Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235320
Users Today : 2749
This Month : 83162
This Year : 373039
Views Today : 9737
Who's Online : 41

Как да станем невидими за системата

Как да станем невидими за системата

Как да станем невидими за системата

Контактьор: architect

В ченълинга се използват два термина:
Земна система за развитие – формализиран разум, изпълняващ волята на висшите сили, ориентирани към еволюцията на цивилизацията.
Земна система за управление – всички участници, които имат власт и вземат решения на Земята: правителства, финансов елит и т.н.
Ч.: С кого разговарям?
Система за развитие: Говориш с разума на земната система за развитие, която управлява еволюцията на цивилизацията ви. Но също съм свързана с вселенската система за развитие – не съм отделена напълно. Между нас има постоянен обмен на информация. Затова, можеш да получаваш отговори на всяка от нас. Кой ще ти отговори, зависи от обхвата на въпроса. Но нивото ти е ограничено, затова получаваш отговори само в области, разрешени от наставниците ти.
Ч.: Имаш ли отношение към хрониките Акаша?
С.Р.: Това са просто библиотеки с данни на много нива. Имат си свои пазители. Имам достъп до тях, но функциите ми са други.
Ч.: А как си свързана с вселенската прогноза?
С.Р.: Прогнозата е част от вселенската система за развитие. Но прогнозирането е само една от функциите ѝ, има много други.
Ч.: Въпросът е следния. Държавното управление става все по-агресивно към обикновените хора. Как да станем невидими за системата?
С.Р.: Видимостта се поражда от тесните връзки с тази система. Те възникват при взаимодействие и създават зависимост. За да отговоря на въпроса, трябва да поясня тези зависимости на човека от системата, както и източването на личната му сила (жизнен ресурс) в полза на държавата. Но над правителствата на отделните страни има и по-глобални структури. Това са и международни сили за влияние, и егрегори и надегрегориални земни мегаструктури. Както разбираш, не всички са проявени физически, но всички създават връзки с човека и могат да му влияят.
Хората създават енергообмен със земната система за управление, когато ползват от благата ѝ. Мнозина са наясно, че този обмен е неравностоен, че земната система за управление е откровено деструктивна и се държи хищнически. Земните хора все повече не искат да ѝ дават ресурсите си, да жертват нещо за нея. Получава се остро отчуждение между управляващ елит и обикновените хора, все по-често се среща противодействие, а не сътрудничество. Но човекът не осъзнава напълно, доколко е интегриран в тази система. Не разбира, че ползва много неща, които не позволяват, да се избави от влиянието.
Хората живеещи активен обществен живот и взаимодействат с различни организации, както държавни, така и частни, не могат да са независими и невидими. И колкото е по-голямо взаимодействието, толкова е по-силна зависимостта.
Да разгледаме елемент от инфраструктурата на страната, като обществения транспорт. Човек плаща за него, но тези енергийни потоци са под максималното влияние на държавния егрегор. Нали, първоначалното проектиране, инвестиции, управление на строителството са на правителствените инстанции. Практически е невъзможно, да се отдели обществения транспорт от държавата.
Сега, на много хора по света, им се налага да показват документи за ваксинация, за да ползват обществен транспорт. Това е много показателно за зависимостта на човека от системата за управление: по същество, изисква допълнително заплащане за услугите си. И ако човека няма друг избор и се ваксинира, това е показател за неговата зависимост от властта.
Държавата притежава и сериозен контрол над пътища, мостове и т.н. Например, има правото да наказва за нарушение на правилата за движение по пътищата. Затова, дори собствен автомобил, не ви избавя от държавната зависимост – енергообмена продължава.
Ч.: Но някак трябва да се пътува?
С.Р.: Сега обсъждаме намаляване на контрола от системата над човека. Разбира се, за намаляване на зависимостта, е необходимо, да се откаже от възможностите, които предоставя. Невидимостта е липса на зависимост от потоците, които регулира системата, пряко или косвено. Невъзможен е максимален комфорт. Но за комфортът, управляващите инстанции назначава, все по-често, цена, която човека не иска да плаща.
Ч.: А в какво е нежеланието, да се пътува дори със своя кола?
С.Р.: Спомни си, колко ти е досадно, особено, ако си в задръстване. Този плътен трафик, действително, изтощава хората – жизненият им ресурс изтича в полза на паразитните структури. А те не биха възникнали, ако пътищата не са естествени места за разход на лична сила за емоции: бързане, напрежение, нетърпение, гняв и т.н. Помниш ли, как започват масово да натискат клаксони? Чрез подобни пикове в емоционалното напрежение, се предизвиква масово изливане на жизнен ресурс. Но силните паразитни структури са способни, не само да събират пасивно, но и провокират човека да излива.
Ч.: А на ненатоварени пътища?
С.Р.: Тогава не е много изтощаващо: свободно пътуване, а наоколо гора. Природата гаси деструктивните импулси, отнемащи лична сила от егрегорите на транспортната инфраструктура. Те са силни и агресивни, именно при силен трафик, особено, в градовете.
Ч.: Моля, дай определение за „управленска система“.
С.Р.: Нейната видима част се състои от всички, които са упълномощени да управляват. Но във вашия случай, са още и такива, които са прекалено агресивни и жадуват за власт и са се заели да управляват Земята. Хората са загубили контрол над управленската система, а тя се е превърнала в потисник. Текущата ви ситуация е ненормална. Хората не избират управниците си. Реалните кандидати, готови да отстояват интересите на гражданите, не попадат на избори. Определят ги тези, в чиито ръце е властта. Съответно, управляващите защитават интересите на тези, които са ги назначили и много често, са негативно настроени към обикновените хора. По този начин, управленската система на Земята, се е превърнала във враг. В ход е борба между хората и системата, излязла от контрол, макар, изначално, трябва да служи на обществото.
Ч.: Доколкото разбирам, системата е нещо по-вече от хората, които я управляват?
С.Р.: Да, системата е вече изградена, храни и се укрепва от жизнения ресурс на хората. И управляващи могат да се заменят, без големи щети. Потоците в системата постъпват по изградени магистрали. Дори да се поставят хора с принципиално различни идеи за управление, системата оказва силна съпротива. Става въпрос, не за отделни хора, а за жива мегаструктура с превъзхождаща воля, наситена с негативните емоции на хората. А за да се промени нещо към по-добро, е невъзможно по друг начин, освен с разрушаване на тази структура. Но това е болезнен процес, понеже хората са зависими от нея.
Ч.: Как си свързана с тази управленска система?
С.Р.: Системата за управление е създадена от земните хора. Дейността на управляващите са следствие от свободния избор на земните души.
Аз като земна система за развитие, не се подчинявам на никакви местни власти и служа само за еволюцията на местните души. По-голямата част от директивите в мен, идват от йерархията за развитие.
Между мен и земната управленска система има връзка, нали се съобразявам с избора на хората. Грубо казано, местната власт е мое продължение, разклонения продължаващи в дълбините на цивилизацията ви. Но, колкото повече се отдалечават от мен тези разклонения, толкова по-малко са ориентирани решенията им, в полза еволюцията на земните души, толкова по-малко е моето влияние. Земната система за управление, трябва да е основана върху интересите на всички хора и изборите им, такава е била изначалната възможност, да се прояви творчество и самостоятелност. Но хората са направили избори, далечни от оптималните, много често са отказвали изобщо, да избират и са оставяли всичко на самотек, затова се е получил сегашния резултат. Системата за земно управление е безпорядъчна и неефективна, от гледна точка на връзките, които са дотолкова оплетени от земното общество, че обикновените хора усещат сериозна скованост в собствената си жизнена дейност.
Ч.: Не са го избирали осъзнато.
С.Р.: Нежелание да мислят, предаване на отговорността на други изпълнители, пасивно отношение – тези човешки избори са довели до сегашното положение на нещата. Просто озвучавам записаните от мен решения и действия на всеки човек.
Ч.: Какво друго прави човека зависим от системата?
С.Р.: Изброявам:
1) Държавна служба.
2) Държавната медицина, а и частната, но в по-малка степен. И двата сектора са в медицинския егрегор, макар частния да прави по-добро впечатление. Този егрегор е деструктивен и няма интерес хората да са здрави. Затова са толкова много методите имитиращи лечение и обезболяване. След известните ви събития през 20-21 година, медицинския егрегор се изроди и придоби античовешки проявления. Много души на лекари са травматизирани от прекаления натиск, от лъжливата пропаганда и са станали подвластни на хищните структури. Това, което мога да препоръчам на хората в дадената ситуация: да преразгледат начина си на живот и отношението към собственото здраве. Пазете и се грижете за тялото си. Отделяйте достатъчно внимание на психическото здраве, живейте в емоционален баланс, търсете източници на радост и добро настроение.
3) Пенсии, субсидии и др. социални помощи.
4) Активно взаимодействие с държавни служби: данъчни, митница, съд, услуги на държавни учреждения и т.н.
5) Активно използване на монетарната система (пари).
6) Международна търговия и туризъм. Това са регулирани сфери, при въвличане в тях, човешките ресурси отиват в полза на глобалната земна управленска система.
7) Ползване услуги на големи търговско-развлекателни центрове. Прекарвайки в тях много време, човек предава личната си сила чрез насоченото внимание върху стоки и развлечения.
8) Работа за международни корпорации. Голяма част от концентрацията на крупния капитал, на глобалния бизнес, е изградена върху хищно разпределение на жизнения ресурс в полза на мегаструктурите. Например, с помощта на твърди крайни срокове, изтощаващи свръхзадачи, необходимост от неетични избори, сделки със съвестта и пр. Също се наблюдава и частичен контрол над разума на служителя. На физическо ниво е налагано с такива понятия като „корпоративна култура и ценности“, „тимбилдинг“, „лоялност“ и пр. Но при такива сътрудници, се изграждат преки връзки с глобалната паразитна структура: с егрегори и надегрегорни мегаструктури. Тяхната силна воля превишава съществено човешката, а когато служителите си мислят, че са свободни от подобно влияние, това е далеко от реалното положение на нещата.
Съществуват и по-малко очевидни сфери за изтичане на ресурс и объркване на връзките. Те също са продължение на управляваната глобално социална инфраструктура, макар влиянието да не очевидно. Например, хранене в разни заведения, вместо приготвяне вкъщи, със собствените ръце. Или друг пример – участие в разни професионални асоциации.
Всякакви посредници ограничават свободата и отнемат част от ресурсите за заплащане на услугите им.
За да разберете, доколко ангажирането в разните жизнени сфери, ви прави уязвими за негативното влияние на управленската система, трябва да си направите списък, какви разходи, самоограничения и отстъпки изискват от човека.
Ч.: Какво ще стане с медицината? Някои са принудени да я ползват.
С.Р.: Сега в нея протичат нежелателни деструктивни процеси: медицината е прекалено интегрирана с мегаструктури, влияещи върху политика и икономика. Това само увеличава недоверието към нея. Тези процеси са далеко от кулминацията и от някакво решаване.
Тези, които не могат без медицина, да я ползват, както преди. Но винаги трябва да се следва здравия смисъл и да се отчита собствената ситуация.
Ч.: А в какво е негативния аспект от общественото хранене? Изглежда доста невинно, да се нахраниш извън дома си.
С.Р.: Забелязвала си, че на такива многолюдни места е по-сложно, да поддържате осъзнатост? Това е като ежедневен ритуал за обединение на информационните полета между участниците: да се съберат и да направят едно и също. В този случай, е хранене. Протича настройка и синхронизация между непознати хора. Нямаш понятие, какво може да получиш от чуждото информационно поле, и на кого даваш неосъзнато жизнения си ресурс, при такъв обмен. Освен това, колкото по-малко чужди ръце са взаимодействали с храната ти, толкова е по-голям шанса, да е полезна.
Ч.: При Тофлер има термин „протребление“. Доколкото разбрах, помага на човека, да повиши контрола над живота си и да прекъсне много видове отношения, които го правят зависим от управленската система?
С.Р.: Вярно. Колкото повече човек посреща сам своите нужди, толкова са по-малко връзките с управленската система, която използва тези връзки за своите цели.
Ч.: А как да работи човек?
С.Р.: Компромисен вариант са малките частни компании с човешки подход към сътрудниците. Добрият вариант е, изграждане на преки отношения с потребителите си. Това помага, да се изграждат най-конструктивни връзки.
Ч.: Някакви други препоръки?
С.Р.: Има взаимоотношения с разни участници на обществената система, в която е необходимо на човека, да участва. Трябва да се стараете, да се разплатите за всичко. Това е прост, но работещ начин, да затворите много места, откъдето изтича личната ви сила, ползвайки безплатни възможности.
Ч.: Навярно, някои хора няма да имат, с какво да платят.
С.Р.: Такава е сметката на хищните мегаструктури: да отнемат последните ресурси на хората, а след това, да ги представят като социална помощ. Това прави човека изключително зависим, уязвим и търпи всичко, както и да се държат с него, защото не може да оцелее без тези помощи.
Ч.: Какво може да се направи?
С.Р.: Да създава ценности, да се стреми да е добър и нужен специалист. Да усвоява нови навици, които му помагат да намали зависимостта си от обществото. Да прави, колкото се може повече неща сам.
Ч.: За човека е доста трудно, да не ползва обществените блага.
С.Р.: Напълно вярно, всички обществени сфери повишават комфорта и са полезни за човека. Затова и е трудно отказването от тях. А в по-здраво общество, е нецелесъобразно. Нали всички тези социални институти укрепват връзките между хората. Но сега в цивилизацията ви, много от изградените връзки, работят във вреда на човека – използват се за натиск, за манипулиране от управленската система. През такъв период, е необходимо минимално ангажиране с обществените процеси, което помага, да запазите контрола над собствения си живот. Тези, които са силно зависими, могат да пострадат сериозно в близко бъдеще, нали се оказват в епицентъра на деструктивни процеси.
Ч.: А как трябва да се изграждат здравословни обществени връзки?
С.Р.: Вече разгледахме два негативни фактора: управление отгоре и наличие на посредници.
При управление отгоре, се получава съществено неравенство: „низините“ са зависими, често недоволни и не заинтересувани, да се стараят за постигане на най-добри резултати. А „върховете“ са склонни потенциално, да злоупотребяват с властта. При такива социални отношения, много силно страдат новаторството и креативността на участниците.
В текущата ситуация, при глобалната ви система за управление, „върховете“ не просто злоупотребяват, а се смятат за господари на света.
Най-добрите обществени връзки са преките, хоризонталните. Например, изпълнител и поръчител.
Ч.: Но компанията се състои от разни специалисти. Понякога, за да се създаде нещо сложно, е необходим цял екип.
С.Р.: А нима не е възможно, екип да се формира около обща цел и да си наеме управител и всякакъв необходим персонал?
Ч.: Навярно, сегашния бизнес е продиктуван от някакви естествени човешки свойства?
С.Р.: Вярно, от липсата на инициативност и от нежелание за поемане на отговорност. Точно затова над хората застава някой строг: началник, собственика на бизнеса или висшестояща държавна инстанция, контролираща изпълнението.
Но здравите напредничави връзки се изграждат в екипи с равна отговорност. Специализацията на участниците може да се различава, но всеки трябва да усеща своята значимост, тогава и приноса във общото дело е максимален и доброволен.
Ч.: Доколкото разбирам, е невъзможно да се промени глобално нещо, засега?
С.Р.: Необходими са повече узрели индивидуални съзнания в хората, за да изградят различно общество. Това, което виждаш наоколо, е следствие на недостатъчно развития разум на хората. Засега не умеят да живеят по друг начин.
Ч.: Но в глобален мащаб също се създават здрави връзки? Когато равноправни хора се обединяват около важни задачи и интереси?
С.Р.: Вярно. При такава ситуация, сред хората се открояват лидери, това е естествен процес. Но имат реални достойнства, за да им се дадат пълномощия и разширени възможности за вземане на решения. Важен е също така момента, лидерът да има достъп до обсъждане на спорни въпроси. Злоупотреби се появяват, когато управляващия се издигне прекалено много над другите и губи обратната връзка.
Ч.: Но нали за новия цикъл планират, да се промени общественото устройство?
С.Р.: Изменения ще навлизат постепенно. За да може, да се утвърдят, процеса се разтяга с години. Останалото зависи от хората. Но прогнозите са много недостоверни, за да се обявят.
Ч.: Как, все пак, да станем невидими за системата? Да намалим връзките с нея и да не допускаме, да ни отнема излишно ресурсите?
С.Р.: Не всички могат да преминат набелязания си опит извън системата. Не всеки може да прекъсне връзките си с нея, защото може да гладува. Затова човекът трябва да реши сам, според собствената му ситуация, доколко да се ангажира със системата, в кои случаи може да мине без нея, а кога не.
Ако човекът се стреми да запази жизнения си ресурс, за да постигне или съхрани възвишени състояния на съзнанието, му е необходимо, да съкрати зависимостта си от обществото, до полезния минимум. Да се старае, повече да е в къщи или сред близките по дух. Да се откаже, да посещава многолюдни места, масови мероприятия и т.н. Това се отнася особено за тези, които са склонни, да се раздават, които се уморяват в компании. Понеже много от земните хора, ще се сблъскат с ограничено подхранване на душата, могат да се стремят към тълпите, за да попълнят запасите си. Затова и склонните да се раздават, се чувстват изтощени сред много хора.
На фино ниво, системата е невидима при липса на връзки, по които я подхранват. Основните начини за връзки вече изброих. Важен момент при създаване на здрави връзки с управленската система, са определени типични състояния на съзнанието, които се разпознават лесно от нея. Изброявам:
– негативни емоции;
– безрадостност, тежест, апатия, мързел;
– алчност, пресметливост;
– прекалено хаотично мислене (милион безконтролни мисли в главата);
– земен, ограничен, „не вижда нищо друго, освен това под краката си“, Липса на стремежи към нещо повече (към вяра, към Бог, към развитие и пр.);
– жалост към себе си, зацикляне върху собствената безизходност и плашещото бъдеще;
– прекалено хранене, алкохол и всичко прекалено, както и вредните навици, замяна на положителните емоции с шопинг;
– убиване на времето, празно шляене: по заведения, по гости, по магазини, което не дава нито полза, нито удовлетворение и т.н.
Ч.: Благодаря за информативната беседа.
С.Р.: Трябва да се публикува. Сега хората се стремят, да се освободят от системата, но не винаги избират подходящи начини, поради неразбиране на връзките и зависимостите.
Ч.: Препоръките за пробудените са предишните? Да не се ангажират с текущите земни процеси?
С.Р.: Да. И да обясняват на другите, когато е възможно, как да не стават зависими. Колкото по-спокойно се отнася човека към случващото се, толкова е по-малко забележим от системата. Тя вижда най-добре тези, които ѝ дават ресурсите си, чрез негатива. Спокойните и в приповдигнато състояние на съзнанието, за нея са неизгодни за взаимодействие.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12160-kak-stat-nevidimym-dlya-sistemy
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: