Брояч от 3.2006г.
5527529
Users Today : 27
This Month : 5441
This Year : 51366
Views Today : 124
Who's Online : 2
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Мъжки свят мъжки идеали

Мъжки свят, мъжки идеали

Мъжки свят, мъжки идеали
Олга Валяева

Проблемът с женствеността сега е особено актуален, защото самият свят стана еднополов. Повечето страни живеят по мъжки закони, в мъжки свят.
Мъжките закони са достатъчно прости и разбираеми. По-бързо, по-високо, по-силно. Всеки сам за себе си. Лъвския пай е за този, който успее. И така нататък. Това са законите на борбата, конкуренцията и успехологията.
Женските закони не можеш да ги  опишеш толкова гръмко и разбираемо. Отношения. Любов. Грижа. Доверие. Това е прекалено размито за разбиране. Много често, за да разбираш женските закони, трябва да слушаш сърцето си. А там, където сърцето говори, няма как да стандартизираш, усредняваш и мащабираш.
Дори женските цели са винаги някак странни. Трудно се хващат и измерват. При мъжете всичко е ясно – правиш милион, купуваш си БМВ и двуетажна къща. Но с жената? Да създаде домашен уют – как точно, кое смятаме за уют (архитектурния проект или нейния творчески безпорядък), да правиш стандартен ремонт ли, или да купиш задължителната за всеки дом секция, а може би невидяно никъде супероригинално решение за обзавеждане? Как изобщо може да се измери тази уютност у дома? Кой дом е уютен и кой не? Пак ли сърцето трябва да ни подсказва?
Или другата цел – семейството. Принципно е ясно – мъж, деца.  Дори можеш да си представиш статичната картинка той, тя, децата, камината, кучето, дивана. Красиво. Но постигнато ли е? Все пак отношенията не са статична картинка, а процес. Подобно на всичко женско е процес. А мъжът е точка, постигане. Връх.
Процес във всичко. Чистене не заради отмятането му и за да се сложи точка на идеалния ред. А чистенето като процес на прочистване на ума от различни боклуци. Възпитанието на децата не заради дипломата до тяхните 18 години, т.е. минали са обучението „мама” и изпита е взет успешно. Детето си е дете завинаги. То е вечният въпрос за промяната и израстването. Красота не заради едната снимка, щото точно така си се харесвам. А красотата като процес – поддържане, грижа за себе си, да бъдеш красива по всяко време на денонощието.
Мъжкото са резултатите. И какво се случва, когато ние също започваме да измерваме себе си с мъжките стандарти? Вече не получаваме удоволствие от процесите и хукваме за постигане на резултати.
Мимоходом ставаме майки и все очакваме кога ще свърши това. Кога ще спрат да плачат посреднощ, кога ще излезнат зъбките, кога ще проговори, кога ще млъкне, кога ще тръгне на градинка, на училище, в университета, кога ще се ожени, ще ни роди внуците… А после седим със старите снимки в ръка и тъгуваме. Колко хубаво ни беше тогава? И защо не го оценявахме?  Ето, на тази ми седи в скута  и се усмихва. Можело е да го прегърна и целуна. А сега е токлкова далеч, че го виждат веднъж в годината, а за прегръдка не дава и дума да се изрече. Пита се – къде са се разбягали?
Така в главата ни се въртят домашните задължения и се стараем през цялото време де приключим с чистенето, готвенето, прането.  Току-що измих пода и отново е мръсен. Преди малко  изпрах всичко и пак има мръсни чорапи по пода. Едва приключих с чиниите и пак има чашки в мивката. Какво ти удоволствие, каква ти медитация в това постоянно да миеш съдовете. Това си е постоянно надбягване. Кога ще свърши това? Но то не може да свърши. Както и реката не може да не тече. Ако спре да тече, тя просто ще изсъхне и няма да има никакъв живот. Същото е и домашните задължения – могат да приключат, когато няма отношения, когато няма за кого да готвиш, за кого да переш. А нима това не е щастие?
