Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235211
Users Today : 2640
This Month : 83052
This Year : 372929
Views Today : 8885
Who's Online : 87

За България 2

Защо сме все недоволни от живота и носим недоволството си с гордост

Въпрос за 100 хиляди лева: Защо сме все недоволни от живота и носим недоволството си с гордост

„Всички хора по света търсят щастието, само българинът търси кусури.“ Това написа Иво Сиромахов в профила си във фейсбук. И аз се замислих. Ами прав е. Ние все сме недоволни.
Ако асфалтират улицата, защо са я асфалтирали. Асфалтът не бил качествен, дърветата изрязали, лампите къде са ги сложили… Ако завали сняг, защо вали. Ако не завали, защо не вали…
И така – години, години наред, живеем доволни в собственото си недоволство. То не води наникъде – т.е. няма ползи от него. Но пък ни зарежда някак позитивно. Като горещо кафе рано сутрин.
Пускаме машината, слагаме две захарчета и после отваряме телефона. И започваме да недоволстваме. Да хейтим. Да мърморим. За каквото се сетим – независимо от темата, независимо от връзката ни с нея. След това затваряме телефона и се чувстваме някак вдъхновени, доволни, все едно сме свършили голямата работа.
Не знам на какво се дължи. И защо си го причиняваме. В подобно поведение и отношение към света и живота няма нищо вдъхновяващо., но ние продължаваме да се влачим по дъното на нашето недоволство десетилетия. Не създаваме, не градим, не сме горди с постиженията на другите, ние сме недоволни, дори зли на моменти, злобни. А нямаме повод за това. Животът ни е дал прекрасно място, на което да се родим и да реализираме себе си. Дал ни е красива природа, в която четири сезона се сменят и създават условия за туризъм, земеделие, икономическо развитие. Ние обаче нямаме нужда от тази благодат. Имаме си нашето недоволство. То ни топли и храни, кара ни да се чувстваме значими.
И е странно, и е тъжно. Силни сме само на думи. И то казани някак анонимно. В онлайн пространството. Негативният ни поглед към света отглежда вече n-то поколение. То също живее основно в социалните мрежи.
Добрата новина е, че въпреки матрицата, има и издънки. Те успяват, въпреки хейта и недоволството. И пробиват стената на безверието, недоверието и абсурдността, за да видим родния флаг на хубави места, вдигнат високо над другите, носещ ни гордост и слава. Не че го оценяваме кой знае колко. Ние „горим“ по проблеми като колко силикон си е сложила тая или оная фолкпевица, колко пари взема за едно участие, какви гащи носи. С часове можем да коментираме подобни сериозни проблеми. А други маловажни неща като детската болница, образованието на децата ни, социалната ангажираност на държавата са твърде ненадеждни за нашия дневен ред. Да, и от тях сме недоволни, колкото да споделим един-два поста и да „нахраним“ някого с обидни думи. После пак насочваме вниманието си към важните неща.
И така – години, десетки. Минаваме през живота, носейки нашето недоволство като национален флаг. Кога ли ще се уморим от това и ще вземем живота си в ръце, както и бъдещето на децата си, на тези след нас – Z ли са, У ли са, не знам. Но знам, че растат в една супер отровна и несериозна, безотговорна среда. И някой ден ще вземат решения, свързани и с нашия живот. Дано не са толкова мързеливо недоволни колкото нас, техните родители.
Дали не е време да се вгледаме в собствените си кусури и да направим нещо за себе си, за средата, в която живеем и за другите около нас?
Автор Веселина Петрова
https://woman.bg/article/2024011815053624515
P.S. Вече съм писал на тази тема, но ми се иска да повторя, защото, както добре го е описала авторката, всичко се прави автоматично, несъзнателно. Затова може би трябва да го повтарям по-често, за да започнат хората да съобразяват, какви ги вършат: когато човек има ниско самочувствие (комплекс за малоценност), го повишава като плюе по другите – така изглежда, поне в собствените си очи, по-добър от тях. Йосиф Йоргов

България ще бъде оазис през трудната 2024

Астрологът Силва Дончева: България ще бъде оазис през трудната 2024 г.


Страната ни ще се окаже оазис в една трудна година. България някак е по-встрани от лошите събития, които може би очакват света. Има един аспект през април и май месеци, който показва голяма динамика и изненада. Всичко някак ще се пренареди в държавата – ново начало, нови коалиции, нови партии, дори нови лица”, заяви Силвия Дончева и допълни, че за страната ни добрата новина ще бъде нов енергиен проект. „Има възможност да стабилизираме финансовата политика”. Това заяви в ефира на Нова телевизия астрологът Силвия Дончева.
Астрологът предполага, че са възможни бедствия, свързани с вода, подобни на това, което се случи в Царево през 2023 г. „Особено тревожен е август, защото там Юпитер и Сатурн влизат в лош аспект“, поясни Дончева и припомни: „Знаем, че България последно е била в Скорпион през 1989 г., тоест има очаква се стабилност, но и огромни скандали“.
Силвия Дончева разказа и какво бъдеще вещаят звездите за политическите фигури у нас – Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Слави Трифонов, Костадин Костадинов и президента Румен Радев.
Ако Дончева трябва да определи кои са думите, които най-добре описват очакващата ни 2024 г., то това биха били – магия и революция. „Ако говорим за магия, това е нова магия и съответно щом е ново, вероятно е и революционно. Предвид това, че имаме много силно въздействие, водещо на Марс, реално това може да бъде магия и на „Ескалибур”, магия на танц със саби. Цялата година, реално 9 или 10 месеца са под марсово влияние”, каза астрологът.
Задава се нова, войнствена ситуация заради знака на Скорпиона в 2024 г. „Говорихме и миналата година, че са възможни нови военни конфликти. Този, който започна в Палестина, между Израел и „Хамас”, всъщност може би е предястие на това, което следва през пролетта на 2024 г.”, добави Дончева.
„Важно е мощното влияние на Риби през годината, защото те са прикрити и коварни. В Риби е медицината, може би ни очакват много болести. Може да сме на границата на нещо като пандемия, епидемия, разрастване на болести, които да са по-невидими или да са последствие от нещо, което преди се е зараждало. Болести, които са по-продължителни, тунинговани, тоест не са естествени или в резултат на COVID-19”, предупреди тя.
Астрологията сочи, че Плутон, планетата на смъртта, не е била под знака на Водолей от Френската революция. А сега влиза във Водолей за 20 години. Той е свързан с дигитализацията, банките, финансите и оръжията. На второ място планетата е свързана със службите за сигурност – разузнаване, контраразузнаване и киберсигурност. Всичко ще бъде в ръцете на службите, но ще има и страшни гафове, твърди Дончева.
Може да се окажем в свят на доста голяма бедност, на много болни хора, на хора без дом, посочи тя. „Всяко нещо може да е плюс и минус. Въпросът е, че хората пристъпват в момента към една нова линия, която е абсолютно непозната, която сменя парадигмата и традиционните ценности”, каза Дончева. Астрологът определи, че през 2024 г. трябва да бъдем състрадателни, за да успеем да преминем през премеждията.
Калина Христова
https://novini.bg/razvlecheniq/astro/821619

НЗОК е като торба с пари

Доц. Ат. Мангъров за novini.bg: НЗОК е като торба с пари, от която всеки граби безконтролно

Доц. Атанас Мангъров е началник на Детската клиника в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.
– Доц. Мангъров, тези дни в парламента гласуваха с над 1 млрд.лева за НЗОК в бюджета. Въпросът обаче е – повече от нашите пари за здраве, означава ли по-добро здравеопазване?
– Повече пари от бюджета съвсем не означават, че ще се постигне по-добро здравеопазване. За 2024 г. наистина се осигуряват над 1 млрд.лв. повече от м.г., което по принцип е хубаво, но въпросът е къде отиват всички тези средства. Основният проблем в нашето здравеопазване е, че няма хора, няма медицински сестри, няма лекари… А няма кадри, защото за сестрите и за повечето лекари заплатите са незадоволителни. Те емигрираха в чужбина, защото тук заплащането им беше лошо. Та, ако тези милиарди се използваха за повишаване на техните възнаграждения, щеше да е добре.
– За какво ще се използват тези средства?
– За съжаление просто ще се разпределят между частните и държавни болници за безсмислени дейности, но основните проблеми в здравеопазването ни пак няма да бъдат решени.
– Кои са другите проблеми в тази сфера, освен кадровото обезкървяване, за което споменахте?
– Когато няма кадри, колкото и пари да се наливат в системата, ще е безрезултатно. Болницата може да е оборудвана с техника по последен писък на модата, да е снабдена с най-скъпите медикаменти, но като няма лекари и сестри, които да се грижат за хората, всичко отива по дяволите. Друг дерт е, че в нашата здравна система няма разделяне на заплащането на лечението от стойността на медицинския труд.
Първото е чисто счетоводен проблем и би трябвало да се простираме според чергата си. Второто обаче – плащането на медицинския труд, трябва да е по договаряне и да е съпоставимо с този труд в чужбина, за да не бягат кадрите ни там.
Мисля, че е безобразие общественият фонд, какъвто е НЗОК, да финансира частни болници и директорите им да получават колосални за представите на българите заплати. В същото време повечето лекари да вземат мизерни пари.
Друг голям проблем са злоупотребите с клиничните пътеки, които се надписват, а нерядко пациентите си тръгват от болниците недоизлекувани.
Специализацията на лекарите също е професионален проблем – в момента специализантите се обучават само в големите университетски болници. Това означава младите да напускат местоработата си в малките градове и да идват в столицата, но после не се връщат обратно. Така провинцията хептен остава без здравеопазване, а в София ги ползват като принтери – да пишат документи.
Огромен бизнес развива НЗОК – реален с огромни средства от над 8 млрд.лева., които се разиграват между частни и обществени лечебни заведения, а малка част отива в доболничната помощ. За да може да се бърка в кацата с меда на НЗОК, е нужна лъжица – болница. Няма ограничения за създаването на нови и нови болници и дори 10 млрд.лв. да даваме за здравеопазването през бюджета, те пак няма да стигат. Такива са порочните алгоритми на здравната каса.
– Защо обаче не се прави здравна реформа, за каквато се говори години наред?
– Този порочен модел може да бъде променен с изменение на съществуващите закони. Не се прави, защото законодателите имат интерес настоящият модел на здравеопазване да се запази в сегашния си вид. Вече споменах, че това е най-големият бизнес в държавата ни.
– Не е ли парадокс при толкова много пари, хората да се оплакват от лоши здравни услуги?
– Кадрите в здравните заведения искат само добро заплащане и сигурност. Като не ги получават, се наблюдава тази тъжна картина, която имаме. Непрекъснато се вкарват нови лекарства, изследвания, апаратури, но няма хора за системата. За да се оздрави тя, са нужни политическа воля и решения.Наливането на много пари в тази сфера, допринася само за големи печалби на някои началници, но не и до добро здравеопазване.
– Парите следват ли пациентите?
– Основно в рапортите сега се набляга на въпроса: защо в болниците има толкова малко пациенти?!
Амбицията е да се вкарват повече пациенти в здравните заведения, защото доходите на лечебниците се формират от това.
Доболничната помощ пък записва повече хора, защото пак им плащат за отчитане на бройките, които са вкарали в болниците. Най-доходно е да се хоспитализират по-леко болни по най-скъпите клинични пътеки. И така се разкоства системата. Огромен проблем е и това, че дадоха възможност всяка болница да купува медикаменти по свое решение. И става нещо като в приказката „с чужда пита да правиш бащин помен”. Правят се огромни разхищения.
– НЗОК ли е отговорна затова?
– Би трябвало здравната каса да е фонд, който да инвестира разумно, но в момента тя е като торба с пари, от която всеки граби безконтролно.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/819560

Ноу-хау срещу наглостта на монополистите!

Ноу-хау срещу наглостта на монополистите!

Находчиви българи му намериха цаката как да реагират на наглостта на монополистите – дружествата, /не/доставящи вода и ток на ползвателите, които плащат скъпо и прескъпо за въпросните „услуги”. Цените им се повишават, но качеството на доставките на водата, и на тока сякаш правопропорционално пада.
Пуснаха водата на половината жители в ямболското село, където мъж нахлу по халат да се окъпе, да си измие зъбите, изобщо да си направи тоалета в местното „В и К” в Болярово, защото в селото му цяла седмица нямали вода.
Какво ли щеше да стане,
ако цялото село организирано бяха нахлули в сградата на доставчика, за да обявят, че ще живеят там, докато им пуснат водата?
А ако по този нестандартен начин предприемат битка с монополиста във всичките над 450 селища в България, които страдат от лошо водоснабдяване години наред, какво ли ще е поведението на фирмите?
Преди сеира с безводието в ямболско, неотдавна ощетен потребител пък отиде да си сготви в енергото в Силистра, защото в селото му – Калипетрово редовно ги цакали с тока. Любопитно е дали ще продължават да го правят, ако в офисите им нахлуят масово прецаканите?
Да припомням ли, че съвсем наскоро, когато първият сняг отново „изненада” всички служби и службици, над половин милион наши сънародници останаха без ток, а някои и без вода дни наред – на места и цяла седмица.
Напоследък все по-често мнозина се питат
защо самоуправството да е вредно, щом управлението в нито една сфера не работи в полза на хората?
Наистина защо?
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/817609

Емил Йотовски – Телевизорът ви се смее

Емил Йотовски – Телевизорът ви се смее

Гледам и си мисля на какво приличат телевизиите ни? Хем беззъби, хем лаещи. Хем импотентни, хем на стимуланти. Хем невиждащи какво става в държавата ни, хем сериозно фокусирани върху някакви второстепенни проблеми.
А за да можем да преглътнем всичко това ни се отпускат предавания за прецизно намазване на франзели с майонеза. И за да няма обидени – предавания, фокусирани върху тичане по пясък със завързани очи.
Ако искате да видите тежък, социално оправдан журналистически гняв, темата на репортажа не трябва да бъде по-деликатна от: „Неизвестен, който бие също толкова неизвестно улично куче.“ Тогава и ПТС от София до Силистра може да се прати. С две камери, за да може да се хване контраплан на кучето. Може да се попита дори министъра на екологията какво мисли. И той ще мисли. В ефир.
Но стане ли въпрос за ликвидация на държавата, затваряне на ТЕЦ-ове, кражби за по над един милиард лева, фалшифициране на избори и други наистина важни въпроси, българската журналистика дава всички признаци на колективен алцхаймер. И настава една добре подредена ти-ши-на.
Опитвам и това да го разбера. Въпросът е как остриетата да поддържат тънкия баланс от това да не питат нищо съществено по нито една съществена тема, но да продължават да са източник на доверие? В същото време да изглеждат сериозно, и в още по-същото време да не изтърват заплатите си. И в най-същото време да не ги уволнят или както е вече е прието да се казва – да се разделят по взаимно съгласие.
Заради този психо социален микс телевизионни водещи започват да приличат на симпозиум на коафьори, които спорят за съвременните тенденции при прическите на прекарали пресен инсулт. Може и да изглежда нелепо, но в личен план е напълно оправдано.
Гостите им пък изглеждат така, все едно са гости на този симпозиум, и са там само защото има безплатни кюфтета. В случая – медийна изява.
Тъй-като в нашата пазарна икономика не е останало нищо пазарно и няма как това представление да спре, поради волята на зрителя се въоръжете с търпение или сарказъм. Залагайте колко котета ще роди кастрираната улична котка от следващия репортаж и се смейте на отговорите на поредния министър по темата.
Защото от телевизора отдавна ви се смеят.
Добрата новина е, че смехът удължава живота на всички.
https://fakti.bg/mnenia/833961-televizorat-vi-se-smee

Ако ще взривяват държавата

Ако ще взривяват държавата

Две много странни неща правят впечатление от вечерта на протеста. Знаете кой протест – БФС окопаването, празният стадион, счупените глави, водното оръдие. Този протест.
Двете странни неща са следните:
1. БГ полицията обикновено не бие. Искам да кажа, че не бие по протести; и не бие, когато няма изрична и много конкретна заповед да го прави. Бутат, арестуват, преграждат, заграждат, може да посритат малко и тайно, но – като цяло – такъв директен бой, като онази вечер, няма.
Също така и водните оръдия досега сме ги гледали по международните новини; нашите не са известни с тях. Това е съвсем друго ниво на агресия към тълпата. Както си спомняте – парламентът тръгнаха да щурмуват неотдавна и пак нямаше бити.
2. българските протестиращи не се бият с полицията, освен… да не се повтарям, но май ще се наложи… когато няма изрична и много конкретна заповед да го правят.
Тоест, българските протестиращи, първо, са най-много пред телевизора и във Фейсбук. Второ, излизащите (НАИСТИНА) по улиците, са доста скучновата тълпа, която обикновено се разхожда. Безвредна и безопасна маса хора, които се местят от точка А до точка Б, като междувременно в редиците ѝ отделни индивиди сърдито предъвкват различни версии на един и същ стар рефрен – „ей, съсипàха я тая държава“ – но с различни думи, според нивото си.
По-агресивни (и все пак е чак дотам агресивни) протести и протестъри сме виждали по платените „протести“ и „анти-протести“, онези – докараните с автобусите.
Обикновените, спонтанни протести – както вече споменахме – пък са хептен протяжна народна песен. Безопасна и скучна тълпа. Дет се вика – и на полицаите най-голямата тревога им е дали ще замръзнат или слънчасат (според сезона).
И изведнъж… у българската протестърска тълпа се роди истинска организирана, опасна агресия – от този тип, дето, по принцип, върши работа по предназначението на дадения протест.
(така да протестирахме срещу цените на парното… „цена немаше да имаме“, ама…)
Бой с полицията, скачане срещу палките и щитовете, срещу водното оръдие. Айде стига бе…
Ама те не са баш обикновената тълпа, чувам да казвате. Е, да – не са. Те са агитките. Ясно е, че те направиха истинския протест. Така де… направиха протестът да ИЗГЛЕЖДА истински. Другите „протестъри“ присъстваха, както обикновено правят.
Ама после пък кат се замислиш и си викаш, „абе те агитките… кой ги „държеше“?“ И като се сетиш и ти става едно гадно. Значи и тоя протест е бил „протест“.
Било е театър за създаване на напрежение и за мятане на обвинения. Агресията е добър параван, защото след нея още по-лесно се мятат тия обвинения. След като дори се прицелиха и в спортния министър да му искат оставката… все едно той контролира БФС, Боби Михайлов или пък полицията. Или пък агитките.
И почваш да ровиш (като детектив в първите дни на случая) в мотивите и интересите. Кой има интерес? Какъв би бил мотивът. „Следи пътя на парите“, един вид – виж къде ще те заведе. Follow the money и който има интерес сам ще се представи пред теб, сам ще изплува в пространството.
И ето – започнаха исканията за клатене на каквото там е останало от „сглобката“. Че дори от участници в нея. Искат повече власт, искат свои министри, искат да извиват ръце. Искат да покажат, че дори да не държат официалната власт, държат истинската власт.
Не е приятно – и за нас, и за тях. За нас, защото ни правят на маймуни; за тях – защото нищо друго вече не им остана и им се налага да ни правят на маймуни, че да запазят каквото там е останало от политическата им кариера. А тя все повече пропада от „политически театър“ към „политически цирк“ и към „просто цирк“.
Ето какво имаше да каже и депутатката Елисавета Белобрадова по въпроса:
„Оставка на министъра на вътрешните работи, защото той носи отговорността за снощните безпрецедентни действия на полицията както срещу протестиращи, така и срещу случайни хора.
Дълбокото ми лично убеждение в годините на участие в протести, а и сега, когато познавам управлението отвътре, е че полицаите не бият, особено в такива случаи, без да им бъде разпоредено да го направят и някой трябва да поеме отговорност за това и да се направи пълна проверка.
Водни оръдия се ползват за първи път, докато една малка групичка хора от БФС са се разпищолили в ложата като царе. Ще бъде много тъжно, ако се окаже, че министърът е бил на кино по това време, защото прожекцията е започнала в 19.00, а размириците около 18.30.
На този фон, ГЕРБ пак не се регистрираха заедно с ДПС и Делян Пеевски открито заплашва правителството.
Ами, като заплашва правителството, да влезе и да гласува с цялата си група против него, за да се види кой саботира парламентарната демокрация, управлението на държавата и кой връща управлението на Радев. Въобще да стане #кой за пореден път.
И въобще, абсолютно редно е всички да се успокоят, да си поемат решение за политическата ситуация, в която се намираме. За вчерашните размирици, за правителството, за Шенген, ПВУ, конституционна реформа.
И ако ще взривяват държавата, да излязат с депутатите и имената си да я взривят пред очите на цялата нация“.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/813649

Емил Йотовски – Дезинформация

Емил Йотовски – Дезинформация

Нека обясня какво е дезинформация.
Дезинформация е когато ви обещаят, че ще има детска градина за детето ви близо до вас.
Когато някой казва, че няма нищо общо с родителите си.
Когато някой мечи като развалена плюшена мечка и твърди, че е кореняк софиянец също е дезинформация.
Когато някакви муцуни накачени по билбордовете ви обещаят, че ще спрат презастрояването.
Когато ви се закълнат, че ще спрат корупцията в общините и няма никога, ама никога да продадат и педя общинска земя на поредния правилен инвеститор да си построи къщичка на четири етажа с три партерни и пет тавански етажа.
Когато ви обещаят, че ще има къде са си паркираш колата.
Когато ви казват, че мислят за вас това също е дезинформация.
И затова, че ще построят нова детска болница.
Когато чуете думи като бъдеще, развитие и успех, знайте че това е дезинформация, дезинформация и дезинформация.
Когато някой ви обещае, че ще щракне с пръсти и вие ще започнете да имате повече пари – дезинформация.
Дезинформация е и когато ви дрънкат, че купуването и продаването на гласове е престъпление. До някъде са прави – престъпление е за вас. За тези които го правят – не е.
Когато ви кажат, че вашия глас може да пребори ала-бала – дезинформация е.
Когато ви кажат, че вие с вашето отношение сте виновни за положението, в което се намира държавата – дезинформация.
Когато купуват хартиени самолети за защита на небето. Надувни лодки за защита на морето.
Когато ви кажат, че България прилича на бунище защото вие сте прасета – дезинформация е.
И почистването на България за един ден също е дезинформация.
И горенето на евробоклук е екологично.
И капачките за бъдеще са дезинформация. И истерията около въглеродният ви отпечатък е дезинформация. И когато чуете, че нещо е „устойчиво“ – дезинформация е.
И третия пол, който устойчиво комбинира цици с пениси е дезинформация. И националния ни флаг стърчащ от нечий анус като израз на свобода на изразяване е дезинформация. И това, че северен поток се е самовзривил. И това, че руснаците правят ракети от пленените украински перални. (Някой чувал ли е какво става в Украйна?) И това, че насекомите са по-питателни от телетата. И това, че мъжете менструират. И, че жените имат право на пенис. И че педофилията е любов. И какво ли не… Това е дезинформация.
Да. И атомна бомба за предизвикване на устойчив мир също е дезинформация.
За склонните към натурфилософия, дезинформацията е като полето на Хигс. Само където полето на Хигс детерминира масата, а дезинформацията – всичко. Ние сме потопени в дезинформация и заради самата и същност дори не я забелязваме. Затова единственият ни шанс е да се научим да плуваме в океана от дезинформация или да не го забелязваме.
Но гледайте да не пиете от водата, защото всички пикаят в нея.
Това, последното, не е дезинформация.
https://fakti.bg/mnenia/824090-dezinformacia

Идва ли пак Ковид? Доц. Атанас Мангъров пред ФАКТИ

Идва ли пак Ковид? Доц. Атанас Мангъров пред ФАКТИ

Дали ще се съчетаят ковид и грип? Медици прогнозират, че октомври-ноември ще е пикът на случаите с коронавирус, а след това ще спаднат. След това пък ще се появи грипът. Пред ФАКТИ по темата говори инфекционистът доц. Атанас Мангъров.
– Доц. Мангъров, отново започваме да обръщаме внимание на темата Ковид, защото се регистрират повече заболели на ден. Как трябва да гледаме на това?
– Нормално. Както гледаме на всички вирусни инфекции, засягащи дихателните пътища, с които всеки от нас се среща няколко пъти годишно. Сега, когато има големи температурни амплитуди – сутрин и вечер студено, през деня горещо, се създават добри предпоставки за циркулирането на остри респираторни вирусни инфекции. Нека да не забравяме, че коронавирусите са отговори за около 20% от тези заболявания. Това, което откриваме сега, дебело трябва да се подчертае, не е Ковид-19, а е коронавирусно заболяване просто Ковид (Ко-рона Ви-рус Д-disease). Щамовете, които откриваме, са едни от многобройните разновидности на коронавирусите. Забележителното тук е, че в момента това, което наричаме Ковид, се открива със същите тестове, с които преди 2-3 години откривахме онзи първи щам т.нар. Ковид-19. Само че начинът, по който протичат настоящите коронавирусни инфекции – „Арктур“, „Ерис“ или евентуално „Пироло“, с които се срещаме или ще се срещнем, клинически нямат нищо общо с това, което беше преди две-три години. Просто тестовете за Ковид-19 откриват коронавируси. Нищо повече.
– Сега да разбираме, че вирусът е толкова много мутирал, че той направо е различен. Така ли…
– Сега са други коронавирусни щамове. Те са като тези, с които сме се срещали от край време и ще продължим да се срещаме. Досега не сме тествали хората за коронавируси, тъй като тези вируси, с малки изключения, не са създавали проблеми достатъчно тежки, за да налагат тестването им.
– Но имаме около 20 души в интензивно отделение. Това е статистиката. Защо се стига до тежки случаи?
– Не знам защо се стига и дали причината за това са коронавирусите, както и какви са водещите им диагнози. Човек може да влезе в интензивен сектор по много причини. Ако има съпътстващи заболявания, слаба имунна система. Но трябва да се знае, че вирусът, който се открива сега, не води до тежка дихателна недостатъчност и няма нищо общо с това, което беше преди 3 години.
– А с какво е характерен сегашният коронавирус…
– С общо неразположение, температура, болки в гърлото, хрема, кашлица и т.н. Неговата продължителност е много по-кратка.
– За какво време говорим…
– За около 7-10 дни. Протича по същия начин, по който протичат всички онези вирусни инфекции, с които ние се срещаме няколко пъти годишно. Обичайно острата фаза е около 4-5 дни, в някои случаи малко по-кратко, в други случаи малко по-дълго, но цялото заболяване отзвучава максимум за десетина дни.
– Може ли да прогнозирате кога ще бъде пикът, кога ще имаме най-много вирусни инфекции…
– Колкото по-студено става, толкова повече вирусните инфекции ще се развиват. Ако има вируси, с които не сме се срещали, те ще се разпространяват, докато не минат през по-голямата част от населението. Така се развива епидемичният процес при всички известни респираторни вирусни инфекции.
– Ако погледнем картината на коронавируса в световен мащаб, има ли нещо, което ви притеснява…
– Както в световен мащаб, така и у нас ме притеснява подготовката за налагане на добре познатите „мерки“, която започна още от лятото. В бюджета за тази година, който беше приет в началото на август, са предвидени 140 милиона лв. за нови ваксини за Ковид-19. Защо? Общо бюджетът за ваксини у нас – по задължителния имунизационен календар, е в рамките на 35-40 милиона лева. А ние само за ваксини за Ковид предвиждаме 140 милиона лв.? Първо ще дойдат около 1,6 милиона дози, а после още около 1-2 милиона. И то говорим за заболяване, което, както се вижда, не протича тежко и с което всяка година се срещаме по няколко пъти. 20% от респираторните вирози са коронавируси. Винаги ги е имало. От предишните доставки, за които платихме повече от 345 милиона лева, ни „хартисаха“ над 11 милиона и сто и тридесет хиляди дози. Повечето ги хвърлихме, но всичките ги платихме.
– Друго интересно в дневната статистиката е, че при заболели около 300 човека, 53% от хората не са ваксинирани…
– Да, но това означава също, че 47% от тези, които са заболели, са били ваксинирани. Нали така. При 30% ваксинирано население имаме 47% ваксинирани сред заболелите, както и че при 70% неимунизирано население имаме едва 53 % заболели неимунизирани. Всеки може да си направи сметката. Ако може…
– Ваксина за Ковид и ваксина за грип. Колко е добре да си сложим…
– Има нещо, което ясно трябва да се разбере за ваксините за Ковид. Проблемът при тях е, че те са с много лош профил на безопасност. Ако ваксините за Ковид бяха читави, с чисто сърце щях да ги препоръчвам. Проблемът при тях е, че не са безопасни. При всяка ваксина има две неща, които са основни – безопасност и ефективност. Безопасността е най-важна. Ниската ефективност може да се преглътне, ако ваксината е безопасна. Противогрипните ваксини са с ефективност, която се движи някъде между 30 и 70%. Не са много ефективни, но са безопасни. При положение, че не разполагаме с нещо друго, с което да намалим заболяванията, нямаме сериозна алтернатива. Всеки, който има желание, може да се ваксинира срещу грип. Аз самият го правя. За тази година вече го направих. Ефективността на противогрипните ваксини не винаги е на нивото на очакванията, но те са безопасни. Докато по отношение на ваксините за Ковид се видя, че те не само не са достатъчно ефективни, тъй като всички, които бяха ваксинирани, все пак се разболяха, но и най-вече се оказа, че не са безопасни.
– Ваксините за Ковид не са безопасни, защото…
– В момента се вижда, че те имат много сериозни странични ефекти. Ако човек е склонен да приеме това, то нека да се ваксинира. Говорим за странични ефекти като миокардити, тромбози, демиелинизиращи неврологични заболявания, репродуктивни проблеми. Много сериозни нежелани реакции. Да не забравяме, че използването на едната от векторните ваксини, тази на „Астра“, беше преустановено, защото даваше като страничен ефект тромбози при млади хора, най-вече жени. Същото се наблюдава и при РНК ваксините. Интересен феномен е завишаването на т. нар. допълнителна смъртност – това е броят починали в повече или по-малко за даден интервал от време сравнен с усреднения брой починали през същия интервал от време в годините преди пандемията (2015-2019) в проценти. По данни на Евростат допълнителната смъртност за месец юли 2023 за Малта е +53 (т. е починали са един и половина пъти повече хора в сравнение с починалите за същото време преди пандемията), за Кипър е +20.4%, за Гърция е +19,65, за Ирландия е +13,7%. Допълнителната смъртност за нашата страна за юни 2023 е -8.6%, за юли -3.4%. От май 2022 България като цяло е с най-ниска допълнителна смъртност в целия ЕС. По ниска от нас допълнителна смъртност има само в Босна и Херцеговина, които не са в ЕС. При 30% ваксинирани, би трябвало сега да понасяме последствията от срещата на неимунизираното население с вируса, докато страните с ваксинирано на 85-90% и повече население би трябвало да продължат да живеят щастливо. Статистиката сочи друго.
Калин Каменов
https://fakti.bg/mnenia/820237-idva-li-pak-kovid-doc-atanas-mangarov-pred-fakti

Ние трябва да сме любимите идиоти на господ

Ние трябва да сме любимите идиоти на господ; не виждам защо иначе сме още живи

Колко време мина от наводненията, бедствията и трагедиите по морето? По-малко от месец, нали? Достатъчно, че да ги забравим, явно.
И пак се върнахме на това да браним заведенията, въглищата и „националния интерес“, който се оказа всъщност „интересът на много малка група хора с дебели връзки“.
Не беше отдавна, когато ронехме крокодилски сълзи и си говорехме как природата ни била отмъщавала. Още тогава казах, че природата не ни отмъщава, защото природата е неутрална сила, а ние си мислим за „отмъщение“, защото сме гузни. И още тогава предвидих, че като всяко чудо и тази „тъга“ щеше да е за три дни. В случая – три седмици.
Кафявите тръби, дето уж ги нямаше, се оказаха там – бурята и водата ги откопаха. Помните ли ги? Въпросът ми не е риторичен, съвсем сериозно питам дали помните, защото българите не помним повече от ден, нещо ни става – като си легнем и преспим и една нощ, на следващия ден сме забравили, като в оня филм „50 първи срещи“.
Обясниха, че тръбите били за дъждовна вода. Такива са по документи, ама тук и там, и там, и тук, а и там, опа и тук – разни заведения се „прикачили“ и около тръбите било кафяво и миришело. Ама иначе – по документи – са за дъждовна вода. Добре. То, по документи и сечта ни е законна. На документи всичко може да се запише, особено, ако на някой с дебел портфейл му е нужно.
Същите тия с тръбите, когато удари ковида, получиха намаление на ДДС-то. Девет процента. За другите – 20, за тях – 9. Някой да помни цените по заведенията да са падали? Аз не. Сега, след всичко, което се случи и разкри около техния начин на правене на бизнес, пак им оставиха 9%. Причина? Щели да фалират. Ми те така „фалират“ вече от години, а заведенията са все пълни.
Ако искате, питайте дали можете вие да плащате по-малки данъци на държавата, любопитно ми е какво ще ви кажат.
Строителите на „хотели“, строителите на вили, къщи за гости и т.н. печатници за пари, не бяха ли малко гузни около това, че бяха затрупали деретата по морето и заради това се случиха наводнения, в които семейства останаха без къщи, имаше и човешки жертви?
Разбрах, че за награда за всичко това държавата ще им остави деветте процента ДДС. Посланието е повече от прекрасно.
На нас не ни трябва война, на нас ни трябват само малко повече хора с дебели връзки и пари да плащат за техни си закони и лоби и сме взели-дали. И, ако си мислите, че природата „ни отмъщава“, ще трябва да помислите пак. Да помислите дали природата всъщност не ни щади, защото с всичко, което правим, такива като нас, според еволюционната теория, не би следвало да са наоколо и да дишат все още, защото – като народ – сме еквивалентът на дете, което си слага найлоново пликче на главата и го увива с тиксо всеки път, когато го оставят само. Според мен ние сме любимите идиоти на господ и затова сме още живи.
Чакам с интерес да видя, когато управлението смени кормчията – на средата – на 18-ия месец; когато втората част от правителството започне да управлява с техен премиер, както са се договорили, дали ще се вслушват така в исканията на партньорите-не-партньори. Сега Денков каза добре, ще отстъпим за заведенията, 9% да е. Да видим реципрочно другите как ще се отнесат, когато – да речем – поискат от тях да внесат поправки по законите за опазване на околната среда. Имам известни подозрения за развитието на този сценарий, но ще си ги запазя за себе си засега.
Другите проблеми, с въглищата, вече не знам как да ги коментирам. Там „опозицията“ се упражнява по правене на хуморески.
Всеки ден по сто пъти им се обяснява, че хората, които работят в добива на въглища, ще получат друга по-добра работа. Сега мнозина от тях работят за работодатели, които са… как да го кажем… „гъвкави“ по отношение на плащането на заплати – месец има, месец – не; бавят, плащат разсрочено, сметките си вървят, работниците трупат борчове, ама се водят, че имат „работа“; и бачкат къртовски труд в гадни условия. Целта е те да получат по-добри, нормални работи, да се преквалифицират и да работят нещо по-здравословно и да си получават парите редовно, а и природата ни да е чиста.
„Опозицията“ вика „ще останат хората без работа, ужас!“
Започват да им обясняват всичко онова, описаното малко по-горе – как хората ще имат работа, че и по-добра. Докато им обясняват, те си затварят очите, завират пръстите в ушите и викат: ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля.
Като свършат да им говорят, вадят пръстите от ушите и пак: „ще останат хората без работа, ужас!“
И пак – същото.
А учените, наблюдавайки как Балканите се давят – България, Гърция, Турция, ни го обясниха много просто: заради климатичните изменения от морето се изпарява вода много по-бързо и много повече – както никога досега. После пада под формата на дъжд. Ако продължаваме, ще ни заливат яки дъждове още и още. Като сложим към това и факта, че сечем гори, отбиваме речни корита и засипваме дерета…
… ще има пак да подсмърчаме: „ама природата ни отмъщава“.
Какво имаме да си обясняваме – хората правят електричество от горене на боклук и от слънчева светлина, ние се чудим как да заврем миньори под земята, че едни мултимилионери да ги направим милиардери. И после да връзваме червен конец, че природата ни дебне „да ни отмъсти“. Застрояващите, цапащите, ония с кафявите тръби ги награждаваме, а природата я приемаме като законна плячка, която е наша за разграбване, рязане, засипване, отбиване, застрояване и цоцане, а след нас потоп, но сме патриот до патриота – патриоти, иначе обичащи България – се прескачат и по главите си ходят един на друг.
Като сме почнали, защо да спираме – викам, така и така топлофикация е бая скъпа, да минем всички на дърва, да изсечем каквото докопаме, българската горе е бая голяма, ще има за поне няколко години да сечем и да горим. На голото после ще побиеме пилони, хотели и кръчми. Колко му е? Поне ще си идеме с апломб. Все някой на тая земя трябва да даде лошия пример за другите да се стреснат и да се спрат. Може поне това да направим. Тая планета има нужда и от това – някой да бръкне в контакта, та другите да разберат, че не се бърка в контакта.
Казват, че и Сахара някога е била красива, покрита с дървена, реки и зеленина.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/804645

Убедените антиваксъри са 12%, но вдигат шум за 115%

Убедените антиваксъри са 12%, но вдигат шум за 115%

Убедените антиваксъри в България са между 12% и 16%, техните възгледи не могат да бъдат променени с рационални научни аргументи, но те са много “шумни“ и влияят на част от обществото, която се колебае  и има притеснения по отношение на ваксините. Това стана ясно в понеделник при представянето на проучване“Нагласи към прилагането на българския имунизационен календар при деца“, реализирано от МЗ с подкрепата на УНИЦЕФ. Според здравните власти усилията им трябва да се насочат именно към хората със страхове и колебаещите се, отговаряйки на техните потребности.
Зам.-минитърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски посочи, че според проучването се очертават пет клъстера в българското общество в отношението към ваксините. Около 25% са твърдите привърженици на ваксините. Около 20% са скептици, които могат да бъдат повлияни чрез целенасочени послания. 12% са твърдите антиваксъри, които в много проучвания на МЗ варират в границите между 12% и 16%, обясни Околийски. По думите му анвиксърите са предимно млади хора между 18 и 49 г., по-често са високо образовани жени и мъже с ниска здравна грамотност. “Те възприемат риска за инфекции като нисък, не приемат рутинните ваксинации, имат ниско доверие към правителството и здравните власти, както и към сериозните източници на информация, в т.ч. сериозни медии“, каза Околийски. Очертават се и още две групи хора спрямо възприятията им към ваксините: такива, които са притеснени, но по-скоро са “за“ ваксините -20%, както и възрастни хора, които също попадат в графата на поддръжниците на ваксините.
Околийски коментира, че покрай пандемията от Covid сме допуснали появата на скепсис и недоверие и към традиционните ваксини. “Това се наваксва с бързи темпове, но е факт“, посочи той.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев коментира, че “нашето оръжие да се борим с антиваксърите не е науката“.
Българският антиваксър е такъв простак, че това въобще не го интересува, ако ще да го затрупаш с информация. Българският антиваксър е много долно качество антиваксър: с 15% той вдига шум за 115%“, каза той. Затова той призова антиваксърите въобще да бъдат игнорирани като целева група, защото с тях не може да се работи и да бъдат разубедени. Според него към колебаещите се посланията трябва да са предимно от емоционално естество. Решението дали да се ваксинираш е емоционално, а не рационално. Хората трябва да разберат, че ваксинацията е за тяхно добро. Разберат ли го, те ще го направят“, посочи Кунчев. Той даде пример, че един от най-високите проценти на имунизация срещу грип в Европа е в Испания, заради паметта за испанския грип.
Георги Георгиев от офиса на УНИЦЕФ в България представи нагласите на родителите към ваксините от имунизационния календар на база проучването, което обхваща 1002 родители и 350 общопрактикуващи лекари, което представлява 10% от действащите джипита.
61% от родителите са в подкрепа на задължителните ваксини и биха поставили на децата си всичките. Около 3-8% смятат, че имунизационният календар дори трябва да се разшири.13% са за по-голяма свобода на избор и намаляване броя на задължителните ваксини, а 8% смятат, че никоя ваксина не трябва да е задължителна.
Основната причина родителите да ваксинират децата си е вярата, че те предотвратяват заболявания – над 50%.Достъпът до училище и детска градината също е съществен мотив за ваксинация.
Основните причини да не ваксинират децата си са притесненията от странични ефекти, съмнения в качеството на ваксините и опасенията от наличието на вредни съставки в тях.
Пред личните лекари родителите споделят притеснения, свързани с възможни странични ефекти от ваксините (50.9%) и дали детето ще вдигне температура след ваксинация (40.6%).
Друга водеща причина родителите да не ваксинират децата си са фалшивите новини. 33% от родителите и 45% от личните лекари посочват фалшивите новини като главна причина за отказ от ваксинация.
Георгиев посочи, че хората, които отказват да ваксинират децата си са хора в затворени групи, които не взимат решение в резултат на консултация с лекар, а използват други източници на информация като други родители. Обменят информация в социалния балон и се надъхват едни други да не ваксинират. Една четвърт са получили информация от родители на деца със специфични заболявания, вероятно в опита си да спасят детето си от такава болест“, посочи той.
Проучването показва, че 60% са взели решението да не ваксинират преди раждането на детето или непосредствено след това.
47% от родителите, които ваксинират децата си с ваксини от задължителния календар, не биха поставили допълнителни ваксини.
Доц. Кунчев даде за пример препоръчителната ваксина срещу HPV вирус, която е с много ниско покритие у нас и 400 жени в България всяка година умират от рак на маточната шийка, който се причинява от вируса. Смъртността от този вид рак в Европа расте само в България и Молдова. Кунчев даде пример, че Австравия се е справила със заболяването за 10 години с програма за ваксинация, базирана в училищата. “Измислено е, просто трябва да го направим“, посочи той.
Кремена Пармакова, експерт в МЗ, представи нагласите сред личните лекари.
Приблизително всеки четвърти лекар се сблъсквал с въпроса дали ваксината може да разболее детето при поставянето . Около 30% от лекарите съобщават за притеснения на родителите, свързани отключване на различни заболявания, например от аутистичния спектър.
Повечето лекари са убедени в ползата от ваксините, съветват родителите да ваксинират децата си и 78% посочват, че няма деца в практиката им, които да не са ваксинирани.
Когато става въпрос за стимули за ваксинация, то предоставяне на повече информация по темата за ваксините, въвеждането на глоби и ограничаване на достъпа до образование са сред ключовите мотиви за ваксинация.
https://www.mediapool.bg/ubedenite-antivaksari-sa-12-no-vdigat-shum-za-115-news351671.html
P.S. Не мога да разбера, как хора имат нахалството да се нарекат специалисти, след като две години налагаха ограничения, а живота доказа, че ограниченията изобщо не влияят върху разпространение на вирусите? Йосиф Йоргов

COVID-19 се завръща: карантината не е отменена, нова ваксинация се препоръчва

Броят на заразените с коронавирус от близо два месеца се увеличава постоянно, като за последната седмица случаите са с 50% повече от миналата, а на месечна база ръстът е седем пъти. Това съобщиха директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в последните дни. До момента официалният брой на жертвите на COVID-19 e 38 456.
„Дневник“ обобщава информацията за спецификата на новите подварианти на варианта „Омикрон“ на коронавируса, причинител на COVID-19, профилактиката, лечението и карантината.
Почти всички мутации на „Омикрон“ вече са в България
„Нищо необичайно не се случва. През ноември е пикът на ковид вълната, октомври ще имаме повишение“, коментира във вторник пред Би Ти Ви проф. Ива Христова. Тя допълни, че почти всички нови генетични мутации на варианта „Омикрон“ на коронавируса вече циркулират в България.
Христова успокои, че тъй като в основата си всички мутации са „Омикрон“, няма промяна в клиничната картина.
Основните симптоми са повишена температура, отпадналост, болки в ставите и мускулите, кашлица, хрема и кихане.
Лекарите обаче предупреждават COVID-19 да не се подценява, защото продължава да бъде тежко заболяване, след прекарването на което остават усложнения от увредените кръвоносните съдове и повишената опасност от тяхното запушване. Особено опасен е коронавирусът за възрастните хора и хронично болните, най-вече с проблеми с дихателната и кръвоносната системи.
„Постковид синдромът не е да подценяване. Той доста смазва имунитета и после сме податливи на много други циркулиращи вируси и бактерии“, допълва главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Като странични ефекти той посочи кожни проблеми, обостряне на диабет, бъбречна недостатъчност, т. нар. мозъчна мъгла, косопад и дори психични отклонения.
„Задължително трябва да се тестваме, за да можем да вземем мерки“, препоръча директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
Нова ваксинация е много препоръчителна
Експертите по заразни болести се обединяват и около мнението, че поставянето на нова ваксина срещу COVID-19 е един от най-сигурните варианти за избягване на заразяването или за по-бързото и безболезнено излекуване. Проф. Ива Христова обясни и защо не може да се разчита на вече поставените ваксини.
„Имунитетът спада. Неутрализиращите антитела спадат и отделно вирусът е много променен. Ако ние сме преболедували преди година, или сме се ваксинирали тогава, неутрализиращите антитела ще се свързват толкова слабо със сегашните вируси, че ще има слаб ефект. Реваксинирането е силно препоръчително, особено за рисковите групи – възрастните хора, хронично болните, медицинските работници“, посочи тя пред Би Ти Ви.
Друга важна особеност на новите ваксини, получени преди дни, е че те са адаптирани за сега циркулиращите подварианти, като дават 80-90% сигурност, че болестта няма да се развие. Както и досега ваксините срещу COVID-19 са безплатни, като повече информация може да бъде получена от личните лекари и регионалните здравни инспекции. Тъй като пикът на заболеваемостта от коронавирус се очаква през ноември, сега е най-добрият момент за поставяне на ваксина, подчертават експертите.
Държавен сайт развенчава митовете за ваксините
За всички, които имат някакви съмнения в ефективността на ваксините, от няколко дни работи и създаден от министерството на здравеопазването сайт, на който могат да бъдат намерени отговори на най-често задаваните въпроси свързани с тях и опровержение на най-разпространените митове. На интернет страницата има данни за задължителните и препоръчителни имунизации, всяко едно от заболяванията, срещу които са насочени те, както и Националните програми за ваксинация, които се реализират в България.
Досегашните проучвания по темата сочат, че в България преобладават три различни нагласи към имунизациите. „Около 25% от хората са твърди привърженици на ваксините, всеки пети е скептик, който може да бъде повлиян чрез целенасочени послания и едва около 12% са твърдите антиваксъри“, коментира вчера зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски на семинар за журналисти.
Ограничителните мерки са под въпрос, макар и полезни
От няколко месеца е в ход е и процес за отмяна на задължителната карантина за болните от COVID-19 и контактните на тях. Като аргументи се посочват ниската заболеваемост, ниските нива на хоспитализация и смъртност, както и фактът, че на 5-и май Световната здравна организация е отменила ситуацията на спешност за общественото здраве от международно значение поради COVID-19.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев посочи, че характеристиките на COVID-19 се доближават до тези на грип и други респираторни заболявания, което е и причината да се иска отмяна на прекалено строгите мерки за изолация и карантина. Той добави, че много хора си правят бързи тестове, но не ги потвърждават в лаборатория или здравно заведение, като така се хващат 15-20% от реалните случаи.
Предложението за отпадане на ограниченията, изготвено от експерти от Министерството на здравеопазването и подкрепено от кабинета все още обаче чака да бъде гласувано в Народното събрание. То е част от един от шестте законопроекта за промени в Закона за здравето, внесени в парламента.
Към момента парламентът обаче е ангажиран със спешното приемане на закони, свързани с усвояването на поредния транш средства по Плана за възстановяване и устойчивост, и може и да не стигне до Закона за здравето преди ваканцията заради местните избори. Ваканцията ще започне на 9 октомври и ще продължи до 31 октомври.
Докато промените в Закона за здравето, които предвиждат на задължителна карантина да подлежат само болните и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера и чума, не бъдат приети, ограничителните мерки за COVID-19 остават в сила. Те предвиждат карантината за болен от коронавирусната инфекция от седем дни, а за хората в контакт с него – пет дни. Тя обаче се налага само ако изследването се направи в сертифицирана лаборатория или здравно заведение. При положителен тест, купен от аптека, от тестващия се зависи дали да се изолира, или не, и дали да се тества в лаборатория.
Според директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова обаче ограничителните мерки са силно препоръчителни, независимо какво реши парламентът. „Когато сме вкъщи, лежим и почиваме, това е най-лесният начин да се възстановим. Грехота е ние като сме болни, да разболеем всички наоколо“, коментира тя пред Би Ти Ви.
Христова призова да се спазват и противоепидемичните мерки от миналото – спазване на дистанция, избягване на места, където се събират много хора, носене на маска на публични места и т.н. „Те са спасили повече човешки животи от всички други мерки, взети заедно“, аргументира се директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
Грипът също изисква предпазване
Здравните власти предупреждават, че грипът, първите случаи от който се чакат през декември, също не е за пренебрегване. Според данните на европейския център за контрол на болестите от миналата седмица през есента и зимата в Европа паралелно ще върлуват три вируса – вариантите на коронавируса SARS-CoV-2, различните версии на грипа и традиционните за периода респираторно синцитиални вируси, които са със симптоми сходни с тези на настинка.
Ваксинацията срещу грип в България започва от 27 септември, като тази година са поръчани повече дози от миналата, когато в един момент имаше недостиг. Според Ангел Кунчев става въпрос за над 370 000 бройки.
Той коментира, че тази година ще има избор между две ваксини, които вече за четиривалентни, а това ги прави по-ефективни. За хората над 65 години има безплатни ваксини. Кунчев посочи, че хората имат около два месеца да си поставяне на ваксината, но колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да се има предвид, че в България грипните епидемиите са обичайно в края на януари и началото на февруари.
Главният държавен здравен инспектор направи и уточнението, че няма данни ваксините за COVID-19 и грип да си влияят по някакъв начин, като могат да се направят и в рамките на един ден. „Ако човек се притеснява, може да ги размине със седмица“, поясни Кунчев.
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/09/27/4532195_covid-19_se_zavrushta_karantinata_ne_otmenena_nova/
P.S. Дупе да ви е яко: зомби-автоматите се развихрят, а отгоре се чудят, колко ли ще издържим? Йосиф Йоргов

Емил Йотовски – Убийството на невинни е неприемливо

Емил Йотовски – Убийството на невинни е неприемливо

Нека сме наясно. Този с тръбата от парка не е дете. И младеж не е. И невменяем не е. Мъж е. Напълно осъзнаващ постъпките си. И не е умен. И тези около него не са умни. Защото ако бяха умни щяха да знаят, че когато биеш някой с метална тръба той може да умре. Тоест – убиец си. А когато си убиец поне не бъди глупак. Защото да очакваш, че наказанието ти ще бъде наложено от някакво абстрактно общество и замазано от съдебни процедурни хватки е нерелевантно. Не че постоянно не се случва процедурата да побеждава справедливостта. То, затова пребитите и изнасилени бабички по селата вече не ни правят впечатление.
Идеята, че обществото трябва да върши някаква работа по превенция на престъпниците и ако не я свърши е виновно за престъпленията им започва да не издържа. Първо – обществото е лишено от какъвто и да е механизъм за въдворяване на престъпниците. То няма право. Второ – обществото няма право дори да отправя забележка. Трябва да сезира необходимите органи и те да се заемат със забележките. Трето и най-важно – общество звучи абстрактно. Звучи някак удобно неадресирано. Общество значи всички и никой. Тълкувайте го както искате. Когато трябва да се свърши нещо от обществото, то се свършва от никой. Когато трябва да се обвини някой за нещо – за това са виновни всички. А престъпникът бил жертва… Глупости!
Не ми говорете за мъж тръгнал да криви метална тръба в главите на хората е жертва. Не ми говорете за неговите права защото хич не ме интересуват. Интересувам се от правото на живот на жертвите. Убийството на жертвите е неприемливо. Запитайте се майка ви колко удара с метална тръба може да издържи? Сметнете ги точно. Ако искате използвайте и калкулатор. Вкарайте в уравнението и променливата величина – общество. Точно къде е границата да поискате такъв човек да умре? Втория, третия удар или майка ви е държелива и може да отнесе пет? Или вие сте дебил и се чувствате виновен, че като общество не сте си свършили работата и сте позволили някой да стане престъпник и да убие майка ви?
Дъщеря ви, синът ви по колко тръби могат да отнесат? Жена ви, дори и да ходи на фитнес, което е чудесно, колко удара може да поеме?
Не ми говорете, че с тръба половин цол е безопасно. За трудния живот не ми говорете. И за безработицата. И за житейската безпътица. И с безчувствеността ми не се заигравайте. Аз предпочитам да чета новина за убит престъпник отколкото за поредната убита жертва. Ако това значи, че съм безчувствен – такъв съм.
В този момент в някой парк ходи следващия с метална тръба. Или с добре подострен сгъваем нож. Или на джипката на тати се качва следващия друсан като куче. Или следващия урод наднича през дувара на осемдесет годишна бабичка да зърне къде си държи пенсията.
Ето това е неприемливо.
Затова, моля ви като общество, спрете да го допускате само защото сте чувствителни.
https://fakti.bg/mnenia/817314-ubiistvoto-na-nevinni-e-nepriemlivo

Иво Сиромахов: За Радичков. И сълзите на мама

Иво Сиромахов: За Радичков. И сълзите на мама

Майка ми, светла ѝ памет, беше възторжен читател на Йордан Радичков. Това припомня във „Фейсбук“ Иво Сиромахов.
Четеше всяка книга, която той публикуваше, коментираше я вкъщи с баща ми и с нас, синовете ѝ.
Аз тогава не го разбирах. Бях твърде малък за историите му.
Помня, бях на седем, когато родителите ми ме заведоха на неговата „Лазарица“ в Сатиричния театър с Григор Вачков. Не я разбрах, но усетих вълнението на публиката.
Няколко години по-късно, в един горещ августовски ден, по идея на майка ми, отидохме да посетим родното място на Радичков – село Калиманица.
Нагазихме във високи треви и трънаци, за да търсим духа на големия разказвач.
Селото го нямаше. Беше залято от язовира.
Но беше останала недостроената черква на Калиманица. Тогавашните инженери изселили калиманците, съборили къщите им, но нещо не изчислили добре нещата и черквата останала отвън. Язовирът не я залял.
Сега стоеше самичка, олющена, порутена, обрасла в драки. Вътре някакъв говедар беше пуснал кравите си – да пладнуват на сянка.
Малко по-надолу видяхме друг герой от радичковите разкази – тристагодишен дъб, който стоеше сам сред полето като безмълвна въпросителна.
Около тоя дъб малкият Радичков е тичал с приятелите си, край него са се събирали героите от разказите му и са си разказвали истории за верблюди и тенци.
Сега нямаше никой.
Само един дъб и една черква, превърната в навес за говеда.
Майка ми се разплака.
Аз не разбирах какво се случва и просто прегърнах мама, защото не исках да плаче.
Но не успях да спра сълзите ѝ.
Тръгнахме си смълчани. Вратът ми гореше от палещите лъчи на августовското слънце.
Няколко години по-късно започнах да чета Радичков.
А пред очите ми винаги беше тоя самотен дъб и порутената черквица от родното му село Калиманица.
И сълзите на мама.
https://fakti.bg/bulgaria/816263-ivo-siromahov-za-radichkov-i-salzite-na-mama

Емил Йотовски: Чисто е!

Емил Йотовски: Чисто е!

За вас не знам, но аз съм сигурен, че всички зейнали тръби по родните ни плажове не са от отходни канали. Това са потайни отводнителни съоръжения, които откарват дъждовната вода от бреговете и пречат на тази нерегламентирана течност да навлиза в морското корито по незаконен начини.
Разбира се, на места тръбите са затрупани с камъни, за да не нарушават спокойствието на туристите. Да няма стресове и инфаркти, не дай боже. Представете си грозната сцена – турист летовник се гмурка на малка дълбочина. Тоест – шнорхелира. И изведнъж попада на отвора на голяма тръба, от която в необятната морска шир се изливат кафяви води? Какво ще си помисли този човечец, който няма да е запознат с теорията, какво говоря – с истината, че тези тръби нямат нищо общо с канализацията? Че кафявото във водата идва от разтворената пръст, а ароматът е резултат от най-обикновени гниещи процеси. Шнорхелиращият ще ореве орталъка и дори снимки може да разпространи. И край на сезона.
За вас не знам, но аз съм сигурен, че онази лаборатория с ешерихиите е напълно несертифицирана, боравела е с неправилните пипети. Пък и тогава казаха, че дъждовните води увеличават количеството на чревни бактерии във водата. Как – нямам представа. За тази работа си има минимум академици. Сертифицирани академици.
За вас не знам, но ако утре кажат, че от отходните тръби по плажовете тече минерална вода аз ще повярвам. Ако кажат, че минералната вода е газирана – също ще повярвам.
Също така про вас може и да е различно, но аз абсолютно не вярвам на нито един лекар, който се съмнява, че летните експлозии от стомашно-чревни инфекции се дължат на някаква нечиста вода. Ама моля ви се – по морето има пречиствателни станции. Не сте ли ги виждали? Ако не сте ще ви помогна. Затворете очи и си представете – барче на плажа. Оттам мръсната водата бегом марш към най-близката пречиствателната станция. В нея се пречиства до състояние на чиста сълза и така.
Вие мислите ли, че ще има достатъчно злонамерени или да не кажа направо луди собственици на какви ли не крайморски съоръжения, които ще заобиколят тази изрядна схема? Ще заобиколят закона?? Не! Ако ми кажете, че могат да го направят за пари – не вярвам!
Ама те хората не само, че добросъвестно пречистват ами и документи имат. Ако не вярвате – ще се запознаете с документите по трудния начин. И ако продължавате да не вярвате – ще ви съдят. И ще ви осъдят, защото вие документи нямате. Нали така? Затова вярвайте.
Вярвайте и повтаряйте след мен – Чисто е! Чисто е! Чисто е!
И така до догодина.
https://fakti.bg/mnenia/813925-emil-iotovski-chisto-e

Иво Сиромахов: Държавна сигурност е тумор

Иво Сиромахов: Държавна сигурност е тумор, който трябва да бъде изрязан

Напоследък се занимавам със записване на историята на моя род и проучванията ми ме отведоха в Комисията по досиетата, където потърсих доноси срещу родителите ми.
Дължа го на паметта им.
Справката беше извършена и любезно бях поканен да прочета намерените документи за семейството ми.
Изживяването е доста потискащо. Представете си сграда, пълна с десетки хиляди папки с доноси. Десетки хиляди човешки съдби, прекършени от престъпния комунистически режим.
Десетки хиляди истории на тормоз, мачкане и съсипване на всеки, който е по-умен, по-начетен, по-талантлив, по-работлив от каскетите.
Доносите, писани от агентите на ДС, са потресаващо неграмотни. Срещат се думи като „фашиска“, „боржоазия“, „консомол“. Очевидно агентите на тайната милиция са били събирани от улицата – всякаква паплач, която дори не може да пише, но е вярна и предана на комунистическата диктатура.
Препоръчвам на всеки, който въздиша по „прекрасното байтошово време“ да се разходи до комисията с досиетата. И да види свидетелствата за престъпленията на оная власт. За убийствата, концлагерите, тормоза върху свободните личности и превръщането на държавата в затвор.
ДС е смрад, която трябва да бъде изрината.
И това може да стане само като се разсекретат и публикуват всичките ѝ архиви.
ДС е тумор, който трябва да бъде изрязан.
Преди да е убил обществения организъм.
https://fakti.bg/mnenia/810937-ivo-siromahov-darjavna-sigurnost-e-tumor-koito-trabva-da-bade-izrazan

Емил Йотовски – Децата ИМ са по-важни от децата НИ

Емил Йотовски – Децата ИМ са по-важни от децата НИ

Свиквайте с мисълта, че сме второ качество хора. Оборотна био маса. Нещо като скакалци, които живеят, за да бъдат протеин. Ние търсим някаква гордост в това да се наричаме народ. Усещането за гордост обаче не се усеща.
Осен нас на тази територия има и друг вид хора. Новохора. Може да ги наричаме управленска аристокрация. Те притежават управлението и по тази причина си въобразяват, че притежават и нас. И донякъде са прави, защото многократно ни беше доказвано, че каквото и да правим, управленската аристокрация винаги е във властта и някак така се завъртат нещата, че винаги е против населението. Дори и населението да не участва в избори, това по никакъв начин не променя играта.
Управленската аристокрация не притежава устоите на властта. На нея властта ѝ е дадена. Тя не се е борила със сърцето и кръвта си за правото да казва какво да става. Борила се е с подлост и предлагане на задниците си. От там идва разликата в аромата. Управленската аристокрация не мирише на чест, а на гнило. Властта, разбира се, ѝ е дадена в замяна на това да изпълнява наднационални задачи. Не постоянно и не за всичко. Само тогава, когато се налага. Това няма как да не се вижда и съответно да не дразни хората. Но на кой му пука за някакъв и без това изчезващ народ?
Поради постоянната си зависимост от субекта, който е подарил властта на управленската аристокрация, тя е невротизирана. Не е в състояние пълноценно да се радва на придобитите блага, защото е в постоянен страх да не им бъдат отнети. Страхът да не стъпи накриво доминира и убива удоволствието от охолния живот. За да се затвърди неврозата от време на време някой политаристократ бива ликвидиран публично. Народът приема жертвоприношението като възмездие. Радва се, че това е акт на справедливост. Въобразява си, че още е фактор и само защото притежава лична карта е в състояние да продължава да решава съдбата си.
Заради постоянното напрежение, в което живее управленската аристокрация прекалява с пренебрежителното си отношението към плебса. Забравя, че играе игра, в която аристократите се наричат слуги на народа. Заради постоянния натиск, нервите на новоаристократите са опънати до краен предел. Дори при малки кризи те започват да се държат като кварталния побойник, който бие кучето си, защото жена му е поискала по-голяма издръжка. Иди обяснявай на кучето, защо му се случва всичко това.
Но да се върнем на децата, че там най-боли. Чухте какво се случи в „Пирогов“ преди ден? Какъв по-силен аргумент искате от това, че децата Им са по-важни от децата Ни? Какво повече очаквате да се случи? Не, че няма какво. И най-важното – какво очаквате да се промени?
Ще последват изказвания и репортажи. Леки порицания и неадекватни обяснения. Накрая всичко ще завърши с глупаво извинение и дотам. Стойте и гледайте. И помнете, че управленската аристокрация очаква да предаде властта на децата Си по династичен принцип. Все пак е аристокрация. Правила го е и пак ще го прави. Работата отдавна е разделена на наши и ваши. Управленската аристокрацията получава правото си на управление директно от бог и управлява от негово име. Всички знаем кой е бог.
Въпросът е дали бог вижда и допуска децата Им да са по-важни от децата Ни. Явно няма нищо против.
https://fakti.bg/mnenia/811437-decata-im-sa-po-vajni-ot-decata-ni

Иво Сиромахов: В Българското училище трябва да има часове по политика

Иво Сиромахов: В Българското училище трябва да има часове по политика

Докато се занимаваме с глупавите всекидневни скандали в политическия живот, пропускаме да видим общата картина на обществото ни, а тя е отчайваща.
На всички нива има тотално неразбиране за това какво всъщност представлява една държава и как трябва да работи.
Не го разбират политиците, не го разбират журналистите, които ги интервюират, но най-лошото е, че не го разбира мнозинството от гражданите. И затова очакванията им са наивни и нереалистични – „вдигнете пенсиите“, „увеличете доходите“, „платете ни сметките за тока и парното“. Това е поданическо мислене. Мислене на роби, които чакат подаяния от господаря си.
Единственият изход от тази абсурдна ситуация е хората да бъдат образовани политически.
В средното училище трябва да се въведат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат как функционира демократичната държава.
Да научат гражданските си права и как да ги защитават.
Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.
Да разберат какво означава разделението на властите.
Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.
Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.
И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. А хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.
Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.
Да разберат, че демокрация означава активно участие от всички граждани, а не „абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко“.
И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.
Защото при демокрацията политиците са точно толкова качествени, колкото качествени са избирателите им.
Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/799435
P.S. За съжаление, авторът, както всички други настояващи за промяна, само прелива от пусто в празно – никой не се решава да сменя системата – всички знаят, как е ПРАВИЛНО (внушеното в масовото съзнание). Йосиф Йоргов

Доц. Ат. Мангъров: Недоумявам защо властта дава 140 млн.лв. от бюджета за ковид ваксини

Доц. Ат. Мангъров за novini.bg: Недоумявам защо властта дава 140 млн.лв. от бюджета за ковид ваксини, а хората събират капачки за линейки и ковьози?!

Бързо ли се разпространява новият вариант на коронавируса и има ли основание да се притесняваме от нова пандемия и изолация? Каква е здравната обстановка откъм зарази към момента и какви превантивни мерки да вземат гражданите наесен? Питам доц. Атанас Мангъров, началник на Детската клиника в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.
Следя информациите в медиите за новия вариант на коронавируса и бързам да уточня, че изобилстват манипулативни материали. Истината е, че коронавируси е имало винаги, техни нови варианти и сега и преди се появяват. Допреди 4 г. не сме ги проследявали и тествали,но никога не сме се паникьосвали, ако на човек започва да му тече носа, да има болки в гърлото, мускулите и ставите. Ето, току-що ви описах клиничните варианти на новото изменение на коронавируса. Не бива да се палят нови фитили на манипулацията и дасе подлагат хората на стрес.
Към момента не се случва нищо различно от предходни години – има летни грипове, които са респираторни инфекции от ентеровируси, аденовируси, коронавируси…
Най-честата вирусна инфекция през студените месеци е грипът.
Продължавам да съм върл противник на пандемичните мерки, свързани със затваряния и репресивни ограничения. Когато човек се разболее е добре да си полежи вкъщи, както се е правело винаги. Носенето на маски няма ефект, но също е въпрос на избор. Недоумявам обаче защо от бюджета се заделят близо 140 милиона лева за ваксини против коронавируса, а същевременно линейки и ковьози се купуват чрез събирани капачки от хората!?
Казвам това защото няма преки медицински доказателства за полезността на въпросните ваксини, нито достатъчно изпитания и проби като за останалите ваксини, както е известно в научните среди. След всичкия тормоз, на който бях подложен заради изразяването на моята, а твърдя, че това е лекарската, медицинската гледна точка, продължавам да я отстоявам. Обвиненията, внесени в прокуратурата срещу мен паднаха като необосновани. Но беше дълъг път в името на истината.

P.S. Ето как се финансират всички тъмни замисли по Земята и избиването на милиони. Йосиф Йоргов

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/798391

Емил Йотовски: Бой по главата

Емил Йотовски: Бой по главата

От една седмица живеем в държавата на ужасите. Новините започват, продължават и завършват със случаи за насилие над жени. Дори репортажите от чужбина са за домашно насилие. Само по Анимъл планет не дават филми за насилието на котаците над женските котки, за което искрено им благодаря, коментира Емил Йотовски.
Да се чуди човек как изобщо оцеляват жени в тази България?! Като всяка четвърта, трета… абе направо всяка първа е бита през ден. По моя сметка поне една четвърт от жените, които познавам трябва да са с ТЕЛК. Странно, но не са. Жените, които виждам около мен живеят някак съмнително спокойно. Може и да лъжат, че са добре. Знам ли. Наблюдавам, че се ядосват за работа, пари, деца, липса на време за фитнес и всякакви житейски несгоди.
Но женоцид не виждам.
Обаче… пусна ли си новините започвам да се чудя как въобще човечеството съществува?
Ако бях чужденец и за малко тук, щях да добия впечатлението, че 90% от мъжете в България са татуирани националисти, с по пет висящи присъди за телесни повреди, а останалите 10% са ЛГБТ+-@# със съсипани права, наритани задници и разтечен грим. Жените – до една – боксови круши.
Навремето имах нещастието да бъда войник по време на Възродителния процес. Беше в соц. казармата, в която всяка батарея имаше димитровски стаи, и всеки дивизион имаше политически офицер. Заради ситуацията, в продължение на месец ни държаха в постоянна бойна готовност.
Почти всяка нощ имаше тревога със строяване на плаца с оръжие, а веднъж седмично с изнасяне на позиции. Политическите офицери по два пъти на ден ни строяваха под тревога и ни обясняваха, че турците са ни нападнали и ще трябва да изпълним своя войнски дълг.
Тоест – да умрем. Слава богу, не умряхме.
Но си спомням, че това беше идеален начин да те побъркат. Десетина дни постоянен тормоз, под формата на свеждане на информация, правеше младите ни мозъци напълно свикнали с мисълта, че ще се мре.
Не знаехме за какво ще мрем, но бяхме подготвени.
Сега ми се струва, че се случва същото. Разбира се, по-фризирано и симпатично. Все едно с грижа към теб. Политическите офицери на съвремието ни не искат да умрем, а само да променим светоусещането си. Морала също.
Да гледаме с овчи поглед и разбиране (Не! На никой не му пука какво и дали разбираме.) розовата многополовост, бременните татковци (не питайте с какво ще са бременни), смяната на пола на невръстния ви тийнейджър (защото един френд му казал, че е куул) и партеногенетично бременни майки (мечтайте си).
Обещавам ви, че след месец тормоз с радост ще приемам каквито ни предложат конвенции, само да ни оставят на мира. Ще се подчиним на илюзията, че всичко което виждаме с очите си не е вярно. Нелепиците ще са проверени от фактчекъри, а действителността не разполага със сертификат, и поради тази причина отпада.
Това промиване на мозъци вече съм го виждал. Спомням си го. Разказах ви го. Ако щете ми вярвайте.
Пък и всеки опит да облечете тази истерия като грижа за хората, жените или еднорозите ще останат нелепи. Толкова нелепи, колкото едно време беше победата на тутраканската кокошка носачка над гнилия капитализъм.
Но до тогава – бой по главата.
https://fakti.bg/mnenia/805975-emil-iotovski-boi-po-glavata

Иво Сиромахов – Престъпниците сме ние

Иво Сиромахов – Престъпниците сме ние

Жалко е настървението, с което цялата възмутена общност от праведници се нахвърля върху някакви злодеи и ги сочи с пръст.
Колкото и да се опитваме да се разграничим от лошите, няма да успеем.
Защото престъпниците са част от нас.
Ние сме ги отгледали, ние сме ги възпитали.
Невежеството и отчуждението, което допуснахме, родиха чудовища.
И родителите на тия чудовища сме всички ние.
Правехме се, че това, което се случва около нас, не ни засяга.
Криехме се (и продължаваме да се крием) в някакви измислени балони пълни с райския газ на самозаблудите.
Тези балони са направени от представата ни е, че сме добрите, а другите са лоши. И е достатъчно да ги посочим с пръст. Като ги посочим, ставаме още по-добри.
Ние отгледахме хиляди млади хора, които са татуирали на единия си бицепс Левски, а на другия – свастика. Не ги попитахме защо са го направили. Не им обяснихме, че комбинацията между Левски и свастика е абсурдна. Просто обръщахме гнусливо глава настрани, когато ги видим. Мислехме си, че това не ни засяга.
Ние сме тези, които се смеят на психопатските истории на Тити Папазов, който се хвали как е остригал 19-годишно момиче.
Ние сме тези, които се възмущават от домашното насилие, но не правят нищо, когато чуят в блока си писъците на поредната пребивана и насилвана жена.
Ние сме онзи, който наряза Дебора с макетен нож, и онзи, който сгази две момичета на тротоара, и онзи, който уби Милен Цветков.
Погледнете се в огледалото.
Не виждате ли как през смайващата ви красота и праведност надничат образите на злодеите?
Те са ние.
Ние сме те.
https://ivosiromahov.com/prestapnitsite-sme-nie/

Културно-шокова терапия

Културно-шокова терапия
Емил Йотовски

Ако културата беше алкохол, 0.4% някак щеше да е на границата на наказуемото. Хем си консумирал нещо, хем още не си нарушил закона. Ако те притеснят ще можеш да кажеш, че това което е в теб не е култура, а шупнал сироп за кашлица. Още по-хубаво е ако можеш и да го докажеш. А това не е трудно ако носиш със себе си празно шише от сироп за кашлица.
Ако културата беше кислород, щяхме да сме анаероби. Който не е анаероб, щеше да е мъртъв. Разбира се, между нас щяха да се разхождат по-предвидливите борци на културния фронт облечени със скафандри, в които още по-предвидливи спонсори на правилната култура ще им подават необходимите количества кислород. Не повече.
Ако културата беше вода, ние нямаше да сме риби. Защото в толкова малко вода риба не вирее. Водата щеше да стига за напълването на един-два частни басейна, и дотам. А остатъчната риба щеше да бъде разквартирувана в консервни кутии.
Ако културата беше храна, щеше да се сервира в малки гурме порции от дебели сервитьори. Толкова малки порции, че щяха да граничат с невъзможни.
Ако културата беше слънце, производителите на плажни чадъри щяха да фалират и никой метеоролог нямаше да говори за глобално затопляне.
Ако културата беше дрога, щеше да бъде най-безопасната дрога.
Ако културата беше нож, с нея нямаше да може да се извърши нито едно убийство.
Ако културата беше тъга, щяха да я излъчват по комедийните канали. В праймтайм разбира се.
Ако културата беше курва, щеше да е толкова грозна, че никой нямаше да иска да я има.
Ако културата беше любов, щеше да ви изостави. И на прощаване щеше да ви каже да не я търсите повече.
Ако културата беше секс… Ако културата беше секс, мили мои мастурбатори…
Ако културата беше нещо важно нямаше как да бъде 0,4%? Слава богу, че не е! Нали така?
https://fakti.bg/mnenia/803959-kulturno-shokova-terapia

Природата ни наказва. И има защо

Природата ни наказва. И има защо
Ивайло Дичев

Ние, модерните хора, май започнахме да мислим, че сме надвили природата. Сещаме се за нея, когато планираме да отидем на море или на ски, когато плащаме за парното или климатика. Векове наред хората са страдали от градушки, питали са боговете за какво ги наказват – ние се сърдим на агенцията, която не е успяла да разбие облаците с ракетите си.
Построихме заводи, извлякохме от земята въглища и нефт, хвърчим с реактивни самолети, за да се уверим в своето превъзходство, но ето на – природата се завръща: климатът се променя необратимо тъкмо заради нашата надменна консумация. Преживяхме най-топлия в историята месец юли – по израза на Антониу Гутериш преминахме от глобално затопляне към глобално сваряване. От началото на индустриалната епоха температурата на планетата се е повишила вече с 1,2 градуса и явно Парижкото споразумение, поставило през 2015-а година задачата да се борим за 1,5 до края на века, изглежда все по-нереалистично, въпреки многобройните страни, градове и бизнеси, обещали да постигнат нулеви карбонови емисии до 2050.
Помните и дъждовете през предходните месеци, от които изгниха плодовете. А какво става по света можем само да наблюдаваме със свито сърце – от сушата в Южна Франция до залетите селища в Бангладеш, от ураганите в Америка до измирането на животински видове в затоплящите се океани.
Защо малка България да се престарава?
Защо сме така безпомощни пред очевидната катастрофа, която ни грози? Темата за климата се политизира от самата ѝ поява. При президента Картър учените вече знаят какво ни чака – има такива, които предвиждат покачване на температурите с три градуса преди средата на 21-и век. Идва обаче Рейгън и темата замира – просто републиканците са свързани с петролния бизнес и никакви мисли за бъдещето на човечеството не могат да ги убедят да намалят печалбите на своите приятели. Демократът Ал Гор се ангажира в тази битка, но ето че загуби срещу Буш младши и темата задълго остана на заден план в най-големия замърсител – САЩ.
Темата се политизира и у нас, макар опозицията да не е точно либерали срещу консерватори – да я наречем отговорни срещу егоисти. Щом стане дума за климатични промени, егоистите измислят всевъзможни доводи за това да не правим нищо – това били цикли на слънцето, преди 2000 години също било така топло, а и защо малка България да се престарава, нека си намаляват емисиите големите икономики. Ще ги чуете да казват, че фотоволтаиците заемат плодородна земя, че вятърните турбини загрозяват пейзажа, че няма никакъв смисъл от тези батерии, дето искаме да ги произвеждаме, а електромобилите всъщност тежат на природата повече от дизеловите, пък и защо да се отказваме от руските горива? С една дума – да не слушаме Европа, да си гледаме нашия кеф. Как не излезе един от тези говорители да каже: май сбърках, наистина става нещо с климата, дайте да правим нещо.
Изследване, поръчано от Европейския съвет за външна политика, показва, че поне три четвърти от българите смятат екологичната проблематика за важна или много важна. Наистина разбират, че тази работа е луксозна и изисква лишения, и все пак не малко са онези, които са готови да ги направят – например над 50 процента са готови да пожертват временно финансовата си сигурност в името на по-чистата природна среда. Това, което очакват, както обикновено обаче е държавата да поеме инициативата. Защото какво като рециклирам или пестя водата аз, малкият човек, какво зависи от мен? Друг тревожен резултат от това изследване е безразличието на младите към еко-проблематиката: в „Дневник“ сравняват отношението им по темата с това на над 60-годишните, които така и няма да доживеят катаклизмите.
Природата е по-силна от нас
Е добре, докато чакаме да се събуди гражданското общество, нека се надяваме, че държавата все пак ще преодолее политическите козни и ще ни поведе. На първо време – към това да се адаптираме към климатичните промени. Хубаво е, че раздават вода на минувачите, но може ли да има болници, старчески домове, училища без климатични инсталации? Вероятно ще трябва да се преосмисли работното време през лятото, по примера на южните страни. Не знам какво бъдеще има за зимния туризъм – вместо изкуствено покривани със сняг писти може да се измислят и по-щадящи забавления. Селскостопанската ни наука ще трябва да преосмисли сортовете, които садим, така че да са подходящи за новите климатични дадености. Спешно трябва да се бие тревога за водните ресурси в много райони на България. Защо покривите ни не са покрити с фотоволтаични панели? Защото е масраф, ще кажете, не ти излиза инвестицията, ако не можеш да продаваш ток на електроразпределителните фирми. Скъпи електрически автомобили, но няма достатъчно станциите за зареждането им… Но защо всичко това трябва да става под външен натиск, с моркова на еврофондовете и тоягата на евросанкциите?
Представете си някак екоскептиците да замълчат и България доброволно и радостно да се включи в глобалната битка за климата. Идва някой у нас и вижда хора, които живеят природосъобразно, отказват се от автомобилите, рециклират, садят дървета, предлагат навсякъде постни ястия, с които страната и без това е известна. Дали това няма да ни създаде много по-хубав образ от пилоните и кукерските маскаради?
Противниците на битката с климата често излизат със следния фатализъм – ами природа, какво да я правиш? Не сте ли чували за ледниковата епоха? Природата е по-силна от нас – един градус отместване на земната орбита може да промени радикално живота ни. Едно земетресение слага край на бронзовата цивилизация в източното Средиземноморие 12 века пр. н. е. През 1815-а изригването на един вулкан в Индонезия предизвиква цяла година без слънце на планетата. Астероид, паднал в Юкатан преди 66 милиона години, води до края на динозаврите и нищо чудно някой пак да ни удари.
Неконструктивният егоизъм
Вярно е, че сме малки. Но ако сме стигнали дотук, това е защото сме се научили да разбираме природата и да се борим с нея. Миналата година НАСА успя да отклони астероида Диморфос от орбитата му, с което даде надежда, че поне тази заплаха може и да я избегнем. Още по-оптимистичен пример беше справянето с озоновата дупка над Антарктида, което стана възможно благодарение на протокола Монреалския протокол от 1989-а за намаляване на химикалите, които я причиняват. За разлика от Парижкото споразумение, той беше наистина следван от основните играчи – може би защото лобито на хладилниците е по-слабо от това на петрола.
Следващият път, когато гората пламне, когато наводнението залее къщата ви, когато ви прилошее на улицата от жега – спомнете си онези „консервативни“ егоисти, които се подиграваха на Грета Тунберг и громяха зелената сделка, защото ни отнемала суверенитета. Спомнете си за Путин, който раздели и обезсили световното единство (а и кой знае какви емисии дължим на неговата престъпна война). Спомнете си архиегоиста Тръмп, който непременно ще спре всички климатични политики, ако се завърне в Белия дом и така еднолично ще повиши световните температури с няколко десети от градуса. И настоявайте държавата ни да е в първите редици на битката, която се задава.
https://www.dw.com/bg/prirodata-ni-nakazva-i-ima-zaso/a-66382809?maca=bul-CB_fakti_bg-8677-xml-mrss

Помнете или умрете

Помнете или умрете
Емил Йотовски


Ние не бяхме лоши хора. Не бяхме и глупави. Наивни бяхме. Бяхме възпитани в идеализъм, а изживяхме живота си в покварено време. Бяхме научени да сме добри, а добрите страдаха. Бяхме научени да сме благородни, а благородните гладуваха. Бяхме научени да сме съпричастни, а съпричастните не оцеляваха.
Годините ни се трупаха. Чудихме се защо животът ни не се получаваше. Идеологията ли ни беше нефелна? Мирогледът ли крив? Бяхме виновни за миналото си и трябваше да изплатим репарации? Добре, изплащахме, но на кого?
Докато се лутахме в сложността на битието не видяхме как животът ни беше отнет. Беше отнет от тези, на които имахме доверие да ни поведат по пътя на успеха. Боже, колко наивни бяхме!
Само че успехът, мили мои неродени наследници, е дефицитна стока. Толкова дефицитна, че не достига до всички. Затова тези, които се докопат до него се стараят да го задържат целия за себе си. Държаха го свирепо и не даваха друг да го докосне. Промениха законите и морала. Дори остойностиха справедливостта, за да може да не изтича от тях. Наричаха го пазарен механизъм, бизнес, свободен пазар, находчивост и как ли още не. Натрапваха ни, че сме тъпи, мързеливи, безидейни и ние им вярвахме. Вместо да се вбесим ние им се възхищавахме. Защото бяхме възпитани да не бъдем бесни. Повтаряхме си, че този нов елит е съставен от по-работливи, по-умни и въобще по-заслужили човеци. Защото бяхме възпитани, че успехът идва само при заслужилите. И със свити души се съгласявахме, че успехът не е при нас, защото не го заслужаваме.
Затова ние не получихме успех. Защото се съгласихме, че не го заслужаваме.
Не ни се сърдете, че нямахме воля. Бяхме възпитани, че доброто ще победи. Уви в нашия живот не успя да победи. Дано победи във вашия, но ви съветвам да не разчитате на това.
Предишният строй беше скопил злобата ни. Бяхме свикнали някой да се грижи за нас. Този някой го наричахме държава, строй, идеология. Знаехме, че има номенклатура, която беше по-висша каста от нас. Това не беше хубаво. Дразнеше, но все нещо оставаше и за нас. И някак ни стигаше. И това стигане ни скопи. Новото време ни изяде с парцалите. Ходехме по площадите и пеехме, че сме готови да ни вземат всичко – панелите, трабанта, но да ни оставят въздуха. Точно това се случи. Останахме без панели и трабант и само по въздух. Не е като да не сме си го пожелали. Децата на тази номенклатура се преляха в какви ли не партии с какви ли не виждания, но единственото нещо което не изпуснаха беше успеха. Защото техните деца бяха възпитани да хапят. И хапеха. Независимо дали към тях се подаваше ръка за помощ – те я хапеха. А после отпускаха платени клинични пътеки да си лекуваме раните.
Справедливостта, скъпи деца, не живее някъде извън нас. Не е нужно да пишем писмо или да отидем до някоя институция за да я получим. Справедливостта е в нас и ако не я тренираме тя залинява и умира. Малко след нея умираме и ние.
Свръх новото време ни атакува със същите глупости, с които бяхме отраснали. За вас, деца, може и да звучат примамливо, но повечето от нас, вече ненужните, виждат същите хватки, заради които ние пропиляхме животите си. Затова треперим от гняв. Защото в този капан виждаме вашата възторжена гибел. Не си мислете, че планетата се нуждае от добри хора. Добрите хора са нужни на лошите хора, за да могат те да са силни. Ще се иска от вас да бъдете смирени, да не цапате планетата с въглеродния си отпечатък. Да се подчинявате безпрекословно на някакъв безлик, свръх богат елит, който се крие зад какви ли не културни, финансови и световни организации. Преди две години ни пробваха докъде ще се превием и резултатът беше изненадващо неприятен. След още няколко напъна човечеството ще може да бъде пречупено като младо овощно дръвче.
Нямам представа какво ще последва в живота ви, но не ми се вижда да е хубаво. Не и по този начин, по който се заявява. Може би съм твърде стар и представата ми за хубаво не е модерна. Знам ли…
За мен е важно да ви предупредя. Оглеждайте се и се пазете да не изживеете един подчинен на глупости живот, облечен във фалшиви идеалистични мечти.
За финал – помнете! Не се надявайте любовта да ви спаси. Тя нас не спаси, няма да се хаби и за вас.
Бъдете силни и здрави. Силни, за да издържите и здрави, за да помните и да предавате нататък.
https://fakti.bg/mnenia/802711-pomnete-ili-umrete

Тъпите акции по Черноморието

Тъпите акции по Черноморието
Емил Йотовски


Акциите по спасяване на българското Черноморие винаги са били тъпи. Толкова тъпи, че граничат с обидни. Преди няколко години бяха впрегнати певци да възпяват хубостта на морето ни. Днес кметове и хотелиери шляпат като чапли из водата и пият с зажаднели устни солената течност.
И, о чудо! Тези акции не променят ситуацията в полза на родния туризъм.
За да не измисляте поредните още по-тъпи акции, ще си позволя да дам няколко общи насоки за спечелване на българските туристи.
Помнете, това не е работа за един сезон.
Създайте места, които да не са лукс. На българите им се драйфа от лукс, който дори не е лукс. Българинът няма златни кранове в банята си, че да ги лелее като отиде на почивка. Златните кранове не неутрализират мухъла по ъглите на банята.
Направете зони на нелукс, за да може обикновеният турист да има избор. Да може да се наяде за нормални пари и да пие една бира, без да е необходимо да тегли потребителски кредит. Достатъчно е да е чисто, подредено и приветливо. Независимо дали е хотел, ресторантче или бар. Ако направите такива места догодина ще се радвате на небивал успех.
Направете така, че мутренският манталитет да изчезне от морето. Не е трудно. Просто не се правете, че такова нещо не съществува. Махнете заканите, махнете принудата, махнете презрението си към туристите.
Не сервирайте храна, която и вие няма да ядете. Не настанявайте хора там, където не бихте настанили семейството си.
Направете така, че битпазарът да отстъпи пред природата. От природа се печели повече, отколкото от китайска надувна гряз.
Спрете да строите. Знам, че всеки селяндур с нива се изживява като хотелиер, но спрете да строите. Знам, че яки пари се перат, но спрете да строите. Не разбирате ли?
Направете плажовете свободни. Нямам представа държавата какви невероятни пари печели от плажните концесии, но съм убеден, че повече губи.
Направете така, че хората с автомобили да не се чувстват като престъпници, когато искат да паркират колите си.
Семействата с деца не са ви врагове.
Започнете да ловите престъпниците. Ако не можете да ги ловите, поне ги притиснете. Дрогата е по-достъпна от минералната вода, бе мама му стара. Това не е ОК.
И най-вече – уважавайте хората. Престанете да мислите за туристи, а за хора. Хо-ра!
Помнете, че Черноморието е единен организъм. Няма значение колко е гримирана главата, ако пръстите на краката гноят. Няма значение кожените дивани в лоби бара, ако пред хотела ви режат бордюри. Нито цената на посудата, ако супата е трудна за ядене.
За още съвети използвайте главите си.
Леле, колко е лесно.
https://fakti.bg/mnenia/801007-tapite-akcii-po-chernomorieto

Как най-бързо да психясаме българина

Как най-бързо да психясаме българина?
Андрей Киряков

Как може най-бързо да психясаме българина и да го докараме до агресивни и непонятни за самия него и околните състояния?
Най-бързият начин е, като въведем сляпо външни икономически модели, налагаме на българите чужд начин на обществено поведение, въвеждаме в българското законодателството директно прекопирани чужди закони, несъобразени с традициите на страната. Така постепенно американизираме и европеизираме българите, точно както навремето трябваше да се приравняваме към братския съветски обществено-икономически и политически строй. Но той, макар и различен, явно е бил по-близък до нашия, понеже българите не бяха психясали толкова масово. Те и сега не са чак толкова, слава на Бога, но някой усилено ги дърпа натам, както и целия останал свят.
„На мен ти си ми психологът”, обича да казва една позната при разговор. Тоест, като сядаме на маса да си говорим, както обичаме да правим в България, ние споделяме със събеседника чувства, впечатления, емоции. Това ни позволява да се освободим от негативни мисли, позволява да осъзнаем грешките си, защото този срещу нас ще ни ги каже, ако е истински приятел и т.н. Така ние българите действително нямаме нужда от психолог, съответно от психиатър, защото извършваме това по естествен начин. Само че отчуждението, което налага западният икономически модел в обществото, индивидуализмът, т.е. самостоятелността и самодостатъчността, като форма на поведение, довежда дотам, че ние накрая наистина имаме нужда от психолог, съответно от психиатър. Понеже е нямало с кой да споделим това, което се е натрупало в нас, нямало е с кой да си говорим и като чуем чуждото мнение, да разберем дали нашето е правилно. Но това с психолозите и психиатрите е само повърхността на проблема. Отчуждаването между хората пък, беше директно програмирано в ситуацията наречена Ковид 19 и съответната пандемия. Някои хора още не могат да излязат от изолацията наложена тогава и да се освободят от стреса. Но и това не е същността на проблема.
Същността на проблема е в прекъсване на естествената връзка между хората, от желанието всяка област и всеки аспект на нашите взаимоотношения да бъдат регулирани от нарочен закон и така всички възникнали противоречия да се решават от медиатори, от адвокати, от съд, което определено е един модел, който идва от англо-саксонския свят и в частност от Съединените Американски Щати. Това, съчетано с невижданата толерантност към малцинства, право на самостоятелност и мнение на малки деца, правото на „свобода” на всеки и на всичко, довежда до една ужасна ситуация, в която адвокатите имат морета от материал за всякакви дела, съдът не насмогва, а медиатори, психолози, психиатри са претрупани от работа. И всичко това единствено поради липсата на естествено общуване, на естествена връзка между хората.
Най-тежките последиците от прекъсването на комуникацията са известни – със самоубийствата и масовите убийства, които тръгнаха от САЩ и които стигнаха дори до съседна Сърбия. Но пак да кажа, слава Богу, българинът все още успява да устои. Затова единственото правилно решение, за да останем здрави и здравомислещи, е да не следваме сляпо чужди правила и модели. Да не въвеждаме пряко чужди концепции и закони. Да мислим винаги за нашата култура, за традицията, която съществува в нашата земя, по даден въпрос, по зададена тема. Иначе много бързо могат да ни психясат, особено в екстремна ситуация като днешната, на война и на невиждано икономическо противопоставяне.
https://fakti.bg/mnenia/800042-kak-nai-barzo-da-psihasame-balgarina

Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години

Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години. Ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които водят до загуба на биоразнообразие. Липсата на достатъчно мониторинг обаче оставя повечето случаи неразкрити.

Това е изводът в публикувания днес доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Проучването е изготвено на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави и обхваща периода между 2016 и 2020 г.
Изследването сочи, че повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%), забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%). Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Малката птица е смятана за деликатес в Италия и бива обект на „бракониерски туризъм“ в Сърбия. Тя е изнасяна нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания.
Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени от тях видове, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.
В изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям – с цели 80 индивида. Тоест мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.
Същевременно много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани, дори и да бъдат докладвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство, а най-често прилаганата санкция е условна присъда. Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят ситуацията. Сред тях са:
създаването на специализирани полицейски звена
използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове,
използването на кучета, обучени да откриват отрови
увеличаване на финансовите ресурси
въвеждане на централизирана база данни
възможности за обучения в правоприлагащия сектор
подобряване на трансграничното сътрудничество.
България все пак постигна стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа, след като през тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“. Той е част от отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс.
Защо престъпленията срещу природата са опасни?
За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.
Калина Христова
https://novini.bg/sviat/analizi/789885

Прекалените сензации и негативните новини отблъскват младите от медиите

Прекалените сензации и негативните новини отблъскват младите от медиите

Преследването на сензационни и негативни истории отблъсква младите хора от медиите. Те отказват да следят новини заради склонността да се отразяват трагедии и катастрофи, посочват от Асоциацията на европейските журналисти.
Начинът на поднасяне на новини отблъсва младите хора, често създава постоянен стрес от тях и заради това те целенасочено не следят новини, обяснява Иван Радев от АЕЖ, цитиран от БНР. „Доста често някои медии организират новините си около черна хроника, около инциденти. Новини, които звучат стряскащо, но като информация, която да носи някакво развитие на човек, освен да го уплаши и да създава усещането за един постоянен стрес, е не носят нищо полезно. Така че младите хора просто ги игнорират и отиват на такива места в дигиталната сфера, които ще им бъдат по-полезни на тях“.
По време на традиционната конференция на асоциацията, която тази година беше посветена на медиите и младите хора, журналистите обсъждаха как да стигнат до младата аудитория и как да отправят посланията си към тях.
„Всичко това, което вълнува обществото, има начини да бъде предадено на младите хора и да им бъде интересно – те се интересуват от всички актуални събития – от политически събития, от външнополитически събития. Интересуват се от глобалната обстановка. Разбира се, теми, свързани с околната среда с климатични промени“, коментира още Иван Радев.
Антония Симеонова
https://fakti.bg/bulgaria/795411-prekalenite-senzacii-i-negativnite-novini-otblaskvat-mladite-ot-mediite

Предлагам да го убием

Предлагам да го убием
Емил Йотовски


Хайде да го утрепем и да видим какво ще стане? Да го пречукаме този Волгин и да видим дали кърви? От научна гледна точка, ако щете. А може и с камъни, за да преценим дали ни харесва как отскачат от главата му. И всичко това в името на свободата, справедливостта и демокрацията. В името на народа и в името на зрелищата.
Да започна от по-далече. Познавам Петър Волгин бегло. Различаваме се по милион неща, но си приличаме по усещането, че в този свят, който ни се сервира има нещо нередно. Намираме за плашещо, че живеем в счупен свят, който някой се мъчи да залепи накриво. Може и да не съм прав, но така съм го усетил. Ако бяхме футболисти с Волгин щяхме да играем в различни отбори. Близки, приятелски, но различни.
Знам, че в този свят нито моя отбор, нито този на Волгин ще се доберат до какъвто и да е трофей, защото всички мачове, в които играем са купени. Толкова са купени, че титлите са разпределени за години напред. Питайте ни защо го правим?
Волгин пречи на добре смазания механизъм на НовоСвета. Пречи, разбира се, но малко. Колкото може да пречи сам човек? Точно затова е хубаво да бъде утрепан за пример. Примерът е за по-умните и несъгласните. Те трябва да схванат, че са тленни и лесно унищожими. Да си знаят, че не трябва много да знаят.
За тъй наречения народ всичко това, което се случва е напълно безопасно. Те са агитката на стадиона, която изпада във възторг, когато нападателят на противниковия отбор пада и си чупи крак. Ако попитате тези хора, които пеят химни на възхвала при вида на открита фрактура, дали са лоши, те ще ви кажат, че не са. Те са родители, плащат си данъците, поздравяват съседите си, и въпреки това стъпят ли на стадиона стават… изроди.
Но и те май не са важни. Нека задълбаем по същество.
Някак вселенски неубедително звучи законният иск на сто и две годишна баба срещу написаното Волгину. Баба, която страстно сърфира из дебрите на социалните мрежи и още по-страстно се обижда от пост на някой си друг, предполагам извън френд листа ѝ. (Някой моментално да обясни на бабата какво значи френд лист, защото скоро очаквам да дава интервюта.)
По-вероятно ми се струва някой новокомсомолец да е шушнал на въпросната баба какво мисли за народния съд и това лошо ли е? Цъкал е с език, докато е внимавал как да монетизира мъката, защото предварително е знаел, че въпросната жена е загубила скъп човек именно заради този съд. И бабата му е отговорила утвърдително, защото този въпрос не предполага нормален, човешки неутвърдителен отговор.
За съветниците на бабички само ще вметна – Не сте високи, но това някак напълно ви приляга.
Колкото до самия пост на Волгин – прочетете го. Няма да го цитирам. Прочетете не коментарите към него, а поста. Ако все пак предпочитате коментарите – пред вас стои въпросът защо, по дяволите, въобще сте се научили да четете?
За да спра в зародиш либералния гняв ще отбележа, че народния съд нито е бил народен, нито е бил съд. Било е чистка, изтребление, облечено в някаква идиотска форма на законност. Всъщност това се случва и в момента, но само като единични случаи. При така наречените народни процеси никога не е важна истината, а налагането на „вярната идеология“ чрез тормоз.
Тормозът е като да одереш живо животно и да го окачиш на вратата на колибата си, за да може с предсмъртните си крясъци да предупреди останалите в гората, че със собственика шега не бива. Каквото и да си говорим – това е много по-ефикасен начин за невербална комуникация от бърза и тиха смърт.
А сега, докато Волгин е сам и сравнително беззащитен грабвайте тоягите и да го приключваме. И кожата на вратата. Добре е да се знае, че и днес никой няма да е виновен, защото палачите отново могат да се скрият зад народа. Бийте и спете спокойно. Ако нещо се окаже, че сме грешили ще го пишем жертва на народния съд.
https://fakti.bg/mnenia/792399-predlagam-da-go-ubiem

Вярват ли хората в България на медиите

Вярват ли хората в България на медиите?

Нивото на доверие в медиите се е понижило, хората по-малко се интересуват от новини, а в социалните мрежи все повече доминира видео съдържанието. Това показва тазгодишният доклад на Института за журналистика на „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Сред причините за понижените нива на интерес и доверие в медиите от „Ройтерс“ поставят икономическата криза, продължаващата война в Европа и продължаващите проблеми с климата.
Къде търсят новини българите?
Най-много българи се осведомяват онлайн – както от сайтове на медии, така и от социалните мрежи – 76 на сто. Вторият най-предпочитан начин за информиране е телевизията, която 63% от българите определят като основен източник за себе си. Само два процента по-малко са хората, които търсят информация само в социалните мрежи. Печатната преса пък вече е предпочитана от само 12 на сто от хората.
Социалните мрежи продължават да са важен източник на информация за хората в България. Най-предпочитаната такава продължава да е Фейсбук, който 64 на сто от българите казват, че използват за намиране на новини. Резултатът на Фейсбук обаче се е понижил от предходната година, когато е бил с 5 пункта по-висок. За сметка на Фейсбук в класацията се е изкачило китайското приложение за видео споделяне ТикТок – 12% от хората казват, че търсят новини именно там. Това подрежда ТикТок на шесто място сред социалните мрежи и канали за комуникация – след Фейсбук, Ютюб, Вайбър, платформата за съобщения на Фейсбук и Инстаграм.
Извън социалните мрежи, традиционно с най-високо доверие се ползват двете национални медии – БНТ и БНР, на които 59% от хората казват, че имат доверие.
Все по-ниско доверие в медиите
България се нарежда на 41-о място от общо 46 държави в проучването в категорията цялостно доверие в медиите. Тази година едва 28 на сто от хората, участвали в проучването казват, че имат доверие на журналистите като цяло. 32 процента пък казват, че вярват на новините, които те сами избират да четат. През миналата година 35% са отбелязали, че вярват на медиите.
64 на сто от българите са критични към журналистите. В Източна Европа България дели първото място по недоверие към медиите със Словакия, където същият брой хора казват, че не вярват на информацията, която получават от медии и журналисти. В Южна Европа с по-висок показател по този въпрос са само Хърватия и Гърция, където съответно 69 и 66 на сто от хората не се доверяват на медиите.
В Европа най-високо доверие в медиите има Дания – само 33% от хората там казват, че са скептични към журналистите. Второто място делят Швейцария и Германия, където пък 34 на сто от жителите нямат доверие на медиите.
https://fakti.bg/world/791022-varvat-li-horata-v-balgaria-na-mediite

Не подавай сигнал. Рискуваш да попаднеш в кошмар!

Не подавай сигнал. Рискуваш да попаднеш в кошмар!
Самуил Димитров

Гражданите могат да подават всякакви сигнали за нередности до полицията. Дори в някои случаи са задължени. Но е по-добре да не го правят, защото могат да влязат в кошмарен абсурд. И после месеци и години да се занимават с разпити, сведения, нови сигнали, молби и прочее, при това без никакъв видим ефект. А който все пак е достатъчно наивен да прояви гражданско чувство и да подаде сигнал, рискува да му се случи следната случка.
Една вечер през август 2022 г. Анна Адамова, юрист, директор на НПО и бивш съветник в Министерския съвет, се обажда на телефон 112, за да съобщи, че заедно със свой приятел са извършили т.нар. „граждански арест“ на пиян шофьор, който вози жената и децата си. Това се случва в околностите на софийското село Бистрица. На мястото са повикани полицаи. Преди те да пристигнат, започва разправия. Полицаите издават предупредителни протоколи на участващите в конфликта. Отнемат книжката на задържания и свалят номерата на колата му. Той обаче отказва да даде алкохолна проба. Не е заведен и за вземане на кръв.
Дотук всичко изглежда като не чак толкова интересен инцидент. Предполага се, че полицията се е намесила и е решила спора и ще действа по-нататък както повелява законът. Но събитията се развиват по различен начин. След случката край Бистрица шофьорът на колата подава сигнал срещу Адамова и нейния приятел. Твърди, че мъжът го е нападнал безпричинно и го е пребил. Адамова и нейният спътник са извикани за разпит. Те на свой ред подават сигнал за набеждаване с твърдението, че шофьорът лъже. Всичко това стига в полицията и прокуратурата. И тук нещата стават доста особени.
Свидетели
И двата сигнала са възложени за проверка на едно и също полицейско управление – Осмо РПУ в София.
Освен съпругата и децата му, в автомобила на спрения шофьор пътува и жена, която работи за него. По време на разпита ѝ тя ще заяви, че е неграмотна. Тази жена ще каже на полицаите, че на шофьорското място била съпругата на нейния работодател. Това твърдение е доста странно, защото от нощта на инцидента има видеозапис, на който се вижда, че от лявата врата слиза именно мъжът. По-късно същата свидетелка ще каже, без да знае, че я записват с телефон, че е била придумана да излъже.
Прокуратурата отказва да образува дело за набеждаване. Аргументът е, че по сигнала на уж бития шофьор няма започнало разследване. Освен това прокурорът разсъждава и върху наличието на умисъл при един евентуално неверен сигнал до властите. И стига до извода, че когато подателят на сведението „не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване“. Т.е., ако един човек се оплаква от нещо и според него събитията са се развили точно както твърди, макар и това да не отговаря напълно на истината, той не е имал намерение да навреди на никого.
Адамова подава и друга жалба до прокуратурата. С нея иска да се разследват действията на полицаите от Осмо РПУ, които водят проверката за „гражданския арест“. Прокуратурата преглежда записа с признанията за лъжи, но не го зачита като доказателство. Причината:
„От материалите по преписката става ясно, че Г.П. е напълно неграмотна, поради което считам, че изложените от нея твърдения в приложения запис не следва да бъдат приемани за достоверни“.
Има запис, няма запис
Записът с признания за лъжливи обяснения пред полицията има доста странна съдба. Той хем съществува, хем не. Например прокурорът по една от преписките е виждал и чувал записа, обсъжда го в написаното от него постановление и стига до извода, че щом си неграмотен, не трябва да ти се вярва. Но пък водещият проверката полицай, който е събрал и докладвал материалите на същия прокурор, не подозира за съществуването на записа. Как се случва това?
Мъжът, който заедно с Адамова извършва гражданския арест, прави и записа с признанията, за да може да докаже какво се е случило. След това, при един от разпитите му, го пуска на водещия проверката полицай. След като си тръгва от РПУ-то, същият полицай му се обажда и иска видеото да му бъде пратено по вайбър. На въпрос защо, отговоря: „За да го имаме и ние“.
След това обаче, при даване на сведения по прокурорската преписка, се появява съвсем друга версия. Началникът на РПУ-то е цитиран да казва: „Посочва, че не му е известно по преписките да е имало записи и отрича да е виждал такива“. Т.е. записът е поискан от полицая, стигнал е до прокурора, но полицейският началник не знае нищо за него.
А какво казва „Вътрешна сигурност“?
Тази история се точи вече почти една година. През това време се пишат сигнали и постановления, но реално не се стига до никъде. Междувременно шофьорът, който така и не е дал проба за алкохол, е наказан именно заради този отказ, а не защото е шофирал пиян. Тази санкция също се обжалва.
През миналия февруари, т.е. половин година след случката, става нещо доста странно. Адамова и приятелят ѝ са арестувани в района на НДК по подозрение, че са…отвлекли свидетелката от онзи запис, дето хем го има, хем го няма. Задържането им е като по филмите – осем патрулки, десетки полицаи. В крайна сметка не откриват отвлечен, защото това просто не се е случвало.
Mediapool попита МВР дали е правена проверка на действията на полицаите, занимавали се с преписките по сигналите на Адамова и задържания край Бистрица мъж. Такава проверка сама по себе си е доста странна като конструкция, защото МВР проверява себе си. Първо от СДВР заявиха, че са проверили работата на колегите си по нареждане на прокуратурата. Резултатите са докладвани, а прокурорът не е поискал „отвод на разследващи органи“, което би трябвало да значи, че нарушения не са намерени.
По принцип съмненията, че полицаи може да са извършили нещо нередно, се проверяват и от дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Затова бе зададен въпрос и към тях. Отговорът е следният:
„Не са извършвани проверки по цитираните прокурорски преписки, тъй като не са възлагани на дирекция „Вътрешна сигурност“. Тъй като няма конкретна информация относно цитираните преписки, не можем да кажем категорично дали в дирекция „Вътрешна сигурност“ са постъпвали сигнали, които ги касаят“.
И тук ситуацията е хем-хем. Проверка не е правена, но пък не е сигурно дали сигнал с искане за проверка не е постъпвал.
Така след близо година разследване, разпити и други действия, резултатът е нула.
https://www.mediapool.bg/ne-podavai-signal-riskuvash-da-popadnesh-v-koshmar-news348475.html

Хората на държавни постове са изпратени да служат, а не да управляват

Иво СИРОМАХОВ пред novini.bg: Хората на държавни постове са изпратени да служат, а не да управляват


Иво Сиромахов е писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.
– Г- н Сиромахов, как се зароди идеята сега да напишете книга с провокативното заглавие „Бай Тошо” – зачестилите разговори за изкуствения интелект, или отсъствието на естествен у толкова много партийни и държавни ръководители?
– Прочетох във вестника, че в Дания основали политическа партия, управлявана от изкуствен интелект. Помислих си какво би станало, ако в България изкуствения интелект се въведе в държавното управление. И си представих как безпристрастната логика на машината се сблъсква с неразгадаемите правила на нашенския манталитет. Реших, че от това може да излезе добър сюжет.
– Вярно ли ще бъде да наричаме управляващите у нас както вчера, така и днес, елити? Защо нито преди, нито сега те не постигат резултати в преследването на демокрацията и все се провалят?
– Защото не са елити. В България елит е имало до 1944 година. После е избит и на негово място са дошли каскетите. Днешните политици са техни ученици и верни последователи. Те нямат представа какво е демокрация.
Но това не е толкова страшно. По-страшното е, че избирателите нямат представа какво е демокрацията и как функционира държавата. От години говоря, че в средното училище трябва да се въведат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат как функционира демократичната държава.
Да научат гражданските си права и как да ги защитават.
Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.
Да разберат какво означава разделението на властите.
Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.
Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.
И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. А хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.
Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.
Да разберат, че демокрация означава активно участие от всички граждани, а не „абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко“
И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.
Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.
– Вие лично често пишете за недостатъците в образованието, за липсата на възпитание в семействата. Тази тема е толкова важна, но зящо й се обръща твърде малко внимание?
– Защото за днешните българи образованието и възпитанието не са ценност.
Българите се провалят като родители, те не умеят да възпитават добре децата си. Учат ги на себичност и егоизъм.
Отглеждат в семействата си малки агресивни, егоистични простаци, които порастват и се превръщат във възрастни агресивни и егоистични простаци. А от образованието изобщо не се интересуват. За повечето родители училището не е храм на знанието и напредъка, а просто някакво място, където някой да занимава децата им, за да не им се пречкат вкъщи. От възрожденските идеали за просвещение не е останало нищо.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/785624
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: