Всяка добродетел е златната среда между две крайности

Published 13.06.2024 | By Йосиф

Аристотел: Всяка добродетел е златната среда между две крайности, всяка от които е порок

Аристотел е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като първият философ, създал цялостна философска система.

Като комбинира етика, естетика, политика, метафизика, логика и наука, Аристотел изследва огромен брой философски теми, сред които изпъкват тези за вярата в сетивата, човешките добродетели, щастието, методите за разсъждение, Бог, ораторското майсторство и приятелството.

По ирония на съдбата, приживе Аристотел редува периоди на популярност с такива на непопулярност сред съвременниците си, което му носи редица неудобства. След смъртта си обаче, неговото име става символ на Западната философия, редом с имената на Сократ и Платон.

Аристотел и щастието

Темата за човешкото щастие е централна в творчеството на Аристотел. В книгата си “Никомахова етика” той изследва специално въпроса каква е висшата цел на човешкото съществуване.

Аргументацията му е следната: всички наши постъпки ние хората извършваме, за да постигнем нещо добро за себе си. Ние не правим нещо, защото смятаме, че то е лошо за нас. Освен това, повечето от тези наши действия са по-скоро средство, а не крайна цел. Например, ние не искаме пари, слава или удоволствия заради самите тях, а защото с тяхна помощ ние ще постигнем една далеч по-голяма цел. А крайната цел и висше добро за всеки човек, според великия философ, е щастието.

Аристотел нарича състоянието на щастие, просперитет или процъфтяване “евдемония“. Думата произлиза от две гръцки думи – “eu” (“добро”) и “daimon” (“дух”). Евдемония може да се постигне, когато живеем в съответствие с духа, който приемаме като характер и добродетели. Евдемония е това, което даваме на света, за да ни донесе истинско щастие. Това е много по-дълбоко усещане за задоволство и хармония със себе си. Следователно, за Аристотел щастието е душевна дейност, съобразена с висшите добродетели.

Аристотел отбелязва това по следния начин:

“Щастието представлява определен вид действителност на душата в съответствие с добродетелта.”

Добродетелите са определени положителни качества, които, стига човек да развие, ще му помогнат да живее щастлив и успешен живот.

Аристотел и човешките добродетели

Аристотел разделя човешките добродетели на две основни групи – т.нар. “етически добродетели” и “дианоетически добродетели”.

Първата група добродетели – етическите – произлизат от човешкия характер и обичая.

Това са:

Смелост;

Умереност;

Щедрост;

Великолепие;

Великодушие;

Гордост;

Търпение;

Справедливост;

Честност;

Духовитост;

Доброжелателност;

Скромност.

Аристотел открива, че всяка добродетел е “златна среда” между две крайности, всяка от които е порок.

Например, смелостта е златната среда между страхливостта и предизвикателството. Щедростта е златната среда между прахосничеството и скъперничеството. Скромността е златната среда между срамежливостта и безсрамието.

Какво „движи“ човешките същества, отвъд потребностите им от храна, сигурност и секс?

Втората група добродетели – дианоетическите – произлизат от ума. Това са интелектуални добродетели, които са плод на човешкото мислене и обучение.

Става дума за:

Мъдрост;

Благоразумие.

Аристотел вярва, че с усилия, време и насърчение, човек може да усвои добродетелите и да постигне евдемония.

Аристотел и силогизмите

В процеса на класификация Аристотел формулира систематична форма на логика, която прилага към всеки образец, за да определи дали той принадлежи към една, или друга категория.

Например, една от характеристиките на всички бозайници е, че те кърмят малките си. Следователно, всеки екземпляр е бозайник, ако кърми малкото си. Или – една от характеристиките на всички влечуги е, че са студенокръвни. Следователно, ако един екземпляр е топлокръвен, той не е влечуго.

Аристотел забелязва определен модел в този начин на мислене чрез две предпоставки и едно умозаключение.

Предпоставки:

“Всички хора са смъртни.”

“Сократ е човек.”

Умозаключение: Сократ е смъртен.

Този начин на мислене: ако всички A са X и B е А, следователно B е X, става известен като “силогизъм” – първата формална логическа система, създавана някога и основен логически модел чак до XIX век. Поради приносите си в тази област, Аристотел се смята за основател на логиката. Като използва аналитични разсъждения, Аристотел осъзнава, че въпреки, че ние хората не притежаваме вродени идеи, ние притежаваме вродена способност да се учим от опита. Силата на нашия разум не разчита на сетивата, а е част от човешките характеристики и природа.