Отношенията винаги са процес. Ако сме привързани към резултатите, започваме да спекулираме, да манипулираме. На момента си купуваме добро поведение от децата с детски филмчета и бонбони, за което после и си плащаме – обикаляне на лекарските кабинети и емоционален студ. Получаваме с манипулации подаръци от съпруга с желанието да не му служим (защото службата е процес без край, докато манипулацията е малка точка и следователно има своя край). Дори по отношение на красотата си предпочитаме лесните начини за  поддържането й – по-добре ботокс, отколкото всеки ден да се грижиш за кожата си.
Всякакви процеси ни се отдават трудно. Те са прекалено неразбираеми, дълги. Те са безкрайни. Изглеждат ни като тежко бреме, което толкова се опитваме да отхвърлим. С мисълта, че после ще дойде щастието. А както се оказва, щастието на жената също е процес. Процесът на самия живот, отношенията ни с него, случващите се в него процеси. Жената е като реката. И нейното щастие е същото.
Ние през цялото време тичаме нанякъде. Свикнали сме да живеем според мъжките идеали и през цялото време пречупваме себе си. Опитваме се да бъдем по-организирани, да успяваме повече, да постигаме поставените цели. И накрая сме като подгонени кончета. Защото женската природа е друга. У нас ритъмът е друг, законите са други. Съвсем други.
Жените са създадени за покой и отпускане. Дори у дома можеш да си оставаш спокойна и отпусната. В случай, че животът за теб е процес, а не резултат. Тогава няма да те изнервя една мръсна чиния в мивката. Тогава отношението ти към детските болести и нощните будувания ще е съвсем друго. Съвсем различно ще изграждаш тогава отношенията си със съпруга.
Трудно е да се живее така в мъжки свят.Защото навсякъде срещаш призиви да се живее иначе. И е илюзия, че гоненето на успех носи щастие и на жените.  Виждаш успешни жени, а те ти разказват, че за щастието ти е нужна кариера, че можеш и трябва да сменяш мъжете като ръкавици, че децата не са задължителни.
Виждаш красива фасада и тя ти харесва. Иска ти се да живеееш по същия начин. Но какво има зад фасадата, в сърцевината й?  Изобщо има ли нещо там, вътре?  Защото не е трудно да изградиш фасадата, дори е много разбираемо и ясно – слагаш стени, боядисваш ги красиво и това е. А вътре? Вътре всичко е сложно.  Вътре вече не се срещат готови решения, подходящи за всеки. Съществуват само решенията, дошли от дълбините на вековете и непроверени от времето, но дори такива решения първоначално трябва да откриеш, изучиш, пробваш. Което в същността си отново е процес.
Красивата картина често си е просто красива картина. Просто резултат, една точка в пространството. И това е мъжкият начин на изживяване на живота. Нашият, женският е друг. Първоначално ти изглежда, че той е по-труден. Защото трябва да включиш и сърцето и почти никога да не го изключваш. Заради непривичността си това е много трудно.
Но впримчиш ли се в този процес – отново процес – процесът на слушане на своето сърце, вече е невъзможно да спреш. Това те обзема, пристрастяваш се, вдъхновяваш се и откриваш нови хоризонти. То създава около себе си друг свят. Нов. Немъжки, нестандартизиран, немеханичен, ненасочен към върховете.
Нов женски свят. Светът на отношенията. Светът на процесите. Светът на чувствата. Светът на емоциите. Светът на взаимовръзките.
Не знам как е за другите, но лично за мен женският свят ми харесва повече Той резонира с това, което някога е било заложено в мен свише. Женският свят ми позволява да реализирам мисията си на тази земя. Той ми дава усещането за щастие. Затова аз избирам него. А вие?
Превод и предложение: Анита
https://valyaeva.ru/muzhskoj-mir-muzhskie-idealy/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти