Може ли да управлявате настроението си

Published 21.09.2023 | By Йосиф

Може ли да управлявате настроението си

Да управлявате настроението съвсем не означава да потискате естествените си емоции. Много е важно да сте в контакт със себе си! И, разбирайки се, да получавате достъп до тези свои възможности, с които може да сте във въртопа на живота! И да „не лишавате“ себе си, само защото „нещо настроението ми не е подходящо“.

Не зная, забелязвали ли сте, че тялото променя стойката си, формата си, положението в пространството, мимиката в зависимост от настроението… Мисля, че мнозина са го забелязвали. И мисля ви е правило впечатление, когато гледате другите, че настроението се проявява телесно доста прозрачно.

Когато сме в лошо настроение (раздразнени сме, например), се напряга гърба, раменете се повдигат, ръцете са напрегнати, дланите са свити в юмрук, челюстите и устните са стиснати, ноздрите са разширени, очите свити. Опитайте да направите описаното и ви уверявам, че ще се сетите за някаква ситуация, когато реално сте раздразнени. И да усетите същото настроение, макар сега да не го предизвиква нищо.

Т. е. реално затъвате в емоционалното състояние, което съответства на такова телесно състояние. А сега главното е, да не останете в него! Изпробвали сте, отпуснете се, освободете го. А когато сме в добро настроение (например, радваме се), се усмихваме, напряга се големия мускул на скулите и кръговите около очите, края на устните се повдига, очите са притворени. Тялото е отпуснато, шията разхлабена, гърбът е изправен, гърдите дишат пълноценно. И ни е хубаво. А ако сега го възпроизведем, ще усетим известно облекчение. А може и в паметта да изплува нещо приятно.

Нашите телесни реакции са пряко свързани се емоционалното ни състояние. Което на свой ред е свързано с някакъв конкретен опит. Този опит е много разнообразен. Приятен и неприятен. А това е нормално – всеки от нас има цял спектър от опит, със съответните емоционални (следователно и телесни) реакции. Събитията, естествено, при всички са различни, а емоционалните и телесните реакции са еднакви. Разбира се, всеки има свои специфики, но от това не се променя смисъла.

Това е нашият опит, оцветен от индивидуални емоции, съхранени в аналите на съзнанието и подсъзнанието. Там е струпано безбройното ни богатство. Това, което вече умеем! И имаме достъп до най-различните му страни. Може да ни се струва, че направо го няма, но… Възможни са заобиколни маневри! Например, през тялото. Можем да се обръщаме към тези нива от нашия опит, който ни е необходим като ресурс за момента. Например, ситуация, когато ни се получава прекрасно. Или се чувстваме уверено. Спокойно. Приветливо. Настойчиво. Ресурс? Разбира се, че е ресурс! Нали е ясно, че увереното състояние в своите сили и способности или състояние на умиротворение, или състоянието „боен дух“ са познати практически на всеки. Дори да сме го забравили по някакви причини, от това то не изчезва.

Да, може да обезценяваме някакви свои възможности или умения, но ги има, все едно. Да, може пряко да не можем просто да ги привлечем за своя полза, но! Можем – настройвайки тялото си – да стигнем до необходимото ресурсното състояние, дори да не си спомним събитията, с които е свързано! Главното е, да разберем, че е напълно реално. Защото взаимовръзката „емоции – телесна реакция“ работи двустранно. Можем настройвайки тялото, опуснали рамене, прегърбени да ходим с влачеща се походка, навели глава и гледайки в земята – и депресивното състояние е готово. Отдавна ми е допаднала на душата прочетена при Вирджиния Сатир мисъл, че е трудно да се радваш на живота, вторачени под краката си.

А можем да настроим тялото си по друг начин. Може да разпънем рамена, да изправим гърба – понякога помага визуализация, като например „да съблечете палто“. Да вдигнете глава и да гледате напред, все едно брадичката ви е „на поставка“. Отпуснете челюстта и си позволете усмивка. Усмивка не само с устни, но и с очи. Това се нарича „усмивката на Дачен“ – по името на психолога, който е описал искрена, а не фалшива усмивка. Усетете дишането и тръгнете с пружиниращи стъпки. Искаш или не искаш, но настроението започва да се променя.

Разбираемо, настроението не е самоцел. Настроение е необходимо за нещо. За действия. Именно за действия обичайно са ни нужни ресурси. Именно за действия е необходимо настроение, което подпомага действието. Настроение, дори да е създадено по най-добрия начин, не се задържа за дълго. Защото природата не търпи празното. И нищо не се получава просто така, заради нищо. Всичко в природата се прави заради нещо, затова трябва първо да се разбере, какво точно искам да направя, какъв резултат да получа, защото от това зависи изисквания ресурс! Тогава ресурсното състояние, насочено към действие, ще подкрепя това действие. Получава се нещо, условно казано, като генератор.

Помня отдавнашните (от съветските времена) разсъждения, че продавачите в магазина са намръщени, а задграничните са усмихнати вежливо. Но задграничните се усмихват за пари! А нима искате, да ви се усмихват за пари? Но същността е, че дори човек да се усмихва просто от вежливост, в мозъкът му се получава сигнал, че е в добро настроение – и започва да поддържа това състояние с действия, приветливо общувайки с купувачите. Купувачите са доволни от приветливото отношение и на свой ред, също са приветливи, а може дори да е с топлина. Което също повишава доброто настроение на продавача! Кръгът се затваря! Генераторът работи.

Можем да си създаваме такава душевна нагласа, каквато си искаме. Но първо трябва да си отговорим на въпроса „Защо?“ – „За да правим, какво?“. И практика, практика и още веднъж практика! Колкото и добре да го разбираме, без практика не се получава нищо. Пътят изминава вървящия!

Автор: Галина Владиленовна
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/mozhno_li_upravljat_svoim_nastroeniem/2023-09-14-50623

Може ли да управлявате настроението си

Може ли да управлявате настроението си

Може ли да управлявате настроението си

Автор: Галина Владиленовна Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/mozhno_li_upravljat_svoim_nastroeniem/2023-09-14-50623

Автор: Галина Владиленовна
Превод: Йосиф Йоргов