Можем да не виждаме реалността такава каквато е

Можем да не виждаме реалността такава, каквато е

Published 17.11.2023 | By Йосиф

Можем да не виждаме реалността такава, каквато е

Не излекувани детски травми могат да преобърнат реалността надолу с главата.

Може да не виждаме реалността такава, каквато е, защото е изкривена от травмата.

Например, може да покажа твърдите си граници, а имащия определени очаквания към мен, може да реши, че съм го «нападнала».

Случва се, да кажа, какво виждам, а моята обратна връзка се приема за критика.

Такъв, който е критикувам много, който не са го приемали, ще открие критика и в най-неутралните думи.

Откровено казано, с такива хора, които са имали повече приемане и свобода от родителите, е много по-лесно взаимодействието. Защото, благодарение на опита си допускат и добро отношение към себе си и не крият камък в пазвата.

Травматизираните, по подразбиране изключват доброто отношение към тях и откриват навсякъде нападки и неуважение, и започват веднага да се защитават. Необходимо е много голямо търпение за да бъдат убедени, че другия човек, не са неговите родители, които са нанесли травмата, а е напълно различен – с други мотиви и смисъл.

Но се случва и обратното. Към мой клиент, например, е извършено насилие, но той не го възприема като такова и дори го приветства.

Така се е случвало с една моя клиентка. Решила да направи ремонт и доста бързо открила, че майсторът я мами и плаща много повече материали и услуги.

Нормалната реакция е ядосване и незабавно желание за очертаване на граници, дори до уволняване на крадеца, но не в този случай.

Когато я запитах, какво усеща, ми отговори, че се е страхувала да развали отношенията, а (след като разровихме по-дълбоко чувствата ѝ) дори ужаса да «остане сама». Освен това, забелязала, че се страхува да не «разруши идеалното впечатление» (като опитна клиентка).

Всичко това е показателно, че си имам работа с родителска проекция, изкривила напълно понятията на тази жена. Затова стана много важно, сама да забележи проекцията.

Между другото, никак не е лесно. Имала съм клиенти, които не забелязват подобното, дори при продължителна работа. Такива хора остават «на повърхността», не забелязват взаимовръзката между настоящ и минал опит и затова не могат да се избавят от травматично-изкривяващо възприемане. В тяхната престава за света, майстора си остава идеален човек, с който не си струва да се развалят отношенията (всякакви аналогии, които възникват във вас с други хора, са напълно уместни).

Но моята клиентка успя да си спомни детски епизод, в които като тригодишна, е преживяла много силно насилие. Баща ѝ, вбесен на някаква «непростителна» грешка на майка ѝ, я изгонил от къщи, без да се съобразява с детските страдания. Такива епизоди са се повтаряли и клиентката е създала устойчива защита: майката е жертва, не може да защити, бащата е силен, значи може да защити.

Архитиповете на силата и насилието стават образ на «защитата», идеализират се и трябва да се подчинява на архитипа, за да запази добри отношения.

През живота, всички събития, които по един или друг начин са свързани с насилие, не се възприемат като нарушаване на личното пространство, което трябва да се защитава, а като желан (заради фантазиите за защита) образ, за който трябва да се намери решение и да се подчини.

Напомня ли ви за нещо? От една трета до половината население на страната живеят под влиянието на тези идеи и отказват да признават насилие по свой адрес, отказват да наричат насилието насилие, обяснявайки и оправдавайки го по всевъзможни начини.

… Избавянето от такива жестоки сценарии става само благодарение желанието да работи с травмата, готовност да усеща болката от нанесената травма, готовност за мъка и признаване на насилието. И признаване себе си като пострадал. Едва след това следва работа за възстановяване реакцията при нарушени граници, както и определянето им.

Вероника Хлебова
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2250856

Можем да не виждаме реалността такава каквато е

Можем да не виждаме реалността такава, каквато е

Можем да не виждаме реалността такава, каквато е

Не излекувани детски травми могат да преобърнат реалността надолу с главата.

Може да не виждаме реалността такава, каквато е, защото е изкривена от травмата.

Например, може да покажа твърдите си граници, а имащия определени очаквания към мен, може да реши, че съм го «нападнала».

Случва се, да кажа, какво виждам, а моята обратна връзка се приема за критика.

Такъв, който е критикувам много, който не са го приемали, ще открие критика и в най-неутралните думи.

Но се случва и обратното. Към мой клиент, например, е извършено насилие, но той не го възприема като такова и дори го приветства.

Така се е случвало с една моя клиентка. Решила да направи ремонт и доста бързо открила, че майсторът я мами и плаща много повече материали и услуги.

Нормалната реакция е ядосване и незабавно желание за очертаване на граници, дори до уволняване на крадеца, но не в този случай.

Всичко това е показателно, че си имам работа с родителска проекция, изкривила напълно понятията на тази жена. Затова стана много важно, сама да забележи проекцията.

Архитиповете на силата и насилието стават образ на «защитата», идеализират се и трябва да се подчинява на архитипа, за да запази добри отношения.

Вероника Хлебова Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2250856

Вероника Хлебова
Превод: Йосиф Йоргов