Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7368837
Users Today : 1019
This Month : 91611
This Year : 506556
Views Today : 6494
Who's Online : 171

Вашият главен ресурс сте самите вие

Вашият главен ресурс сте самите вие

Published 27.08.2023 | By Йосиф

Вашият главен ресурс сте самите вие. Пазете го заради другите

Наскоро една жена, която уважавам много и ценя мнението ѝ през последните двадесет години, ми каза примерно следното:
— Най-нужният човек в моя живот съм самата аз. На първо място влагам в себе си. Без мен — няма да има нищо. Затова е много важно, да ми е хубаво…
С това направо ме обезкуражи. Мислено изсумтях, без да се съглася.
Главното съм аз самата…..
А как може, как? Безкористната любов към деца, родители? Въпросът винаги допира до самопожертване? Да, а най-накрая, изтърканото да «светейки на другите, изгаряш сам»? Къде отива всичко това, как да го съвместя с озвучената презумпция на безусловен егоизъм?
И в разгара на моето вътрешно врене, си спомних, какво се случи с мен преди две години.
Тогава в семейството ми възникна бум, като в едноименния кинофилм. Купихме апартамент, който освен огромните ипотечни вноски, изискваше и непрекъснати вноски от рода на теракот, ламинат, тапети и всякакви изсмукващи пари глупости.
Влоши се състоянието на живеещия с нас дядо.
Работата ми изискваше безкрайни умствени вноски и време.
А дъщеря ми изригна мечтата да зареже ученето под лозунга «не искам да уча, искам да пия, да се кефя и веселя».
Разкъсвах се на части между работата и задължението да гледам болен на легло, опитвайки едновременно да съм внимателна жена и грижлива майка. Аз, с моя дефект на отличничка, ми се искаше да угодя на всички едновременно, а за себе си забравих напълно. Живеех с интересите на другите, опитвайки да помогна едновременно на всеки.
И знаете ли какво? Всички наоколо бяха недоволни от мен.
На мъжа ми не му харесваше, че състоянието на баща му се влошаваше, независимо от старанията ми, а и ставам някак нервна. На работата искаха непременно трудови подвизи в името на фирмата и ме ругаеха за липсата им.
Дъщеря ми беше недоволна, че ѝ отделям малко внимание и изглежда цялата епопея със зарязването на ученето е само за да ме ядоса. А майка ми беше недоволна от всичко — тя е винаги недоволна от мен…
Този гнет от недоволство висеше над мен, потискаше ме, оцветяваше живота ми с безнадеждни и тъжни нюанси. Все едно бях на дъното на кладенец и гледах на света през далечен малък отвор…
Отначало се покачи кръвното ми до невероятни цифри. След това, смятайки се за напълно здрава жена, както присъда чух лекарско мнение за пренебрегнати хронични проблеми, които изведнъж започнаха да се показват. Веднъж, както Пепеляшка с една обувка, ме откараха от работата на бърза помощ…
А аз с последни сили се въртях и исках да дам на всеки максималното, обвинявайки се безкрайно, че не се получава. Изчерпвах ресурсите си на огромни порции, за да задоволя нуждаещите се.
Мислих си, че съм бездънна бъчва.
А неее, съвсем не е бездънна. И с тези темпове много бързо изразходвах всичко. Нямаше повече, какво да дам.
В крайна сметка, независимо от усилията, дядото почина, мъжът ме напусна, дъщерята заряза ученето. А майка ми и досега ми навира в очите, как са ме използвали другите хора. Благодаря поне, че от работата не ме изгониха. Оставиха ме от жалост за многогодишния ми добросъвестен труд.
А аз останах, както се казва, с разбитото корито. Самотна, болна, остаряваща жена. Без главния си ресурс — самата себе си.
Сега се събирам на капчици, като живак от разбит термометър. Лепя, добавям. Влагам. Но както и преди ми се струва, че в моя съд има дупка, а всичко, което влагам, изтича от някъде. Да се възстановя се оказа много сложно, даже може да е невъзможно. Ще си остана цял живот като залепена чаша — с ненадеждно залепени части.
Животът ми даде здрав, добър урок.
Не бива да се изчерпвате безкрайно, дори заради най-благите цели. Оставете от себе си за себе си. Когато сте празни – няма какво да дадете на другите, дори да са най-любимите.
Ако сте се изчерпали до дъно, не можете да помогнете нито на детето си, нито на старите си родители. И любимият ви мъж няма да е щастлив редом с вас.
Не допускайте, да се свърши ресурсът ви, нали няма да може да помогнете на никого. А без помощта ви — няма нищо. Вие не съществувате. Главното е — да ви е хубаво, останалото идва от само себе си.
Вашият главен ресурс сте вие. Пазете го заради другите.
Такъв ми ти парадокс…
Автор: Олеся Иванова
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/07/vash-glavnyj-resurs-eto-vy-beregite-ego-radi-drugih/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif