Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7369912
Users Today : 2094
This Month : 92686
This Year : 507631
Views Today : 24345
Who's Online : 167

Вируси в съзнанието

Вируси в съзнанието

Published 05.03.2022 | By Йосиф

Вируси в съзнанието, пречещи да живеете живота, който искате

Много често, ограничаващи убеждения играят значителна роля във възприемането на света и себе си. Т.е. това са мисли и възгледи, превръщащи се в бариери, недопускащи развитие.
Майката на известния психолог Роберт Дилтс, един от основоположниците на НЛП, през 1978 година се разболява от рак на гърдите. Лекували са я безрезултатно. През 1982 година изписват Патриция Дилтс, в четвърти стадии на заболяването. Роберт решава: щом е успял да помогне на толкова странични хора, негови клиенти, защо да не може да помогне на собствената си майка?
Дилтс, буквално, се заключва с майка си в къщи за няколко дни и работейки с нея е направил важно откритие в психологията. Открива причини, по които хората не си позволяват, да променят живота си към по-добро. Нарекъл ги е „ограничаващи убеждения“, или „вируси в съзнанието“. Те са три.
Синко, разбирам, че си привързан към мен и не искаш, да умра. Но никой никога не се е излекувал от рак в четвърти стадий, още повече, лекарите казаха, че не могат, да направят нищо повече.
Това е първото ограничаващо убеждение, наречено от Дилтс „безнадежност“. Щом никой никога не го е правил, следователно, и аз не мога. Има различни варианти: „нито една жена го не може“, „никой не може в тази страна“, „нито един наш пенсионер“ и так нататък. Но Дилтс не би бил гениален психолог, ако не се е досетил и то доста бързо, как да се справи с безнадежността: трябва да се намерят изключения. Занесъл на майка си, изрезки от вестници, записи от медицински дневници, телевизионни предавания за хора, които са се излекували неочаквано, въпреки диагнозата на лекарите. Такива случаи има действително и са описани. Когато пишете в коментарите „невъзможно е в нашата страна“ – точно това е тази безнадежност, т.е. първото ограничаващо убеждение. Лекарството са нашите истории, които търсим и публикуваме неуморно, и се надяваме, че ги четете.
Но, след това, нещата закъсали: Дилтс се сблъскал с втори тип „вирус в съзнанието“ – безпомощност. Да, разбира се, казала майката, има такива изключения. Аз не съм такава: аз съм обикновена, стара, слаба и болна жена. Не мога това, което успяват те, нямам толкова сили. Но и това се оказало възможно за преодоляване: Роберт Дилтс смятал, че всеки човек има неограничен ресурс и напомнил на майка си, как някога, семейството им живяло бедно и полугладно, но е намирало винаги изход от ситуациите, изглеждащи, по принцип, безизходни – „очите се страхуват, а ръцете действат“. Когато Патриция Дилтс си спомнила един след друг тези епизоди, се поободрила, станало ѝ по-добре. Но за кратко.
Изникнало последното препятствие – третото и най-неочевидното ограничаващо убеждение. Дилтс го нарекъл „безполезност“.
Майка му дълго отказвала да говори, но най-накрая признала: Помниш ли баба си, майка ми? – Да, помня. – А помниш ли, от какво умря? – От рак на гърдите. – А сестра ѝ, моята леля, от какво умря? – От рак на хранопровода. – Обичах много майка си и леля си. Аз не съм с нищо по-добра от тях. Ако те са умрели от рак, защо може да се поправя аз?
Дилтс открива, че привързаността към семейството и възрастните, е добра черта изобщо, но може да погоди лош номер на някого. За майка му, да оздравее в същата ситуация, в която е починала майка ѝ, е равносилно на предателство. Щом така са живели предците, трябва и ние да живеем като тях. Накратко, „никога не сме живели добре, не си струва да се опитва“. Познато ли ви е?
Да се преодолее това препятствие, е било най-трудно. Но Роберт Дилтс се досеща, как може да го направи и вече можем, да се възползваме от откритието му.
Помисли добре, казва на майка си. Искаш ли, сестра ми, твоята дъщеря, да каже, ако се разболее от рак: щом майка ми е умряла от рак, аз също трябва да умра, нали я обичам толкова много? – Какви ги дрънкаш! – се възмутила Патриция Дилтс. – Тогава ѝ дай добър пример. Ако се поправиш, ако се разболее тя, ще може да си каже: майка ми успя, да се излекува, мога и аз.
Ресурсът за преодоляване на безполезността е в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако сега не намерим нов модел за подражание, който да позволи още 25 години живот, с удоволствие и полза за себе си и другите, а седнем, да се оплакваме от живота, показвайки на следващите поколения безнадежност, безпомощност и безполезност, нашите деца, защото ни обичат, ще си кажат: ние не сме с нищо по-добри от родителите си, които на 50 станаха старци.
А колкото до майката на Роберт Дилтс, тя разбира се, все пак, умряла. След много години и от съвсем друго.
Автор: Ксения Чурмантеева
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/02/virusy-soznaniya-meshayushhie-zhit-toj-zhiznyu-kotoroj-vy-hotite/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif