Дядовата мъдрост

Published 29.06.2023 | By Йосиф

Дядовата мъдрост

Педагог от Бога – точно така определям дядо си. За съжаление, вече не е между живите. Но заповедите му относно децата ще си останат в мен цял живот и ще ги предам на децата си.

И до сега се удивлявам, откъде такъв обикновен човек има толкова мъдрост? Дядо е завършил само 7 класа и занаятчийско училище. Минал през войната, срещнал баба, създал семейство, построил дом и възпитал две дъщери. Цял живот е работил в рибарския колхоз, в механичния цех за ремонт на плавателни съдове.

Когато мама ме родила, ѝ подсказал някои неща за моето възпитание и развитие. При това, никога не е чел умни книги по детска педагогика и психология. Давал е съвети интуитивно, от собствен опит и убеждения. И когато най-накрая и аз станах майка (тъжно е, че дядо не доживя до този момент), майка ми ми разказа дядовите идеи. Сега съм с три деца, прочела съм маса книги за децата, а свалям шапка пред педагогическата мъдрост на дядо ми.

Дядовите заповеди:

1. Детето е Личност;

На всички мамини недоволства от поведението ми, когато не съм постъпвала, както ѝ се искало, е казвал: «Дъще, запомни. Детето е личност. Не трябва да ти е удобно.

То има свои възгледи за всичко. Постарай се да приемаш възгледите му за света».

2. Ако си обещал – изпълни!

Дори родителят да е обещал в емоционален порив, само и само детето да го остави на мира, а след това го е забравил или е неудобно да го изпълни, или няма време, бъди добър да сдържиш обещанието си. Или не обещавай. Иначе детето ще престане да ти вярва. А възстановяването на доверието е много по-трудно.

3. Не просто «не бива», а обясни, защо «не бива»;

Думата «не бива» за детето е празен звук. А ако обясниш, защо точно «не бива», какво може да се случи, ако разясниш причинно-следствените връзки – детето ще те чуе.

4. Пет минути не решават нищо;

Помня, дядо се занимаваше с нещо (баба винаги му поръчваше рани работи), а аз отивам при него и започвам: «Дядо, дядо! А защо…? А за какво…? А какво е това…?» А дядо оставяше работата си и започваше да ми обяснява. А баба като го види, крещи «Михаил! Не се разсейвай! Давай по-бързо!». А той с невъзмутим глас: «Лида, 5 минути не решават нищо. А за детето може да са много неща». Старая се да се сетя за това, когато се препирам, а децата ме занимават постоянно с въпросите си.

5. Да позволява на детето да прави всичко по свой начин;

И досега си спомням, как се качвах на малко столче за да мия чинии. Навярно съм била на 3-4. Дядо често миеше съдове, а на мен, като на всяко дете, ми се искаше да помагам. И той ми позволяваше да помагам. Тук също действа принципа за «Петте минути». Той беше наясно, че след пет минути ще ми омръзне, но не казваше «малка си още», или «ще ги счупиш, не бива», или «Не ме занимавай, сам ще свърша по-бързо», а слагаше до мивката столче и аз миех. Как се справях, е съвсем друг въпрос. Разбира се, той повтаряше всичко след мен. Да, бързо ми омръзваше. Но самият факт! На дете позволяват да прави това, което иска, да помага, да се прояви. А после дори ме хвалеха за проявения интерес. Между другото, в определен период от живота (като пубертет) обичах много да мия съдове.

6. Разширяване на детския кръгозор;

Детството си спомням с топло чувство. Пораснах при дядо и баба. Известно време ходих на детска градина, но от този период не помня нищо. А помня безкрайните разходки и постоянното общуване с дядо. Много сме ходили по малкия ни град (израснах в Темрюк), а той като на малко момиченце, ми разказваше всичко, което виждахме по пътя. Или си спомняше своето детство и младост и го споделяше. Или заедно разсъждавахме над някакви «възрастни» сериозни теми: за смисъла на живота, за устройството на света, за Бога. Или съчинявахме истории. В нашите разходки и беседи се стараеше винаги да разширява кръгозора ми във всички направления. И, навярно, благодарение на това, и досега имам паралелно няколко интереса и вниквам в напълно противоположни теми.

И още. Навярно, именно благодарение на чувствителното му отношение към вътрешния ми свят, започнах да пиша.

С какво започна всичко? Помня, на 7-8 годинки съчиних история. По съветското време имаше мултфилм за Бобик и Барбос, а дядо на основата на тази мултипликация ми съчиняваше истории за неразделните приятели кучета, но неизвестно защо им смени имената. Разказите му бяха за «Палкан и Шавка». И често го молех: «Дядо, разкажи за Палкан и Шавка». Това бяха весели истории за добри, но палави псета. И веднъж, аз съчиних разказ. Помня, толкова ме увлече творческия процес! Съчинявах в движение и измислях такива невероятни завои в сюжета, че и сама започнах да си вярвам. Мисля, че всеки друг възрастен би казал: «Ама че фантазьорка! Развихри се! Сама вярваш ли си?» Само не и моя дядо! Той винаги ме хвали! А после разказва на всички: «Юлечка е голяма работа! Такава история е съчинила! Какво невероятно въображение! А може и писател да стане». При това го казваше искрено, с нескрито възхищение и гордост за внучката. Навярно, точно тогава съм започнала да «разпервам крила» и съм повярвала в себе си. И после, в училище пишех съчинения, които четяха на целия клас, а през петте студентски години пишех дневник (наскоро препрочетох: 4 дебели изписани със ситен почерк тетрадки – спомените ми за тези години!), след завършването на ВУЗ-а попаднах в местното списание, където отговарях за културния живот на града, вземах интервюта с актьори за сайта на театъра, и накрая – статии за децата.

Ето колко е важно да се повярва на малкото човече и да го подкрепиш навреме! А това трябва да е искрено, от все сърце. За съжаление, много често това, което прави детето (съчинява, рисува, слепва), на възрастните ни изглежда смешно и глупаво, а дори неинтересно. А за детето е огромен труд, невероятно умствено движение и творчески пориви! И му се иска да бъде чуто, разбрано и прието.

От къде е знаел дядо ми тези прости истини – за мен е загадка.

Дядо, благодаря ти за мъдростта ти! Нали отчасти, благодарение на заложеното от теб в мен, съм станала човека, който съм сега.

По отношение на своите деца се старая да следвам заповедите, които навремето е разказал на майка ми, а тя ми ги предаде, а аз ще ги завещая на моите деца.

Юлия Горячева
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/deduskina-mudrosti

Дядовата мъдрост

Дядовата мъдрост

Дядовата мъдрост

Дядовите заповеди:

1. Детето е Личност;

На всички мамини недоволства от поведението ми, когато не съм постъпвала, както ѝ се искало, е казвал: «Дъще, запомни. Детето е личност. Не трябва да ти е удобно.

То има свои възгледи за всичко. Постарай се да приемаш възгледите му за света».

2. Ако си обещал – изпълни!

3. Не просто «не бива», а обясни, защо «не бива»;

Думата «не бива» за детето е празен звук. А ако обясниш, защо точно «не бива», какво може да се случи, ако разясниш причинно-следствените връзки – детето ще те чуе.

4. Пет минути не решават нищо;

5. Да позволява на детето да прави всичко по свой начин;

6. Разширяване на детския кръгозор;

И още. Навярно, именно благодарение на чувствителното му отношение към вътрешния ми свят, започнах да пиша.

От къде е знаел дядо ми тези прости истини – за мен е загадка.

Дядо, благодаря ти за мъдростта ти! Нали отчасти, благодарение на заложеното от теб в мен, съм станала човека, който съм сега.

По отношение на своите деца се старая да следвам заповедите, които навремето е разказал на майка ми, а тя ми ги предаде, а аз ще ги завещая на моите деца.

Юлия Горячева Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/deduskina-mudrosti

Юлия Горячева
Превод: Йосиф Йоргов