Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7369410
Users Today : 1592
This Month : 92184
This Year : 507129
Views Today : 16975
Who's Online : 191

История за някогашна самооценка

История за някогашна самооценка

Published 25.01.2024 | By Йосиф

История за някогашна самооценка

Автор: Нина Сумире

Това е история за млада жена, която дълги години не е била сигурна в себе си.
Помня като сега. Още с влизането ѝ в стаята, където бяха наши общи познати, съмишленици, приятели, атмосферата веднага се променя.
Започваше психологическо „драскане“, изкушение да се държат с нея: някой определено ще я упрекне в нещо, ще я обвини, ще я учи да „живее“, понякога ще ѝ се подиграе, ще я обезцени, ще я осъди и ще цитира постъпката ѝ като образцов антипример.
Такова мъмрене и удари получаваше и от много по-възрастни, и много по-млади, от мъже и жени, дори понякога от непознати. На нея сякаш пишеше: Виновна съм, не съм сигурна.
Тя се прегърбваше, навеждаше рамене, свеждаше глава, гласът й трепереше, бръщолевеше нещо, за да се оправдае, но крайно неубедително, напротив, околните още повече повишаваха тон и доказваха, привеждайки безброй аргументи, че не може така да живее, да управлява себе си, да работи, да взема решения, да има собствено мнение.
Това продължи няколко години. Но един ден тя се промени много. Сякаш, дори внезапно, неочаквано.
Тя се трансформира от винаги крайна и виновна в дръзка тинейджърка.
Противоречи, задава неудобни въпроси, пита „защо ми е необходимо това, кой го каза, защо реши?“, държеше се предизвикателно, понякога ексцентрично, изненадвайки околните дори до ступор.
Но след около година или може би по-малко, приключи с този експеримент.
Успокои се и разбра, че истина няма нито тук, нито там: нито като „доброто момиче“, нито като „лошото“. С нея се случи следното.
Тя осъзна, че бидейки едновременно „добра” и „лоша”, тя не открива себе си, така е „видяна” от някой, от някой, който не я обича.
Точно това прочитат околните. Това ги провокираше, позволяваше да се отнасят с нея доста неуважително.
Младата жена започва поредния си експеримент: започва да гледа на себе си през очите на тези, които я обичат…
Как се чувства този, който я обича? Сметна така: Бог, татко, мир, приятели (не всички)…
Погледна се и чу думите им, или по-скоро ги запомни и им повярва. Виждат красотата ѝ, че изглежда по-млада, че е естет, интелектуалка, има прекрасно чувство за вкус и чувство за хумор, че лесно вижда и забелязва талантите в хората, красотата им, искреността, спомня си доброта, знае, как да бъде благодарна, знае как да вдъхновява…
Тя започна да опознава себе си. Истинското себе си. Нито доброто, нито лошото. Само сама себе си. Гледа се без тъмни и розови очила. И започва да се забелязва.
Героинята на тази история започва да живее с нова самооценка: ходи, говори, усмихва се, мълчи, тъжи, смее се, взема решения, изразява мнение, казва „да“ или „не“. Както се казва, да бъдеш себе си. Заради себе си. Не заради очакванията на другите, каквато трябва да бъде според тях.
И представи на другите себе си: това съм аз. А историята не свършва дотук.
Младата жена искаше да сподели таланта си със света: да види доброто, красивото в хората, техните способности, силни страни на характера, да благодари за добрите дела, да изкаже думи в подкрепа.
Така веригата от самооценки продължи.
И тази моя прекрасна приятелка ми напомни още нещо. Тя каза за какво е най-благодарна: че се развива.
Често провеждахме „кръгове“ за срещи: кръг за благодарност, кръг за комплименти, кръг за вдъхновение, кръг за подкрепа.
Когато хората чуят „добри“ неща за себе си, не винаги го приемат лесно: някои започват да плачат, други открито не вярват, някои се учудват, някои замръзват в ступор, някои питат отново, искат да им докажат с факти, доста конкретни.
Общият въпрос прозвуча в космоса: наистина ли съм аз? Аз съм прекрасен човек, ценен за този свят, дали?
Да, ние сме такива – скъпи на света, на Бога, благоговейни, сладки, много мили, уязвими, пронизващо уникални.
Ние сме единствените такива в света. Няма замяна. Затова сме ценни. И може би има нещо, от което се нуждаем: да чуем, колко сме необходими, колко сме важни, колко сме скъпи и обичани. А останалото ще последва, ще бъде решено, подредено, направено.
Би било добре да го чуваме често, да говорим често, да помним и да вярваме.
Нужен си, необходим си, важен си, безценен си… Прегръдки…
Желая ви щастие!
© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16152-istoriya-o-byvshey-samootsenke
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif