Как се променя живота когато престанеш да чакаш

Как се променя живота, когато престанеш да чакаш

Published 07.08.2023 | By Йосиф

Как се променя живота, когато престанеш да чакаш

В статията «Как да допуснете чудеса в живота си или живот без очакване» авторката на курсове за намиране на себе си Евгения Медведева разсъждава, колко е важно да се избавите от вечните очаквания и до какво може да доведе.

— Престанах да чакам нещо… И в този момент изведнъж ми стана толкова леко, все едно започнах да живея, а преди си мислех, как трябва да живея и изведнъж започнах, без да му мисля. Престанах да очаквам нещо от себе си… Преди очаквах — ще се разкрие целият ми потенциал и ще стана такава-онакава, ще напиша сто статии, а още по-добре — 10 книги, ще създам нещо велико и т.н.

Престанах да очаквам от себе си резултати. Престанах да очаквам нещо от другите — че изведнъж ще ме оценят, ще направят нещо за мен, ще бъдат добри и отговорни… Престанах да очаквам от партньора — че изведнъж ще започне да ме разбира и ще постъпва, както ми се иска…

Престанах да очаквам пари, приех сумата, която имам. Престанах да очаквам от живота и да изисквам, да ми дава нещо… — в мен бе заседнало убеждението, че съм несправедливо пренебрегната — толкова много неща правя, други нищо не правят, а какви резултати получават.

Престанах още да очаквам, че утре ще стане великолепно и няма да има проблеми. Моят наивен детски аспект искаше спокойствие и безгрижност. Докато възрастния не осъзнае, че спокойствието и безгрижността са вътрешни, а не липса на външни проблеми, които трябва да се решават.

Изобщо престанах да очаквам нещо… Стана ми безразлично, какво ще се случи. Преди за мен бе важно, да се случва само хубаво, благо, че е просто задължително да е хубаво. Докато в мен стоеше страха, ами ако се случи нещо, с което да не мога да се справя… Изоставих очакванията си за бъдещето, казвайки си: «Да става, каквото иска. Всичко ще е по най-добрия начин».

Не, имам си някакви планове, какво искам да постигна, но се оказва, че моите планове и какво мисля за тях, са доста смехотворни в сравнение с възможностите, които ми е приготвил живота.

Очакванията насочват енергията към нещо определено, максимум няколко варианта. Като правило, върху вече предвиденото от ума. Като не позволявам енергиите да се движат свободно, не позволявам на живота да предлага по-доброто… А това по-добро, как правило, е съвсем неочаквано.

В мен царуваше постоянно очакване, следователно, в ума ми е изградена последователност, как трябва да се случи всичко — и умът ми работеше напрегнато, да постигне тази последователност, не дай си боже, да пропусне нещо.

Въпросът «как?» постоянно се въртеше в главата ми: «Как, а как? Как? Как?»

А най-интересното е, че отговор нямаше — повечето отговори получавах, когато изобщо не мислех «как». Нали исках предварително да съм наясно с всичко, как точно ще се случи, а такова е невъзможно.

Преди, преди да направя нещо, трябваше да направя подготовка, а тя е продължителна и мъчителна, а понякога толкова много се проточва, че за основното действие не ми оставаха сили. Толкова много се влагах, че после не ми се правеше нищо.

Подобно е на усилена подготовка за изпит, а когато дойде датата, за него не ти остават сили и не си способен да покажеш, на какво действително си способен. Уморена от този комплекс на отличника, си позволих вътрешна революция:

Както се получи, така да е… Боже мой, колко ми олекна в този момент — все едно става, каква разлика как… Отпуснах се: всичко ще е така, както е…

И от тогава в живота ми започнаха да стават чудеса:

Започнах да си доверявам повече, започнаха да ми идват идеи. Започнах да ги приемам и разбрах, че мога да ги реализирам, без да съм наясно, как точно. Но аз започвах и постигах, а в самия процес откривах пътища и начини.

Започнах да правя много повече, нали преди се подготвях за действие. И се удивих, че всичко започна да се получава много по-добре.

Започнах да моля необходимото за момента и се отказвах от ненужното, без да очаквам, дали ще ме разберат другите.

Събитията буквално заваляха в живота ми и дори не успявам — толкова много неща трябва да направя, при това, с най-малки усилия и всичко се получава и удава. При това, започнах да определям някакви важни моменти, а не просто да чакам нещо да се «случи».

А колко интересни запознанства се случиха. Удивена съм, че успявам да се запозная с хора на улицата, в супермаркета, в асансьора — къде ли не — и изобщо не ме измъчва въпроса «как да се запозная?» и «къде е възможно?».

А колко пъти се оказвах в нужното време и на нужното място. Събития се подреждат и ме водят до необходимото за момента.

Харча ми в супермаркета намаля два пъти, преди накупувах толкова неща и не ми стигаха, а сега успявам да купя качествени продукти на нормална цена.

Много неща започнаха да идват сами в живота ми. Това, което преди не се получаваше, каквито и да са ми намеренията, каквито пожелания да създавах. Не разбирах, че живота предоставя всичко и се ядосвах, че не получавам нищо – що за живот, не дава нищо. Просто не забелязвах, не виждах, какви дарове ми предоставя, очаквайки постоянно и опитвайки да намеря отговора на «как?».

Всичко се оказа много по-просто: липсата на контрол и необходимостта да зная, как ще се случи — затова изоставих очакванията, защото съм убедена, че ще се случи по най-добрия начин. Започнах да усещам потока на живота, неговата течение и променливост, откликвайки на възможното за момента.
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/kak_menjaetsja_zhizn_kogda_perestaesh_zhdat/2023-08-02-49294