Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6143389
Users Today : 708
This Month : 11302
This Year : 173914
Views Today : 10952
Who's Online : 18
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Мамон: внушени мисли и водене

Мамон: внушени мисли и водене

Мамон: внушени мисли и водене

Контактьор: architect

Каин: Здравей, скъпа. Виждам при хората устойчив интерес за честна, дори да е неприятна информация. Щом съм обещал, изпълнявам. Приеми, моля, Мамона. Аз ще следя, да е безопасен за теб.
На нежните и чувствителните предлагам, да не четат. Обсъжданото може да не се отнася до вас. А беседата няма да подобри настроението ви.
Ч.: Здравей, Каин. Добре, нека идва.
Мамон: И отново, здравейте (Усмивка).
Ч.: Знаеш ли, някои читатели те искаха на на бис.
М.: О! Бъдете по-предпазливи, деца, с предпочитанията си (зъби се).
Ч.: Искаш да отговориш на този въпрос, нали?
Въпрос на читател: „Какъв процент мисли в спящия човек, не са негови собствени? Доколко е външно управляван?“
М.: Насрещен въпрос към читателя: какво трябва да се прави, когато собствените мисли са малко, а трябва за нещо да се мисли?
Хората са в голямо неведение за своя образователен процес. И засега не могат да оценят обема информация, който им е нужен, за да сте възрастен дееспособен човек. При всеки от вас има определени предпоставки за усвояване на информация. И сред хората вундеркинди, има хронични двойкаджии. В какво се състои разликата между тях? Разпервате ръце: предпоставки, наследственост, божи дар. Вашата способност за обучение зависи от загадъчния фактор Х.
Самото обучение на човека, е по-разбираем за вас процес, контролирате го. Учите в детски градини, в училища, във ВУЗ, на курсове и т.н. Но, доколко е голям приноса на традиционното образование за интелектуалното развитие на човека? И какво е значението на този загадъчен фактора Х? В действителност, съвкупните ви мисловни способност са само 5% от усилията ви, вложени в образованието. Останалите 95% е влиянието на фактора Х.
Ч.: Почакай, ако не ме обучаваха от ранно детство, до като стана възрастна, не бих разбирала нищо. Как може образованието да ми е повлияло само 5%?
М.: Говоря за способност за обучение. Четеш сложна информация и виждаш в нея милион дълбоки връзки. А друг чете същото и казва: „някакви глупости, нищо не разбрах“. В какво е разликата между вас? Това е сложна тема. Бъди готова, да не вникнеш веднага в нея. Ще го наречем „първо запознанство“.
Програмата за обучение на душата, за да се формира в нея сложен разум, е огромна. Не може да бъде усвоена за едно въплъщение. Ако се премахне фактора Х, човечество изобщо няма да може да ползва всички тези сложни знания, с които оперира интелектуалния ви елит. Дори маймуните могат да разберат много, защото използват естествената си способност за обучение. Да не говорим за умен, образован човек. Но вие не разбирате, откъде се появяват тези естествени способности, умението на разума, да анализира и разбира сложни неща. Това не е случайност, не е природен дар. И дори добрите гени са често безсилни. А работата е там, че способностите на разума ви, са резултат от натрупване на душевен опит чрез множество въплъщения.
Образователната програма за душите представлява огромна база данни. И в нея, както се досещате, влизат не само предмети, които изучавате в училище и във ВУЗ-а. Къде по-важни са взаимоотношенията между душите. Представете си, че пред вас е обширна карта на знанията, с огромно количество раздели. Във всеки раздел е записана обучаваща информация. Когато е изучен един раздел, в душата остава линк към този фрагмент от знания. Забележете, не самите знания, а линк. Защо точно линк?
Ч.: Заема малко място?
М.: Умница. Дори душата да е масивна, е невъзможно да побере цялата информация. Има маса души, маса информация, която се побира в този обем, за да няма претоварване със знания. Затова е невъзможно, една душа да опознае всичко. Да се опознае всичко, може само в единство, обединявайки душите и опита им. Затова е невъзможно да си бог, отделно от другите. Осен да си малко богче (усмивка). За да си бог, трябва да обединиш възможности и опит.
Как ползвате линковете от изучените уроци?
Ч.: Интуицията подсказва. Вземаме уравновесени решения, дори ситуацията да изглежда нова.
М.: Да. Помислил малко и свършил. И по някакви неясни причини, се получава добре. А това не е задължително, нали разбираш? Други хора грешат десетки пъти, докато не се разочароват. Но нито едно мъдро решение няма да успеят да вземат. Получава се живот или не се получава, разбираш ли живота или не го разбираш – това е факторът Х. Ако този показател е нисък, човекът избира на слуки, няма на какво да разчита. Ако показателят е висок, човекът се справя по-добре, много често преуспява, изживява въплъщението с голяма полза.
А как постъпва разум, ако не намери линк? Как реагира компютърна програма, когато има задача, но няма необходимата информация?
Ч.: Дава грешка. И най-вероятно, забива, докато програмиста не въведе необходимите данни.
М.: А какво се случва с човек, забил в собствената си безпомощност? Кой ще повярва на такава игра, ако се случва такова?
Ч.: Подсказват му, как да постъпи, да?
М.: Бинго!
Ч.: Значи, ако душата има солиден опит, внушените мисли са по-малко. А ако е в ранни етапи от обучението, внушенията са много?
М.: Внушенията са много винаги. Защо?
Ч.: Обучението не престава никога?
М.: Да. Щом си в този свят, не може да стоиш без работа. Изучил си едно, получи следващото. Програмата за обучение е огромна. Значи, винаги може да се получи свежа порция опит. Но не всички знания е удобно, да се изучават на Земята. Затова, тези, които са усвоили достатъчно и скучаят, отиват на нови нива – преминават на следващото ниво за опознаване на света.
Ч.: Нека да направим равносметка. Факторът Х е нашата способност за обучение. Зависи от количеството линкове-връзки към вече преминатите опити. Колкото повече такива връзки има разума, толкова по-сложни данни можем да анализираме и усвояваме.
М.: Да. А процентът на внушените мисли е различен, но не е малък. И колкото е по-активно обучението на човека, колкото е по-голяма динамиката на развиващите ситуации, толкова са повече внушенията. Нали новият опит е затова, душата да трупа мъдрост, която, все още, няма. Това е като при вашите училища и институти – в човека се натрупват много нови знания. Четете книги или слушате обяснения. А обучението на душата е по-сложен процес. Когато човек няма свои мисли, го учат да избира от определен диапазон с решения.
Да допуснем, човек се учи на самодостатъчност. Засега, душата му няма професия. Склонността ѝ не е проявена. Човекът си задава въпроси: „Какъв искам да бъда?“ и „Как да обезпечавам материалните си потребности?“ Избира от много различни варианти: да печели честно, да живее за чужда сметка, да стане крадец, грабител и т.н. Понеже душата няма опит, на човека предлагат варианти от честни до най-ниски и подли. Всичко това му се върти в главата като идеи. И на човека му се струва, че това са си негови собствени размишления.
Ч.: Засега даваш много неутрална информация. Не това питам.
М.: А ти си задай въпроса. Задай си честно неприятния въпрос, който не ти дава покой.
Ч.: Понякога забелязвам, че хората са водени, че съзнанието им е помътнено. В такива състояния, реакции им са неадекватни. Хората залитат и не могат да се спрат. Това собствено ли е или внушено?
М.: А това е вече разговор за възрастни. За нежните деца, може да е неприятен.
Добре, да започнем с най-главното. Свободата на избор за душата, съблюдавали се винаги?
Ч.: Навярно, да. Но не е ясно, защо избира душата такова? Как подобен опит може изобщо да се избира?
М.: Свободният избор се съблюдава. Това е основата на света. И да се наруши този принцип е трудно, дори при голямо желание.
Обяснявали са ви, че всички души са различни. Значи, всяка следва свой път за натрупване на опит. Може за теб, нечий избор да изглежда безумен. Но за други души е предпочитан и разбираем.
Имате си понятие „лоша компания“. Намерил си човека приятели наркомани или в улична банда влязъл, или в криминална групировка. Може да кажеш, че може да има непреодолими обстоятелства, че живота го е принудил. И това, отчасти, е истина – има такива ситуации, когато дузина възможни пътища са все с лош край. И само един е варианта, който извежда от тъмнината. Но напразно смяташ, че човека не вижда това единствено правилно решение. Или че никой не му помага, да излезе от сложната ситуация с удовлетворителен резултат. Но знаеш ли, какво движи реално човека? Интереса му. А върху този истински интерес, е толкова много натрупаното, че всеки ще се обърка. Родителски наставления, обществени предписания и табута, мнения на близките, собствените представи, какво представлява, и към какво се стреми.
Но не можеш да излъжеш автоматичната система за оценка. Всичко се измерва. Помниш ли приказката ви за царския син Иван на кръстопътя? Така и душата вижда карта с варианти и решава. А сега си представи, че човекът избира с ума така, да е красиво и да не е срамно. А на картата с вариантите са съвсем други възможности. Но той не е в състояние, да си го признае. Истината е скрита там, където той се страхува, да надникне. А системата за оценка на изборите работи безстрастно. Какъвто път предизвиква най-голям чувствен отклик, натам и тръгва царския син. И не е факт, че ще мине по чиста пътека, направо към мечтата си. Често пътят го отвежда в тъмен гъсталак, и в блато. И ще трябва, да се промъква в сумрак или до коляно в кал.
Човекът често не решава сам. По-точно, не с тази парадна част на ума, която смята за своята личност. Интересът рядко е на повърхността. Скрит е дълбоко и до него не е лесно да се стигне. Защо? Защото в главата е бардак. Трябва всички тези натрупвания да се прегледат, някои да се изхвърлят, някои да се подредят по полиците. Може и да изскочи истинския интерес. А знаеш ли, защо може да е скрит още? Защото може човека, да се срамува от него. И да си го признае не може! Нали „аз не съм такъв. Всичко ми е чинно и достойно. Не мога да имам такива стремежи“. Човекът се страхува много, да не се окаже не като другите, да загуби самоуважение. Затова прехвърля всичко на външните обстоятелства. Такива хора смятат, че живота ги принуждава, да са такива, каквито са. И как се нарича при вас? „Дявол ме подведе“. „Нещо ми стана“. „Не съм на себе си“. „Живота заставя“. „С мен всичко е наред. Светът е несъвършен“. Някои успяват да се извъртят много ловко, да избягат от отговорност.
Но какво дава този срам, криещ истината за себе си? Кой решава, какво е достойно, а какво – фу? И каква е реалната полза за човека от парадните му дрехи, под които тихо се струпва всякакъв срам?
Знаеш ли, по какво се различават вредните души по Земята, от служителите на тъмните светове? По осъзнатостта. Ако запиташ тези от нас, които са в тъмните светове, има ли такива, които не се познават и разбират – всички разбират всичко! Затова и сме тук. Защото не се съмняваме в избора си. Честността ни сами със себе си е много висока. И в това отношение тъмния, макар и да седи ограничен, е по-развит и осъзнат, от вашите най-достойни свободни хора. И това могат да ти го потвърдят тези, на които вярваш повече от на мен.
А по Земята бродят в безкрайни илюзии тези, които не разбират истинския си интерес. Тези, които търсят себе си и се съмняват. Мнозина се занимават със самозалъгване. Смятат, че са доволни от живота, ако получат някакви блага и възможности. Но се заблуждават! Илюзиите ги примамват, а под тях е празно. Но щом постигнат илюзорното, им става ясно, че щастието го няма. И с какво се занимава човека докато е преследвал празната си мечта? Страдал е от неудовлетвореност? И какво, нима не може да си подреди мислите, да промени подхода си към живота, за да не си терзае душата? На системата за развитие ѝ остава, само да направи извода, че на душата ѝ харесва, да бъде неудовлетворена. Това е неудобна истина, но много хора пилеят живота си, за да са постоянно неудовлетворени.
А е интересно, да се наблюдава, когато човекът се страхува, дори да пипне тази илюзорна мечта. В дълбините на душата си знае, че ще се разочарова. Затова пък, може да пострада драматично от неосъществените си желания и да се оплаква на всички, че живота си отива напразно. А към какво се стреми душата, се изплъзва. Но душата, в действителност, не се стреми много към тази мечта. Фактически, нейните емоции, са къде по-богати и наситени, именно благодарение липсата на постижения. И точно тези хитри игри сами със себе си, са развлечението за повечето хора. Блуждаене, съмнения, терзания, бягство от неприятната истина и т.н. От живот в живот.
Има такива, които се смятат за най-достойни хора. Но никой, освен самите тях, не го забелязва. Хората смятат, че се знаят много добре, макар да си правят изводите, само по парадните дрехи. Но те не се познават! Всичко, което хората мислят за себе си и живота си, е безкраен лабиринт от отражения, където душата броди в търсене на себе си. А кой е поръчителя на всичко това? Самата душа. Причината, по която продължава да гради лабиринта от отражения е, че душата няма истински интерес към нищо. Тя е в състояние на неудовлетвореност. Това чувство доминира и предизвиква всички останали потенциали. Знаеш, как металическите стружки се привличат към магнита? Същото наблюдават учителите при мнозина. Всички интереси са слаби, а основната част от ресурсите, се пилее за неудовлетвореност. Недостъпните мечти са само удобно оправдание. Хората просто са си набелязали лъжливи цели, за да има, към какво да се стремят. Но ако се откажат от илюзорната мечта, това няма да им даде удовлетворение. А истинската задача на душата е, да намери основния си интерес, крачейки по пътя към измислените си цели.
Но с истинския интерес, ситуацията може да е сложна. Кой ще си признае, че обича да прави скандали и да развала живота на другите, защото истинският му интерес е садизма? В такива случаи, човек си измисля сериозни оправдания. Например: „Реагирам адекватно на несъвършен свят“. „Просто се изказвам свободно и честно“.
Кой си признава, че е голям ценител на драмата и душевните безпокойства? Човекът може да възприема всичко много сериозно. Да се опива от неудачите си, да разказва за сложната си и несправедлива съдба. И докато се оплаква, в душата му нещо оживява. Целите му са далечни и недостижими. А си ги избира такива преднамерено. В процеса на вечното преследване на мечтата си, прекарва живота си в жалби. Човекът не си признава, че в душевната мъка намира смисъл, а далечната мечта е необходима, за да може да генерира такива чувства.
Или популярната при хората игра: „Аз съм цар, а всички наоколо са слугите ми“. Такъв човек изисква много от другите. В това число и обременителни услуги, за които благодари с нежелание. За недостатъчно усърдие, изсипва върху хората своя царски гняв. И разбира се, хората започват да го избягват. След което, царят заявява, че всички са егоисти, щом не искат да удовлетворяват царските му потребности. По този начин, човекът е нещастен, недоволен, но винаги смята за това виновни другите.
Такива деструктивни игри, хората имат доста много. В действителност, всеки си има място, където е спотаено нещо гадно, но прикрито за самоуспокоение с друго, по-прилично.
Това, което наричаш мътно съзнание и въздействие на тъмни учители, в действителност, е следствие от проявление на истинския интерес на душата. Гледаш парадните дрехи на хората и вярваш, че не са „такива“, че са виновни подлите тъмни. А и самите хора вярват, че „не са такива“. Но душата избира лоша компания и охотно реагира на деструктивните ни импулси. Интересно ѝ е с нас. Дори да е неопитна душа и да са ѝ предложили разни варианти за поведение, тя доброволно се вкопчва в негативния.
Някои са напълно удовлетворени от енергообмена с тъмни учители. Разбира се, може и да не го осъзнават. Пред нас стои задача – да намерим интереса на душата и да го направим осъзнат. Периодически натискаме на слабите места, където се съмнява. Това и наричаш помътнение и водене. Да, има известен елемент на подстрекателство. Реакцията на човека от въздействието ни се усилва. Но така е устроен процесът, познание на себе си. Където има съмнения, няма разбиране за истинския интерес на душата. Това не позволява на човека, да напредва в развитието си. Броди в своя лабиринт на отраженията в кръг. Затова и въздействат учителите. Усилват реакциите в местата, където има съмнения. Ако въздействат светли учители, човекът прави спонтанно добри дела. Ако са тъмни – често се получават случаи „превъртял“, „отнесен“ и „сам не знае, какво му става“. Но на нас ни е необходима, просто еднозначна позиция на човека. Честност със самия себе си. Когато душата се разбира добре и следва осъзнато потребностите си, уважението към нея нараства много пъти. А на Земята преобладават душите, които не са наясно, какво точно искат. А докато не знаят, им предлагат всевъзможни неща: отначало по-меко, после натиск, накрая екстрим. Ако човека е под „натиск“ или „екстрим“, значи е прекалено вял интересът към мекия вариант и го товарят. В действителност, е добре, ако намери нещо интересно. Защото, ако не се вкопчи в нещо, душата започва да се разпада.
А сега ще разкажа за истинските ни клиенти. Тези, които са преминали през кокетството си, през свое „срамно“ и честно са си признали, че тъмните им наклонности им харесват. И тази честност се възнаграждава. Може да се излезе от лабиринта на илюзиите, защото са изчезнали съмненията – душата е наясно вече с интересите си. И контролът на собствения живот нараства рязко. Такива постъпват да служат в тъмната йерархия. Осъзнатите. И тази честна оголена порочност, е доста впечатляващо явление. Където няма съмнения, силата се заостря като острие и става истински съкрушителна.
Главното за човека сега е, да престане да си играе сам със себе си на криеница. Какъвто и избор да направи, е необходима увереност. Мисли, думи и действия трябва да съвпадат. Точете избора си всеки ден като острие. Всички, които не са наясно, отиват в новия тримерен цикъл, за да продължат, да се чудят. Но тези, които преминават да служат на други нива, не могат вече да оправдават недостойните си проявления, че дявола ги е подвел. Всичко правите сами, за всичко сте си виновни сами. Трябва да поемете пълна отговорност за живота си.
Ч.: Но нали волята ви е по-силна от човешката. Значи, можете да потискате човека и да ги вършите чрез него. Искаш да кажеш, че това е невъзможно?
М.: Беседата е честна. И отговорът е честен – такова се случва и често. Но защо се допуска? Защото в душите е слаб интереса към всичко. Светлите учители вече опитваха да вдъхнат положителни наклонности в човека и се провалиха. След тях опитваме ние. Отново – без да бързаме. Далеко не всички хора се примиряват с неприкрита твърдост. За някого е достатъчно да открие в себе си талант за сатира или критикарство. На други им харесва само лека ирония. Трети се задоволяват с унижението на подчинените и т.н.
Но развращаваме душите без да бързаме. Човекът винаги има възможност, да се откаже. Отначало докосваме леко, даваме импулс и отпускаме. А може изведнъж да се почувства неприятно от поведението си? Да се разкае и да се заеме, най-накрая, с нещо по-добро? Но какво да правиш, когато на човека му харесва? Нали ви казаха, какъв е приоритета? Приоритетът е ориентиран към живота. Т.е. ако един единствен реален метод съхрани живота на душата – дори да я направи порочна, това се допуска. Интересите на душите също еволюират. Днес са опорочили душата, затова пък е оцеляла. В нея се е задействал инстинкта за самосъхранение. Това също е някакъв резултат. Ще поври в този опит известно време. А може и да ѝ омръзне. И тогава душата започва, да се чисти и повишава вибрации. Такива са доста – потопили са ги дълбоко, а те изплували. А когато са ги топили, са били слаби и водени. А когато са започнали да се издигат, вече имат жизненост и сила. Такава, че тези, които не са затъвали дълбоко, дори не могат да си я представят.
Но в това също не бива да се заблуждавате. В дълбокото е опасно. Може и да не се върнете. Да станете храна за някого. Но такова може да се случи, когато не са останали други варианти. Това се нарича деградация в интересите на душата. Отначало ѝ предлагат най-безопасните интереси, после, постепенно нараства твърдостта. Краен вариант са тъмните светове. И ако душата е слязла при нас, е само защото, не е успяла, да се стабилизира в по-чистите светове. Т.е. или загива или оцелява. И тук трябва да се отбележи милосърдието на тези, които търпеливо водят душата през целия този опит. Преди душата да слезе до дъното, в нея влагат колосални усилия. Както при вас казват – проявяват ангелско търпение.
Ч.: И все пак, искам да разбера по-добре темата за воденето. И как се съгласува със свободния избор на душата?
М.: Универсалната задача на развитието ви е, да откриете истинския интерес на душата. Но ако човек, при едно и също предизвикателство, да причинява на някого вреда, го прави отново и отново, се натрапва извода, че това му харесва. А ако е толкова податлив, той може да е много полезен за тъмните учители. Човека може да го използват за общо благо. Макар, фактически, да вреди. Можем да вършим с неговите ръце някоя мръсна, но необходима работа. Ако поиска, да се изскубне от нас и е уверен в решението си – ще се изскубне. Светлата йерархия вижда искрените и конструктивни стремежи и защитава такива души. Има добре организирани механизми, за включване на светли учители към разкаяли се души.
Съществуват вселенски закони, които ограничават свободата по определен начин. Говорили са ти за тях:
1) Свобода от насилие,
2) Свободно слово,
3) Свободно използване на насилие.
Може да се каже, че това са три различни правила за поведение. Всяко обхваща свой диапазон от съзнателните честоти. В светлите светове, действа закона за свобода от насилие. В средините – действа закон, който позволява уязвяването на другите с груба реч. В тъмните светове действа принципа „силният е винаги прав“.
Намиращите се сега в средния свят ,хора, се стремят към разни неща. Някои ги привлича, да преминат в чистите светове. Т.е. избира правилата „Свобода от насилие“. Други, напротив, пропадат и започват да се стремят към пълна свобода, да причиняват вреда. Вибрационното ниво на хората се следи автоматично. И на определен етап от пропадането по честоти, човека без да забележи, преминава под въздействието на най-жестоките правила в тъмните светове – „силният е винаги прав“. Сам избира поведението си, начина си на живот. Човекът продължава да живее на Земята, ходи сред другите хора. Но с него започват да се случват неприятни събития. Променя се обкръжението и учителите.
При вас също има разни закони? За нарушението на едни – глоба. За нарушението на други – принудителна работа. За нарушение на трети – затвор или лудница.
Втвърдяват се методите прилагани към душата с намаляването на честотите ѝ. И невъзможното преди, в някакъв момент, става възможно. Стигнахме до същността, откъде произлиза мътното съзнание и воденето. Отговорът е: „Вече може“. Душата не се е задържала в по-щадящия диапазон от закони и е пропаднала по-дълбоко.
Ч.: И правата ѝ вече не защитава никой?
М.: Помниш ли за деградацията в интересите на душата? В честотите на съзнанието при тъмните, също има скала. Отначало прилагат най-леките въздействия в горният диапазон на тъмните честоти. И внимателно наблюдават, няма ли това въздействие, да е достатъчно. Т.е. винаги се съблюдава принципа за минимална достатъчност. Това е и защитата на душевните интереси в случаите, когато действа законът за силата. Тъмният архангел спира прекалено усърдните. За него е водещ приоритета, да запази живота на душите под неговата юрисдикция. Но ако душата е преминала напълно в тъмната сфера, никой не ѝ бърши носа повече.
Ч.: Рафаил каза, че сега не е времето на светлата йерархия. Как се отнасяте към приемането на послания от тях?
М.: Виждаш ли, тези, които са под сериозно наше влияние, може и да четат, но слабо усвояват. При това, има хора, които не можем да пипаме сериозно. Само леки докосвания. Нали трябва да работим качествено. Да проверим всички. Но ако при всичките ни старания, човека не се поддава, какво можем да направим (усмивка). И какво могат, да правят такива хора сега, когато мрачните вихри не ги засягат? За тях пеят птички и шумолят летни треви.
Ценя добрата дума. Ти нали също я цениш? И даваш на хората това, което смяташ за ценно. Защо да имаме към теб претенции? Продължавай да пишеш. Няма, за какво да се заяждаме.
И щом стана на въпрос, ще внеса малко пояснение. Така да се каже, против собствените ни интереси. Светлата йерархия дори да се е отдръпнала, ни следи внимателно, да не би да сгафим. Те са наблюдателите, следящи за интересите на душите. Виждам, има такива, които не се отнасят към светлите учители с необходимото уважение. Това е напразно. Те не се обиждат и не отмъщават. Не им е в породата. А да се отдръпнат още повече, могат. Щом човекът ги отблъсква сам, значи предпочита други учители. И тогава, не бива да се чудите, защо светлината помръква, а чудовищата стават все по-тлъсти. Изборът на душата е свят. А ние, не оставаме без работа.
Ч.: Няколко думи за епилог?
М.: От човека сега се изисква твърдо определяне на предпочитанията. Някой смята, че го мъчат тук. Но не отчита, че застава учителите си, да се мъчат с него. Те влагат в него усилия, за да стане осъзнат и да намери истинския интерес на душата си. А той прави едно, говори друго, мисли трето. И целият му живот е безпорядъчни мятания, по лабиринта на отраженията.
Всички, при които се определят лесно доминиращите интереси, са излезли от временното пространство. Всеки е поел своята посока. Остават само тези, които не са се определили, в достатъчна степен, с истинските си интереси. Т.е. в някои подробности има неясноти, самозалъгване, съмнения или непостоянна позиция. Сега се отработват тези места. Наблюдавайте жизнените си обстоятелства. Всичко е на повърхността. Всички действия сега са насочени, душите да проявят достатъчно определени интереси, които системата да оцени като доминиращи. В зависимост от тези интереси на душата, е насочвана към един или друг свят, в който, да се реализира максимално.
Ч.: Навярно, стига, засега?
М.: Може и така да е. Но, за всеки случай, не се прощавам, казвам само „довиждане“ (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11274-mammona-privnesennye-mysli-i-vedomost
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: