Практиката «Петнадесет минути

Практиката «Петнадесет минути

Published 05.08.2023 | By Йосиф

Практиката «Петнадесет минути или какво да правите, когато губите равновесие в живота»

Автор: Nina Sumire

Всичко е съпроводено с обърканост, с безпомощност, отчаяние или апатия, с неразбиране, какво се случва, нито какво да правим, какво усещаме, какво говорим, какво да мислим, как да продължим да живеем.

Като първа психологическа помощ е практиката «Петнадесетминутка» – изкуството на обикновения живот.

Какво означава?

Първо, в началото е важно да диагностицирате състоянието си. Това, което е вече осъзнато, повече не ни управлява. Не ни води за носа шока, паниката, гнева, другите емоции, при условие, че сме дошли на себе си и сме се дистанцирали от болките и страданията, и разбираме, кои сме в действителност: ние сме душа. Ние не сме марионетки на негативните си емоции, не сме обладани от негатива. Ние сме свободни.

Второ, вече след това вземаме часовник и засичаме 15 минути.

След това даваме почивка на своите чувства, които се усещат напълно изтощени. Включваме действията.

Какво правя? Прости неща, разходка, пробягвам 15 минути. Молитва 15 минути. Готвя храна. Мия съдове, или поне част. Простирам. 15 минути отговарям на съобщения. Давам почивка на очите и правя полезни за тях упражнения. Например, палминг (поне 5 минути). И така нататък, според актуалното.

Ако сме на работа, присъстваме осъзнато 15 минути на работното място – даваме си 1, 2, 3 задачи (не повече, не бива да се претоварвате без необходимост).

Идва първа вълна от спокойствие. Защо? Появило се е усещането, че съм се върнала в живота, влязла съм в коловоза, в нещо стабилно, което в добрия смисъл е управляемо, което е налице. Мога. Слава Богу!

След това си даваме още една «Петнадесетминутка», в това число и за почивка: да видя част от филм, да прочета нещо в интернет. Да видя някакъв клип или да се полюбувам на пролетта през прозореца.

Следващите 15 минути може да се редуват: ту полезни действия, ту почивка.

Вече възниква устойчиво състояние, не само на покой, но и повече увереност. Завършваме тези три подхода с благодарност и молитва.

А по-късно може да разширите границите на задачата. Следим какво правим половин час.

Лесно ли е започнало да се получава? Може да се стигне до час, но не повече.

Така прекарвате осъзнато целия ден: какво правя, какво усещам, какво мисля? Всички отговори търсим от сърцето, а не от ума. От сърдечния интелект.

Моят живот в продължение на час. Какво има в него? Какво ми направи впечатление? Какво ценно открих? С какво разполагам? Какво мога и искам да направя? Какво мога да дам? Какво мога да споделя? Какво се случва в мен, а извън? Какво ми подсказа този час?

Преди може да не сме забелязвали, какви ги вършите. Дните отминават незабележимо, понякога напълно безсмислено.

А сега може да се спрем, без да сме безпомощни, а да сме внимателни, благодарни за всяка минута, за всеки час и ден. Да живеем със сърцето. С любов. Всеки ден като последен. Всеки ден като най-добрия.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15323-praktika-pyatnadtsatiminutka-ili-chto-delat-kogda-vybilo-iz-zhizni