Как избираме любимите си и защо

Published 05.10.2022 | By Йосиф

Как избираме любимите си и защо

От всички хора, които срещаме през живота си, някои са ни безразлични, а в някои се влюбваме до уши. Можем да минем спокойно покрай някои, а от други не можем да откъснем очи.

Този същия образ

Понякога ни е трудно да определим, защо ни е интересен точно този човек, защо ни привлича. Нали в избора ни има много, за което не си даваме сметка, много несъзнателно. Във всеки от нас, някъде дълбоко вътре, се съхраняват образи на хора, вземали участие в нашето порастване. Образите на родителите и други близки, оставили следа в съдбата ни. В тях често са смесени реалност и детски фантазии, но именно тези образи се асоциира в нас с любовта – такава, каквато сме я разбирали и получавали (или не получавали) през детството си. И ако срещнатият човек неуловимо „съответства“ на този образ, пробуждайки дремещи спомени за първите значими отношения, не можем да подминем и да останем безучастни. Заинтересовани сме, възбудени и много скоро – влюбени.

Раните на детството

В психологията съществува мнение, че избраният от нас партньор е „подобрен вариант на родител“. Т. е. прилича много на родителите ни (и затова сме наясно, как да взаимодействаме с него), а в нещо се различава, може дори да е по-добър от тях.

Ако през детството, в отношенията с мама и тати, нещо ни е липсвало силно, този дефицит ще се стремим (неосъзнато) да го попълним при отношенията с любим. И затова, най-често избираме за спътник в живота такъв, който ни се струва, че може да излекува детските ни рани, да попълни психологическите ни потребности, очаквания, надежди и мечти, да постигнем всичко, от което сме били лишени някога – любов, защита, признание, възхищение, а може да е дори независимост, собствена значимост и безупречност.

Това е много интересно: усещаме в избраника си родна, много подобна на нас душа и едновременно, някак ни допълва, „достроява“, понеже има качества, които в нас не са силно развити или липсва съвсем. А ние на свой ред „дострояваме“ него: той е стабилен и решителен, а на нас не ни достига твърдост, той е разсъдителен, а ние сме по-импулсивни, сдържан е, а ние сме много спонтанни, той е праволинеен, а ние проявяваме гъвкавост.

Не помня, къде прочетох почти гениалното: „Хората си пасват като пъзел – там, където при един е изпъкнало, при другия е хлътнало“.

Особено мнение. „Разните по характер хора се допълват? По тази логика, ако куцам с левия крак, а вие с десния, заедно ще ходим нормално, дори може да бягаме бързо. Напротив, множеството бракове показват, че хармонични отношения не се получават при различните, а при подобните. При това се открояват три основни качества, по които е желателно да си съвпадат партньорите. Първо – топли или студени в смисъл на темперамента. Ако мъжа е горещ и идеалната му половинка трябва да е гореща, а не противоположна. Ако е студен, тя е по-добре да е снежната кралица. Второто е – степен на откритост. Два дори много затворени човека се разбират много по-добре, отколкото открит и затворен. А третото е степента на ревнивост. Ревнивците намират прекрасно общ език – отношенията им може да са много бурни, но са устойчиви и продължителни много по-често, отколкото между ревнив и неревнив. Съюзът между неревниви също има големи перспективи. А изследвания, които обективно потвърждават, че различни хора се допълват взаимно, не съм срещал“ (Вадим Петровский, психолог, трансактен аналитик).

Прилича на театрална пиеса: спираме избора си на такива, които могат да играят в нашия спектакъл, с които усещаме резонанс, които знаят текста на роля, допълваща нашата. Но, както и в театъра, не винаги жизненият спектакъл е лирична комедия с щастлив край. Понякога е мелодрама, а понякога и трагедия. Всичко зависи от сценария, който пишем заедно с партньора си.

Откривайки се един друг

Отношенията между двама човека са жив организъм, който се развива и понякога боледува. Може да оздравее, а може и преждевременно да умре. В началото на отношенията, докато сме в безумството на чувствата, не виждаме в партньора дефекти. За нас е прекрасен. По същество, влюбваме се в човек, който не познаваме напълно. Когато пелената падне, пред нас се оказва жив човек, не приличащ много на нас, със своите си слабости и недостатъци.

В този случай са възможни два варианта: да се разделите разочаровани, отправяйки се в издирване на новия идеал. Или да се учите, да постигате компромис, да уважавате различията си, да приемате несъвършенствата един на друг, да признавате правото на несъвършенства. При това е много важно, да не опитвате да преправяте избраника си, да не забравяте за силните му страни, на които може да разчитате през живота, които някога са ни привлекли. Няма ищо по-ценно, освен забелязването на добрите страни в партньор, от които сме лишени самите. На тази основа може да се изгради съюз, в който хората се подкрепят взаимно. И натрупват от съвместния живот не обиди и претенции, а начините за справяне с трудностите, топлите спомени, моменти на близост, радост и любов.

Секретът на успешен, благополучен съюз е общуване, комфортно и безопасно взаимодействие (без обезценяване, манипулации и нападки), взаимно желание за договаряне, готовност за обсъждане и на най-болните конфликти, без премълчаване, способност за приемане на негативните емоции (свои и чужди), умение да прощавате, да приемате и оказвате подкрепа, както и да се отказвате от неподходящото и да уважавате правото на другия за същото.

Автор: Ирина Чеснова
Превод: Йосиф Йоргов

http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/10/kak-my-vybiraem-lyubimyh-i-pochemu/

Как избираме любимите си и защо

Как избираме любимите си и защо

Как избираме любимите си и защо

Този същия образ

Раните на детството

Не помня, къде прочетох почти гениалното: „Хората си пасват като пъзел – там, където при един е изпъкнало, при другия е хлътнало“.

Откривайки се един друг

Автор: Ирина Чеснова Превод: Йосиф Йоргов

http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/10/kak-my-vybiraem-lyubimyh-i-pochemu/

Автор: Ирина Чеснова
Превод: Йосиф Йоргов