Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236430
Users Today : 3859
This Month : 84272
This Year : 374149
Views Today : 15971
Who's Online : 97

Закон във възпитанието – сега или никога

Закон във възпитанието – сега или никога

Закон във възпитанието – сега или никога

Шалва Амонашвили – легендата на световната педагогика и проповедник на принципите за хуманно възпитание, разказва в интервюто на какво трябва да се учим от децата, как да им помогнем да намерят несметните богатства на собствената си душа и защо е много полезно за бъдещите родители да мечтаят много.
„Още с раждането си носим със себе си богатство”
Шалва Александрович, споменахте в лекцията си думите на Христос „ истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Как разбирате тази фраза вие?
Първо, в децата има първична чистота. Примерно децата не могат да лъжат… Това не им е дадено от Твореца. Но минава време и те започват да се правят това. Кой ги учи? – Възрастните. Ние сме натрупали пороци, а в децата има чистота и искреност, към която трябва да се стремим във всяка възраст. Второ, без дори да познават религиозните теории и философските размишления децата просто и без условия вярват в Създателя. А ние се опираме най-вече на знанията, защото за съществуването на Бог можем да прочетем в Евангелието или другите свещенни писания. Нужно ли ни е да запазим тази първозданна вяра? Като израстваме и се замърсяваме духовно, ние губим много благи качества, и в този смисъл трябва да си оставаме деца.
Казахте, че думата „възпитание” носи в себе си скрити смисъл и знания. Какво е определението му в личния ви речник?
Вслушайте се в звученето – Въз-питание. Всеки човек има вътрешна основа, опората и духовния му стълб е образа на Твореца. Разкриването и познаването на тази същност е процесът възпитание. Ще го обясня по-просто. Когато човек се ражда, вече има в себе си образът, който Бог е вложил, създавайки същество по свое подобие. Впрочем това е писано в постулатите на основните религии. Появявайки се на този свят, ние вече носим в себе си несметни богатства – чувството за красота, чистата любов, съсраданието, способността да съчувстваш, съвестта и други дарове. Потенциалните възможности на всеки от нас са неограничени и задачата на родителите е да разкриват тези образи и да им позволяват да се проявят.
Как можем да направим това?
Само чрез собствения пример. Както е казал Лев Толстой „Истинското възпитание на детето е възпитаване на самите себе си”. Помнете, че всеки от нас е източник на образи: как стоите, как говорите, как се усмихвате, как повишавате тон и какви нотки звучат в него, какви емоции се появяват. Сякаш държиш лейка и поливаш цветенце, което още не е цъфнало. И знаеш със сигурност, че непременно ще цъфне – трябва само да се погрижиш за него и да почакаш. Тоест възрастните „поливат” ежеминутно вътрешния образ на детето със своя външен образ. Постепенно забелязваш, че децата стават добри, внимателни и отзивчиви. Защо? Защото си „захранил” това същество точно с такъв пример и те му се отзовават. И всеки дава пример – бабата, учителят, в определени ситуаци дори случайния минувач…
ЗАКОНЪТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО Е СЕГА ИЛИ НИКОГА
Какви правила трябва да спазваме, когато общуваме с децата?
Няма да ги измислям специално. Това са известните 10 заповеди. Живейте с тях и всички правила от самосебе си ще се изпълняват. Другояче казано – трябва да бъдат добри, грижливи, отзивчиви, внимателни…
Какво не бива да си позволяваме?
Най-напред, раздразнение. Това е главният враг на възпитанието! Мама и татко, които просто си викат, повишават глас и се обиждат, вредят на своето дете. Можете понякога някои емоции, които не носите в душата си, да отиграете меко – като актьор. А с любов дори можете да наказвате. Тогава детето ще приеме това за норма и няма да излива към родителите си предизвикана агресия. Наказанието не е да поставиш детето в ъгъла, да го лиши от нещо или да го набиеш, трябва да му посочиш правилния път. Затова ще повторя още един път – какъвто образ създаваме, такъв и се проявява в детето. В по-глобален смисъл – както живеем, така и ще живее детето ни, копирайки нашите програми на поведение.
Излиза, че задачата на родителите е да бъдат максимално осъзнати в общуването си с децата и да наблюдават постоянно себе си?
Разбира се. В отношението към детето рядко трябва да има случайности. Всичко трябва да е сътворено осъзнато и преднамерено. Защото възпитанието е устроено така : отминава някакъв важен период и обратен път към него няма да има. Не можем да се върнем към тази точка, за да поправим нещо. Сега или никога. Тук действа такъв закон. Иначе трябва да се занимавате с превъзпитание, преобучение, което е много по-сложно. Най-добре е всичко да е навреме и съразмерно с мъдростта. Освен това трябва да имате по-възвишена представа за детето си, отколкото е възможно да имате на практика. Тогава вие ще търсите пътищата в педагогиката, за да бъде доказано това ваше въображение. Каквито са мислите ни, такъв и става светът около нас. В началото бе словото, а не къщата, вилата, гаража…
ВЪЗПИТАНИЕТО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРЕДИ ЗАЧАТИЕТО
Попитали един философ: „Кога започва възпитаването на децата?”. Той попитал: „А на колко години е детето ви?”. Майката отговорила: „Шест седмици след зачеването”. Мъдрецът отбелязал, че тя е закъсняла вече със шест седмици. Вие дадохте за пример тази притча. И така, кога започва възпитанието?
До зачатието. Важно е как се подготвя мама за приемането на бъдещето дете. Ние даваме само тялото, а душата идва сама. Нейното възпитание започва от нашите мечти. Ние създаваме и насочваме образи – кого виждаме, колко силно го искаме. Представяте ли си какво се случва, ако мама се тревожи и обмисля дали да премахне детето или не? Детето получава нещо отрицателно и в жените вижда ужасен образ…
Споменахте, че бъдещите родители могат да привличат душата, да я извикат… Как така?
Мечтаейки. Трябва да приласкаете с мислите си бъдещото същество. Ако можете да рисувате – рисувайте, или си представяйте някак си, измечтайте детето си. Мама и татко стават като магнит за привличането на душата от различните пространства на висшия свят. Оттам, откъдето е могла да достигне мечтата.
А децата избират ли родителите си?
Философията казва, че развитите души, естествено, правят своя избор. А развитите родители могат да привлекат същества от висшите светове. За останалите е както се получи.
„ДЕЦАТА МЕ НАУЧИХА НА ИСКРЕНАТА ЛЮБОВ”
За духовното възпитание. Какво да разкажем на децата за Бога и за света?
Това зависи от семейната култура. Важното е да се говори за духовното. Ако в семейството има искрено вярващи хора, то те, разбира се, ще запознаят детето със своята религия. А то нека само определи – дали да я приеме, ще поискали да отиде на църква, храм, джамия. И в семейството, и в училището трябва да има разумна и нефанатична религиозност. Такава, която да не пречи на никого. Моята вяра казва: не вреди, обичай всекиго, дори врага си. Обижда ли някой това? Не трябва да се държите така сякаш освен религията ви друга не съществува. Разбира се, че има. Аз съм православен християнин, но имам приятели мюсулмани и евреи. Аз отивам при тях от името на техния Бог и се старая да се запознавам с обичаите им. Как иначе ще уважаваш ближните? В противен случай ще се разделим, избием взаимно на религиозна основа. Сега точно това и се случва в света…
Казахте, че децата са най-добрите педагози. На какво ви научиха вашите деца и внуци?
Първо, на търпение. Постоянно се упражнявам в това. Второ, на любов, защото те умеят да обичат искренно. Впоследствие ние им натрапваме принципа ти на мен-аз на теб. Изначално децата нямат условия, според които да обичат родните си хора. Тази чистота и доброта е пример, от който си струва да се учим възрастните – да се връщаме към детето в себе си…
ДОСИЕ: Шалва Амонашвили – световно известен педагог, доктор на психологическите науки, професор, академик на Руската академия за образование и Академията на педагогическите и социални науки, автор е на десетки педагогически, психологически и художествени произведения. Неговата система не е изградена на принципа „подготовка на детето за живота” а на основата на разбирането за детството като най-важния жизнен етап, със своите проблеми и преживявания, които трябва да се разбират и приемат от педагога.
Превод и предложение: Анита
http://econet.ru/articles/105917-shalva-amonashvili-zakon-vospitaniya-seychas-ili-nikogda
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: