След кабинета „Денков“ – плюсове и минуси

Published 07.03.2024 | By Йосиф

След кабинета „Денков“ – плюсове, минуси; и защо тълпата обича да вярва не на очите си, а на фейсбук герои

И така – кабинетът „Денков“ вече е в историята. С плюсовете и минусите си. Скоро ни очаква друг кабинет или нови (поредните) избори.

Логиката сочи, че второто – нови избори – е малко вероятно, поради куп причини, но ако има нещо, което политиците ни да са доказали през годините, е, че логиката не им е силната страна.

Да видим варианта нови избори. Служебен кабинет точно в момента, в който засилихме позициите си сред партньорите от НАТО и ЕС. „Служебен“ означава руменов, а това означава обратно в руския „неутралитет“, за смях на кокошките и за радост на Вова и Машенка.

Крачка напред, две назад. Всичко, направено през последните месеци, ще бъде изтрито, не само нулирано, но дори и запокитено към отрицателната страна на скàлата; доверието към нас ще стане с отрицателен знак. Защото сме непостоянни: днеска с тия, утре – с ония, непредсказуеми.

По отношение на регулаторите нищо няма да се пипне, за сметка на това един президент ще има възможността да си прави ПР за бъдещата си партия на воля. Ще се върне на червен кон в политическия живот и в телевизорите на хората.

С други думи, ще настане североизточно безвремие.

Дали „демократите“ и „евроатлантиците“ ни са толкова безотговорни, че да ни запокитят там? Не знам, предстои да разберем. Не изключвам възможността егото на този или онзи да им изиграят лоша шега и да направят напук. Какво да се прави… някои хора остаряват грозно.

Какво остави след себе си кабинетът „Денков“?

Най-вече остави разкритието, че българският манталитет е най-лошият ни враг. Въпреки че успехите на кабинета са на показ, Николай Денков беше мразен дотолкова, че някои си позволиха да го определят като „най-мразен“. Което, разбира се, не е вярно, но е показателно. Криминални кръгове бяха осветлени, започнаха разследвания, показани бяха „зависимостите“, имаше увеличение в заплатите в някои ключови сектори, като например учителите, пенсиите също се подобриха.

Но Денков си остана недолюбвана фигура и, както казах, остави разкритието, че българският манталитет е най-лошият ни враг. Въпреки всичко свършено, въпреки смелостта за реформи (на фона на годините нищоправене), той е мразен, защото няма осанката на гардероб, няма излъчването на щангист в пенсия и говори възпитано и с дълги изречения, личи му, че е прочел няколко книги повече, въобще… скучен е, не ни разсмива, не блъска по масата, не прави физиономии, а това, че там… нещо си работил, вършел… мà, на кой му пука бе, ние искаме шоу.

Искаме шоу и да се оплакваме после.

Пред тези месеци видяхме и още нещо. Видяхме, че масово у нас хората вярват не на очите си, а на каквото там им намилат разни сайтове, вестници и фейсбук герои. В много случаи хора, на които заплатите бяха увеличавани (към вас гледам, учители), се оплакваха, че ги „крадат“, че ги „лишават“ и че въобще „съсипàха я тая държава“.

Неразбираемо за мен е как може с новите пари в джоба да кажеш, че те „крадат“, но пък си мисля, че идеално се връзва с желанието на масите да гледат „шоу“ в политиката и да ги забавляват с тропане по масата и циркаджийстване.

Разбрахме също и че има сектори, които колкото повече им се дава, толкова повече им се отваря апетитът и, ако не им се дава още и още, ще излизат на протести и ще пречат на всички. Повечето бизнеси си се оправят сами, има обаче разни „богоизбрани“, които искат помощ от държавата за всичко и ако не я получат, излизат и блокират пътища. Защо превозвачите не се оплакаха от всичко това – си остава загадка за мен. Всъщност ме накара да заподозря, че приятелският кръг, който ги беше наредил тия измислени протести, включва много повече от зърнари, земеделци, фермери и т.н., но нейсе… само предчувствие е това. Също предчувствам, че скоро протести няма да има пак.

Въобще, атаките по Денков и кабинета (че дори и отвътре) бяха всекидневни и не получиха и половин минута реверанс да се ориентират.

Надявам се нови избори да няма, а новият кабинет да поеме управлението без сътресения и да се продължи линията. Особено много очаквам да се случат реформите в съдебната система, но имам големи очаквания за регулаторите също. Защото докато разни топлофикации, енергота и газоразпределители си играят на монополисти и бичат спекулативни надценки по N-найсет пъти над нормалната цена, липсата на регулатори със зрение е пагубно за джоба ни. Докато „регулаторите“ са винаги с остро зрение като на Стиви Уондър и под носа им се разиграват циркове, а те все са нечули, невидели, вие все ще трябва да плащате престъпни цени и да теглите кредити, за да имате парно през зимата.

И като се каже, че трябва да се реформира и изсветли начинът, по който се определят ръководствата на тия „регулатори“, да не скачат знайни и незнайни войни да вият до небесата, че „искат да овладеят“ или „искат да ни пипат регулаторите“.

Искат да ги направят функциониращи най-после, това искат.

Но да видим…

Аз лично като „минус“ на кабинета „Денков“ и политиците от партиите, от чиито среди бе премиерът, отчитам липсата на комуникативни умения.

Съжалявам, но не ми се струва добра идея да се опитваш да комуникираш на „високо ниво“ и със сложни изречения с хора, които искат да им се тропа по масата и да им се прави цирк по телевизора.

Поведението на „демократите“ е доста европейско и възпитано, като на истински политици. Но не са влезли в правилната политика. Сбъркали са с около 1000 километра. Изглеждат като облечени с фракове, надянали моноклите си, влезли в кочината да ринат л**** с лопатите, малко неестествено стоят, нали?

Витиеватите изказвания, безкрайните изречения и чувството, че се опиват от собствените си гласове, докато нижат словесни бисери, ми остави неприятно чувство, че не си познават аудиторията.

Нека първо да станем европейска демократична страна, пък тогава се дръжте като европейски демократични лидери. Дотогава… ще трябва да оставите сложните изречения и да се научите да обяснявате просто и елементарно, с лесни думи и по повече от един път.

Защото, както виждате – ви надиграват и надлъгват с много шум в телевизора и по сайтовете; вие може и да вършите работа, но сте постоянно вкарани я в обяснителен режим, я ви затапват с разни училищни шегички и лафчета; и ви превръщат в материал за мемета. А след едно такова окалване, работата ви няма значение.

Та, да… ще трябва да учите нов език. Езика на местната тълпа. Ако искате да сте релевантни и след края на мандата.

Александър Томов

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/833037