Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5914880
Users Today : 393
This Month : 16922
This Year : 227580
Views Today : 2171
Who's Online : 6
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Новото съзнание

Новото съзнание

Новото съзнание

05.06.2017 г.

1) Днес ще преминем към главната тема в беседата ни. Възпитанието на децата в нов мироглед, такъв, който трябва да бъде винаги. В разсъжденията и в общуването помежду си, се връщате често към тази тема – КАК СЕ ВЪЗПИТАВАТ ДЕЦА. На тази главна тема ще посветим повече време, но си струва.
2) Днес ще вникнем в най-големия въпрос в планетарен мащаб, защото няма по-голям въпрос от детското възпитание. Разбира се, ако се замислите, наред ли е всичко по този въпрос, ще се убедите, че всичко е относително. Но при вас не се получава.
3) Моля да ме разберете – не казвам, какво е „правилно“, и какво „неправилно“, имам предвид ефективността в сферата на детското възпитание. Цялата ви беда произлиза от неяснотата за ролята, целта и назначението на образованието, да не говорим, за по-добрата организация на образователната система.
4) При вас е прието, ролята, целта и функцията на образованието, да е насаждане на знания, т.е. обучението като система за получаване на знания. И за знания смятате натрупаното в семейството, в рода, в държавата и народа. Но, всичко това е много далеч от образованието (имам предвид знанията). Образованието е пряко свързано с мъдростта, защото мъдростта е прилагането на знанията.
5) Постоянно се „стараете“ да давате знания на децата, а не бива да се стараете, а просто да го правите, като не пренебрегвате мъдростта, както и знанията да са за сметка на мъдростта. Това погубва образованието и съм принуден да констатирам, че точно това се случва при вас. Целият проблем произлиза от това, че учите децата, какво да мислят, вместо, как да мислят.
6) В училищата и другите учебни заведения, давате всичко, което си въобразявате, че трябва да знаят, като го представяте за истина. Но, когато предлагате мъдрост, не давате готова истина, а как да намерят своята собствена. Точно в това е мъдростта.
7) А сега ГЛАВНОТО. Разбира се, това не означава, че не бива да има предаване на знания от поколение на поколение – необходим е минимален обем, но колкото се може по-малко. И нямам предвид, че колкото е по-малко, е по-добре. Децата ви ще го разберат и ще постигат всичко сами. Те все още помнят: знанието може да се забрави, загуби, но мъдростта – никога.
8) Необходимо е да смените ПРИОРИТЕТИТЕ. Няма да ви кажа нищо ново с твърдението, че в учебните ви заведения се занимават само с внушаване на знания, а на мъдростта се заделя нищожно малко място. Не ви ли се струва, че произнасяйки и осъзнавайки думата „мъдрост“, ви прави асоциации с думи като „самостоятелност“, „отговорност“. Как може да отгледате ТВОРЕЦ, орязвайки и ограничавайки жизнената мъдрост за БОГА? Ще кажете, че напоследък, и така децата са „прекалено“ самостоятелни, но се замислете, на какво се основава преценката ви „прекалено“.
9) Всичко съществуващо като образователна система е измислено, за да закрепи съществуващия начин на живот, нищо повече. В основата, и ще се съгласите с мен, е заложено развитие на паметта, а не на способностите им. Учите децата си, да запомнят факти, исторически събития, измислици и митове, създадени от самите вас, а не ги учите на способността да намират и създават своя истина.
10) По този начин, лъжете себе си и децата. А така продължава не едно хилядолетие, а резултатите виждате всеки ден. Във всеки учебник по история ще намерите потвърждение на думите ми. Историята ви е написана тенденциозно, децата да виждат света по определен начин и не си го представяте по друг начин. Като всички. Може да запитате, как може да се промени? И отговарям: не можете да разкажете на децата си историята, вашето минало, докато не ви видят истинските, какви сте в действителност. Предлагам ви помощта си. Нека да го направим заедно, нали сме едно цяло!
Възпитание на децата
1) Няма да ви кажа, кой знае каква истина, ако кажа, че историята ви се пише, основана на възгледите на много малка част от обществото, но при това, не вземате предвид историята на някои националности, народи и слоеве от обществото, което прави достоверността на историята ви почти нулева, но затова пък, нараства многократно манипулацията. Практически, на всяка страница от историята ви. Но главното е, съзнателно не искате, децата ви да са наясно, как сте оправдавали случващото се, според собствената ви гледна точка. А това е печално, защото виждате резултата.
2) Трябва да сте наясно, че историята трябва да е действителната история – точен и подробен анализ на действително случилото се. А при вас, където и да погледнеш, историята е заменена с политиката. Разберете, политиката никога не е свързана със случилото се в действителност. Политиката е винаги нечия гледна точка за случилото се, а ако се има предвид, че историята ви се пише предимно от „победителите“, не е трудно да си представите, какво, в действителност, предлагате на децата си да вярват. Запомнете и осъзнайте, като истина – ИСТОРИЯТА ОПИСВА ФАКТИ, а политиката само осъжда.
3) Ще ви направя сравнение на историята (каквато трябва да бъде) и политиката, а вие ще определите с душата си, как е в действителност. Историята трябва да „разобличава“, т.е. да посочва реалното, а вие имате политическа история, която крие истината и разкрива събитията едностранно, според удобната гледна точка. За политиците, правдиво написана история е като „присъда“ за политическите им амбиции.
4) Помислете сами, ако научите децата си да мислят критически, какво биха ви казали, след като проучат историята и съпоставяйки фактите. Меко казано, децата ви ще заявят, че сте се заблуждавали доста. Но нали вие не можете да допуснете такова нещо, да дойте наум в детските глави. Не искате, децата ви да знаят и разбират основните факти от историята ви, а искате да имат вашето разбиране за нещата.
5) Повечето от вас, не искат децата ви, да са наясно с основни неща от живота. Никога няма да се съгласите, да разкриете някои неща и да оставите децата да преценяват сами. Без да ги питате, решавате, че не са готови сами да решават и затова сте решили да цензурирате, какво е хубавото за тях.
6) Колкото и да е печално за старото поколение, което си въобразява, че разказва всичко, както е било в действителност преди 20 или 50 години, им се струва, че живота е бил по-добър. Да, действително, по-лесно запомняте доброто и забравяте лошото, това е нормално, но не се заблуждавайте, мислете критически, понякога е много полезно да не го забравяте, а не да помните това, което искат другите.
7) Като жив пример, за който знаят и помнят повечето сега. Едни хора са хвърлили на други атомна бомба – имам предвид Хирошима и Нагасаки. По този начин, сте поставили началото на ядрената заплашителна политика, като сте унищожили за миг стотици хиляди невинни хора и светът ви е станал заложник на АТОМА. Но вие твърдите, че тогава се е живеело по-добре. За кого е било по-добре? Питам ви, аз, вашият създател? В действителност, опитвате да забравите. Може да разказвате, че тогава е било необходимо и аргументите да изглеждат убедително. Но цялата работа е там, че не допускате в образователната система критическо мислене, и не само за тези факти, но и за много други. Практически, винаги приемате версията на „победителя“, и не разглеждате, кой, кого и с каква цел е победил, приемайки единствено факта на победата.
8) Цялата нищожност на образователната ви система е, че не допускате младото поколение да си прави свои изводи за историческите факти. Искате и го натрапвате, децата ви да имат същите изводи като вас, като така ги обричате да повтарят собствените ви грешки, основани на умозаключения, далечни от истината.
9) И съгласете се – вашият свят е станал неуправляем. Но е неуправляем, не защото не може да се научи, а защото не му позволявате, да се учи. Кажете, в колко училища и институти учат, че любовта е всичко, къде преподават безкористната любов? Много ли са? Не, само единици и затова светът ви е такъв, благодарение на всички вас.
10) Как е могло да се случи, че не позволявате на децата си, да се радват сами на себе си, на самото си сътворение? Как се е получило така, че не са наясно, не им позволявате да научат, че са, преди всичко, духовни същества в тяло? Но най-главното – самите вие сте престанали да възприемате децата си като души в тяло.
11) Долавям зова на душите ви, плача на сърцето ви и ще помогна. Можем да променим образователната ви система. Ще създадем общество, в което, всяко раждане на дете е щастие за всички и всички се грижат за всички деца и майки – невъзможно е по друг начин!
12) Ще създадем общество, в което историята не се изкривява от „силните на деня“. В такова общество, грешките се признават открито и никога не се повтарят. Защото, допуснати веднъж, на всички става ясно, доколко са вредни.
13) Ще създадем общество, в което учат на критическо мислене, как се решават проблемите и на необходимите жизнени навици, а не механично зазубряне на факти: „Кой, къде отишъл, с кого се срещнал и при това, не стигнали до споразумение“, защото, ако имаше споразумение, нещо щеше да се промени, а досегашното, е бягане в кръг. И дори провалени действия, се изучават внимателно, а не ги приемат на „юнашко доверие“. Ще можем, защото, вашите желания и избори са приети от мен и заедно, ще започнем да променяме образователната система. Аз ще напомням и давам знания, а вие ще ги претворявате в живота. Като пример, познавайки групата ви, искам да напомня, как е възпитавала децата си АНАСТАСИЯ, за това е писал Владимир Мегре. Не бива да се хвърляте в крайности, а последователно, целеустремено да променим този свят.
Образование
1) Разбирам, че голяма част от казаното, е тъжно за осъзнаване, но докато не го допуснете в себе си, няма как да стигнете до друго разбиране. Необходимо е, чрез преоценка на ценностите и фактите, да направите «ревизия» на съзнанието си. Това се получава чрез страдание и осъзнаването за пропуснатата възможност – това е нормално – ако не го преживеете чувствено, ако не го приемете и не решите, че повече не ви е нужно, не може да започнете отначало.
2) Но трябва да се продължава. Нека, като приемане и осъзнаване на новия подход към образованието, да разгледаме, как би трябвало да протече обсъждането на някакъв исторически факт в училище, в което образованието е на принципа „мъдро познание“. Първо, учителя описва историческия факт напълно, т.е. описва реалните събития без интерпретации и украси. Нещо повече, обезателно трябва да се изложат и всички факти, предшестващи събитието! Учителите трябва да издирят и предоставят на учениците мненията, на колкото се може повече историци от «разни» страни, описващи събитието «до» и «после», а не да се представя само едностранно виждане. НИКОГА.
3) Излагайки всички факти, учителя не настоява да се запомнят, а въпреки «вашата» логика, ще настояват да се усъмнят в изложените факти. С представянето на всичко възможно по събитието, задават на учениците главният въпрос: Какви изводи/мъдрост може да се извлече от всичко това?
4) Обсъждайки събитието, учителите наблягат на един-единствен въпрос: имало ли е шанс, ситуацията да се реши по друг начин, давайки възможност на всеки ученик да изкаже свое мнение. Можете да кажете, че е много лесно, оглеждайки се назад, да решават и дават съвети. Но питам: А защо не се оглеждате, защо не си вадите изводи от миналото, защо повтаряте едно и също? Нима такава необходимост възниква едва сега? Ще ви кажа, защо не сте го правили. Не можете да допуснете, децата ви да се отнасят критично към постъпките ви.
5) Нека да бъдем честни – те няма да се съгласят и на вас ви е ясно, да се създава противоречие със «стройната» ви система за будалкане. Не можете да го допуснете, че може да плъзне навсякъде и, «не дай БОГ», започнат протести. Децата ви го правят, само за да привлекат вниманието ви, да ви накарат да го проумеете.
6) Във всички времена, и когато вие сте били млади, сте крещели на възрастните, че има и по-добри варианти от използваните традиционно. Но нито вас са ви чували, нито вие чувате, а и нямате желание. Дори в кошмар не можете да си представите, че може да предложите на децата си, да разглеждат критично нещо, което представяте като истина.
7) Предлагате им да се задоволят, с каквото има и никаква критика не се допуска. Предлагате само, всичко да се приема на юнашко доверие, защото твърдите, че сте постъпили правилно. Така учите децата си, защото са ви учили така. Огледайте се – виждате навсякъде резултатите от образувателната ви система – какво още трябва да се случи, за да стигнете до извода, че сте сгрешили в избора, как, и на какво да учите децата.
8) Вашите деца и младежи, действително, разрушават начина ви на живот. Младото поколение винаги се стреми към това, а цялата ви беда е (на възрастните), че не ги въодушевявате, а им забранявате. Младежта ви настоява, да не погубвате Природата, а вие продължавате да го правите. Молят, да не правите разни експерименти, които разрушават земната атмосфера и погубват озоновия слой, но вие продължавате да го правите. Настояват, да не експлоатирате детски труд, а вие го правите.
9) Бъдете пределно честни към себе си и признайте, че не младежта ви облага с данъци, изсмукващи всичките ви възможности, а след това ги използват за закупуване на смъртоносно оръжие. Молят ви, да престанете, защото са наясно, че потърпевшите са те. Молят ви да нахраните гладните и бездомните, а не да изхвърляте хранителните продукти.
10) Не младите използват политика с измами и манипулации, а вие. Не младите са създали сегашната ценностна система: прав е силния. Молят да не го правите, да не решавате въпросите с насилие, както го прави «цивилизованото» ви общество, с което се гордеят мнозина.
11) И ако, както се случва най-често в живота ви, не обърнете внимание на младежките стремежи, не се замислите, младежта ще избере по-малката злина и ще стане като вас.
12) Вашата младеж става като вас, но ако ги намирате за ожесточени, това е, защото вие сте такива. Ако са станали «интересчии», това е, защото вие сте такива. Защо се учудвате, че младежта ви прави безумства, нали от вас гледа. Единствената разлика е, че младежта го прави открито, а вие го прикривате и си въобразявате, че никой не се досеща. Грешите. Младежта вижда всичко. Нищо не може да скриете, наясно са с лицемерието ви и опитват да променят нещо.
13) Но след доста неуспешни опити, стигат до извода, че не им остава друго, освен да ви подражават. Да, те не са прави с това си решение, но вие не ги учите на друго – категорично им забранявате, да ви критикуват и анализират постъпките ви. Вие ги учите, да не подлагат на съмнение всичко, което правите. Учите ги само да запомнят. Мога само да ви кажа: каквото ЗАПОМНЯШ, това УВЕКОВЕЧАВАШ.
14) От всичко това произлиза вечния ви въпрос: А какво може да се направи? Преди всичко, общувайте с тях като с души – децата ви са също като вас, души във физическо тяло. Ще ви кажа: за душата е трудно да го направи, да привикне. Душата усеща ограничеността си и затвора в тялото. И ако прекалявате с ограничаването, на и без това ограничените души, може да започнат протести. Чуйте стона на душите им, дайте на децата си толкова «НЕОГРАНИЧЕНОСТ», колкото можете.
Разбирам, че ви е трудно да четете тези редове, но няма как да промените по друг начин мирогледа си и ще продължите по старому.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1907208
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/2-948
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3-552
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: