърлите впоследствие своите проблеми върху него и с негова помощ да си осигурите максимален комфорт.

Вторият вариант за инфантилна майка е да прехвърли отговорността върху детето. Често това е връзка майката-приятел. Тя прехвърля своите възрастни проблеми на детето, поради което то не успява да понесе такова бреме от отговорност и се чувства виновно.

В резултат, детето също остава с нея завинаги, защото не може да напусне „горката мама“. Болезненото чувство за вина принуждава такова дете да изпълнява всичките ѝ капризи до смъртта на майката.

В брака инфантилните жени разчитат само на своя мъж. Той ѝ дължи всичко – да печели пари, да помага в къщата и да ѝ чете мислите, когато нещо не ѝ харесва. Ако си мъж, тогава животът с инфантилна жена е непрекъснато „Ти трябва!“ Тя няма собствени отговорности, защото е жена и това е всичко.

Какво е инфантилност при мъжете?

Кой е инфантилният мъж? Мъж-дете, той рядко създава семейство, предпочитайки да седи на врата на родителите си. Такъв човек няма да поеме отговорност; той живее за деня. Във връзките това са капризни личности, които трябва да бъдат ценени и ценени.

Това поведение често се предава от родителите и по-нататък по наследство. Свръхопеката на майката ражда незрял мъж-момче или принц. Да имаш връзка с такъв, означава да влезеш в ролята на майка. А грижите на майките са просто недостатъчни.

Една блогърка след връзка с такъв мъж казва, че нейният истеричен и капризен млад мъж често я изненадва с поведението си. Но след като се запознала с родителите му, тя разбрала, защо се е държал по този начин, когато майка му го сресала и започнала да му връзва връзките на обувките.

Какво е инфантилизъм в психологията?

Инфантилизъм: какво е това? На първо място, това е изостаналост в духовното и личностно развитие. Независимо от възрастта, такива хора остават деца, с мисленето, присъщо на децата. Терминът се отнася до концепциите за незрялост, неоформена личност. Това не е психично заболяване, а незначително отклонение, което не е свързано с психични патологии.

Инфантилност – в психологията това означава изоставане. Самата дума означава „детски“ на френски. Буквално това означава, че човек е заседнал в предишното ниво на развитие. Отличителна черта е нежеланието да се поема отговорност, да се вземат решения и да се решават проблеми.

Един възрастен, когато възникне проблем, ще търси решения и ще направи всичко, за да не попадне отново в подобна ситуация. Един инфантилен човек ще предпочете да се скрие от проблема, да обвини целия свят, да се оттегли в себе си или да се предаде на пиянство.

Психичният инфантилизъм е бичът на нашето време, по-старото поколение го казва и е трудно да се спори с това. Ако в семейството има инфантилен човек, това най-вероятно ще се предаде на детето. Децата са склонни да копират родителския модел на поведение, за него това е нормата.

Особено трудно е за момчетата, те не могат да носят отговорност за семейството, дори и да имат свои деца.

В 90% от случаите, такъв брак се разпада веднага. Един инфантилен баща не може да се справи с отговорността, а ако детето се роди и болно, такъв брак е обречен на провал.

Нека изброим основните признаци на инфантилност. Те включват:

1. Отказ от поемане на отговорност. Инфантилният човек не иска да взема важни решения. Такива хора никога няма да направят нещо изключително; това изисква смелост и „зрялост“.

2. Егоизмът е най-често срещаният признак за инфантилност. Желанието да задоволяваш само капризите си, да живееш за собствено удоволствие. Бебетата не са способни на емпатия, саможертва и са загрижени само за собствения си комфорт.

3. Желанието да се забавлявате през цялото време също е признак на незрялост. Как се проявява този знак става ясно от човешкото поведение. Ако мъж или жена иска да прекарва цялото си време на дансинга, в бар, с приятели или просто да играе компютърни игри, струва си да помислите.

4. Нежелание за развитие. Инфантилните хора се страхуват да променят нещо в живота си. Не се развиват, нямат цели в живота. Следователно, често се задоволяват с малкото. Пак виновен е целият свят, щяха да направят всичко, но са чули, че някой не е успял и това е! Това означава, че и те няма да успеят.

5. Стереотипизиране. Това са хора със стереотипно мислене. Слабо разбират, от какво се нуждаят в живота, изобщо не понасят критика и не могат да се оценят. Ето защо прекарват целия си живот в отброяване на времето с надеждата, че някой ще ги поведе за ръка в правилната посока.

6. Инфантилността в поведението се изразява в капризност, завишени изисквания и желание да получаваш през цялото време, без да даваш нищо в замяна.

Най-често това поведение се наблюдава при мъжете. Това е съвсем логично, тъй като техните майки се грижат за тях и контролират всички аспекти на живота. Най-често такива мъже остават да живеят с майка си, т.к просто няма подходящ заместител и една любеща майка няма да даде своето съкровище на никого. Дори бебе от мъжки пол да създаде собствено семейство, майката няма да им дава мира и ще контролира всичко: какво яде синът ѝ, и как снахата глади ризата. В брака той ще иска пълно попечителство, както прави майка му.

7. Младенчеството в облеклото се проявява по няколко начина. Това могат да бъдат ярки артистични неща със забавни щампи, грахчета, панделки. Също така инфантилността в облеклото се проявява, когато възрастен не се облича както иска, а избира дрехи по указание на съпруга, майка или друг човек.

Инфантилна жена на всяка възраст може да носи пуловер с Мики Маус и неприлично къса пола, да си сложи тинейджърски грим, татуировки или пиърсинг. Но яркото облекло не винаги е признак за бебе; може би сега е толкова модерно и човекът следва тенденциите. В този случай инфантилността в облеклото се изразява във факта, че яркото, модерно облекло просто не подхожда на човека или не съответства на дрес кода.

8. Инфантилност във връзките – нулева отговорност и максимални изисквания към партньора. За бебето е трудно да разбере, че не всички са му длъжни и то също има свои отговорности. В същото време, поведението в представителите на по-силния и по-слабия пол в отношенията се различава.

▪️Признаци на инфантилност при жените са желанието за неограничена власт и нулева отговорност. Всички мъже по света (и всъщност всички хора като цяло) са длъжници на такива дами.

▪️Признаците на инфантилност при мъжете се проявяват в детско поведение и желание само да се забавляват. Между сериозен, евентуално печеливш бизнес и забавление, той ще избере второто. В крайна сметка, за да седнете в бар, не е нужно да вземате решение или да рискувате нещо. Той никога няма да поеме отговорност.

9. Прехвърляне на вината. Малко дете, което се спъва в бордюр, ще обвинява бордюра, а не собственото си невнимание. Когато човек порасне, той започва да осъзнава, че той е основния виновен за своите проблеми. Но това не се отнася за инфантилните хора. Винаги обвиняват някого или нещо: родители, приятели, учители, съдбата.

10. Мечтателност и впечатлителност. Инфантилните хора често избират творчески професии, защото обичат да са с глава в облаците. Те са лесни за изненада. Всяко малко нещо може да ги зарадва или, обратно, да предизвика буря от негативни емоции. Често се отдават на фантазии, как ще постигнат невиждан успех. Те обаче не правят нищо, за да реализират мечтите си.

Ако откриете подобни признаци в себе си, може би си струва да преосмислите нещо.

Какви са причините за инфантилизма?

Причините за инфантилизма се крият в детството.

Свръхопеката е основната причина за инфантилността според психолозите. Когато едно дете е обгрижвано денонощно, то свиква всичко да се прави вместо него. В зряла възраст родителите внимателно контролират всички аспекти от живота на детето, налагайки му възгледите си. Липсата на свободен избор и ограниченото мислене пораждат слаби и безхарактерни личности.
Обратното на свръхопеката е прекалената жестокост. Ако едно дете се наказва за всяко нарушение, било то нападение или грубо порицание, насилието потиска волята на детето. В резултат на това се появява инфантилна личност, която предпочита да не прави нищо, отколкото да бъде наказана за неправомерни действия.
Синдромът сина на приятелката на майката. Когато едно дете постоянно се сравнява с някого, критикуват се усилията му, смеят се на стремежите му и казват, че нищо няма да се получи от него. Така детето се затваря в себе си и страхува се от провал. В същото време, при сина на приятелката на майка му се получава всичко, а това е най-лошото от всичко. Така човек губи желание да се стреми към каквото и да било, става слабохарактерен и просто се оставя на течението.
Липса на независимост. Понякога майките несъзнателно лишават детето си от независимост. Те се стремят да осигурят пълен комфорт, проявяват грижата си денонощно и решават, кое ще е най-доброто за детето, защото е майката и знае най-добре. В резултат на това е трудно за възрастен да напусне родителското гнездо, защото тук е толкова хубаво, уютно и безопасно.
Вечен протест. Понякога родителите искат да реализират несбъднатите си мечти в своето потомство. Те изпращат детето в класове, които не са му интересни, пращат го в „добър“ институт, а в същото време изобщо не се интересуват дали детето се интересува от това. Така инфантилността се проявява като протест, детето просто отказва да живее според сценария, измислен от родителите, става летаргично и не се интересува от нищо.
Нездравословна връзка с майката. Често родителите губят искрата в отношенията си, в този случай бащата напуска, а майката влага цялата неизразходвана любов в детето. Тя го възхвалява като божество и угажда на всяка негова прищявка. Детето расте с чувство за собствено превъзходство и не иска да признае, че е обикновен човек.

Инфантилността може да бъде и следствие от преживян стрес или насилие. Това може да е развод на родителите, тормоз, изнасилване, побои.

Добро или лошо е инфантилността?

За да разберете, колко е опасна инфантилността, трябва да сравните плюсовете и минусите в тази черта на характера. Трудно е да се намерят предимства в инфантилността, но все пак съществуват. Това не е болест и не трябва да се лекува. Според психолозите предимствата на бебетата са, че лесно променят правилата на играта и се адаптират към новите обстоятелства.

Недостатъците на инфантилизма са очевидни:

Неспособност да се мисли като възрастен;
Зависимост от по-възрастни индивиди;
Нежелание да се стреми към нещо;
Тесен поглед, липса на развитие;
Трудно урежда личния си живот.

Инфантилните хора не могат да се справят с проблемите, те се отдалечават от целта. Дори и преди всичко да е било наред, но е възникнал малък проблем, бебето се отказва и решава, че вината не е негова, а на някой друг и не му позволява да се развива.

В психологията има две понятия: инфантилност и инфантилизъм. Първият случай е психическо състояние, нежелание да се вземат решения за възрастни. Инфантилизмът е желанието да се върнеш в детството, да се почувстваш безгрижен и да си прекарваш добре в шегите. Във втория случай човек може да „превключва“ между възрастен и дете.

За властта инфантилните личности са добри. Те теглят заеми, теглят ипотеки, правят каквото им се каже и ценят стабилността. Лесно се контролират чрез всяване на страхове и налагане на цели.

Инфантилността при подрастващите е изключително често срещана. Това се дължи на факта, че живеем в епоха на всепозволеност и комфорт на всички нива от живота.

Ако преди това децата са гледали по-малките деца, ходели са по магазините и са помагали в домакинската работа, сега такова не е необходимо. Родителите, преживели трудности и кризи, се опитват да осигурят детето, да му дадат всичко, което те не са имали. Те купуват скъпи телефони и неща, често поради това родителите потъват в дългове и заеми. Те го обясняват, че всички положени титанични усилия са насочени, детето да няма нужда от нищо. А това е грешно.

Тинейджърът трябва да разбере, че парите не се появяват в банкова карта просто така, а се печелят с упорит труд.

Как да се отървем от незрялостта?

Какво да правя и как да се отърва от незрялостта като възрастен? Ако вашият любим човек се окаже бебе, трябва да се борите с това. Трябва обаче да разберете, че този процес е дълъг и трудоемък. Понякога са необходими години, за да се избавите от незрелостта. Трябва постоянно да подкрепяте човек, да му казвате, че всичко ще се получи, да вярвате в него и да признаете, че нещата не винаги се получават така, както искате.

Вторият вариант е да покажете с личен пример, че можете да се развивате, докато правите грешки, поправяте грешки, но уверено се движите към целта си. Така бебето ще види, че няма нищо лошо в падането, всеки прави грешки и това е норма.

Как да преодолеете инфантилността в себе си? Ако откриете признаци на незрялост в себе си, трябва да се борите с нея. Детето никога няма да бъде щастливо, защото не знае, какво му трябва от живота.

Съвети, как да се справите с инфантилизма:

Откажете всякаква финансова подкрепа от роднини или приятели;
Осъзнайте, че всичко, което се случва в живота, зависи само от самия човек;
Придобийте независимост от чуждото мнение;
Осъзнайте се като човек, който може да промени живота си по свое желание;
Живейте самостоятелно;
Разберете, че не целият свят е против и никой не е виновен;
Никой не ви дължи нищо;
Важно е да осъзнаете, че наблизо има подобни хора, със своите слабости, желания и нужди.

Когато човек търси как да преодолее незрелостта, той трябва преди всичко да обича себе си и да приеме слабостите си. Само възрастен може да осъзнае собственото си „Аз“ и да го приеме.

Важно е да разпознавате своите силни и слаби страни. Единственото нещо, което носи истинско щастие на човека, са взаимоотношенията. Никакви милиарди не могат да заменят любим човек. За да го правите щастлив, трябва да пораснете, защото никой няма нужда от хленчещо дете-компаньон.

Борбата с инфантилизма в себе си е труден и често болезнен процес, но резултатът си заслужава. Само един напълно оформен човек е в състояние да намери истинското щастие и да го даде на друг.

Не се тревожете, ако установите, че показвате признаци на незрялост. Според статистиката само 1% от населението няма нито едно от тях. Важно е да прецените трезво, колко сериозно е всичко.

Ако сте инфантилен човек в живота, трябва да вземете мерки за собственото си щастие. И ако понякога искате да си купите куп захарен памук и да се возите на въртележката цял ден, това е просто плюс – всеки има нужда от рестартиране.
Превод: Йосиф Йоргов

https://psylib.org/infantilnost-infantilizm/