Следователно, именно вродената сила на разума ни отличава от всички други живи същества и ни поставя на върха на йерархията в класификацията на Аристотел.

Аристотел и идеята за Бог

След поредица от сложни теоретични умозаключения, изследвайки откъде води началото си светът и всичко в него, Аристотел стига до извода, че всички причинно-следствени връзки в нашия свят имат свое начало. Поредицата от причинно-следствени връзки не може да е безначална. Има Причина, обуславяща самата себе си и недетерминирана от нищо – Причина на всички причини.

Или, съществува една Същност, една изначална Причина, която прави действителни всички останали начала и причини в нашия свят – тук на Земята и в Космоса като цяло. Именно тя е основанието на всяка причинност и движение. Това е първият Двигател, начало на всяко движение и изменение. Но Той, според Аристотел, е неподвижен и не подлежи на изменение. Като най-съвършена „форма“, Той е неизменен и в него няма нищо материално, защото е чиста енергия. Той е абсолютно безтелесен Дух, Той е мислене и действие, разум, съвършена мисъл, насочена към собствената си мисловна дейност.

Всичко в нашата природа произтича от природата на Божественото като от съвършен, всемогъщ и безкраен Дух. Дейността на този Дух се изразява само в мисленетои. Непрестанната мисловна дейност Божия се състои в неизменно съзерцание на собственото блажено състояние и съвършенство, чистота и пълнота на битието.

Или, Бог въздейства на света не с това, че активно присъства в него. Абсолютно съвършен по своята природа, в качеството си на висше Благо, Бог е крайната цел на всички неща, които се стремят и движат към Него в устрема към все по-голямо съвършенство.

Цитати от Аристотел

Аристотел е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

“Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.”

“Образованието е най-добрата осигуровка за старините.”

“Който е приятел на всички, не е приятел на никого.”

“Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.”

“Природата не върши нищо безполезно.”

“Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са на море.”

“Аристотел невинаги е Аристотел.”
Теодора Павлова

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/849977

Всяка добродетел е златната среда между две крайности

Всяка добродетел е златната среда между две крайности

Аристотел: Всяка добродетел е златната среда между две крайности, всяка от които е порок

Аристотел е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като първият философ, създал цялостна философска система.

Аристотел и щастието

Аристотел отбелязва това по следния начин:

“Щастието представлява определен вид действителност на душата в съответствие с добродетелта.”

Добродетелите са определени положителни качества, които, стига човек да развие, ще му помогнат да живее щастлив и успешен живот.

Аристотел и човешките добродетели

Аристотел разделя човешките добродетели на две основни групи – т.нар. “етически добродетели” и “дианоетически добродетели”.

Първата група добродетели – етическите – произлизат от човешкия характер и обичая.

Това са:

Смелост;

Умереност;

Щедрост;

Великолепие;

Великодушие;

Гордост;

Търпение;

Справедливост;

Честност;

Духовитост;

Доброжелателност;

Скромност.

Аристотел открива, че всяка добродетел е “златна среда” между две крайности, всяка от които е порок.

Какво „движи“ човешките същества, отвъд потребностите им от храна, сигурност и секс?

Втората група добродетели – дианоетическите – произлизат от ума. Това са интелектуални добродетели, които са плод на човешкото мислене и обучение.

Става дума за:

Мъдрост;

Благоразумие.

Аристотел вярва, че с усилия, време и насърчение, човек може да усвои добродетелите и да постигне евдемония.

Аристотел и силогизмите

Аристотел забелязва определен модел в този начин на мислене чрез две предпоставки и едно умозаключение.

Предпоставки:

“Всички хора са смъртни.”

“Сократ е човек.”

Умозаключение: Сократ е смъртен.

Следователно, именно вродената сила на разума ни отличава от всички други живи същества и ни поставя на върха на йерархията в класификацията на Аристотел.

Аристотел и идеята за Бог

Цитати от Аристотел

Аристотел е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

“Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.”

“Образованието е най-добрата осигуровка за старините.”

“Който е приятел на всички, не е приятел на никого.”

“Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.”

“Природата не върши нищо безполезно.”

“Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са на море.”

“Аристотел невинаги е Аристотел.” Теодора Павлова

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/849977

“Аристотел невинаги е Аристотел.”
Теодора Павлова