Глупостта е много по-опасна отколкото си мислим

Глупостта е много по-опасна, отколкото си мислим

Published 29.03.2023 | By Йосиф

Глупостта е много по-опасна, отколкото си мислим. 5 закона на глупостта

С профилактична цел препоръчваме запознаването с тези пет закона. Нали нямате представа, кога може да се сблъскате с глупак?

Италианският историк-икономист Карло Чипола е подходил много задълбочено по въпроса за глупостта. Дълги години изследвания са го накарали да формулира пет универсални закона, работещи във всяко общество. Оказало се, че глупостта сама по себе си е много по-опасна, отколкото си представяме.

Първият закон на глупостта:

Човекът винаги подценява количеството на обкръжаващите го идиоти.

Звучи като размита баналност и снобизъм, но животът доказва реалността. Както и да оценявате хората, винаги ще се сблъсквате със следните ситуации:

Човек изглеждащ винаги умен и рационален, се оказва невероятен идиот;

Глупаци възникват постоянно на най-неочаквани места, в най-неподходящото време, за да провалят плановете ви.

Вторият закон на глупостта:

Вероятността човека да е глупав, не зависи от другите му качества.

Годините наблюдения и опити ме убедиха, че хората не са равностойни, едни са глупави, други не – това е заложено от природата, не зависи от културни фактори. Човек е глупак, както може да е риж или с А кръвна група. Такъв се е родил по волята на Провидението, ако искате.

Образованието няма нищо общо с наличието на глупаци в обществото. Това са потвърдили многобройни експерименти в университетите с пет групи: студенти, чиновници, обслужващ персонал, офисни работници и преподаватели. Когато анализирах група от нискоквалифицирани сътрудници, числото на глупаците очаквано се оказва голямо (Първи закон), реших, че се дължи на социалните условия: бедност, сегрегация, недостатъчно образование. Но изкачвайки се по социалната стълба, забелязах същото съотношение и сред белите якички и студентите. Още по-впечатляващ се оказа същия брой и сред професурата — независимо дали изследвах малък провинциален колеж или голям университет, една и съща част от преподавателите се оказват глупаци. Бях толкова поразен от резултатите, че реших да проведа експеримент с интелектуалния елит — Нобеловите лауреати. Резултатите потвърдиха суперсилата на природата: същото количество лауреати бяха глупаци.

Идеята, която изразява Вторият закон, е сложна за приемане, но многобройните експерименти потвърждават железобетонната истина. Феминистките ще подкрепят Втория закон, понеже гласи, че глупачките не са повече от глупаците. Жителите на третия свят може да се утешат, че развитите страни съвсем не са толкова развити. Изводите от Втория закон плашат: независимо дали сте във висшето общество или отидете в Полинезия, да се сприятелите с месните ловци на глави, дали ще се заточите в манастир или ще прекарате остатъка от живота си в казино сред продажни жени, навсякъде ще се сблъсквате със същото количество идиоти, които според Първият закон, винаги са повече от очакваното.

Третият закон на глупостта:

Глупакът е човек, чийто действия предизвикват загуби за другите, при това, без полза за самия него, а дори си вреди.

Третият закон предполага, че всички хора се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Петьо предприема действие, от което има загуби, но е изгодно за Васко, се отнася към простаците (зона П). Ако Петьо прави нещо, което носи изгода и за него, и за Васко, е умник, постъпил е умно (зона У). Ако действията на Петьо му носят изгода, но причиняват вреда на Васко, тогава Петьо е бандит (зона Б). И накрая, Петьо е глупак, зона Г, когато вреди на всички.

Не е трудно да си представим мащаба на вредите, на които са способни глупаците, попадайки в управлението, с политически и социални пълномощия. Но отделно си струва да се уточни, какво точно прави глупака опасен.

Глупавите са опасни с това, че рационалните трудно могат да си представят логиката на неразумното им поведение. Умният е способен да разбере бандитската логика, защото е рационален — иска повече блага, но не е достатъчно умен да ги спечели. Бандитът е предсказуем, затова може да се защитим от него. Да се прогнозират действията на глупака е невъзможно, вреди без причина, без цел, без план, на най-неочаквано място, в най-неподходящия момент. Няма как да предвидите удара на глупака. Умният в конфронтация с глупак, се предава напълно на милостта му, на неясните му правила.

Атаката на глупака винаги изненадва.

Дори да е очевидна атаката, от нея е трудно да се защитиш, защото е нерационална.

Това, за което е писал Шилер: «Против глупостта са безсилни дори боговете».

Четвъртия закон на глупостта:

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.

Между другото, не-глупаците забравят постоянно, че да си имат работа с глупаци, на всяко място и време, при всякакви обстоятелства — е грешка, за която се плаща скъпо в бъдещето.

Простаците от зона П, обикновено, не са способни да разпознаят опасността от глупаците в зона Г, което не е удивително. Удивителното е, че глупаците се подценяват и от умници, и от бандити. В присъствие на глупака се отпускат и наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намлят максимално загубите, които глупака може да предизвика.

Разпространен стереотип е, че глупака вреди само на себе си. Не. Не бива да бъркате глупаците с безпомощните простаци. Никога не създавайте алианс с глупаци, като си въобразявате, че може да ги използвате — ако постъпвате така, явно не сте наясно с природата на глупостта. Тъй като сами предоставяте на глупака възможност да се развихри.

Пети закон на глупостта:

Глупакът е най-опасният тип личност.

Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита.

Резултатът от действията на идеалния бандит, е просто преминаване на блага от едни ръце в други. На обществото като цяло, от това му е все едно. Ако всички в социума са идеални бандити, то би тихо гнило, но катастрофа няма да се получи. Цялата система се свежда до трансфер на богатства в полза на най-активните, а понеже всички са бандити, системата ще има стабилност. Това може да се наблюдава във всяка страна с корумпирана власт, а гражданите заобикалят постоянно законите.

Когато на сцената излязат глупаците, картината се променя напълно. Те рушат без никаква полза. Благата намаляват, обществото обеднява.

Историята го потвърждава, че всяка страна прогресира, когато на власт са достатъчно умни хора, за да ограничават активните глупаци и не им позволяват да разрушат създаденото от умниците. В регресираща страна, глупаците са същото количество, но сред върхушката се наблюдава нарастване количеството на глупавите бандити, а сред останалото население — на наивните простаци. Такава смяна на съотношението неизменно усилва деструктивните последствия от действията на глупаците и страната отива по дяволите.
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/glupost-namnogo-opasnee-chem-my-privykli-o-nej-dumat-5-zakonov-gluposti