Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235419
Users Today : 2848
This Month : 83261
This Year : 373138
Views Today : 11749
Who's Online : 48

За ума и мъдростта

За ума и мъдростта

За ума и мъдростта

Контактьор: architect

Ченълер: Здравей, скъпи! Радвам ти се.
Наставник: Нека да обсъдим натрупалите се въпроси (усмихва се).
Ч.: Защо някои хора разбират толкова малко? От какво зависи умението за дълбоко разбиране на живота?
Н.: От количеството въплъщения във вашия свят.
Ч.: Има пряка зависимост? Колкото повече си на планетата, толкова по-умен ставаш?
Н.: Между въплъщенията губите памет, а не опит. Първите опити на душа да премине определен тип ситуации, могат да не са успешни. Душата не е разбрала, все още, как да се държи. Но с всяко следващо въплъщение, подходът към проблема, повишават шанса за успех. Дори, ако между опитите са минали няколко живота.
Някои души се приспособяват по-бързо и по-лесно. При други, е по-трудно. Но натрупаният опит, рано или късно, обезателно ще узрее и ще помогне на човека, да направи скок в разбирането. И тогава можем да кажем: „ще живее живота си мъдро“.
Ч.: Изглежда, хората не помнят нищо след раждането си.
Н.: Съвсем не е така. Забравяте само това, което може да се жертва – подробностите на въплъщенията. Всичко ценно си остава във вас. Просто, не винаги сте наясно, кое е ценното. Как да опознаете в себе си този тип памет, която не губите при никакви обстоятелства?
Ч.: Не си ми позволявал никога, да напиша от твое име думите „ум“ и „умен“.
Н.: Умът е винаги относителен. Смяташ ли котката си за глупава?
Ч.: Не. Тя е умница.
Н.: И ти си ми умница (усмихва се). Знаеш ли, моят учител също ми казва често: „правиш успехи в задълбочаването на разбирането си“. Значи, не съм бил наясно, но съм вникнал. За това е било необходимо време. Понякога – много. Котката се учи, да е мъдра на своето ниво, човекът – на своето. Аз уча теб и продължавам да се уча. За своя учител, също съм „умник“. Но той, разбира се, е прекалено мъдър и уважителен, за да се шегува с мен и да ми го каже направо.
Ч.: Знаеш ли, досадно ми е, че тези, които разбират по-малко от другите, се изказват най-гръмко от всички.
Н.: Мъдрите си мълчат, скъпа (усмихва се).
Ч.: А как да се учим, ако мъдрите мълчат?
Н.: Да мълчат е безупречно решение, ако искаш да не си пилееш силите. Едновременно, изглеждаш по-привлекателно в очите на обкръжаващите (усмихва се). Но, виждаш ли, някои от мъдрите, не могат да мълчат повече. Готови са да влагат сили, дори, ако между тях и неразбиращите, има масивна стена, направена от хиляди илюзии.
Ч.: Не се ли страхуват от неуспех?
Н.: Те не оценяват като неуспех, че не са разбрани. Добре е, ако са само неразбрани. Нали могат да ги критикуват. И дори да използват физическа сила.
Мъдрият не винаги е силен духом. Но е способен да осъзнае, дали има необходимите сили за активни действия. Ако не са достатъчно, най-добрата стратегия е да мълчат.
Вие имате религиозни и философски учения. Маса научни и езотерични знания. В тях има достатъчно мъдрост, като начало, за търсещите. На определено ниво от узряването на съзнанието, мъдростта започва да извира отвътре. Това става възможно, когато човекът е готов да слуша учителите от по-високо ниво. Продължава да получава знания направо от тях.
Излиза, имате всичко необходимо, за да се учите. За мъдрите не е нужно, да търсят широка известност и публични изяви. Това е прекалено тежък път във вашия свят. А мъдрият може да не е готов за критика и гонения. Много често, е пътя на мъченика.
Замисли се, говоря с теб, защото искаш да ме слушаш. Ти избираш да се отвориш за нова информация. Така я привличаш в живота си. Не просто искаш, жадуваш я. Наблюдавахме медитациите ти година и половина, преди да заговорим. И през цялото време си мислехме „ама че упорита!“ (усмихва се).
Тези, които засега разбират малко, могат отчаяно да жадуват, да се изкажат. Така се самоизразяват. Психологическите причини може да са най-разни: неувереност в себе си, желание за подкрепа от обкръжаващите. Някои се изказват гръмко, за да убедят самите себе си в казаното.
Неизменно си остава само едно: няма мъдрост в това, да крещиш по площадите.
А сега да вникнем, защо те безпокоят любителите, да се изказват гръмко – това, което смяташ за глупост?
Смяташ се за по-умна? Значи, все още имаш надменност. Всички са започвало някога с малкото. Но разширяването и задълбочаването на разбирането, е само въпрос на време. Къде по-полезно, в този случай за душата ти, е проявата на търпеливост.
Искаш да отговориш на глупаците нещо блестящо? Винаги ще се намери такъв, който да сметне разсъжденията ти за повърхностни. Прогресът в разбирането на обкръжаващия свят, практически, е безкраен. По-полезно е да си мислиш, че си едва в началото на мъдростта. Ако се сметнеш за достатъчно умна, значи прекратяваш търсенето на храна за размисъл.
Лично теб питали ли са те за мнение? Или някой се е изказал в празното? Ако не са те питали – не отговаряй. Твоето мнение не е очаквано и едва ли ще му се зарадват.
И в теб, и в опонента доминира егото. Наблюдавай за всичко това много внимателно. Търси начини да се избавиш от вредните мисловни шаблони.
И какво те безпокои? Ммм? (усмихва се)
Ч.: Няма да кажа, но ще обмисля 🙂
Т.е. неизбежно е, гръмкото изказване на повърхностни мнения?
Н.: Откъде на къде. Но ако се изказва гръмко мъдрост, трябва да си готова за всичко. Живял сред вас майстор, изказващ се смело. Не можел повече да мълчи. От устата му се леели прекрасни думи. В крайна сметка – го разпънали.
А знаеш ли, малко неща се променят. Сега активистите ви, или седят по конспиративни квартири, или в затворите. Други изобщо не са с вас – макар и да не са очаквали, че някой ще им съкрати рязко живота.
По пътя на истински активния, може да вървят мъдрите и силните. Такива твърдо осъзнават, че в най-добрия случай, ще постигнат частичен успех. А, най-вероятно, ги очаква неудача. Те приемат този факт и продължават.
В много повече случаи, активистите не са достатъчно мъдри. Мотивира ги егото, жажда за борба, излишна смелост. Но лично аз, уважавам решителните.
В противовес на реалната активност, разцъфтява диванна активност. Безпомощни крясъци в пустотата на площадите, са се трансформирали в текстови съобщения по интернет.
Ч.: А какво могат друго диванните активисти?
Н.: Да осъзнаят безсмисленото пилеене на усилия. Честно да погледнат на собствената си безпомощност.
Ч.: А после?
Н.: Да се захванат с това, за което имат сили.
Ч.: Силите стигат само за свои работи. Нима е невъзможно да се повлияе на обкръжаващия свят? Нали съвсем не ни устройва.
Н.: Искаш да постъпваш мъдро или да променяш света? В момента от развитието на цивилизацията ви – тези цели си противоречат. Прави добре това, за което ти стигат силите. Търси смисъла в дълбините на явленията.
Урагана бушува само на океанската повърхност. Мъдрият живее на дълбоко, където всичко е спокойно. Наблюдава бурята и размишлява, а не се опитва да я спира. Опитите да се овладее бурята, са безумие. Да я ругаете, е безсмислено пилеене на сили. Затова, мъдростта е толкова често тиха и незабележима. Но когато се натрупа в достатъчно количество, точно тихите и мъдрите стават катализатори за явленията, които спират бурята.
Ч.: Дълго ли ще чакаме.
Н.: Не можеш да промениш тези, които не са готови за промяна. Имате колективна работа. Всеки следва своя темп.
Ч.: А призивите за обединение?
Н.: Обединявайки се в групи, повишавате съпротивляемостта си към неблагоприятната среда. Не сте толкова много, за да преобърнете историята. Понякога, най-добрия и единствен вариант е чакането. Но, цялото това очакване трябва да е фоново, не си струва да мислите прекалено често за него. Трябва да устройвате живота си в условията, с които разполагате. Нали може да се проточи еволюцията на човешкото съзнание.
Ч.: Забелязах, че се ориентираш добре в съвременните земни реалности. И дори в масовата култура. Интересно ми е, как изучавате нашият свят оттам?
Н.: Който не иска да е повърхностен теоретик, слиза във вашия свят, въплъщава поне един фрагмент.
Ч.: Ти си въплътен сега? Сериозно?
Н.: Да, намирам се на Земята като мъж на средна възраст. Живея в Индия.
Ч.: И как са успехите?
Н.: Не съм дошъл за възнесение. Отработвам нови качества, изучавам съвременната култура. Отговарям за доста младежи. Търся нови начини за влияние като учител. Иска ми се да говоря на един език с тези, които водя.
Освен това, действително ми е интересно, как се развива изкуството ви. И не забравям, да се развличам, при възможност (усмихва се).
Ч.: Помни ли този мъж, кой е?
Н.: За да се натрупат нови качества, трябва да се забрави натрупаното. Ако помни всичко, няма да се справя със задачата си. Моят фрагмент се чувства добре тук и без разбирането, кой е. Интересно му е, да възприема живота със свежо възприятие. Да гледа на света под нов ъгъл.
Ч.: В какво се състои разликата между ума, ерудицията и мъдростта?
Н.: Колкото и странно да звучи, умът и ерудицията са много слабо свързани с мъдростта.
Мъдрият човек живее ефективно. Уравновесените решения успешно го превеждат през всички сложности. Избягва всички капани, избирайки ловко перспективните варианти. Такъв човек завършва въплъщението си без съжаление. И без нарастване на отрицателната карма.
Умът може да се разглежда като способност за анализиране на сложна информация. Това е по-скоро качество на личността, което е поръчала душата за въплъщението. Не винаги повече – значи по-добре. Но за да се убеди, всяка душа, поне веднъж, трябва да изживее живот на много умен човек.
Ерудицията е много знания, натрупани в паметта.
Всичките тези три понятия, разбира се, може да се разглеждат комплексно, но са присъщи на всеки човек в разни комбинации. И не е задължително, да са налице всичките. А има случаи, когато човек няма нито едно от тях.
Ч.: И защо им е „провървяло“ така?
Н.: Замисли се над разликата между теоретичните шофьорски знания и реалните навици на опитен водач?
Ч.: Опитният водач използва моторната си памет. Може дори да не мисли, какви ги върши. Тялото му действа автоматично.
Н.: Когато нова душа се въплъщава във вашия свят, ѝ е много трудно в началото. Възможно, да ѝ потрябват множество опити, преди да успее да доживее до старост. Началните ѝ стъпки са действително сложни.
Разбира се, преминава курс за новобранец преди въплъщението. Запознава се с „Правилата за уличното движение“. Но това не стига. Знанията изветрят, когато фрагмента на душата се ражда.
Тези, които са се въплъщавали много пъти, са максимално подходящи за определението „мъдри“. Вземат добри, полезни за себе си решения, в зависимост от интуицията. Така се проявява душевната памет. Мъдростта е като моторната памет. Трайна и няма нужда от мислене.
Неопитната в нов свят душа, има много малко полза от ума. Той не е много ефективен без мъдрост. Човека изглежда умен, а постъпва странно. И резултатите от въплъщението, много често са неудовлетворителни.
Ерудицията е важна, когато е свързана с ума. Хора с такива качества, често са свято вярващи в науката атеисти. А само с вяра, без духовно търсене, най-често завършват само с умствена умора.
Ч.: И как душата да премине ефективно своя път, за да излезе на ново ниво?
Н.: Необходимо е многократно въплъщение, защото теорията за ефективен живот, не работи. Необходима е изключително много „моторната памет“.
Как мислиш, защо ви позволяват да грешите? Защото, това е най-ефективното обучение. В противен случай, бихме накарали неопитните души, да седнат зад чиновете и ще им прочетем курс за мъдър живот. Но разбирането трябва да стигне до най-дълбоките нива на душевната памет. Едва тогава се превръща в мъдрост.
Дори опитните наставници на цивилизациите, са принудени да се въплъщават във вашия свят, ако честно искат, да са мъдри и развити разностранно. Те могат да ви наблюдават дълго, но така получават само теоретични знания. Може да им се струва, че са наясно със ситуацията. Но съвсем не е така.
Мъдростта не е заучаване на примери и варианти за оптимално поведение. Това са ефективните постъпки в реални ситуации. В това, теоретиците се провалят. Теоретика може да е умен и ерудиран. Но на практика, се обърква. Излиза, теоретическото знание е частично безполезно. Налага се, да засучете ръкави и да се заемете с практическото трупане на опит. Неохотно, сложно, но необходимо.
Ч.: И колко време трябва средно, за да стане мъдра душата на Земята?
Н.: Два-три цикла средно. В земни години, е в много широки граници.
Ч.: А някакви ориентири?
Н.: Средно – 20-30 въплъщения на цикъл. Макар някои да успяват за стотина пъти. А други и за 10, не без стоицизъм.
Ч.: От какво зависи?
Н.: Никой не знае. Отначало, душата обраства с илюзии, за да трупа нов опит. Затъва в дълбините на чувственото възприятие. Изследва различни усещания, в това число, неприятни и травматизиращи. Неразбиране, зависимост, насилие. Практически, всеки преминава през всичко това. Никой не задължава. Просто, новата за света душа, винаги опитва тези варианти на вкус, защото дават интензивни емоции. Сама е привлечена.
На определен етап, се получава насищане с опит от вашия свят. Душата започва издигане, защото губи интерес към вече познатото. Не може да се каже, че напускането на илюзиите, е стабилно и лесно. Често, започват кратки пробуждания и отново заспиване. Но прогнозата за такива души, е вече благоприятна.
Преломен момент е прехода на ума, съсредоточен върху себе си, към ум, отворен за външния свят. Това е сложен, болезнен за егото процес. Нали егото е главният генератор на илюзии.
Човек, отворен за света, слуша и чува. Гледа и вижда. Възприема и разбира.
Той не изпада в ступор. Престава, да изказва своето ценно авторитетно мнение, ако не го питат. Не изпитва потребност, да доказва нещо на другите.
На този етап, приключва пилеенето на личните ресурси и започва натрупване. Както и усвояване на нови, нали ние виждаме всичко и помагаме на пробудените.
Най-важното човешко качество след трансформацията е, умението да изслуша спокойно критика по свой адрес. Егото реагира болезнено на критиката и се защитава. Човекът престава, да възприема и затъва в илюзии.
Отвореният за външния свят, възприема критиката и размисля, какво може да подобри в себе си. Така се проявява смирение пред света. Приемане на собствената ограниченост. Следователно, човекът е готов, да получава нови знания. Точно на този етап, става интересен за учителите. Те започват да търсят начини да общуват пряко с него.
Ч.: Между другото, читателите се интересуват от техники, за да общуват с учители.
Н.: Беседа с учители е достъпна при спокойно медитативно състояние на ума. Проблема не е в техниките. А в готовността за чуване и промяна.
Светът винаги говори с човека – чрез събития и взаимоотношенията с обкръжаващите. Отначало, човек провежда предварителна работа със собствения си живот. На този етап, с него говорят ситуациите, защото са действени и гръмки. Невъзможно е, да ги пренебрегнете.
Разговорът е по-мека форма на въздействие за тези, които чуват даже шепота на Вселената. Затова, човека трябва да свикне, да забелязва обкръжаващите го „гръмки“ събития. Тогава ще забележи и тихия вътрешен глас, даващ ново разбиране.
Общата универсална препоръка е: учете се, да давате от състоянието на баланс. Означава, да не го правите във своя вреда, а да се стремите, да помагате, да обичате, да сте по-добри. Така разработвате сърдечната чакра. Това е важен етап, който не бива да се пропуща.
Ч.: А случвали се, човекът да е готов, но да не чува учителите?
Н.: Случва се, да няма поводи за беседи. Особено, ако за въплъщението, човека има основно, земни задачи. Той може и без ръководство, да се справя успешно с живота си.
Опитайте, да задавате ясни, важни въпроси и внимателно наблюдавайте обкръжаващия свят. Дори, да не ви залеят небесни откровения, отговор има. Помниш ли, как започнахме с теб?
Ч.: Намирах „случайно“ в интернет информация, която дава скок в разбирането.
Н.: Нима не е общуване? Как стигна до „Беседи с Бога?“
Ч.: За седмица, чух два пъти за тази книга, от разни места.
Н.: Чула ли си ни?
Ч.: Не.
Н.: Ние ли сме те насочвали?
Ч.: Да 🙂
Н.: Добрият канал има големи разходи в обслужването. Ако няма реална нужда, няма да се прояви в човека. Това е голяма отговорност. Ще ви се търси голяма отговорност. Отваря се, при готовите да служат. И не бих казал, че живота им е по мед и масло. А ти самата, как смяташ?
Ч.: Трудно е, да се направи баланс между ежедневието и общуването с висшите сили. Усещам огромна разлика между процесите, за които пиша в посланията и моите земни задачи. Как да превключиш на домашните задължения или на търсене нова работа, когато, току що си дописал послание за деградациите на душите във Вселената?
Н.: Искам да отбележа, че ежедневни задължения има на всички нива от битието. Няма смисъл да се претоварваш. По-лесно се привиква (усмихва се).
Ч.: Не си ли сам?
Н.: С мен е Михаил.
Ч.: И отдавна?
Н.: Още от миналото ни общуване. Вдъхновява ме с мъдростта си.
Ч.: А защо мълчи?
Н.: Затова сега ти предава пламенен привет! (усмихва се)
Ч.: Пламенен? От Михаил? Звучи леко изпепеляващо.
Н.: Знаем, че ще оцениш шегата.
Ч.: Иска да предаде нещо?
Михаил: Приветствам ви, мои възлюбени!
Темите, засегнати днес, не са случайни. Напоследък, получавате много храна за ума. Но не бива да забравяте и за топлината на сърцата си!
Йерархията на светлината и учителската система, приветстват творците с новото им ниво отвореност за информация. Ние осъзнаваме важността на интелектуалното просвещение. Но след като сега е толкова популярна темата за баланса, ние също искаме да озвучим своето разбиране.
Замислете се над поредността в разположението на енергийните центрове по тялото ви. Отначало се активира трета чакра, отговаряща за любовта към труда. След това четвърта, отговаряща за любовта към света. А след това – пета – отговаряща за любовта към интелектуалните разсъждения.
Невъзможно е, да се възнесете, само с вникване в устройството на вашия удивителен свят. Неговото препариране не ви дава цялостно разбиране. Състоянието на интелектуални размишления е полезно, но ви развива само частично. Друга важна част от развитието ви е любовта и вярата.
За теб също се отнася, скъпа моя. Толкова се увличаш по точността на интелектуалните послания от покровителите ти, че забравяш често за необходимостта от регулярни медитации. Но нека да си припомним, кога заговорихме с теб? Кога се очисти достатъчно и започна да усещаш любов към света. Лично аз разреших на учителите, да говорят с теб. Ти напредваше в развитието си последователно. Не забравяй да подкрепяш четвъртата си чакра с регулярни практики, понеже е основата за работа на всички висши чакри. В противен случай, неизбежно ще пропаднеш под тежестта на сложните разсъждения за света. Те няма да ти донесат, нито полза, нито радост. Любовта и вярата дават сили, да носиш бремето на обширните знания.
Обръщам се също и към тези, които не ни чуват съвсем, все още. Отговорете си честно, способни ли сте, да възприемате този свят с отворено сърце? Имате ли моменти на дълбоко умиротворение и пълно доверие към Вселената? Изпращате ли любов на нуждаещите се?
Забележете, няма как да отворите пета чакра за общуване с нас, подминавайки четвърта. Първо трябва да свикнете да усещате любовта ни. Едва след това ще говорим с вас, ако се нуждаете от наставленията ни. Призовавам, да се замислят всички, които не разбират, за какво говорим, но в захлас четат посланията на творците. Вие следвате непоследователно пътя на своето развитие. Тези беседи се получават от тези, които са извършили голяма работа и са готови за тях. Вие ги получавате лесно и по-рано от необходимото. Напълно сериозно ви предупреждавам, че в сложните интелектуални упражнения, може да има капан. Ако попаднете в него, ако се поддадете на илюзиите, че вече знаете и разбирате достатъчно, възнесение може да ви подмине. Защото любовта е основата, която ви позволява да носите сериозните всеобщи усложнения. Без нея, интелектуалните конструкции, които сте изградили в ума, създават само дисбаланс.
Затова ви моля за малко честност, за малко смирение, за да сте наясно, какви са истинските ви успехи. Новите знания, които получавате от творците, може да не са предназначени точно за вас. Всички сте достойни и заслужавате честност! Но ако сме си позволили, да отделим малко повече внимание на всеки от вас, да дадем знания лично на всеки в необходимия момент, някои ще ги получат по-късно. И това ще е много по-ценно. Ще имате много по-голяма полза, именно благодарение на своевременността.
Нека творците да са източници за сериозни знания относно устройството на Вселената. Искаме да сме светлини за сърцето ви! Само ви моля, да не забравяте, в какъв свят се възнасяте, и какво е насъщното, на първо място. За служенето са необходими нежност и търпение. Без тях, достойнствата на чистите светове няма, да ви дадат удоволствие, понеже няма да имаме истинско взаимно разбиране. Сами няма да пожелаете да действате в единство с нас. Ще се чувствате, не в своята чиния.
Уверен съм, вече сте достатъчно мъдри, за да разберете, че същността е в баланса между сърце и ум. Тогава и живота е радост!
Ч.: Михаил, благодаря ви за загрижеността.
Н.: Желаем ви приятен ден!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10215-ob-ume-i-mudrosti
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: