На почивка вземаме себе си

Published 07.07.2023 | By Йосиф

На почивка вземаме себе си

Автор: Nina Sumire

Какво вземаме, когато отиваме на почивка? Какви свои вътрешни състояния?

Вземаме ли със себе си радостта? Прекрасното, наивно, детско или момичешко удивление? Умението да се любуваме на красотата? Умението да обичаме това, което е, да се влюбваме в случващото се с нас?

Или вземаме със себе си съпротивата си на реалността, на вътрешните си преживявания?

Вземаме ли външните «събирачи» на енергията ни? Вземаме ли вътрешните?

Вземаме ли «стресогените», това, което винаги ни разстройва, вади ни от душевно равновесие, убива жизнерадостта? Вземаме ли със себе си стресираща информация, стресиращи теми за беседи? Уморяваме ли се при такова «поглъщане», а после не знаем, как да помогнем на себе си и на другите?

Вземаме ли със себе си «препускащите» в кръг стресиращи мисли? Навика си да критикуваме, да сме недоволни, да се обиждаме, да се караме, да се напрягаме, да се заставяме, да контролираме другите?

Може би си струва, всичко това да го оставим, изоставим, отложим, отслабим?

Какви отиваме на почивка? Напрягаме ли се на «почивката» или се отпускаме, изпълваме, възстановяваме?

Почиват ли си мислите ни, чувствата, почива ли тялото ни, съзнанието ни?

Почива ли си погледа ни, любувайки се на красотата в разсъмването-залезите?

Почива ли си слуха ни от птичите концерти, от плисъка на вълните, от звуците на равномерно почукващия по прозорци-покриви-листа дъжд?

Почиваме ли си излегнати на горещия пясък, от докосването на слънчевите лъчи, прегръщащи ни през рамената, от влажните заради росата цветя?

Почиваме ли в аромата на тоталната почивка, истинска, пълноценна, потопени в дълбоко-дълбоко отпускане?

Почиваме ли с вкуса на билки, горски плодове, зеленчук?

Присъстваме ли в ароматната пухкавост на глухарчетата? Има ли ни във всичко това?

Дали ли сме право на съществуване на тайнственото себе си, което са ни оставили живелите, не нашето, което ни разрушава, затъвайки в капана на суетата?

А сега има такива моменти. Летни моменти. После есен, зима, пролет. Моменти от битието, от течението на живота, от жизнерадостта.

Има само наши моменти, които ще си останат в благодарната ни памет, ще ни топлят дълго, а може да е завинаги.

Всеки ден е повод да запечетлим своето щастие, с усмивка спомняйки миналото, вдъхновявайки се за нови настоящи събития.

Ние вземаме със себе си на почивката… почивка. Просто почивка. Почивка и «от» и «за». И от нещо действително ненужно. И почивка за себе си, вдъхновение за обкръжаващите.

От какво точно искаш да си починеш? И за какво?

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article15189-na-otdyh-my-beryom-sebya

На почивка вземаме себе си

На почивка вземаме себе си

На почивка вземаме себе си

Автор: Nina Sumire

Какво вземаме, когато отиваме на почивка? Какви свои вътрешни състояния?

Или вземаме със себе си съпротивата си на реалността, на вътрешните си преживявания?

Вземаме ли външните «събирачи» на енергията ни? Вземаме ли вътрешните?

Може би си струва, всичко това да го оставим, изоставим, отложим, отслабим?

Какви отиваме на почивка? Напрягаме ли се на «почивката» или се отпускаме, изпълваме, възстановяваме?

Почиват ли си мислите ни, чувствата, почива ли тялото ни, съзнанието ни?

Почива ли си погледа ни, любувайки се на красотата в разсъмването-залезите?

Почива ли си слуха ни от птичите концерти, от плисъка на вълните, от звуците на равномерно почукващия по прозорци-покриви-листа дъжд?

Почиваме ли си излегнати на горещия пясък, от докосването на слънчевите лъчи, прегръщащи ни през рамената, от влажните заради росата цветя?

Почиваме ли в аромата на тоталната почивка, истинска, пълноценна, потопени в дълбоко-дълбоко отпускане?

Почиваме ли с вкуса на билки, горски плодове, зеленчук?

Присъстваме ли в ароматната пухкавост на глухарчетата? Има ли ни във всичко това?

Дали ли сме право на съществуване на тайнственото себе си, което са ни оставили живелите, не нашето, което ни разрушава, затъвайки в капана на суетата?

А сега има такива моменти. Летни моменти. После есен, зима, пролет. Моменти от битието, от течението на живота, от жизнерадостта.

Има само наши моменти, които ще си останат в благодарната ни памет, ще ни топлят дълго, а може да е завинаги.

Всеки ден е повод да запечетлим своето щастие, с усмивка спомняйки миналото, вдъхновявайки се за нови настоящи събития.

От какво точно искаш да си починеш? И за какво?

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15189-na-otdyh-my-beryom-sebya

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов