Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235036
Users Today : 2465
This Month : 82878
This Year : 372755
Views Today : 7425
Who's Online : 44

Унищожаването на природата от човека ще доведе до още смъртоносни пандемии

Унищожаването на природата от човека ще доведе до още смъртоносни пандемии

Унищожаването на природата от човека ще доведе до още смъртоносни пандемии

Трябва да се промени „безразборното отношение към природата“ на човечеството или ще има още смъртоносни пандемии като COVID-19, предупреждават учени, които са анализирали връзката между вирусите, дивата природа и унищожаването на местообитания, информира „Гардиън“.
Обезлесяването и другите форми на преобразуване на земята прогонват екзотични видове от техните еволюционни ниши и ги карат да навлизат в човешкия свят, където те взаимодействат и развъждат нови щамове на болести, изтъкват експертите.
Три четвърти от нови или нововъзникващи болести, които заразяват хората, произхождат от животни, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, но човешката дейност увеличава рисковете от заразяване.
Нарастващ набор от изследвания потвърждава, че прилепите, от които произхожда COVID-19, по естествен начин са домакини на много вируси, които те е по-вероятно да пренасят на хора или животни, ако живеят в или в близост до нарушени от човека екосистеми, като например наскоро разчистени гори или блата, пресушени за земеделски земи, минни проекти или жилищни проекти.
В природата прилепите са по-малко склонни да прехвърлят вирусите, на които домакинстват, на други животни, или да влязат в контакт с нови патогени, тъй като видовете са склонни да се специализират в рамките на различни и дългогодишни местообитания. Ала щом земята се преобразува за човешка употреба, се увеличава вероятността от контакт и зоонотично прескачане на вируси от един вид към друг.
Тъй като естествените местообитания се свиват, дивите животни се концентрират във все по-малки територии или мигрират към антропогенни зони, като домове, навеси, хамбари и обори. Това важи особено за прилепите, които се хранят с големия брой насекоми, привлечени от светлината на лампите или с плодове в овощните градини.
Преди две години учени прогнозираха, че от прилепите в Азия ще се появи нов коронавирус, отчасти защото това е районът, който е най-засегнат от обезлесяване и други екологични проблеми.
Един от авторите, Роджър Фрутос, специалист по инфекциозни заболявания в Университета в Монпелие, подчерта, че множество проучвания са потвърдили, че плътността и разнообразието от вируси, пренасяни от прилепите, са по-високи в близост до човешките местообитания.
„Хората унищожават естествената среда на прилепите и тогава им предлагаме алтернативи. Някои се приспособяват към антропоморфизирана среда, в която различни видове се пресичат, които не биха се пресичали в дивата природа“, изтъква той.
Унищожаването на местообитанията е съществено условие за разпространението на нов вирус, добави той, но това е само един от няколкото фактора. Прилепите също така трябва да предадат болестта на хората. Няма доказателства това да се прави директно за коронавирусите. Досега е имало посредник – или домашно животно, или диво животно, с което хората са влизали в контакт за храна, търговия, домашни любимци или лекарства. При епидемията от SARS през 2003 г. в Китай това беше азиатска палмова цивета. При епидемията от MERS в Близкия изток през 2012 г. това беше камила. Учените все още не са сигурни за животното, причинило COVID-19, въпреки че Фрутос каза, че първоначалните теории, че панголинът е бил посредник, вече изглеждат по-малко вероятни.
В предстояща да бъде публикувана скоро статия във Frontiers in Medicine Фрутос и неговите съавтори твърдят, че ключът към овладяването на бъдещите епидемии не е да се страхуваме от дивата природа, а да признаем, че човешките дейности са отговорни за появата и разпространението на зооноза (група от инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно). „Фокусът трябва да е върху тези човешки дейности, защото те могат да бъдат правилно организирани“, се отбелязва в статията, озаглавена „Връзката на събития, водещи до пандемията и уроците, които трябва да бъдат научени за бъдещи заплахи“.
Учените са открили около 3 200 различни щама на коронавирус в прилепи. Повечето са безвредни за хората, но два много свързани сарбековируси, открити в Източна Азия, са били отговорни за SARS и COVID-19. В статията се казва, че бъдещата поява на сарбековирус със сигурност ще се случи в Източна Азия, но епидемии от други нови заболявания могат да бъдат предизвикани на друго място.
Южна Америка е ключов район, който буди притеснение заради бързото изсичане на Амазонската джунгла и други гори. Учените в Бразилия са установили, че разпространението на вируси е 9,3% сред прилепите в близост до обезлесени места, в сравнение с 3,7% в девствена гора. „С обезлесяването и промяната в използването на земята отваряте врата“, предупреждава Алесандра Нава от изследователски център в Манаус.
Тя каза, че болестите естествено се разреждат в дивата природа, но това се е разпаднало, когато хората бързо нарушиха екологичния баланс. Като местен пример тя посочи лаймската болест, която се е разпространила към хората чрез капибара. Някои общини колят гигантските гризачи, за да предотвратят заразяване, но Нава посочи, че това не е необходимо в девствени гори, в които все още има ягуари. „Не намирате лаймска болест в райони с ягуари, защото те поддържат броя на капибарата под контрол“, отбеляза тя.
„Проблемът е, когато поставите различни видове, които в природата не са близо един до друг, в една и съща среда. Това позволява на мутациите на вируса да прескачат към други видове“, изтъква Алесандра Нава и допълва: „Трябва да мислим как се отнасяме към дивите животни и природата. В момента се отнасяме с тях твърде безразборно.“
Нейните заключения бяха повторени от Тиера Смайли Еванс, епидемиолог от Калифорнийския университет, която изучава разпространението на вируси в бързо деградиращите гори на Мианмар. Тя е открила, че застрашените видове е по-вероятно да имат вируси, отколкото животни с по-малък риск от загуба на местообитания и лов. Тя каза, че връзката между екологичния стрес и човешкото здраве е станала по-очевидна от пандемията COVID-19.
https://news.bg/disasters/unishtozhavaneto-na-prirodata-ot-choveka-shte-dovede-do-oshte-smartonosni-pandemii.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: