Примерете се със света

Примерете се със света

Published 09.08.2023 | By Йосиф

Примерете се със света

Автор: Nina Sumire

— Това е ненормално. Така не трябва да бъде. Иска ми се всичко да свърши по-бързо, да се върне всичко, — уморена от своите нови физически и психически състояния се оплаквах на позната.

А тя толкова бързо и удивено отговори:

— А защо ти е това? Защо ти е «старото» дишане? Защо ти е предишния сърдечен ритъм? Защо се съпротивляваш на света да те промени с новите енергии? Защо ти е тази борба и всичките преживявания? А ако всичко това го приемеш — и се примириш със света? Ами ако това е отговора?

По навик исках да възразя нещо, нали не ме съжалиха изобщо и не ми съчувстваха вкусно, но се отказах, тъй като и сама бях удивена: в това има нещо вярно.

Преди тринадесет години усетих нещо познато: и в тялото, и в психиката. Престанах завинаги да съм комфортното момиченце и поличих като дар диафрагмено дишане, и хроническият ми бронхит изчезна. Дишах с корема, без да се уча на това! Денонощно. А тогава не се съпротивлявах, не отказвах подаръците свише. Не исках нещо да го «върна». Нито своя комфорт, нито своите болести. А сега какво?

Да, когато не се съпротивлявах на това, което ме учи тялото, разбрах: по-комфортно ми е да дишам точно така, по различен начин в зависимост от времето.

Да, дойде ново: желанието да се примиря със света.

Когато усещаш съпротива: така не трябва да бъде, другите трябва да са такива и съм разчитала на това, планирала съм, как да прекарам деня си… И изведнъж, по стар навик, неизвестно откъде изскочил, търся виновни или осъждам някого за «глупостта» и допълнително за «неправилното»…

Така ми се прииска да се примиря.

Това е и този дар за новата аз след новото дишане, такова славно, такова лечебно, такова спокойно, толкова мъдро. Усещаш се в него като безкрайна.

Прииска ми се да се примиря с мислите си. Нека да мислят, ако толкова много им се иска, но няма нужда на всичко да се придава значение. Нека да плуват трески по ручея на разните мисли.

Прииска ми се да се примиря с усещанията си, с това, което се случва с мен или не се случва изобщо. С времето, с годишните времена, с желанието да съм във всеки един момент и да пия тези моменти като чай.

А какво се получи? Започваш да забелязваш, че получаваш все по-често дарове в ежедневието.

Крачиш по живота, не му се съпротивляваш, а се вслушваш в посланията му и внимателно забелязваш: ето какво ти е приготвено за днешния ден — нещо, което радва, помага, успокоява, вдъхновява, удивлява, окрилява, охлажда, сгрява, отпочива, надига, подготвя за пътя нататък.

С ново дишане, с нов мир в душата, с нови чувства в сърцето, с нови енергии, прегръщащи, като непреодолима защита, отвън и струящи вътре, както кръвта, с нови, все още незабелязани, зараждащи се засега клетки на мечтите.

Ето до какво доведе моята дълга-дълга, стара и древна жизнена пътека. До примирение със света.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15419-primiritsya-s-mirom