Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234839
Users Today : 2268
This Month : 82680
This Year : 372557
Views Today : 5864
Who's Online : 91

Наглост твоето име е…

Наглост, твоето име е…

Наглост, твоето име е…

То не бяха ДДС-намаления, то не бяха държавни помощи, подаване на ръка, обещания, че дори и цял туристически министър се опита да те накара почти насила да отидеш на родното море, защото иначе (на гръцкото, например) щели да те затворят под карантина.
Цяла държава се впрегна да спасява хотелиери и ресторантьори. От тях се искаше съвсем малко – просто да бъдат нормални хора и да се хванат да работят. Но не. И така не става. Те искат още.
Даде им се, обеща им се, помага им се. Каза им се: намалете си малко цените, за да подадете и вие ръка на потребителя, за да дойде при вас и да ви спаси. Но не, не, не и не!
„Министерство на туризма ще извърши незабавна проверка на плаж в Слънчев бряг след сигнал в общественото пространство, придружен със снимка на касов бон, че на плажа са предлагани ЧАДЪРИ И ШЕЗЛОНГИ НА ЗАВИШЕНИ ЦЕНИ“.
Въпроси?
Случвало ли ви се е да се опитвате да помогнете на някой, за когото околните ви казват: „Недей, губиш си времето.“? Да му дадете пари, да му купите храна, да му дадете дрехи и като си стъпи на краката, да дойде у вас и да ви открадне телевизора?
Е, това са нашите родни „бизнесмени“ по морето. Не се заблуждавайте по патриотичните им татуировки, трибагрениците, закичени в гърлото на празна бутилка от водка, или патриотичната чалга, с която ви заливат. Вие сте касички, а не хора. Казваш си: „добре де, отдавна не съм бил на нашето море, сега ситуацията е тежка, да бъдем хора, да си помогнем“; отиваш и накрая. това!
Ти му подаваш ръка, то все се опитва да ти мине отзад.
Тоя скапан виц щеше да ми е много смешен, ако не ми се налагаше да живея в него.
Всичко се прави за тях, за да им е добре и да им е по-лесно, но да, те са толкова кадърни, че въпреки цялата корупция и закони, които работят или не работят за тях (зависи какво им трябва в момента). въпреки всичко това те не могат да предоставят нормални условия.
Няма „не искам“! С бой ще те закарат на родното море, ако трябва
Ами, мисля, че е крайно време да бъдат оставяни да се оправят сами и съответно – лека полека – да се издавят и да освободят място за нормалните бизнеси по същото това море. Това, че те се познават с кмета, на кмета брат му, сват му, с общинските съветници и шефа на районната това-и-онова и могат да плащат, да строят и да цапат, си е техен проблем. Като им останат дупките, които наричат „хотели“, празни, ще се замислят дали само с рекет и подкупи се прави бизнес.
Само че тук е мястото за реакция от обществото, а обществото се научи да реагира като стадо овце. И си ходи, и си плаща, поцъка малко с език (ма как може такова нещо!) и се върне обратно на шезлонго-бетонния туризъм с фекални води и минерална вода на цената на шампанско. Е. както искате. То бива търпение, бива „Стокхолмски синдром“. То бива професионално робство, ама след като всички граници бяха минати, а вие пак сте там, значи ТОВА ви харесва и така ще бъде.
Едно време е имало много професии, които са изчезнали. Например паляч на улични фенери и сутрешен събуждач под прозорци, събирач на кегли и т.н. Днес ги няма, защото на никого не са му нужни. Съвременният свят е такъв, че всичко ненужно се разчиства. Тая фекалотерапия и грабеж с цените се харесва на много хора. Съответно съществува. Има хора, които от Англия и Германия се прибират, за да си харчат парите на Слънчака. Намират го за престижно. Докато силиконовите мозъци са мнозинство, така ще е.
И сега още нещо:
„Последните строежи, със скандален привкус, които се реализират по южното ни Черноморие си приличат не само по това, че са на метри от вълните. И при казуса с „Алепу“, и при този с къмпинг „Градина“ изплуват декари общинска земя, собственост на Созопол, харизана преди много години на частни инвеститори“, съобщи ни БНР, допълвайки: „На източния бряг – нищо ново. Сгради се вдигат на метри от морето, защитените територии и видове се опазват, според институциите, дюни няма, ЗУЧК не се нарушава[.]По данни на регистрите, акционерното дружество „Алепу Вилидж“ е създадено през януари 2005 г. СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ДЯЛОВЕ В НЕГО СА ИМАЛИ ОБЩИНА СОЗОПОЛ с 34 % от общия капитал и „Черноморска лизингова компания“ с 66 % от общия капитал“.
Общината, дами и господа. има дейно участие. Как мислите, дали и на други места по морето има хора от държавната администрация, които са замесени.?
Мхм. и аз така мисля. Те са били някакви „никои“, настанили са се на удобна позицийка, станали са човек-на-човека и са започнали да „намазват“. Та, как можеш ти – четящият това в момента – да ми гарантираш, че (колкото и да си ядосан сега) утре, ако ти изпадне възможност, няма да направиш като тях? И те са били като тебе – просто едни от нас, граждани, докато не са станали хора „на пост“. Виждаш ли къде е проблемът? Корумпираните политици, чиновници и търтеи не си ги внасяме от Марс. Те са едни от нас. Манталитетът ни е сбъркан и всички са патриоти и милеят за родината, докато не им замирише на пари. После подпорните стени се превръщат в хотели, хотелите – в подпорни стени, правят си частни плажове, макар в Конституцията да пише, че не може, и затварят кръга. Толкова.
Всички те в някакъв момент от живота си за цъкали с език по някакъв повод и са казвали: „Еййй. съсипaха я тая държава“. После са пускали тръбата с ла**@т@ в морето, докато са се хвалели, че с „българи не обичат да работят, че са мизерници, а далаверата е в чужденците“, а после са се карали с някой в интернет, че той е антибългарин и никакъв патриот, защото си е позволил да критикува родния туризъм, който, видите ли – е най-добрият на света и трябва да се брани на всяка цена.
Да сме наясно: да откраднеш един хляб, за да се наядеш, е едно; да откраднеш или измамиш, за да купиш храна на детето ти, е едно; да излъжеш, измамиш и откраднеш, за да си купиш трето бентли. е съвсем друго. Съвсем друго!
Автор: Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/602540
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: