Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6169750
Users Today : 842
This Month : 18958
This Year : 200275
Views Today : 13014
Who's Online : 22
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Патриарх Мафусаил: за вътрешните противоречия съюза на душите и любовта към „келепира“

Патриарх Мафусаил: за вътрешните противоречия, съюза на душите и любовта към „келепира“

Патриарх Мафусаил: за вътрешните противоречия, съюза на душите и любовта към „келепира“

Контактьор: architect

Мафусаил: Приветствия, древна. Аз съм светлия патриарх Мафусаил.
Ченълер: Здравей, патриарх. Защо в човека има толкова противоречия?
М.: Защото душата на всеки не е еднородна. Всички живеещи в нашия свят, са получили като дар, частица от душата на някога единния Бог. Всяка от тези частици е уникална. Както разбито стъкло се пръска на множество уникални парчета, различни по размер, обем и форма, така и душите са уникални. А това не е било просто стъкло, а по-точно, пъстра мозайка. Съответно, на всяка душа се паднал уникален комплект оттенъци – при едни, разнообразието на цветове е по-голямо, а при други – по-малко.
И колкото повече оттенъци са се паднали на една душа, толкова са повече противоречията в нея. Налага ѝ се да влага големи усилия, за да запази единството си. Но сложното има и много възможности. Душите с много оттенъци, са по-привлекателни и интересни. И животът им, благодарение на широките интереси, е по-разнообразен, от на другите.
Ч.: Доколкото разбирам, всички скрити в нас противоречия, влияят на устрема ни. Не позволяват постигането на истинска сила. Човекът се оказва неспособен да направи избор, да насочи волята си в едно направление.
М.: Разкритието на противоречията, е важен етап от пътя на всяка душа. Но няма смисъл да се бърза – нищо не може да се разреши, преди да настане благоприятното време.
Често, душата не може да направи избор за посоката, защото няма необходимата ѝ информация, за възможните варианти. Не разполага с истински убедителни аргументи, в полза на един или друг вариант.
Ч.: А как може да се получи тази информация?
М.: Чрез житейски опит – невъзможно е по друг начин. Понеже душите са уникални, чувствата от изживяването на определен опит, също са уникални. Можеш да запиташ за чуждо мнение, да събереш отзиви. Но за да усетиш, да узнаеш, можеш само, след като преминеш лично опита.
Ч.: Но за да изживееш някакъв вариант, трябва да го избереш. Как мъдро да избера, ако нямам понятие за вариантите?
М.: При всички случаи, ще направиш избор, нали в този свят всичко е в движение. Невъзможно е да се чудиш дълго на кръстопътя. Въпросът е само, кой в теб ще направи избора – кой от фрагментите на индивидуалната душа.
А при мнозина, въпросът е още по-прозаичен: кой от неосъзнатите стремежи, ще надделее над останалите?
Ч.: В мен, като фрагмент от душа, има още фрагменти?
М.: Ти и сама долавяш своята нееднородност. Нали си много разнообразен, контрастен човек. Прекалено много е смесено в теб. Това е благодатна почва за множество вътрешни конфликти. Но също така, и за постигането на дълбочина, красота и разнообразие в оттенъците на душата, при верен подход. Не си струва, да възприемаш всичко това като проблем. По-скоро, като лична специфика.
Ч.: Но аз искам да съм еднородна, нали това ще ми помогне да проявя единната воля на душата, а не да се мятам между вариантите.
М.: Замисли се, защо хората стават отшелници?
Ч.: Ограничават се от съблазните на света. Но Творците ми казаха, че такива хора опознават прекалено малко, поради изолацията си. И е по-добре да се следва пътя на цивилизования човек и да се работи над себе си.
М.: Аз не призовавам да се става отшелник. Само посочвам способа им – рязко отсичане на определени интереси. Те просто правят невъзможни определени варианти за възприятие. Този начин изглежда прекалено радикален. В действителност, е най-простия. И резултатите на отшелниците са най-бързите.
Ч.: Какви резултати?
М.: Решение на противоречията чрез радикално отсичане на всички алтернативни варианти. Може да се каже, отшелникът запушва всички възможни варианти, освен един единствен.
Всеки вариант от действията на душата се нуждае от подхранване. Когато насочваш вниманието си към него, влагаш време и душевна сила, подхранваш го. По този начин, се разширяват възможните варианти, придобиват сила и пълнота. Изпълваш ги със своята жизненост. Вариантът оживява и се стреми към реализация, към проявление от пространството на мисли и фантазии, в реалния свят.
Ч.: Значи, просто не бива да обръщам внимание на определени варианти?
М.: Ако го смяташ за най-лесното, то да (усмихва се). Просто не бива да ги подхранваш.
Наблюдавам сега земната раса. Виждам, колко много противоречия имат хората. Практически, никой от пробудените не е способен за един единствен стремеж, да избере света, където иска да се развива по-нататък. Земята държи здраво всички. Въпросът е само, разбират ли го? Осъзнават ли причините, и защо са тук?
Ч.: Нали каза, че е сложно да се избере вариант, ако не си наясно с преимуществата му. Лично аз, си представям смътно, какво ме очаква след прехода.
М.: А нали ние сме давали изобилна информация. Просто, тя не откликва по някакви причини в душата ти достатъчно дълбоко, за да създаде стремеж.
Ч.: И как да се справя с това?
М.: Може да се смириш с това, което вече ти е интересно? (усмихва се) Изглежда, не си се наситила напълно.
Ч.: Няма да се смиря. Аз съм упорита и не търся лесни пътища.
М.: Тогава ти остава само желязната дисциплина. Не подхранвай с вниманието си тукашните интереси.
Ч.: Но нали е много скучно. Не ми се иска да губя време напразно и го запълвам с интересни неща.
М.: Душата, съдържаща много оттенъци, е склонна, да формира много стремежи едновременно. По този начин, във въплътения фрагмент, се формират няколко полюса на влияния и всеки от тях опитва да доминира. Ако смяташ, че стремежа ти към възнесение, трябва да едно цяло с душата, не подхранвай с внимание интересите на другите си части. Нали те не са с нищо по-лоши или по-добри. Само искат нещо различно.
Ч.: Тази нееднородност ме уморява невероятно.
М.: Явно не предпочиташ трудностите.
Ч.: Може ли да посочиш аргументи в полза прехода на ново ниво? Колко много неща са давали. Какво точно от цялата тази информация, трябва да ме впечатли особено?
М.: Мен ли питаш? Нали е твой избор. Искаш изкуствено, да завишиш важността на прехода? Смяташ, че такава хитрост ще сработи? Не го ли смяташ за разновидност на самозалъгването?
Ч.: Но, ако няма единна доминираща воля, всичките ми фрагменти могат да поискат, още повече да се разделят. Мисля за бъдещето на душата си.
Ч.: Подходът ти е разумен. Но погледни близките си хора. Те си имат свое мнение, но между вас няма остри конфликти. Никой не се кани от тях да се дистанцира от теб. Те са редом. Всичките различни, но близки.
По този начин, разните мнения в душата, не е задължително, да доведат до разцепление. Трябва трезво да оцениш степента на вътрешния конфликт. Ако няма такова силно противоречие и опасността от разцепление е малка. Понякога трябва да приемеш мисълта, че Бога в теб е разнообразен и иска да измине много повече от един единствен път. Стреми се да опознае разнообразен опит. Така си устроена, такива са уникалните ти свойства. Към тях трябва да се отнасяш с уважение.
Потискайки алтернативните си стремежи, подхранвайки ги едновременно, няма да излезе нищо. Ти сама ги зареждаш със сила, смятайки наивно, че ще можеш лесно, да се избавиш от тях. Да щракнеш с пръсти и да прекъснеш увлечението. И да станеш за миг, гранитна скала от безстрастност. Не се залъгвай. Можеш да вземеш предмет в ръце и демонстративно да го захвърлиш. Но в теб вътре, е съвсем различно. Там трябва грижливо и търпеливо. Крачка след крачка, да разплиташ възелчета и нишки.
Да завишаваш изкуствено важността на отделните неща, също няма как да стане. Самозалъгването не води до необходимо действие.
Ч.: Но нали сам предложи действен, макар и радикален метод на отшелниците.
М.: Да, но също не е лишен от насилие над душата. А резултатите са добри само за кратък период – за да направиш скок. Ако разглеждаш личния си път за дълъг период от време, душата, която не се е наситила с разнообразен опит, ще се чувства принудена, да се върне, за да го допълни. Многократно съм срещал старателни души, преминали от трето на пето ниво, достигнали таван на възможностите си. Не са били достатъчно наситени, достатъчно разнообразни, опитът не бил обширен дотолкова, че да формира стремеж за хилядолетия активна дейност в безсмъртните светове. Такива, едновременно и с ужас, и с нетърпение, са принудени да се върнат в тримерните светове. А в дълбините на душата са чувствали и сами, че имат такъв стремеж.
Затова и ти предлагам, не само ефективен преход, но и информация за размисъл, която да ти позволи, да направиш мъдър избор. Какъвто и да е.
Ч.: Смяташ, че трябва да изчакам, противоречията да се решат сами?
М.: Противоречията не могат да се решат сами. Но понякога, за да стане възможно решението, съзнанието трябва да се разшири достатъчно, следствие изживяния опит. Опитът при всеки е уникален. И не винаги може да се постигне с целенасочени, преднамерени усилия. Понякога е невъзможно, да се разширява съзнанието по график. Това е прекалено творческа задача – намиране на възможности за еволюция на душата.
С една дума: или имаш, или нямаш необходимото състояние на съзнанието, за разрешаване на противоречията. И от теб зависи само косвено. Можеш да влагаш усилия, да търсиш решения и да вярваш в най-доброто.
Ч.: А има ли по-малко радикални методи за постигане единна воля с душата?
М.: Сега питаш за възнесението, нали? Не е нужно да оценяваш прехода като някакво действие, което може да се направи събота вечерта, след вечерята. Сама по себе си, това е много радикална промяна. Това е промяна в основите на съществуването. И трябва съответно отношение към тази задача. Да ѝ отделите необходимото време. Да разберете, че предстои огромен обем от работа. Да осъзнаете, в края на краища, в какво се състои стимула ти за прехода? Достатъчно ли преобладава над всички останали стремежи?
В действителност, е достатъчно, естествен вариант за развитие събитията, ако болшинството остане с цивилизацията за постепенна еволюция. Дори не мога да кажа, че в такъв избор има слабост на духа. Че тези, които не правят ускорен преход, са в нещо по-лоши. Не. Бих казал, че да останат с цивилизацията, е запазване на напълно естествена последователност в действията на разумния човек, който иска да избегне излишната суета. Нали не разбира действително, какво точно го очаква. И как ще оцени новия опит след прехода.
Ч.: Тогава, защо са всичките тези послания за прехода?
М.: Вие завършихте поредния етап. Канят хората да преминат – нали има такава възможност сега. Засега, вратата е отворена. След това ще е много сложно технически или направо невъзможно.
Но културата и обичаите на цивилизацията, налагат неизлечим отпечатък на всички участници. Дори да не ти харесват околните, може да имате нещо общо, за разлика с петмерните обитатели.
Ч.: Направо ме съветваш да се откажа?
М.: Може и така. Но ти ще опитваш докрай?
Ч.: Да.
М.: Тогава, ще трябва да поддържаш бдителност и да не затъваш в тукашните интереси. Прави всичко осъзнато и дистанцирано. Колкото е по-голям интереса и влагаш страст в земните занимания, толкова е по-силна привързаността ти.
Дори да искаш, да починеш и да се занимаваш с нещо увлекателно, бъди сама за себе си надзирател: например, дай си точно час и нито минута повече. Подхранвай личните си интереси минимално.
Ч.: Сурово.
М.: За теб – да. Защото искаш всичко, повече и на разни нива.
Ч.: А за другите различно ли е?
М.: Някои просто заспиват и преминават. Нищо не ги държи.
Ч.: Струва ми се, че им завиждам малко 🙂
М.: Не си струва. Нали не си наясно, дали ще е истински ценно, удовлетворяващо и изчерпателно. Само знаеш, че са преминали без проблеми.
Ч.: Все пак, не разбирам, как да направим единен избор, в полза на прехода.
М.: Пилееш много време да се справиш със себе си. А това ти е от полза. Който се познава добре, по-малко се сблъсква със сюрпризи собствено производство. И всичките ти опити за преход, не изглеждат избор на душата, а са интелектуални спекулации. Опитваш всичко да оцениш и пресметнеш, за да постигнеш изгодно решение. В твоя подход има повече сметки, отколкото стремеж. В стремежа има чувство. Не винаги е рационално. Избираш, защото искаш, защото ти е интересно на душата. Избирайки само един вариант, губиш предимствата на другото. Как може да знаеш, възможно е, лично ти да загубиш повече от избора си, отколкото да спечелиш. Това не го знае никой, освен теб. Когато правиш избор и се сблъскаш с последствията, едва тогава и ще можеш да усетиш, какво си избрала, в действителност. Възможно е, по-късно, да осъзнаеш, че си загубила нещо безвъзвратно. И с това ще трябва да се примириш. Да освободиш алтернативите.
Устрема не е решение на човек-калкулатор. Това е избор на определен вариант с радост и увереност. Докато се стискаш за възможните загуби, докато съжаляваш за пропуснатите изгоди, стремежът не се проявява. Такава важна крачка се прави с пълна увереност. Но увереността е дълбоко чувство, а не резултат от тънки сметки. Устрема е усещане с цялото същество и има много малко общо с рационалното.
Представи си, че се омъжваш за любим мъж, дори да е беден. И си отказала на изгоден потенциален брак. Ако ще съжаляваш за пропуснатите изгоди, няма да имаш щастие с любимия. Затова, зарязваш всички други варианти и не съжаляваш за нищо. По този начин постигаш щастие в брака – твое собствено, възможно, разбираемо само за теб. Така е и с устрема при всяка друга ситуация – трябва да избираш по любов и без съжаление за изпуснатите изгоди.
Ч.: И все пак, разкажи за преимуществата на пето ниво.
М.: Това е прекрасно място за тези, които не искат да живеят само за себе си.
Тук ще намериш всичко в изобилие, и храна, и удоволствия. Съюзът между петмерните души е полигамен. Количество участници зависи само от възможностите на душите в тях, поддържащи тесни връзки помежду си. По същество, колективните души в разнообразието, което изграждате, са полигамни семейства, във висша степен на душевна близост.
Ч.: А как е с професионалната самореализация и нарасналата отговорност за обкръжаващите?
М.: Като че ли не зная, какво ви се иска, в действителност. Колко сте изгладнели за любов. Долавям твоята ирония. В теб говори смущението. Но до единство, не може да се стигне с предубеждения. Най-добре, да се избавиш от всичко, което ти пречи.
Ч.: А какви са минусите на пето измерение?
М.: Защо не казваш на мъжа си всичко, което мислиш и чувстваш?
Ч.: Причини много. С една дума, така е по-просто и надеждно – запазването на лично пространство и свои мисли.
М.: Петмерните съюзи предполагат споделянето на всичко преживяно. Затова и главният му плюс е и сериозен минус. Откритите отношения изискват предварителна вътрешна работа, защото близките долавят мислите и чувствата, също като теб. Сега си в един такъв свят.
Когато си действително готова, да се откриеш за другите, съюзите в пето измерение са удоволствие. Може да се каже, радостта е толкова много, че приемаш необходимостта да си в постоянна чистота. Тогава споделяното от теб, се приема с благодарност от обкръжаващите.
Всичко зависи от текущото състояние на съзнанието в човека. За някого, пето ниво е срам и кошмар. Повод за смущение или възмущение, в зависимост от натрупаните илюзорни представи за света. За други, чистите и готовите да се разкрият, перспективите ще изглеждат желани.
Ч.: Мисля, че мнозина продължават да се удивляват на такива перспективи. На Земята, чрез религиите е насаждана моногамия. Защо?
М.: А нима се справяте с моногамията. Постоянно търсите по-доброто.
Ч.: Това лошо ли е, да търсиш по-добър?
М.: Каквото, такова. Малцина се стремят да са действително най-добрите, съответно, не намирате един в друг достатъчно стимули, за да продължите да живеете заедно цял живот. Не желаете, да се впечатлявате взаимно с многобройни достойнства. Смятате, че трябва да ви обичат по минималното. А самите, не умеете по този начин. Затова и търсите, не просто някой, а достойния. Въпросът е само, дали достойният не търси още по-достоен? И отговаряте ли на критериите му.
С една дума, ако самите не се променяте, прелитането насам-натам е безсмислено.
Ч.: И какво да правим?
М.: Договаряйте се за съвместна работа, обсъждайте начини за подобряване на отношенията. Честно, но вежливо си съобщавайте, какво ви харесва, какво не. И не забравяйте да подчертавате това, което ви харесва.
Ч.: Навярно, това е отделна обширна тема, болезнена за мнозина.
М.: Вие се развивате. Ограниченото разбиране и сложното усвояване на норми за здрави отношения, е неизбежен момент на този етап.
Ч.: Значи, моногамията е само етап от развитието на душата, който вече отминава?
М.: Вие изучавате нов свят и всички възможни взаимодействия в него. Докато душата не е проучила всичко, което ѝ е интересно, няма да работят никакви норми за поведение. По-точно, ще работят изкривено. Строгите морални норми пораждат душевни травми, дори там, където могат да бъдат избегнати. Затова, не бива да си налагате някакви норми за поведение. Не са дотолкова добри, сами по себе си, особено, без разбирането, за какво са служили.
Моногамията е начин за повишението на единството между две души. Това е начин за постигането на определени цели. И е безусловно полезно за развитието на душите ви. Но не бива да гледате на моногамията, като на строга норма за божествен морал. Няма никаква полза. Само душевна болка и повишаване на разделението.
Изобщо, трябва да се избягват всякакви форми на морала. Това не е възвисило никого истински. Само в своите, далечни от реалността, фантазии. Блуждаещите в илюзии, се занимават със самобичуване, за да запазят чиста душата си, но само ѝ нанасят вреда.
Моногамията не си струва да се възприема като строго предписание, за да се предпазите от греха. Това е само начин, да не пилеете енергиите си. И е преминаване на нови етапи в развитие отношенията между душите.
Наблюдавал съм много закрепостени моногамни двойки. Приличат на два камъка. Приблизително, толкова е живота и динамиката в такава връзка. В тях липсват единство, доверие, откритост. Всеки живее своя таен живот и крие естеството си от другия. Дотолкова са показателно благочестиви и далеко от необходимото за конструктивни и развиващи душата отношения. Развиват само виртуозен талант да изграждат стените на отчуждението. Има ли смисъл от такава моногамия? Приблизително, същото е и при безразборното търсене на по-добрия. Резултатът е еднакъв – запазва се отчуждението.
Затова е необходимо правилно отношение към задачите на отношенията. И честно да осъзнавате готовността си за здрави проявления. Ако с партньора няма живи, открити отношения, душевна близост, кого се опитвате да излъжете? Само себе си. Това изглежда печално.
Ч.: Т.е. за моногамията е също необходимо някакво развитие?
М.: И двамата трябва да са достатъчно развити. Или да се стремят, да изграждат отношения на максимално доверие и откритост. Т.е. партньорите трябва са са готови да се развиват, за да нараства душевната топлина от общуването.
Съблюдаването на норми, създаването на видимост, без разбиране на целите в моногамията, е празно губене на време. Никой няма да оцени такава добропорядъчност, осен тези, които се стремят да я демонстрират. Но това се нарича лицемерие.
Ч.: Във Уикипедията пише, че си дългожител, живял 969 години. Истина ли е?
М.: Живях много повече, но тогава, времето течеше по различен начин. Земното време е много дискретно, а скоростта му се мени постоянно, в зависимост от текущите задачи при развитието на цивилизацията.
Ч.: Защо сега няма такива дългожители?
М.: При сегашните условия е безсмислено. Душата ти губи смисъла, след няколко десетилетия в земна обвивка. Събира необходимия опит и спира в развитието. Няма смисъл да продължава така. Обикновеният човек, с възрастта, преминава в режим механично повторение на вече изминатото и усвоено.
Ч.: А ти, защо си живял толкова дълго?
М.: В тези времена, хората и живота бяха различни. Имаше необходимост от мъдри старци. Съвременният човек има достъп до много информация: от съвети за ежедневието, до научни, философски и езотерични знания. Учителите отгоре също активно транслират своята мъдрост. Преди, хората търсеха такава информация в дългожителите като мен. Бях склад за знания. На първо място, именно на житейска мъдрост. Но когато живееш дълго сред хората, наблюдаваш и е много трудно, да не станеш философ и интелектуал (усмихва се).
Ч.: Искаш да кажеш, че хората сега не се нуждаят от мъдрост?
М.: Почтителността към старото поколение изчезна постепенно. Отчасти е било неизбежно, понеже мъдрите старци са консервативни. Култът към почитане на рода, уважението към предците, всичко това е престанало да е интересно в повтарящия се, поколение след поколение, живот.
Задачите във вашия свят са се променили на определен етап. Бил е даден курс към технологичното развитие. Новите идеи винаги са носени от младите. В тях има много новаторство, експерименти, желание да е по своему. Но това повишава и количеството на погрешните постъпки. Нали младите нямат мъдростта, за да ги избегнат.
В резултат промяната в курса, влиянието е преминало към младото поколение. Мъдреците загубили влиянието си. Просто нямало нужда повече от дългожители. Просто никой не ги търсил за съвет.
Но ценността на мъдростта ни, в действителност, не е намаляла. Нашите съзнания просто преминали на по-високо ниво. Старците се възнесли и продължили да използват знанията си, за развитието на младите. Можехме да въздействаме върху програмите им за развитие. Но хората не ни слушаха повече, загубиха способността да възприемат мъдростта пряко.
Ч.: Как смяташ, защо е станала смяна на курса?
М.: Мога само да предполагам, че Създателят е искал да обясни нещо на душите, какво представлява света, направо, не иносказателно. Но за да стане възможно разбирането, трябва да се изгради цивилизация с развити компютърни технологии. На всеки му се иска, да е честен със останалите, да не се прави на някой друг. Възможно е, този стремеж да е присъщ и на Създателите. Но техните пътища са ясни само за тях самите.
Ч.: Колко, по твоя преценка, предстои да еволюира цялата цивилизация, за да стигне до пето измерение?
М.: Не си го превръщай в идея-фикс. И не смятай, че с постигането на целта, ще решиш всичките си проблеми, както и човечеството като цяло. Вие сте в постоянна динамика. Винаги се появяват нови сложности и предизвикателства. И това е добре. Нали, ако престане динамиката и развитието, започва застой и израждане.
Това, към което се стремиш, не е края на пътя, не е краен резултат, не е предел на мечтите. Това е просто ориентир за движението напред. Маяк в мъглата, за да се движи кораба ти към желания бряг. Пето ниво е просто междинен резултат, даващ устрем.
Ще ти опиша две възможни стратегии за поведение.
Първата, е много често предпочитана от хората, макар да е лишена от смисъл и вътрешно съдържание. По същество, е загуба на време и е пребиваване в деструктивно състояние на съзнанието. Тя е следната: не си удовлетворена от текущия си живот, не ти харесва околния свят, мечтаеш за някаква далечна действителност. С една дума – мечтите са нереалистични. Ако имаме предвид, пето ниво за цялата цивилизация – този ориентир е някъде на хиляди години.
Втората стратегия: живееш тук и сега, извличайки полза и удоволствие от достъпното. Благодарна си на света за сегашните възможности и се интересуваш от реални неща. Когато съзнанието ви премине масово в такова състояние, това е и скока в развитието. Това ще е състоянието, което помага на хората, да се доближат до щастието. Може да се получи при теб, във всеки един момент – независимо дали си на пето ниво или си тук, сега, само благодарение на промяната във възгледите за съществуващата действителност. Ако се намираш в такова конструктивно състояние и се потопиш в увлеченията си, може и да не забележиш, че света наоколо се е променил. А това няма да е толкова важно, нали си живяла, живееш и ще живееш така, както ти харесва.
Ч.: Предлагаш да изграждаме индивидуалното си щастие, дори наоколо всичко да е зле?
М.: А нима е възможно по друг начин? Нещастни хора не могат да изградят колективно щастие.
Ч.: Но нали негативните околни събития ни лишават от много възможности?
М.: Но никой не може да ви лиши от избора, какво състояние на съзнанието предпочитате. Човекът може да е благодарен или неудовлетворен.
Благодарността е най-добрата защита. Но практичният човешки ум, и в този случай, обича да задава въпроси. Например: „за какво да благодаря, нали благата при мен са капка в морето!?“ (усмихва се)
Благодарността не зависи от количествата блага. Човекът не цени понякога, дои изобилието. Благодарността е състояние на съзнанието, в което е винаги мъдрият, а не само, когато е обсипан щедро с дарове.
Ч.: Значи, смяташ, че ще достигнем пето ниво на съзнание, еволюционно цялата цивилизация, след хиляди години?
М.: Теб са те избрали, да предаваш послания, много сериозни същности, защото са оценили високо интелекта и критическото мислене. Други ли са оценките ти за перспективите на вашата цивилизация?
Ч.: Не. Но си мислех, че това си е моя личен песимизъм. Надявах се тайно на чудо.
М.: Ще трябва да надраснеш вярата в чудото. Ще изчезне постепенно, ако честно и внимателно наблюдаваш обкръжаващата действителност. При дългожителите няма такава вяра. Защото са изучавали дълго този свят. Това е много важен признак за истинско израстване.
Ч.: И как се справяте с предизвикателствата?
М.: Вярваме в собствените си сили и правим, каквото се получи. Знаем, че всяко чудо е ръкотворно. Ако се случи, значи, някой се е потрудил много сериозно.
Ч.: Но нали хората получават понякога приятни сюрпризи?
М.: Значи, някой е помогнал, дори помощниците да са невидими. Но, виждаш ли, дългът пред Вселената за такъв сюрприз нараства.
Ч.: Имаш предвид, че няма нищо безплатно, най-добре да разчиташ само на своите сили в живота?
М.: Това е най-мъдрият подход за продължителен период от време. За всяко действие в нашия свят, се влага жизнена сила. Нищо не пада наготово. Кармичната система е била създадена, за да отчита взаимните услуги и равносметки. Колкото по-рано изоставиш наивната вяра в чудесата, падащи даром, толкова по-добре.
Най-вярната жизнена стратегия е да правиш всичко сам и да не очакваш помощ свише. Възможно е, някой там да ти е бил длъжен. Просто, спомена е бил блокиран. Животът на душата е дълъг. Може да е помагала на някого преди. Тогава и получаваш приятен сюрприз. Макар и да не си спомняш, но е заслужен.
Ч.: Често виждам, как хората търсят начини да получат разни блага от въздуха, с помощта на езотеричните знания. Правилно ли разбирам, че най-добре, да се откажат от тази идея?
М.: Нека да обсъдим мита ви „Сделка с дявола“. По същество, човека постига неща, които не може със собствени сили. А са недостъпни, защото няма положителен баланс от благи действия пред света. Взема жизнена сила назаем, от когото му падне и я пилее за постигане на свои цели. Какво се случва е известно. „Който му падне“ си идва за дълга и с човека се случва беда.
Преднамерено казвам „който му падне“, защото тъмният патриарх не участва в сделката. На кого се продава човека – на дребните бесове, на деструктивни цивилизации или на собствения недобросъвестен бос, не е толкова важно. Важното е, да осъзнае принципа. Нищо не пада наготово. Услуга за услуга. Всичко в този свят се прави от нечии ръце. И това се влагат конкретни жизнени сили. Добре е, когато са собствените. Къде е по-лошо, когато са чужди.
Ч.: Навярно, същото се отнася и за цялата цивилизация?
М.: Още как. Балансът на кармата при вашата цивилизация е неутешителен. Във вас са вложили огромни усилия, но вие продължавате, да сте нещастни и неразвити. Колкото по-рано, всеки от вас се захване с изграждането на собствения си живот, със собствените си ресурси, толкова по-добре за вас. Дори да са оскъдни, трябва да го приемете. Но ресурсите може да се преумножат с честен труд.
Създателите не позволяват „на който падне“, да ви вкарва в още по-голям дълг. Но какво им струва това?! Нали е постоянен потока от молби „дайте, дайте, дайте“. Повече пари, повече здраве, по-дълъг живот и т.н. Светлата йерархия се опасява, че висшите сили няма да успеят да удържат този ураган от неконтролирани стремежи, и може да ДАДАТ. Има и такива, които искат да ви направят приятно. Отделни частни случаи, и така стават ежедневно. Но глобално, Създателите държат все още отбраната. Пазят ви от любовта ви към „келепира“.
Ч.: Бойте се от данайците, носещи дарове?
М.: Просто не са необходими илюзии. В текущата ситуация, ще ви даде само „който падне“. Но ще си го потърси с лихвата!
Най-неприятното е, че за „сделка с дявола“ няма нужда от осъзнато съгласие. Достатъчно е силно желание, да получите нещо и слаба душа. А кой от хората сега, няма свои слабости?
Ч.: Всеки е ковач на щастието си?
М.: Дори да е малко, но да е създадено със собствени ръце.
Ч.: А в какви случаи помагат светлите сили?
М.: Когато молят за мъдрост, за да изградят живота си самостоятелно.
Ч.: А защо не помагат с блага?
М.: Защото нарастват дълговете ви. Те се стремят, да ви помогнат, за да станете самостоятелни. А блага дават само тези, които искат, да има зависими от тях. За да могат да диктуват условията.
Ч.: Благодаря за беседата. Даде ми много храна за размисъл.
М.: Ще дойда да те поздравя след прехода.
Ч.: След като толкова ме разубеждава?
М.: Добрият учител предлага избор, а лошия налага субективно мнение. Дадох ти различна информация, за да направиш собствени изводи. Освен това, нали не търсиш лесни пътища (усмихва се)? А без предизвикателства, изглежда, и живота ти не е мил.
Ч.: Избрал си хитър подход.
М.: Избрал съм ефективен – лично за теб.
Ч.: Ще направя преход, ако успея. Със сигурност, ще вложа усилия.
М.: Друго никой не смее да иска. Вярвам в теб.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10424-patriarh-mafusail-o-vnutrennih-protivorechiyah-soyuzah-dush-i-lyubvi-k-besplatnomu-syru
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: