Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235961
Users Today : 3390
This Month : 83803
This Year : 373680
Views Today : 14295
Who's Online : 92

Значението на времето и поредността  за поява на детето в семейството

Значението на времето и поредността  за поява на детето в семейството

Значението на времето и поредността  за поява на детето в семейството

Безспорно най-радостното събитие в живота на родителите е раждането на детето. Смята се, че редът на появяване на децата в семейството оказва влияние върху формирането на личностните качества на човека и нещо повече – на съдбата му. Така първородните израстват по-егоистични, средните поемата ролята на миротворец в семейството, а най-малките – нежните създания, които са свикнали всички да се грижат за тях. Предлагаме ви по-подробно да се запознаете с меннието на специалистите относно влиянието на редът на появяване на детето в семейството върху съдбата му.
Положението на детето в семейството оставя отпечатък върху общото положение на човека към живота, себе си и околните, формира начина му на преодоляване на трудностите. Защото точно в семейството получаваме опита на отхвърлянето или приемането, придобиваме представа за собствената си ценност, изобретяване уникалното си поведение в групата.
Най-напред е изследвал научно връзката между редът на раждането на детето и личностните черти Алфред Адлер, австрийски психолог и психиатър. „Разбирането на човека – е казвал той – не може да бъде пълно, ако не се отчетат всички особености на семейната атмосфера, в която се е развивал той.” Семейството е жив и развиващ се организъм. Всяко от децата се ражда в уникалните семейни условия и заема особеното си място в родителското сърце. Именно затова няма еднакви деца, израснали в едно семейство. Начинът на реагиране на промените в околния свят у два сиблинга (деца на едни родители) винаги са коренно различни.
ПЪРВОРОДНОТО
То по правило е най-отговорното, надеждно и добросъвестно. Родено при неопитни родители, то става в някаква степен инструмент за тяхното самоутвърждаване. С него се гордеят, дават го в кръжоци и школи,  възрастните са концентрирани в неговите постижения. Именно на първородното се възлага задължението да бъдат „сурогатни родители” за по-малкото братче или сестриче и отговорността за поддържането на семейните връзки в зряла възраст. Според изследванията  на норвежските епидемиолози Петер Кристенсен и Тора Бжеркедала първородните имат много по-високо IQ отколкото по-малките братя и сестри. Макар и да е много по-вероятно това да се дължи  в голяма степен вложената от родителите началната енергия и усилия, отколкото от генетична надареност.
У първородните има тенденция да са егоистични и собственически настроени. Те добре помнят времето, когато са били единствени в семейството и болезнеността на  другия момент – „узурпирането на трона” при раждането на по-малкото братче или сестриче. Затова и се стремят към по-тясно сътрудничество, жадуват за внимание и одобрение от родителите и са свръхмотивирани да успеят,  имат ярко изразени лидерски качества. Като по правило те са перфекционисти, много взискателни към себе си и другите, което ги прави много конкурентоспособни през целия живот. Според статистиката на  birthorderandpersonality.com 80 % от ръководителите в света са били първородните или единствените деца в семеството си. Най-голямото дете в семейството са били повечето космонавти и повече от половината президенти на САЩ.
СРЕДНОТО ДЕТЕ
Най-често то става най-независимото от семейството. Средното дете в семейството поема ролята на миротворец. Те са много дипломатични, но понякога проявяват повече инат. Лишени от властта и привилегията на голямото, те не са галени от родителите като малкото. Затова с този по-малък шанс да си любимото дете, то се бори с ниската самооценка и неадекватния перфекционизъм. Вероятно по тази причина средното дете в семейството няма като цяло тесни отношения със семейството и по правило изгражда по-дълбоки и близки отношения с приятелите извън семейния кръг.
Благодаренине на медиаторските си навици, средните деца по правило са добри във воденето на преговори в бизнеса и политиката. „Бунтарството” на средните ги затруднява в следването на строгите правила и съществуването на йерархична система. Те предпочитат да работят в собствен темп и да поставят свои задачи в проектите. Средните деца обичат да са уникални и да правят нещата по своему.
НАЙ-МАЛКОТО ДЕТЕ
То е дете „за душата”. Обичано от цялото семейство по правило то е по-чувствително, грижливо, ласкаво, емпатично и алтруистично. Тези деца са най-общителни и доброжелателни. Имат развито чувство за хумор и не се страхуват да изглеждат смешни. Често стават „душа на компанията” или „клоун на класа”. От друга страна, те са по-мързеливи и зависими от по-големите и често са егоцентрични, инфантилнин и разглезени. Това са вродените манипулатори. Успешно прилагат в ситуациите на живота отработените от по-големите членове на семейството ходове и интриги. То е отличен дипломат. Най-малките са по-склонни да рискуват от по-големите си братя и сестри и са по-скришни, а също и чувствителни към усещането за ограниченост и контрол.
ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ
То много прилича на първородното, но в по-екстремален вариант. Тези деца по правило съзряват по-бързо, добре контактуват с по-възрастните (и предпочитат компанията на по-големите), имат развити комуникативни способности и са в голяма степен перфекционисти. Много отговорни и целенасочени, амбициозни и ориентирани към недопускане на неуспехи. За тях е свойствено демонстративното поведение и нуждата от публична оценка на постиженията им Единствените деца са център на всеобщото внимание в семейство, което обичат и не са свикнали да делят. Затова са твърди, негъвкави и неспособни да видят чуждата гледна точка. Разбира се има индивидуални различия във възпитанието на децата, а също и фактори, когато децата изобщо не попадат в описаните според поредността им  в семейството роли.
Разводите, смесените бракове, наличието на деца с особени потребности в семейството и смъртта на единия от родителите – всичко това влияе на личността наред с ефекта на реда в раждането. Ако в семейството израстват един син и една дъщеря, или разликата във възрастта на децата превишава седем години, е по-вероятно на всяко от децата да са присъци чертите на единственото дете.
Разбира се, не трябва да смятате съдбата си за изцяло предрешена от реда на раждане. Но е интересно и полезно да сте осведомени за особеностите, силните и слабите страни, собствени и на тези, които са до вас. Защото според изследванията на американския психолог Джошуа Хартшорн редът на раждането в семейството влияе на избора ни на приятели и половинка в живота. Така първородните избират първородни, средните свързват живота си със средни деца, а най-малките по-скоро ще дружат или обвързват с тези, които са били младши в семейството.  Въпреки поговорката, че противоположностите се привличат, в живота се обвързваме и общуваме с хора, приличащи на нас.
Коментар на експерта  Алла Чайковская, психосоматолог
Независимо от реда на появяването на детето в семейство, дали е дългоочаквано или не е толкова искано, дали е угодило на родителите си със пола и характера си или не, всяко от децата се нуждае от максималната родителска любов и грижа, от разбиране и подкрепа. Колкото и по-възрастно да е детето спрямо по-малкото, то винаги в душата си остава дете, дори като възрастен. Ако родителите са достатъчно разумни няма да правят разлика във възпитанието на децата от различните възрасти, а ще ги учи на взаимна любов помежду им и на уважение към самите себе си, за да могат да израстнат хармонични и напълно самодостатъчни хора. Разликата ще е само във вътрешния им светоглед, заложен генетично. Защото дори еднояйчните близнаци са достатъчно различни по характер и навици.
Що се отнася до първородните, от тяхната особена мисия е отразена дори в Библията. Свързано е с това, че върху тяхните рамене падат основните кармични задачи на рода, автоматично върху тях се възлага голяма отговорност и голяма самостоятелност при изпълнение на тези задачи. По-малките по правило винаги си остават малки за родителите, независимо от възрастта, което и се отразява в техния характер и п оведение.
Ако искате семейните ви отношения да се изградят като максимално безпроблемни за вас, търсете за своя половинка този, който е бил по-голямото дете. В такъв брак е най-вероятно да се грижат за вас и да ви прощават много неща. Ако искате да доминирате – търсете за партньор човек, който е бил по-малкото или единственото дете в семейството. Подобни хора като правило с радост ще ив позволят да се грижите за себе си. Ако двамата в двойката са били по-големите в семейството, те могат да се допълнят взаимно или да се конкуриррат помежду си, докато двама от по-малките великодушно ще позволяват на родителите си да се грижат за тях и в бъдеще.
Никога не забравяйте, че всички сме родом от детството, а децата са най-изкусните манипулатори. Най-важното е, че децата несъзнателно се стремят да получат любов от родителите си. Нали във всеки човек има част от мама и част от татко, затова децата толкова се стремят към родителите си, към признаването на собствената им уникалност. Защото детето бързо ще се приспособи, ако за да получи родителската любов трябва да стане самостоятелно или безпомощно, дори това да не му харесва. Не принуждавайте децата си да играят ролите, които вие им налагате. Постарайте се да създадете оптималните условия за развиването на тяхната индивидуалност според вродените им черти от характера, независимо от реда на раждането им и от пола. С това ще им осигурите хармоничен живот, а на себе си – спокойна старост.
Превод и предложение: Анита
http://esolang.com/articles/relationship-articles/parents_children/kak-poryadok-rozhdeniya-detey-v-seme-vliyaet-na-ih-sudbu.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: