Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7370028
Users Today : 2210
This Month : 92802
This Year : 507747
Views Today : 27215
Who's Online : 189

Най-добрата учителка. Сграбчва за душата…

Най-добрата учителка. Сграбчва за душата…

Най-добрата учителка. Сграбчва за душата…

В началото на учебната година, класната на шести клас стоеше пред бившите си петокласници. Огледа децата и каза, че обича всички еднакво и се радва да ги вижда. Това беше голяма лъжа, тъй като на предните чинове, свил се на кълбо, седи момче, което учителката не обича.
Тя се запознава с него, както и с всички останали, през миналата учебна година. Още тогава забелязва, че не играе с другите деца, облечено в мърляви дрехи и мирише, все едно не се е мило никога. С времето, отношението на учителката ставаше все по-лошо, стигна се дотам, че ѝ се искаше, да надраска всичките му писмени работи с червено и да му пише единица.
Веднъж завеждащия учебната част помоли да направят анализ на всички ученици от началото на обучението им в училището, а учителката остави характеристиката на нелюбимия си ученик за края. Когато най-накрая стигна до него и с нежелание започва да изучава характеристиките му, била направо смаяна.
Учителката в първи клас пише: «Това е блестящо дете, с лъчезарна усмивка. Домашните си прави чисто и акуратно. Удоволствие е да си редом с него».
Учителката на втория клас е написала: «Това е превъзходен ученик, ценен от съучениците, но има семейни проблеми: майка му е неизлечимо болна и домашния му живот трябва да е постоянна борба със смъртта».
Учителката на трети клас се отбелязала: «Смъртта на майката му се отрази много лошо. Той се старае с всички сили, но баща му не проявява интерес и семейните проблеми може да повлияят на обучението му, ако не се предприеме нищо».
Учителката на четвърти клас пише: «Момчето е неактивно, не проявява интерес към ученето, почти няма приятели и често заспива в клас».
След прочитането на всичко това, на учителката ѝ станало много срамно от самата нея. Усетила се още по-зле, когато за Нова година, учениците ѝ направили подаръци обвити в красиви опаковки и с лентички. Подаръкът на нелюбимия ученик бил в груба кафява хартия. Някои от децата се присмели, когато учителката извадила гривна, на която липсват няколко камъка и шишенце с парфюм, празен наполовина. Но учителката потиснала смеха с възклицанието: – О, каква красива гривна! — и, отваряйки шишенцето, пръснала от парфюма на китката. След часовете, момчето приближило учителката и казало: – Днес миришете като майка ми. Когато си отишло, тя плакала дълго. От този ден престанала да преподава само литература, правопис и математика, а започнала да учи децата на добрина, на принципи, на съчувствие.
След известно време, нелюбимият ученик започнал да живва. До края на годината станал един от най-добрите ученици. Независимо, че учителката повтаряла, че обича всички еднакво, истински ценила и обичала само него.
След година, когато вече била с други ученици, намерила под вратата бележка, на която момчето написало, че е най-добрата учителка, която е имало в живота.
Изминали още пет години и получила писмо от бившия си ученик, където разказвал, че е завършил средното образование и по оценки е на трето място, а също, че продължава да е най-добрата учителка в живота му.
Изминали още четири години и учителката получила ново писмо, в него ученикът пише, че независимо от всички трудности, завършва скоро университет с най-добри оценки, и потвърдил, че продължава да е най-добрата му учителка в живота му.
След още четири години пристигнало следващото писмо. Този път пише, че след завършването на университета е решил да продължи и вече е доктор. И отново повтаря, че е най-добрата учителка в живота му.
Минало време. В друго писмо написал, че се запознал с девойка и ще се жени за нея, но баща му умрял преди две години и пита, дали не би се съгласила на сватбата да заеме мястото на майката. Разбира се, учителката се съгласила.
В деня на сватбата си сложила същата гривна с изпадалите камъни и купила същия парфюм, който напомнял на момчето за майка му. Срещнали се, прегърнали се и той усетил родния аромат.
– Благодаря за вярата в мен, благодаря, че ми дадохте да се усетя нужен и значим, да вярвам в силите си, да различавам добро от лошо.
Учителката със сълзи на очите отговорила: – Грешиш, на всичко това ме научи ти. Нямах представа, как трябва да уча, докато не срещнах теб…
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/lucsaa-ucitelinica-tronulo-za-dusu-iz-zizni
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: