Хора-слънчогледи

Хора-слънчогледи

Published 13.03.2024 | By Йосиф

Хора-слънчогледи

Автор: Нина Сумире

Понякога свиквате да живеете под слънчева светлина. Да знаете, че я има, винаги те топли, винаги свети. Като слънчоглед зависите от нея, протягате ръка към лъчите му, топиш се в прегръдките му, стопляш се, успокояваш се, затихваш. Всичко е наред.

Но какво ще стане, ако слънцето внезапно се заоблачи? Ден-два няма тази дългоочаквана светлина, няма позната топла прегръдка, няма ориентир. И минават седмица, две, три. Облаци и облаци, вятър, дъжд, тъмно, облачно – каквото и да е. А ти си слънчоглед, дете на светлината. И така, какво остава? Провисва главата, гледа надолу, плачеща роса, наведена под поривите на вятъра и чакаща: дали ще се счупиш?

А слънцето през облаците казва на всяко от децата си: „Ти не си просто слънчоглед, ти си слънце. Сега е време да овладеете едно ново изкуство: да споделяте натрупаната вътрешна светлина с другите.”

Огледайте се, погледнете слънчогледовите полета. Има го слънцето – и те се протягат към него, кимат глави към него, алчно попиват всеобщата любов.

И в облачни, дъждовни, сиви дни тези малки слънца се обръщат едно към друго и обменят натрупана топлина и светлина. Така живеят, оцеляват, оживяват, защото са единни. Те не се грижат сами за себе си, а са включени в процеса на взаимна доброта.

Ние също. Понякога няма слънце. Не защото нещо не му харесва, а защото то – като мъдър родител – иска да научим на още една тайна за нашата вътрешна сила. Научихме се да живеем със сърцата си. Те се обърнаха едни към други, дадоха светлината на душите си, дадоха си топла дума, насърчителна усмивка, сърдечна прегръдка, подкрепа, надеждна помощ. И станаха слънце. Слънчева светлина. Изчакахме, докато на Земята отново светне. И така се научихме.

Желая ти щастие!

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article16500-lyudi-podsolnuhi