Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236392
Users Today : 3821
This Month : 84234
This Year : 374111
Views Today : 15837
Who's Online : 86

Най-типичните проявления на чувството за собствена важност

Най-типичните проявления на чувството за собствена важност

Най-типичните проявления на чувството за собствена важност

Една от най-болезнените и трудни за разбиране теми. Защо?
Защото чувството за собствена важност, по същество, е фон върху който се разгръща живота ни.
Чувството за собствена важност е толкова здраво и дълбоко заседнало в чувства и мисли, че се възприема като подразбиращо се, като неразделна наша част. Точно затова е трудно да бъде забелязано, а още по-трудно е да се избавим от него.
Примерна представа, какво е ЧСВ дават книгите на Кастанеда. Например: „дотолкова си важен, че е в реда на нещата, да се дразниш по всеки повод“ или „чувстваш се винаги длъжен да обясняваш постъпките си, все едно си единственият, който живее неправилно“ (Карлос Кастанеда „Пътешествие в Икстлан“). Коментарите на дон Хуан, разясняват някои аспекти на усещането за собствена важност, са напълно конкретни и недвусмислени.
Ако се подберат всички цитати от книгите на Кастанеда относно ЧСВ, ще се съберат повече от достатъчно материал за размисъл и практически стъпки. Така че, отправна точка има, необходимо е само задълбочаване и конкретизирано разбиране на ЧСВ, а най-главното, всичко да се пречупва през призмата на собствения опит, постигайки точно това вътрешно знание.
Най-типичните прояви на чувството за собствена важност:
„Синдромът гуру“;
Спорове;
Оправдания;
„Обърнете ми внимание“;
Стеснителност;
Раздразнение;
Отмъстителност;
Лицемерна скромност;
Подмазване;
Търсене на „недостатъци“ и „грешки“ в другите;
Реакция на „лош/добър“;
Героизъм;
Съмнение;
Съжаление;
Самолюбуване;
„Кой е най-голямата работа?“.
„Синдромът гуру“
Поучения, идиотско желание да учи другите и да ги насочва по „истинския път“.
Друг такъв вариант е „зная по-добре от теб“. Проявява се ирония (слаба иронична и снизходителна усмивка), желание да прекъсва събеседника, когато говори общоизвестни истини.
Спорове
Отстояване на гледната си точка, доказване. А също и всякакви вътрешни диалози с въображаеми опоненти, спорове, доказване на гледната точка. Моделиране на разни конфликтни ситуации.
Причина за спора е опита да защити себе си, да защити позата си, гледната точка. Защитата се предизвиква от неувереност в себе си.
Оправдания
И обяснения като оправдания. Оправдания предизвикани от желанието да изглежда по-добър. Оправданията са форма на защита. Оправдаващия се защитава „светлия си образ“, „доброто си име“ и т.н.
Често оправданията са от страх да не обиди, поради усещане на вина, че може да не го разберат правилно.
Типичен шаблон за оправдания: „Ти си лош“ – оправдание. „Ти си лош“ – човекът се възприема така след:
1) свои думи, действия;
2) чужди фрази и постъпки по отношение на него (на човека казват нещо, а той го интерпретира като обвинение).
Човекът започва да се оправдава след като се е обвинил, не по-рано. Никой никого и никога не обижда, не обвинява, всеки се обижда и обвинява сам. Той избира да се обиди и обвини. Може да бъде причинена физическа болка, но е невъзможно да обидиш или обвиниш някого, ако той не го избере сам.
„Обърнете ми внимание“
Желание за порция внимание и признание от обкръжаващите.
Привличане на внимание, желание да бъде център на внимание. Изразява се с опити да каже нещо „стойностно“, „умно“, „смешно“. Да се пери пред хората. Да покаже нови дрехи, вещи, да блести с остроумие, да разказва жизнените си истории (за да привлича внимание – „знаете ли, наскоро…“).
Синоними на „поза“, „евтини номера“. По-благозвучни определения – самопрезентация, самореклама. „Ето ме, най-добрия, най-достойния, обичайте ме“. Особено е характерно да се проявява при срещи на хора. По поведението сред непознати много лесно се определя ЧСВ.
Нюанс: има и осъзната самореклама, нацелена към ресурси (например – разположение, интерес на „необходими хора“) – това е стратегия, а има и „евтини номера“ – това е вече ЧСВ.
Стеснителност
По симптоми е пряко противоположна на „обърнете ми внимание“. Възниква следствие неувереност в себе си. Много често се съчетава с „обърнете ми внимание“, в едни конкретни случаи се проявява един вид ЧСВ, в други противоположен. За избавяне от такива ЧСВ, помагат добре разни нестандартни постъпки (да влезеш в метрото, на улицата с биберон в устата, да се разходиш със завързани помежду си връзки и т.н.).
Раздразнение, гняв, ярост
Раздразнението възниква, когато не се получава желаното. Когато нещо пречи: говорят (прекъсват), заплесват се (не обръщат внимание), когато бързаш, когато някой не си дава зор и не може да го изпревариш и др.
Раздразнение при разминаване със събеседник по някакъв въпрос.
Отмъстителност
Преобладаващата част от критиките, от сарказма, на забраните и отказите, се дължат на банална отмъстителност. „Каквото почукало – такова отговорило“ – „отговор на удара с удар“.
Като правило, отмъстителността се проявява след време и рядко са очевидни причината и следствието. Нещо се натрупва, а после изплува и „ето ти“. Обидил, премълчал си, но след време отмъщава.
Голяма част от всички отмъщения са несъзнателни, не като: „тогава ме обиди, а сега аз“, може да не се осъзнава като отмъщение, а като неприязън. Просто „изведнъж“ възниква желание да „удари“ човека, да удари морално, да го постави на мястото му, да докаже, че не е прав или просто да го жегне.
Много често такова желание се крие зад благородни цели: „възстановяване на справедливостта“, „отстояване на истината“, „да го поучи“.
Показна скромност
Изразява се като неспособност да приема комплименти. „О не, не струва“. Желание за изтъкване като по-добър, представяйки се за скромен или просто шаблон (така са го научили като дете).
Подмазване, раболепие
Например, в отношение към началството. Усещане на незначителност в сравнение с голям и могъщ човек/бог. Причината – страх. Страх от наказание, да не загуби работа и т.н. Страх да не бъде лишен, например, от разположението на „важен човек“.
Издирване на „недостатъци“ и „грешки“ в другите хора
Излишно съсредоточаване в недостатъците на другите. Болезнена реакция срещу глупостта и идиотизма на обкръжаващите – „Какви идиоти, глупаци“ и т.н.
Гневни проповеди и осъждане. Изказванията са основно „всичко се прави неправилно, а аз съм наясно, как трябва“. Но напарилите се добавят: „кой съм аз, да съдя другите“. Или: „Всички сте глупаци, но ми е все толкова“.
Вместо да се справя със себе си, в ход е празно пилеене на внимание и време по чуждата глупост.
„Няма значение, какво прави някой. Самия ти трябва да си безупречен. Необходимо ни е цялото ни време и енергия, за да се справим с идиота в себе си. Само това е от значение. Останалото не е важно.“
Реакция към „лош/добър“
Реакцията към „лошия“ е раздразнение, обида, оправдания.
„Лошия“ личи след фрази подобни на: „Не знаеш, не умееш, не можеш, не разбираш“. „Пълен глупак“. Директно не го казват, обикновено са смекчени констатации за некомпетентност, липса на навици, знания, мисловни способности. Като правило, смисълът не е толкова да обиди, колкото да се изхвърли над другите.
Реакция на „добрия“ – удоволствие, осъзнаване на своята значимост, чувство благодарност към хвалещия. По смисъл, фразите са точно противоположни на горните: „умееш, знаеш, можеш, умен си, красив, имаш положителни качества“. Отново, не е задължително да е казано в прав текст, понякога комплиментите са много изящни и не тривиални, чието осъзнаване изисква много внимание. Но на подсъзнателно ниво такива комплименти действат ярко и ефективно. Първо – повишава своята значимост, второ – появява се благодарност към правещия комплимента и желание да направи нещо приятно за човека.
Героизъм
Много забавно проявление на ЧСВ. Осъзнава се, като правило, години след „титаничните усилия“, „самотни безмълвни битки“ и друг подобен идиотизъм.
Образът на героя в своето лице е усещане за борба с външния свят, в условията на своя живот, с „глупостта“, „заблужденията“ и т.н. на хората. Това е образът на страдалец, на мъченик в борбата за светлата идея.
Борбата чрез война е борба със своя идиотизъм. Предизвикателството на войната е собствената глупост и идиотизъм, само с тях трябва да се справим. Такава борба е естествена, няма нищо изключително и героизъм не е нужен. Нужна е воля, намерение, търпение и ежедневен упорит труд. Волята трябва да тече спокойно, без скокове и напъни. Всяко преодоляване/осъзнаване на своята глупост развива волята по най-благоприятен начин. Героизъм като „титанични усилия“ и опити да се втурнете в „светлото утре“ е следствие глупост, идиотизъм и неграмотно организирани практики.
Съмнение, загриженост, страх
Проявява се като тревога, нетърпение. Някои видове загриженост: за съдбата и социалния си статус, за наличие или липса на някакви неща, в делата („Дали ще се получи? Ще успея ли?“), външност („добре ли изглеждам?“), отношение на хората („никой не ме обича“, „не съм нужен на никого“, „колко криво ме погледна“, „интересно, харесах ли му/ѝ?“) и т.н.
По-леката форма на загриженост е очакването. Често се проявява като очакване на одобрение, похвала, съгласие с мнението.
Варианти с очакване на някакви предстоящи събития, промени („Като започна новата работа, всичко ще е наред“, „Като свърша с ученето, ще започне съвсем друг живот“).
Друго много характерно проявление на ЧСВ: „очакването на оценка“ – очакване на реакция за постъпки и думи. Очакване и търсене на признание от околните. Лесно се забелязва във форум/социална мрежа, след написано мнение, възниква очакване за оценка.
Съжаление, самобичуване
Не успях, закъснях, не свърших. Струва ми се, казах/направих нещо неподходящо, ами ако някой се е обидил. А също и в мазохистки преживявания по повод на своето ЧСВ.
Много са характерни съжаления в случаите – „обидих човека“. Следва „аз съм лош“.
Самолюбуване
Фантазии, мечти и спомени на теми: великият учител за всички времена и народи („синдромът гуру“), герой, велик боец и победител, гений, просто гений, вариант – „скромен“ гений :).
Вариант на самолюбуване: „поглед през очите на другите“ (размисли, какво мисли, как изглеждаш в неговите очи). Като правило, този поглед е пълен с уважение, с възхищение и т.н.
„Кой е най-голямата работа?“
Проявява се в две най-очевидни форми: съревнования („аз съм най-добрия“, „първия“, „опатках ме ги“) и извратени съревнования – „на кого да е най-трудно?“.
Автор – Валери Чугреев
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2188868
P.S. Искам да подскажа на начинаещите духовно търсещи, да имат предвид, че не са особено уравновесени и ниското самочувствие ги хвърля в другата крайност, да се изтъкват/перят пред тези, които, според тях, са недоразвити. Йосиф Йоргов
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: