За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5987191
Users Today : 106
This Month : 17716
This Year : 17716
Views Today : 370
Who's Online : 10
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване 3

Парс Кутай – Енергиите на 2020

Парс Кутай – Енергиите на 2020. Възнесение. Светлинно тяло. 27.12.2020.

В Периодическата таблица на елементите, атомният номер на въглерода е шест, номера на слоя е равен на 14 (на една октава по-нагоре).
Въглеродът е необходим за формиране на цялата ДНК и РНК, за химическия жизнен код във вида, какъвто е днес. Доктор Макс Дж. Лагали, професор, е открил, че силицият може да модифицира ДНК, с други думи, силицият може да ПОДДЪРЖА ЖИВОТА.
В настоящия момент, се развиваме много бързо като вид. Еволюцията на вида „Homo Sapiens“ прави квантов скок към „безсмъртен“ вид с 48 хромозоми, които имат 12 физически ДНК-нишки и 10 ефирни ДНК вериги.
Нашата тримерна биология (3D) е била алхимично променена от въглеродна на многомерен (5D) многослоен кристал.
Ако сложите в огъня парче дърво, ще изгори и ще остане само въглерод.
Но, ако поставите диамант в огъня, структурата му се запазва.
Точно по този начин, клетките ни трябва да бъдат преобразувани от въглеродни в кристален силиций… за да устискат на огромното количество светлина, която нахлува на планетата, от края на 2012 година.
Във всичките ни клетки, органическата им структура се преобразува в кристална, в съвършена призма, през която може да струи светлина, за да освети телата ни, прекратявайки по този начин съществуването на плътността 3D. Не всички преминават през такава трансформация.
Много хора, избират на ниво ДУШИ, да напуснат, преди Земята да стигне до този момент. Други ще напуснат, защото в телата им липсва светлината, която им позволява, да оцелеят във висшите измерения.
Но ДУШИТЕ решили, да променят клетъчната си структура от въглерод в кристален силиций, ще съпровождат НОВАТА „Terra Nova“, Гея, в Златния век. И се издигат, без да напускат тялото си.
Никога в историята на тази Вселена, не е правена тази велика еволюционна крачка, едновременно и съзнателно.
В края на 2012 година, когато цялата Слънчева система стигна до края на своя 26000-годишен цикъл, и Слънцето, заедно с всичките си планети, бе поставено в идеално изравняване със слънцето на Плеади (Алцион), със Сириус, с Орион, с центъра на галактиката (Хунаб Ку). БЛИЗНАЦИТЕ привличат енергията, следствие на огромно гравитационно привличане и пътешестваме в продължение на 7 дни, изминавайки 5 светлинни години, към звездната система на Сириус, която се намира в пето измерение.
По този начин, започна ново галактическо пътешествие. Нов космичен цикъл, а цикълът е връщане към нещо, което вече е било, а ако добавим думата „възнесение“, тогава цикълът става възходящ, образувайки възходяща спирала, завръщане към източника, но на октава по-високо от преди.
Сега са времена, когато ЧОВЕК еволюира от едно измерение на съзнанието в друго, във физическо, в ментално, в емоционално и духовно отношение, все по-бързо и по-бързо, но СЕГА не е крачка след крачка, от един стадий в друг, а скок от едно измерение в друго – ето защо се нарича квантов скок.
В предишните еволюционни промени, човешкото СЪЩЕСТВО е оставало винаги със своята ДНК, основана на въглерода, в трето измерени, а сега става промяна на ДНК към елемента СЛАЙС, т.е. основано на кристала Кварц. Кристална ДНК.
В периодичната таблица на химичните елементи можем да видим, че разликата между атомния номер на въглерода и на силиция е осем, т.е. една октава по-нагоре.
НЕ! Не е случайно…, но е причина, защото причината има и следствие.
Квантов скок става, когато атома се модифицира от „външни“ сили, които го „заставят“ да мутира, следователно, модифицират го структурно, променяйки морфологията му в посока на друг елемент.
Частиците светлина, наричани фотони, са причината за тази промяна на материята от трето измерение 3D, чиито частици вибрират със 9/10 от скоростта на светлината, прехвърляйки го в по-фино измерение и с честоти, превишаващи скоростта на светлината, където масата изчезва като такава.
Морфологията на човешкото същество се променя в кристален елемент (по-гръцки ХРИСТ означава КРИСТАЛ), който представлява квантов скок на честотата, в спиралата на ФИБОНАЧИ, която е основа на човешката генетика и е кристална структура.
И това е скок, защото мутацията не е последователна, а е скок от 3-то в 5-то измерение.
Най-накрая, в мистическата философия, думата ХРИСТОС означава „Високо духовно ниво“, ниво извън пределите на обичайното човешко същество, и мутацията на въглерода в силиций, прави телата „светещи“.
Това е НОВА КРАЧКА, която предприемаме чрез двигателя на ВЪЗНЕСЕНИЕТО към ЕДИНСТВО с „божествения ИЗТОЧНИК“.
Със свещена ЛЮБОВ на ЕДИННИЯ
Pars Kutay
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/pars_kutaj_ehnergii_2020_voznesenie_telo_sveta_27_12_2020/2020-12-28-23035

Повишение на съзнанието чрез отворения сърдечен център

Джудит Кусел – Повишение на съзнанието чрез отворения сърдечен център. 11.01.2021.

Навлизаме в решаващ момент, когато трябва да се повиши колективното съзнание десетки хиляди пъти, за да не повторим колективната драма на Атлантида и самоунищожението, а ускорено да постигнем истинската си душа, а по този начин, достигнем сплотеност и единство. Нещо повече, всичко това трябва да стане чрез отваряне на сърцето, понеже възстановява баланса между божественото мъжко и женско начало.
Ако тази неуравновесеност се запази в някаква форма и проявление, не можем да преодолеем миналите натрупвания и затова, трябва да действаме от центъра на всички истини: от силата на безусловната любов, където престава всякакво осъждане, както и двойствеността, полярността и, следователно, разделението.
Мнозина вече жадуват за окончателен свещен съюз, за това окончателно състояние на общност и единство между божественото мъжко и женско – присъстващо в дълбокия им стремеж към истинска любов и свещен съюз. Той е в дълбокия стремеж към свобода, която не могат да определят все още, а затова, мнозина я търсят извън себе си, а не в себе си.
Действително, най-свещеният и интимен съюз, който трябва да стане сега, е съюза между вътрешното божествено мъжко и женско. Брак между главата и сърцето. Прекрасното откритие на свещеното сърце и, следователно, на висшите пътища, на свещените пътища, водещи към пълно единство и цялост. В крайна сметка, всичко това води до свещен трансцедентален съюз, който е новият Златен век.
Това не може да стане извън вас. Трябва да е отвътре. Партньор или някой друг, не може да ви го дари. Вие носите изключително голяма отговорност, за намирането на това единство в себе си, окончателно единство с божественото в себе си, когато ставате ЕДИННИ с божеството и го прегръщате. Когато двама търсят този свещен път и стават ЕДИННИ, тогава започват да се случват чудеса, понеже се запалват свещените огньове така, както не може да се опише с думи. Сама го изпитах и бях свидетел.
Току що преминах триседмичен ретрит, през който търсих висшето ръководство, яснота и мъдрост, и нещо повече, внимателно следих за разкриването на свещеното сърце и по този начин ви дарих с разкритието. Тези учения ще продължат през годината и искам да ги споделя с вас.
Едва, когато създадем свещено пространство, където можем да се потопим в тишина и да намерим абсолютното присъствие и единство с божественото, може да постигнем всичко това. Това не е просто молитва, понеже молитвата често се превръща в едностранно молене, където просто повтаряме и не слушаме мълчаливо ръководството, яснотата, която идва от божествения източник, говорещ направо в нашите сърца и души.
Когато някой търси ръководство, е необходима пълна тишина и единство с божественото. В такива моменти всичко мълчи. Човекът се разширява в единството, което е невъзможно, да се опише с думи, и точно тогава идват най-дълбоките отговори, откровения, видения и знания.
Сега е крайно важно, да се разбере всичко това и да се практикува – понеже навлизаме в много неспокойни времена, когато толкова много хора са объркани и затъват все повече, защото позволяват на външни гласове и на СМИ, на масовите страхове, на масовата истерия, да заглушава собствения им глас и затварят сърдечния си център, като по този начин пропадат още повече, защото ги засмуква.
Едва след като си позволим, да се извисим извън пределите на известното, в безкрайното пространство и в пълно ЕДИНСТВО с божественото, чрез свещеното сърце и безусловната любов, можем да се ориентираме в промените и да се издигнем в новия Златен век, в Новия Йерусалим, понеже се отварят все повече златните врати.
Казах.
Джудит Кусел
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/dzhudit_kusel_povyshenie_soznanija_cherez_centr_otkrytogo_serdca_11_01_2021/2021-01-12-23237

Ошо – Безнадеждността е просто сянката на надеждата

Ошо – Безнадеждността е просто сянката на надеждата

Всички надежди са лъжливи. Да се надявате, означава да отлагате. Да се надявате, означава, че настоящето ви е безобразно и искате да го избегнете, заради някакво прекрасно бъдеще. Да се надявате, означава, че не искате, да видите настоящето, искате да се занимавате с бъдещето. Утрешният ден е по-важен за вас от днешния, а следващия момент е по-важен от момента сега. Спасявате се с бягство, или в миналото, или в бъдещето, а реалността се състои само от настоящото.
Да, разбирам: навярно сте дошли изпълнени с надежди. Но това е ваш проблем, какво общо имам аз? Сбъркали сте човека. Не мога да ви дам още повече надежди, защото надеждата е отрова. А ми се иска да ви лиша от всяка възможна надежда.
И помнете: когато останете без надежди, когато тази отрова е изчистена от организма ви, няма да усещате безнадеждност. Просто, ще се усетите свободни, както от надеждата, така и от безнадеждността, тъй като, безнадеждност може да съществува само като сянка на надеждата; не може да съществува без надеждата. Вашата сянка не може да съществува без вас. Безнадеждността е просто сянка на надеждата.
Зарежете надеждата и ще видите чудо – безнадеждността също изчезва. А когато няма нито надежда, нито безнадеждност, в вас възниква голяма свобода. Освобождавате се от затвора на желанията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_beznadjozhnost_ehto_prosto_ten_nadezhdy/2020-10-17-22062

12 вътрешни бариери

12 вътрешни бариери, от които незабавно трябва да се освободите

Животът е низ от изпитания и често пъти вкопчването и изграждането на зависимост към определени събития, ситуации, хора или вещи ни отдалечава от собственото ни Аз. Докато не осъзнаем, че онова, от което най-много имаме нужда, всъщност винаги е било до нас, но ние просто не сме го забелязвали.
Обсебени от желанието си да се доказваме, да изпъкваме над другите, да имаме, да притежаваме, да властваме, забравяме кои сме, защо сме тук и накъде отиваме. Затрупайки се с излишен багаж, загубваме сетивата си за малките неща, в които се крие разковничето на истинското и голямо човешко щастие. Само ако изхвърлим ненужното, можем да открием хармонията в себе си, да си отдъхнем и да продължим напред с усмивка на уста и на сърце.
Ето кои са 12-те тежести според психолозите, 12-те вътрешни бариери по пътя към успеха и личното израстване, от които незабавно трябва да се освободите:
Привързаност към материалното
Това е един от най-мощните корени на всички страдания. Ориентираният към вещи и трупането на материални блага живот ни обрича на вечно чувство на неудовлетвореност и неутолимо желание за още и още.
Чувство на вина
Разрушителното чувство за вина в душата прогонва позитивната енергия и усещането за самоконтрол. Ако някой ни вменява непрекъснато чувство за вина, трябва незабавно да го отлъчим от живота си.
Прекалена самокритичност
Прекаленото самокритично отношение към самите нас отнема от самочувствието и увереността в себе си. Не се превръщайте в хора, които възпират собственото си израстване и се затварят в себе си заради това, че виждат само негативните си черти.

Предразсъдъци
Изпълненият с всевъзможни стереотипи ум е като птиче в клетка. Предразсъдъците ни лишават от възможността да погледнем през гледната точка и на другия, да , бъдем повече емпати, по-милосърдни, по-човечни.
Постоянна нужда от одобрение
Непрекъснатата необходимост от одобрение от другите убива вътрешната ни сила за израстване и самоусъвършенстване. Така, когато се сблъскаме с критика, вместо да извадим от себе си най-доброто, ние си изграждаме комплекси за малоценност. Одобрени не трябва да очакваме от завистливи и недоброжелателни хора, а от нашите най-близки приятели и духовни учители.
Гняв
Изпитването на гняв и злоба към някого разрушава вътрешния баланс, разклаща здравето и качеството на живот. Ако някой със силно негативна енергия е предизвикал у вас подобно чувство, не задържайте в себе си обидата. Кажете му, че не сте човек, който да позволи подобно грубо отношение към себе си. Излезте, не влизайте в конфликт. Поемете си дълбоко въздух. Спрете да общувате с такъв човек.

Фразата „Не мога“
Забравете за този израз. Тези думи, повтаряни постоянно в съзнанието ви, довеждат дотам, че вие наистина си внушавате, че не можете да се справите. Погледнете обективно на ситуацията. Отворете съзнанието си и сами ще разберете, че няма невъзможни неща, когато силно желаете нещо.
Отлагане във времето
Спрете да отлагате днешната работа за утре. Ако имате възможност, свършете я днес. Направите ли го, ще намаите стреса и сами ще почувствате удовлетворение и гордост от себе си.
Разбито сърце
Няма човек, чието сърце да не е било разбивано поне веднъж в живота. Изпадали сме в меланхолия, тъга и размишления как да си върнем любимия човек, къде сме сгрешили. Недейте да го правите. Поплачете си. Изстрадайте болката. Но приемете, че се е случило. И продължете с гордо вдигната глава напред. И не спирайте да вярвате, че истинската любов ви чака зад ъгъла.
Лоша компания
Казват, че човек се познава по компанията. Замислете се дали хората, с които се срещате, са вашите хора. Добре ли се чувствате с тях. Направете сравнение между положителните и отрицателните емоции, които те ви носят. Отговорете се на въпроса какво можете да научите от тези хора, трамплин ли са те за вашето бъдещо израстване, или ви теглят към някаква пропаст. Не забравяйте мъдрата мисъл, че изгнилият плод разваля и другите плодове в кошницата.
Приемане на определена роля
Приемайки да играем в живота си някаква определена роля, ние ограничаваме голяма част от нашия вътрешен потенциал. Забравяме какви действително бихме могли да бъдем. Ролята обикновено идва с големи постове, измислени позиции, временно тщеславие.
Приемате нещата лично
Никога не приемайте дадено отношение към вас за лично такова. Не слагайте нищо на сърцето си. Подобно усещане ще навреди на позитивното ви отношение и мислене към себе си и към света. Приемете, че всеки човек е различен и си има свои отличителни белези на характера. Приемайте нещата с усмивка и вярвайте в себе си.
Миляна Вълева автор
https://woman.bg/po-zhenski/12-vutreshni-barieri-ot-koito-nezabavno-tryabva-da-se-osvobodite.69701.html

Тута Майер

Тута Майер

Във време, когато човечество е започнало да осъзнава смисълът и значимостта на единството и да се стреми към това единение във света (дори и в любовта), започнаха да им казват, че трябва да се поддържа дистанция и да плашат с близките контакти: не се прегръщайте, не се приближавайте един към друг, най-добре, изобщо да не се срещате – и не само с далечни, но и са най-близките си хора.
„Колкото е по-голямо разстоянието между вас, колкото повече се боите един от друг, толкова сте по-послушни, толкова по-покорни. Изобщо, единството, дружбата и любовта е зло, единство във страха – може, това е много добре“, – това е главната мисъл на тези, които се страхуват от глобалните промени в човешкото съзнание и водещи до глобални промени в световния ред.
Много ми е интересно, да наблюдавам тези промени лично, а не да ги изучавам по учебници, както беше досега. ??
А на вас?
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/tuttamayer/posts/3606393342746679

11 капана пречещи на духовното израстване

11 капана пречещи на духовното израстване

Проблем при духовно пътешествие е, че често е изобилно осеяно с разни видове капани. Тези капани не са физически, те са ментални и се смятат за сили, препятстващи пробуждането. Понеже обработваме жизнения си опит най-вече с ума, сме склонни да оценяваме духовността, също с ума. Проблемът е, че за духовността, умът е прекален ограничен инструмент. Щом духовността попадне в ума, престава да съществува истинската ѝ същност и се превръща в ограничаващо убеждение или догма. С други думи, духовността губи живата си, вечно променяща се същност, когато е отделена и заключена в ума.
Помислете над следния въпрос: изпитвали ли сте някога огромно благоговение и удивление, от присъствието на нещо прекрасно и очарователно, като, например, изгрева? Започвате да го фотографирате или го описвате в текст, и в този момент, преставате да усещате изгрева, не присъствате в процеса. Вместо това, го прекарвате през мислите си, както през обектива на фотоапарата или раздробявате прекрасният природен процес, на отделни детайли, в вид на думи. Същото може да се каже и за духовността. Колкото повече използваме ума, за да стигнем до душата си, толкова повече се дистанцираме от нея. Но щом се избавим от мислите и си позволим да усещаме, отново се чувстваме вкъщи. Помислете над следната аналогия: стремите се, да достигнете слънцето, устремило се към хоризонта, бързате в неговата посока, но не го достигате, защото е илюзия. Но когато спрете и усетите слънцето, сияещо върху вашата кожа, започвате да се наслаждавате и повече нямате нужда да го преследвате. Като съсредоточени върху мислите същества, ни е трудно да ги осъзнаваме, защото, още от ранно детство сме учени да се отъждествяваме с тях. Но щом започнем да наблюдаваме мислите, и как саботират щастието ни, изживяваме истинско духовно израстване. По-долу са изброени 11-те най-разпространени капани, в които попадаме, напредвайки по духовния път. Взаимодействието с такива подводни камъни, може да доведе до силни страдания и съпротива.
Опитайте да разпознаете някои от тях в себе си.
1. Капанът увлечение по духовността
Увличането по духовността е следствие подсъзнателното желание за избягване, потискане или непризнаване на определени емоции или стресови жизнени ситуации. Към обичайният тип на духовно залитане са: замразяване на емоции чрез „одухотворено“ потискане и избягване; неуравновесено обсебване и привързаност към позитивното (например, към позитивни мисли) и слагане на пасивно-агресивна „красива“ маска; изтощителни разсъждения за негатива или сенчестата страна на човешката личност; гняв-фобия; слаби лични граници; сляпо или прекалено състрадание (във вреда на себе си и другите); насилствено „убиване“ на егото и оценяването му като лошо или зло; преувеличено дистанциране; затъване в теоретичната духовност и догматичните убеждения относно „истината“; отказ от отговорност, предаването ѝ на друго висше същество (например, на духовния наставник, на ангел); илюзия за постигане на по-високо битие от другите; използване на духовни практики, за спасяване от неприятни емоции: например, медитация за заглушаване на емоциите, а не тяхното преобразуване.
2. Капанът превъзходство
Проявява се при тенденция „да се гледа от високо“ на другите, които не са „съзнателно развити“ или „пробудени“. Капанът на превъзходството е желание, да си „най-добрия“, в сравнение с другите. В крайни случаи, този капан се проявява като тенденция, да напада „спящите“,“слепите“ или „овцете“ на обществото. Такава реакция се среща често в току пробудените, в началото на духовното израстване. Не бива да забравяме, че всеки е на възможното съзнателно ниво. Когато настане момента, всеки се пробужда.
3. Капанът насилствено пробуждане на другите
Щом осъзнаем действието на „матрицата“, често ни се иска отчаяно, обкръжаващите също да се пробудят. Осъзнаваме, колко болка предизвикват заблужденията на другите и се появява силно желание, да им „покажем истината“. Но в повечето случаи, насилственото пробуждане на хората се проваля. При всичките ни добри намерения, желанието ни да „спасим“ някого, предизвиква отрицателна реакция, гневна реакция в тях и в нас. И колкото са по напразни усилията ни, толкова по-отчуждени и разстроени ставаме. В края на краища, равносметката е, че такива опити вредят на всички. Този капан поражда много гняв и недоразумения, което предизвиква още по-голямо засилване на егото, саботирайки духовното ни израстване. Дайте възможност на хората да се пробудят, когато са готови.
4. Капанът желанието да помага на другите
Този капан е преплетен тясно с предния, с тази разлика, че е ориентиран към препоръки. Няма нищо лошо в помощта на другите, ако уважавате границите им. Но понякога, разширяването на духовната перспектива, създава самочувствието на „по-знаещ“ от тези, които живеят в илюзиите. Когато натрапвате мнението си, може да се стигне до катастрофални последици (гняв, разстройства, разрушения и т.н.). Желанието да се помогне, може да бъде показателно като лична необходимост от помощ. Под маската „духовен“ и състрадателен, е вид дистанциране от духовността.
5. Капанът желание за световна революция
Щом се пробудим и осъзнаем лъжите и корупцията, съществуващи в сегашната социална структура, мнозина искат екстрено да променят обществото. Попадаме в капана на идеята, че свобода, честност и справедливост, може да се постигнат с външни промени. Като следствие, създаваме манталитета „ние срещу тях“ и „разделяй и властвай“, които са типично дуално противопоставяне – подкрепа на съществуващата система. Не разбираме, че още повече укрепваме системата, която съществува за сметка на гнева и хаоса. Вместо да приемем, че всички истински промени са следствие на вътрешна еволюция, се стремим към външни разрушения, които предизвикват само временни промени.
6. Капанът безсмисленост
Щом преживеем божествени и трансцедентални състояния на битието, където ставаме единни с всичко, можем да попаднем в капана на духовния нихилизъм. С други думи, щом осъзнаем, че от вселенска гледна точка, няма никакво значение, какво правим, може да изпаднем в депресивно мислене. Използвайки такива истини, като „всичко е илюзия“, човекът, попаднал в такъв капан, като правило, оценява живота с ума. Оценявайки духовните истини с ума, ги превръща в лични убеждения, които стават предлог, да се усещаме парадоксално отделно от цялото.
7. Капанът избягване на ежедневните задължения
Някои хора са увлечени дотолкова от духовния път, че избягват обичайните ежедневни занимания. Това е вид ескапизъм и може да предизвика напрежение в човешките отношения, отказ от плащане на сметки, данъци, мания „да живее извън матрицата“ и т.н. Когато отказа от всекидневните задължения, се развява като флаг, с претенцията за голяма духовност, това е скрита форма на егоизъм. Избягването на всичко, което се обявява за недуховно, е също ограничение на духовното израстване. Колкото повече наблягате на външното в „духовния“ живот, толкова се отдалечавате от темата. Понякога е необходимо, да се хранят акулите, за да се живее мирно и хармонично. Помните ли древния Дзен-принцип: „Преди просветлението – сечем дърва, носим вода; след просветлението – сечем дърва, носим вода“. Трябва да бъдем смирени и да осъзнаваме, че обикновеното ежедневие, е идеално за духовно израстване.
8. Капанът самобичуване
Скоро след духовното пробуждане и осъзнаване лудостта на този свят, зацикляме често на самокритиката. Можем да възприемаме света като „затвор“, а другите хора, като „пленници“ или дори „завоеватели“. Шокът от пробуждането, може да предизвика тревога и параноя. Неизбежно е, да се усетим жертви, следствие на което, обвиняваме другите и висшите сили за усещанията си. Духовният капан самобичуване, може да се забележи в социалните мрежи, които са често отдушник за новаците. В края на краища, може да забележите, че именно вашите мисли предизвикват страданията ви, а не другите и ситуациите. Щом поемем отговорност за възгледите и убежденията си, можем отново да станем уверени в себе си.
9. Капанът комплекс на Спасителя
Този капан е свързан със споменатия капан желанието да се помага на другите. Комплексът Спасител получават хора, които се възприемат над останалото човечество. Тяхното усещане за „уникалност“ и „духовна възвишеност“, може да ги накара да се чувстват длъжни, да поправят света. Комплексът Спасител, най-често, може да се забележи сред „светлинните работници/звездните посланици/целители“, които се стремят към пиедестал, въобразявайки си, че е техен космически дълг да „спасят планетата“. Това възприятие се подхранва от убеждението, че има нещо „неправилно“ в реалността, другите хора са „порочни“ и трябва да бъдат коригирани (което е егоистична гледна точка). Такова възприятие се усилва от чувството „индивидуалност“ и самооценката на егото. Комплексът Спасител, може да премине в комплекс Мъченик. Мъчениците смятат, че трябва да „носят бремето“ на другите. Очевидно е, че това е крайно нездраво отношение към живота, обосновано от историята на Исус. „Носещите“ чужда болка мъченици, бягат от отговорността за собственото си щастие и провокират незряло поведение в другите хора.
10. Капанът привързаност
Преживели дълбоки и обширни мистически преживявания, случващи се често след значително духовно израстване, е съвсем обичайно да останем привързани към такива преживявания. Може да е доста болезнено слизането от преживяната висота в обичайната, непросветена реалност. Също, може да се привържем към „историята“ на духовните си убеждения. Понеже умът опитва да даде смисъл на такъв трансцедентален опит, често зацикля на разни форми за контрол. Но, колкото повече се привързваме към убеждения, истории, желания и мисловни интерпретации, толкова повече страдаме. Забравяме, че всичко отминава, дори трансцеденталните преживявания. Просветлението не е цел, а пълно предаване; фундаментална промяна в жизненото възприятие. Привързаността е най-разпространеният капан, саботиращ духовното израстване. От една страна, привързаността към идеите подпомага израстването, но, в крайна сметка, това, което смятаме за вечно, води до застой. Когато идеите стават защитна обвивка, а не катализатор за израстване, възниква голям проблем. Трябва да разберем, че свободата не може да бъде постигната с ума. Свободата се усеща, след освобождаване от привързаността към мислите.
11. Капанът разчитане на външни отговори
Когато напредваме по нашия духовен път, е нормално и полезно да търсим външна подкрепа. Четене на книги, участие в симпозиуми и семинари, посещаване ретрити, практикуване на холически техники и намиране на личен гуру – всичко това спомага да усетим духовното израстване. Но много често, ставаме силно зависими от външните отговори, че не успяваме да бъдем свободни и щастливи. Такова заблуждение, може да бъде забелязано при мнозина, прославящи гуруто си (с други думи, отрицание на собствената божественост и прехвърлянето ѝ върху друг). В края на краища, когато свикнем да търсим отговорите винаги извън себе си, забравяме за собствената си душа. Забравяме, че главният ни източник на ръководство и мъдрост, е вътре в нас, а вместо това, продължаваме да преследваме външното, което си въобразяваме, че ни „просветлява“. Трябва да се спрем, да направим пауза и да оценим духовното си пътешествие. Свой опит ли търсим или на другите? Не забравяйте, да надникнете в себе си за отговора, защото, именно контакта с душата, дава усещането за свобода.
За да забележите и да се избавите от тези капани, трябва да сте пределно честни със себе си. Ще трябва да сте готови, да признаете, че действително сте залитнали в егото. Огромна е ползата от изследването на собствените тъмни страни и погрешни убеждения. Не се безпокойте, ако сте попаднали в някой капан. Всички се хващаме на его-номерата. Може да е особено трудно, да забележим, кога егото „одухотворява“ и възвисява убеждения и идеи. Колкото по-открити, смирени и честни сме, толкова по-бързо забелязваме фалша. В заключение, искам да кажа: не се страхувайте от тъмното. Не се страхувайте да грешите. Всичко случващо се, независимо, колко е болезнено, е възможност за изводи. В крайна сметка, всичко, което трябва да откриете, е само вашата душа.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/11-194

Изживяване на емоциите

Практики при ретрограден Меркурий. Изживяване на емоциите. Диагностика, практики

Какви емоции изживяваме? Съществуват ли универсални практики или все пак, трябва да определим, какво точно се случва с нас?
И така, разновидност на изживяваните емоции:
– 1 – Първични реакции:
Забележително е, ако не си забраняваме да изживяваме първичните реакции В СЕБЕ си.
Имаме пълното право да изживяваме в себе си ВСЯКАКВИ емоции, в това число и негативни: гняв, печал, обида, чувство за вина, разочарование, раздразнение, досада, равнодушие, страх, тревога, безпокойство и други.
За да не се получават емоционални задръствания в психиката и подсъзнанието, е важно, по-често да си задаваме въпроса: какво изпитвам в момента? А след като го определите, да си кажете: разрешавам си, да го изживея.
Външно сме спокойни, а вътрешно изживяваме емоция (с тяло, състояние, мисловно), а след това се питаме: на какво ме учи тази емоция, какво е скрито зад нея, каква е важната потребност на личността ми? И това е външната и вътрешна осъзната реакция на събития, на фрази, които са ни казали, на ситуациите като цяло.
Може да сме гневни. Вместо да го подтискаме, го изживяваме като естествена реакция към това, с което не сме съгласни, към изкарващото ни от равновесие, от зоната на комфорт, сочещо ни някаква определена черта в характера, а след това си задаваме въпроса: на какво ме учиш, гняв?
И напълно е възможно, тази емоция, изживяна тотално, да учи да намираме общ език с другите, да сме себе си, да не лицемерим, но и при това да ги уважаваме, да ги изслушваме, да казваме „не“ на манипулациите и не само.
– 2 – Потиснати емоции:
Когато си забраняваме, например, гняв, обида – започваме да се правим на удобни и добри.
Когато си забраняваме тъгата, се правим на „жена-празник“.
Когато си забраняваме радостта, се превръщаме в „страдалци“ и „жертви“.
Когато си забраняваме да се чувстваме виновни (здраво, временно чувство с последваща трансформация в опит), ставаме „винаги прави“ и си играем на „аргументи и факти“.
Когато си забраняваме страха, може да възникне натрапчивото желание, да контролираме другите.
Потисканото се натрупва, ако продължаваме с намерението да „стискаме всичко в себе си“. Всичко това се превръща в психически разстройства и телесни заболявания, а постепенно се формират негативно повтарящи се ситуации, за в бъдеще.
Как да освободим тяло и психика от потиснатото?
– Важното е да не се страхуваме;
Изживяваме на поток потиснатото. Отначало изглежда сложно и трудно. Подобно е, простете за физиологическото сравнение – на желание за повръщане. Струва ни се, че се задушаваме, че няма да издържим. Но после идва облекчение. И се чувстваш отново жив и здрав.
– Не е нужно да се анализира нещо. Изживяването не е мисловен процес, това е състояние – тоталното разрешение да усетите напълно забраняваното от ума;
– Трябва да се избере ден, час – подходящо време за изживяване. Най-главното е, да сме в кондиция – да имаме не само желание, но и енергийна възможност, да пропуснем всичко през себе си. Има определени лунни дни, астрологически периоди, хормонални цикли, които са особено благоприятни за лечението на психиката, от натрупаните токсични емоции;
– Избиране на подходяща практика. Това може да са: терапевтични танци, пеене, писане, изговаряне, рисуване, изживяване на емоции в съпровод на подходяща музика, съответстващи филми и т.н. Може да се изживяват емоции самостоятелно, може с психолог, с приятел, доверително.
– 3 – Емоционална карма:
Случват с поредица уроци, ден, дни наред, когато усещаме спектър от непонятни емоции, чувстваме болка, но не знаем, какво ги поражда.
Това не са наши потиснати емоции. Това е болка, която сме причинявали ПРЕДНАМЕРЕНО на другите. Всичко е натрупано също в подсъзнанието и при започване на личен астрологичен период за очистване, всичко ни се връща като бумеранг.
Когато някого сме наплашили. Когато редом с нас някой е бил неуверен в себе си, бил е отхвърлен, ненужен, самотен, изоставен. Когато сме обвинявали някого, а сме оправдавали себе си. Когато сме изливали негатива си, гневили сме се, дразнили сме се, когато преднамерено сме искали да уязвим, да обидим, унизим. Когато сме опитвали да променим някого, да го пречупим, да „подобрим“, когато сме искали да направим „добро“ насила.
Цялата тази болка ни се връща, за да осъзнаем, какво е било на другите. Фактически, не причиняваме болка на другите, причиняваме я на себе си. И затова, законът за емоционалната карма е същият: постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.
Но: няма емоционална карма, когато точно, искрено, не сме искали да причиняваме страдания на другите. Например, ако обидчив човек ни е разбрал неправилно – нямаме вина за неговия избор. Но, ако подсъзнателно или съзнателно получаваме удоволствие от злоупотреба с болката на другия – това предизвиква изкупление.
Как да различим потиснатите емоции от емоционалната карма?
Главната разлика е: сами избираме да изживеем потиснатото – не се случва очистване без наше съгласие – правим го по свободен избор.
А емоционалната карма идва сама: нахлува още от сутринта и понякога я караме с месеци, а и години. Всичко се случва независимо от волята ни, както някога сме нарушили преднамерено емоционалното равновесие на другите.
Ако сте забелязали признаци на емоционална карма, е важно да си спомните, на кого сте причинили болка: наскоро, преди години, след което, да напишете терапевтично писмо с молба за прошка, дори да не знаем имена, също така, пишем, че нямаме намерение да постъпваме повече така, учим се да не осъждаме, да не клюкарим, да не се възвисяваме за сметка на другите, да не ги плашим, обиждаме, а да се стремим да общуваме и създаваме хармонични отношения.
Профилактика на натрупаната емоционална карма: всяка вечер си припомняме общуванията си, прощаваме на всички, молим за прошка, благодарим за усвоените уроци, задаваме въпроси за усвояването на нови знания, молим се и заспиваме с чиста съвест.
– 4 – Емпатия, изживяване състоянието на обкръжаващите;
Това е навик, който може да се развие, навик да съчувствате и за емоционална помощ.
Емпатията е „включване“ към сърцето на другия. Временно състояние.
Нали не сме успели да преживеем всичко възможно на този свят. Не можем да разберем другия, ако не сме преживявали нещо подобно.
Емпатията помага за излекуване от навика да осъждаме, да не се интересуваме от другите. Емпатията разширява мирогледа ни, разбираме, че предишната ни представа не е цялостна, а това е много интересно.
Но и тук си има секрети:
– важно е, да се различава емпатията от жалостта, от съ-преживяването. Съ-преживяването означава, че ставам същия като теб. Изживявам същите емоции и не мога да ти помогна.
– Емпатията е временно усещане/долавяне, а след това идвам на себе си, в своята реалност и ти помагам ефективно. Не ставам също като теб, оставам себе си.
– Емпатията не означава да се включвате във всички подред и без разрешение. Това е нарушение на личните граници, както и може да доведе до сериозни психически разстройства, поради емоционално „претоварване“.
– Също е много важно, да различавате емпатията от самомнението и фантазиите за другите. Важно е уточнението: действително ли усещам или си го измислям? Важно е, да различавате емпатията от желанието да докажете, че сте по-добри от другия, че го разбирате, усещате. Това е вече гордост и мнителност.
Емпатията е необходима за оказване на първа емоционална помощ на действително нуждаещите се. А също така, за да избягвате подвеждането с емоционалните манипулации (когато натискат на съчувствието ви, на сантименталността ви, на чувството за вина, на печал, на съвест и т.н., за да постигнат желаното).
Ще трябва да се научим, минимум на четири неща:
– 1 – Да си разрешите емоциите, за да осъзнаете по-дълбоко дълбоките потребности от излекуване;
– 2 – Да не натрупваме, да не потискаме, да не заместваме, да не избутваме от себе си емоциите. Изживявайки натрупаното с позитивно приемане.
– 3 – Да изживеем емоционалната карма. Да не създаваме нова, да си правим изводи за в бъдеще: когато има други редом, как се държа, причинявам ли преднамерено болка?
– 4 – Да усвоим емпатията, екологично оказване на първа емоционална помощ, да се превърнем в лечебно слънчице за света, за всеки ,който се нуждае от душевна топлина и сърдечно общуване.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article8880-praktiki-v-retrogradnyy-merkuriy-prozhivanie-emotsiy-diagnostika-praktiki

Как да се излекувате от болезнената зависимост към мнението на обкръжаващите

Как да се излекувате от болезнената зависимост към мнението на обкръжаващите

Кога е важно за нас, какво си мислят обкръжаващите?
– 1 – Когато самите имаме навика да осъждаме, да мислим негативно за хората;
– 2 – Когато се страхуваме, да не би да сме „лоши“, „неправилни“, защото могат да ни отблъснат (тогава сме склонни да манипулираме чувството за вина, срам и така нататък);
– 3 – Когато в нас е активен вътрешния критик и разливаме мислите му по обкръжаващите (в действителност – това са мислите му за самите нас);
– 4 – Когато доминира мислещата ни част, а не чувстващата;
– 5 – Когато умът ни е неспокоен;
– 6 – Когато сме склони да сме мнителни;
– 7 – Когато действително ценим мнение на експерти, на възрастните, на близките.
Какво може да ни е в помощ?
– 1 – Създаваме забележителен навик – при въпроса, какво мислят другите за нас, си мислим за тях най-хубавото, позитивното, намираме силните и светлите им страни и им изпращаме благословията си! И веднага се усещаме свободни от тази ментална зависимост.
– 2 – Учим се, да не се поставяме в зависимост от чужди оценки, практикуваме самодостатъчност и се ценим, като реагираме винаги осъзнато, с стабилно чувство за собствено достойнство.
– 3 – Разделяме се с вътрешния си критик с терапевтичните въпроси: кой го мисли това сега? Желая ли да мисля по този начин? До какво водят такива мисли?
– 4 – Вместо това мислене, включваме преживяване на приятни, изцеляващи, удовлетворяващи състояния: на щастливото детство, на покоя, на радостта, на вдъхновението и т.н.
– 5 – Важни са релаксиращите практики , покоя, присъствието тук и сега, състоянието на умиротворение.
– 6 – Да уточняваме, изясняваме (ако е действително необходимо): действително ли имат такова мнение или ни се струва?
– 7 – Важно е получаването благословия от старшите в рода, на наставниците, на тези, които действително могат да ни дадат искрена, разумна обратна връзка за наши решения, действия, включително и като ученик.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article8830-kak-istselitsya-ot-boleznennoy-zavisimosti-ot-mneniya-okruzhayuschih

Речниче на начинаещия манипулатор

Речниче на начинаещия манипулатор

Досада, злоба, разочарование, обида. Обърканост, вина, срам. Умора, страх, недоволство. Това е много кратко изброяване на чувства, които човек може да предизвика в другите, ако се обучи на изкуството да манипулира или абюз. Абюзерът е почетна и достойна професия – имайки предвид, колко много хора получават заплати за това.
За едни е хоби, други манипулират от ранно детство, както Моцарт е съчинявал музика, някои го правят от години и гордо се наричат ветерани. За любопитните, как може да се накара един човек да се чувства лайно, без да му се каже в лицето, съставих кратък речник от фрази на абюзерски език, с коментари.
Критикарство
„Без да се обиждаш, но…“ и „Умей да приемаш критика“ са отличен начин да плюеш безопасно в някого, демонстрирайки най-благи намерения. Ако искате, да унизите някого, но не искате, да се задълбочавате в професионалната му дейност.
„Къде си се засилил с твоите възможности“ и „За твое добро е“ са така наречената фалшива грижа, действа добре при неопитни, например, пубертети. При този, който иска да създаде зависимост от себе си.
„А при Иван е по-добре“ – популярна рецепта за понижаване на самооценката, действа удивително добре при всякакви възрасти. Използва се широко в семейството и при възпитание.
„Вечно се засягаш“ и „Пошегувах се“ – варианти за отстъпление, ако жертвата стане агресивна.
Обезценяване
„Има хора без крака и се справят“ и „Да ти имам проблемите“ – класически начин да покажете, че чувствата на другия, ви вълнуват не повече, от дефицита на тоалетна хартия във Венецуела.
„А ти си умна“ и „Такава си се родила“ – използва се успешно при жените, за да се чувстват привлекателни. Използва се при необходимост от доброволна безплатна работа, да не настояват за брак, а при късмет, дори няма да загуби девствеността си.
„Искаш? Ще ти мине“, „Не говоря с теб“ и „Няма нищо твое тук“ – достатъчно прости методи, но вършат работа при комлексари, които са се смирили.
Дискриминация по възраст
„Като ми станеш на годините“, „Не спори с възрастните“ – елегантно принижава компетентността до нулата. Така натяквате, че житейският опит е винаги по-важен и да си държи мнението за себе си. Най-добре действа при материално зависими.
„Порасни“, „Държиш се като дете“ и „Я по-сериозно“. Сериозността е отлично оръжие при изчерпване на аргументите. „Сериозният човек“, по подразбиране, е по-добър, по-умен и печели по-добре от несериозния. Не е удивително, че най-често се срещат сериозни хора, сред добре печелещите: получаващите подкупи, в паспортният отдел, катаджии и други такива.
„Трябва да умееш да извърташ“, „На твоята възраст другите…“ и „Време е да разбереш“ – битовите варианти на героите на Зощенко, са съвсем реални и може да се възползвате. Подчертавайте всички известни норми, и кой, на каква възраст трябва да го постигне. В случай на недоумение, използвайте конструкцията „Това е ясно и на всеки глупак“ – действа безпогрешно.
Срам
„Бъди мъж“ и „Не ставай баба“ са девизи с голяма поразяваща сила. Означават едно и също и не досаждат, ако се редуват. Спомнете си само, колко хора от нашето общество, се определят като „мъж“ и „жена“ и ще разберете вдъхновението на абюзера.
„Хайде без сълзи“ и „Ела на себе си, парцал“ – лишават някого от проява на емоции. Ще наблюдавате, как преглъща раздразнението или обидата, осигурявайки си безсъница, гастрит и хронични заболявания. Прилагайте предпазливо: при честа употреба, заклинанията губят сила, предизвикват гняв и абюзера може да получи физически контузии. В случаите, когато саморазправата е ваша цел, използвайте ги неограничено и пред свидетели. Прекрасен инструмент за шантаж.
„Погледни се“ и „Какво ще кажат хората?“ – популярни изрази сред възрастните абюзери или при хора с патриархални възгледи. Последните години се наблюдава отслабване на ефекта, поради промяна на поколенията, разпространението на интернет и либералните вируси. Употребяват се регулярно в традиционните общества и при религиозните фундаменталисти. Ако сте адепт на старата школа и държите на този начин, помислете над имигрирането в по-удобна страна.
„Толкова голям егоист си“ – преведено: „Желанията ми са по-важни от твоите“. Главното е – не позволявайте на опонента да се замисли, защо. За целта, думата „егоист“, трябва да се оцветява негативно, още от ранно детство. Най-често наблягайте, че егоистът е гаден асоциален тип, а всеки порядъчен човек, трябва да се жертва за другите.
Вина
Това е фундаментът, евангелието, периодическата таблица на манипулационните елементи. Ограниченият обем на статия, не позволява да се изброят, дори най-главните примери, но е достатъчно, да не забравяте „аза“ на абюза: всичко, предизвикващо вина, е подходящо за манипулация.
Започвайки от темата „Отгледал съм те с тези две ръце“, опонентът преминава през стадия „Дадох ти най-добрите си години“ и завършвайки с надгробното „Пропилях целия си живот с теб“. Тремор, напикаване, потиснати рефлекси, загуба на либидо и тегло, повишено кръвно, инвалидност или самоубийство – кратък списък от последиците при хроническа вина.
Сплашване
„Вече си на тридесет“ и „А кога ще мислиш за деца?“ – разиграваме фертилната карта. За мнозина, размножаването е главната човешка функция (в частност, на жените). Някои практици го смятат за остарял начин; но съдейки по реакциите, работи както преди, не по-зле от знаменитото „часовника цъка, цъка“.
„Ще метеш улицата“, „Ще свършиш в канавката“ и „Изучи се за юрист и прави, каквото искаш“, са полезни за удържане на родителския контрол. Внушава на децата скептицизъм, страх от бъдещето и вечно очакване на негативен сценарий; развива полезното внушение за „по-големия, който знае по-добре“.
Чистачите и проститутките, все още са на дъното в социалната йерархия, което ме учудва много. Съдейки по печалбите и ползата, са уважаеми и достойни граждани, не само правещи живота по-комфортен и лек, но и служещи за профилактиката на престъпленията, което не може да се каже, в никакъв случай, за юристите.
Мазохизъм
Парадигмата на метода се свежда до израза „пострадах – пострадай и ти“. Идеята за ценността на страданията не е нова и в културата е отразена достатъчно подробно, чрез литература и живопис: може да посочите Достоевски, Чехов, И. Репин, Н. Гогол, К. Брюлов и т.н.
„Животът като болка“, “ Съществува думата „трябва“, „Всички живеят така“, „Камилата е двугърба, защото живота е борба“ – така игнорирате нуждите на субекта и изключвате емпатията, запазвайки сили и нерви.
Традиционно популярното „глезено дете“ е много важно, още от ранни години да се внушава, че желанията и чувствата пречат на обкръжаващите.
Пасивна агресия
„Познай, какво ме обиди“, „Трябваше да се досетиш“ и „Наясно съм, какво имаш предвид“ – т.н. телепатичен тест.
Субектът не бива да забравя, че трябва да чете мисли и да разбира безпроблемно желанията на абюзера. На практика, този подход изисква търпение, тъй като противоречи на всеизвестни факти, но пък дава прекрасни резултати. Задачата е, да се внуши вината, че не обръщате внимание.
„Винаги“ и „Никога“ са основни оръжия в арсенала на манипулатора, като безотказни инструменти за унижаване и газлайтинг (виж по-долу). Лишен от шанс да поправи ситуацията, субекта се чувства безнадеждно и апатично. Редувайте от време на време, за да няма привикване.
„Нали ти казах“ – първата част на ударното комбо; развийте успеха с помощта на „Вече е безсмислено“ и „Крах!“, стимулиращи необходимата вина.
„Не, всичко е нормално“ е за ценителите на непряк абюз, желаещи да се наслаждават бавно и с вкус.
Неприемане
Безсмъртната класика „Искам да си“ е възпята от най-добрите манипулатори. Чрез добър съвет, развиваме в субекта подозрения в своята компетентност. Нека да се чуди, какво не му е наред.
„На такива като теб е необходимо“ е вариант на същото заклинание.
Много елегантно изглеждат „Бъди над всичко“ и „Не се връзвай“ – така отучваме обекта да се защитава, както емоционално, така и физически, а също внушаваме, че сложният вътрешен свят е срамен.
„С теб не може да се разговаря“ – преведено: „Не искам да те слушам“. Работи най-ефективно, ако веднага затворите телефона и резултатите ще ви удивят приятно.
Газлайтинг
Термин, означаващ „внушаване съмнения в своя разсъдък“. В този метод, решаваща е непоколебимата увереност: отричайте, правете димна завеса, намеквайте, надсмивайте се и унижавайте.
Потърпевшите не помнят подробности от разговора; нещо повече, не са готови за прекъсване на разговора, за изкривяване на смисъла в събитията. Щом жертва „загуби почва под краката“, обвинявайте, колкото се може по-абсурдно, за да се обърка още повече: „Такова не се е случвало“, „Никога не съм твърдял подобни неща“, „Това не съм аз, това си ти“, „Измисляш“, „Така ти се е сторило“, „Забравил си, а аз помня“ и „Лъжеш“.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/slovarik_nachinajushhego_manipuljatora/2020-06-18-7608

Ресурсно за шизоидите

Ресурсно за шизоидите

Преди си мислех, че съм странна, неразбрана, социофобка и чувствителна. А вече съм наясно, че сме много такива. И се наричаме шизоиди (не бъркайте с шизофрениците).
Извечният конфликт на шизоидният тип, според типологията на Нанси Мак Уилямс – „стой там, ела тук“. Притежавайки висока чувствителност, все едно си роден без защита от звукови лавини, от миризми, от чувствата на обкръжаващите, от мисли и намерения, се крие от всичко в богатия си вътрешен свят. Шизоидите долавят пряко информационния поток, с всяка клетка на тялото си, провокирайки своя интелект и достигайки до оргазмени болезнени конвулсии. Нали именно интелектът е стихията му, приятел и бог. Долавя много добре, кой лъже, кой се изхвърля, кой е искрен, кой е зле, и кой е щастлив. Дори човека да има непроницаема маска. Да се научи да доверява на усещането си, е една от най-важните задачи за шизоида, тъй като, още от детството, забелязва явното разминаване на представяната и действителната реалност. И го вълнува постоянния въпрос: кой е превъртял, аз или света?
Затова се крие в своя свят, където има лавка за смелост и гаранция против страхове, принцове и единорози, Бог и път, където има яснота. Никога не му е скучно, сам със себе си. Намира винаги, с какво да се занимава, дори да не прави нищо. Любимото му занятие е, да гледа тъпо и да слуша тишината. Никога не му хрумва да позвъни без нужда, „просто да си побъбри“. И ако го направи е само, защото като дете са му набивали, че е важно за хората, които цениш. „Простото бъбрене“ е предизвикателство за тях, задължение. Милион гласови нюанси, емоции, настроения, дреболии се долавят, превръщайки се в терабайти информация, автоматически анализирайки я в разума си, изграждайки схеми, въздушни замъци и стратегии. Понякога гледам човек, когото не съм виждала от години и изплуват такива подробности, които и той е забравил отдавана. Защо ми е всичко това? Бягай! Бягай от всички, скрий се, да не видиш и чуеш никого. И прегарям, бягам, отлитам в своите светове, оставам сама, дори да съм сред много хора.
Бедата е само една – вътрешния ми свят има постоянна нужда от нови впечатления. Ако няма външни вливания, започва да се самоизяжда, интелекта става умуване и създателя ми на светове, спира сигнализирайки, че са свършили боите и светът става черно-бял. А кой дава бои? Правилно – хората! С животите си, с историите, емоциите, чувствата. И си казвам: „не, светът не е превъртял“ и навлизам в него. Отивам при хората, жадувам общуване, попивам ги, събирам историите им.
Да се живее с шизоид е трудно. Пристъпите на социофобия се отразяват и на близките. Мога да се затворя поради просто „претоварване“, а не защото не ми харесва нещо или някой ме е обидил. Домашните ми го наричат „отлетя“. При това, виждам и чувам всичко, но все едно е през стъкло, неутрално, без оценка, неангажирано. Все едно, гледам през прозореца на някакъв друг свят, който не ме вълнува. Това, между другото, ме спасява от импулсивни реакции при конфликти. При всяка заплаха, се крия, усмихвайки се, без да променям глас и реакции, преминавам през ситуацията, без да се ангажирам емоционално.
Опитният шизоид е много трудно да бъде засегнат. Трябва първо, да познавате добре слабите му места, да сте наясно с вътрешния му свят, а там се допускат малцина. И второ, трябва да го изненадате, да го хванете неподготвен, достъпен, което също е много трудно, тъй като моментално се скрива в другия свят, при най-малката заплаха. Стандартните болни места, от рода на външност, ум, възраст, образование, статус, достижения и прочие безсмислици, ги вълнуват малко. Всичко това е външното, а той е вътрешното.
Но, в действителност, шизоидът е много раним. Нараняват го не слабости, не думи, тон или децибели, а самият факт на агресия. А в неговия свят, всички се обичат едни други. Той е идеалист! А тук, война и несправедливост. И ти ли, Бруте? Затова, без да го показва външно, без дори да трепне, вади голям чувал, в който слага всички чувства, реакции, намерения и състояния на опонента, гигабайти всякаква информация за случая, с думите „В къщи ще го прегледам!“ и ще отлети на своята планета при своята Роза. А когато остане сам, ще вникне и запомни всичко. Не забравя никога, повярвайте.
Хора, които са го отблъснали, обезценили, предали, остават завинаги в черния списък, дори да продължи общуването, поради някакви важни за него причини. Ще разглежда, анализира, прехвърля и структурира натрупаното, правейки изводи, вземайки решения. Ще се завърне с конструктивно решение и никой дори няма да се досети, какви урагани са бушували в любимия му свят, колко единорози са загинали. Всички си въобразяват, че шизоидите са спокойни, мъдри и неемоционални. Надявайте се! Просто, до истинските им чувства имат достъп малцина.
Както казах, неговият бог е интелектът! Дели хората на умни и глупави. Първите са му интересни. Вторите – безразлични. Не, че го дразнят и не ги обича. Не пилее вниманието си за тях. Може да ги погледа малко, като катеричка в колело, дори да му стане мило, но не повече.
Шизоидът е абсолютно сапиосексуален. Възбуждат го само умните, дълбоки партньори, с богат вътрешен свят. Повърхностните за него са безполови и неинтересни. И не е важно, колко пари, коли, длъжност или статус имат. Ако си тъп, това не те спасява.
Децата на шизоида са удобни. Не са конфликтни, преминават външно спокойно пубертета (макар точно той да е най-труден за тях), но ако сте напипали пътечката към вътрешния им свят, не обезценявате богатствата, които непредпазливо са предложили на обсъждане, може да ви допусне. Контактът ще бъде загубен при неприемащи го родители, ще ги отреже без съжаление, възприемайки ги като глупаво и недоразвито животно. Ако детето ви е шизоиден тип, трябва много внимателно и трепетно да се отнасяте към стремежите му, към чувствата, да следите реакциите, да слушате, да слушате и говорите. Говорете дълбоко, за себе си, за него, за света, за бога. Не лъжете! Обезателно ще го долови! И не обезценявайте нищо. Границите си пази и ще се затвори, дори при най-малък признак за нападение. Ще се затвори веднъж, два пъти, може дори още няколко, докато но пропилеете кредита си на доверие. И тогава е вече окончателно. Шизоидът, особено дете, дава на хората много шансове, нали в неговия свят всички се обичат – ще трябва да натрупа много-много цинизъм, за да отговори на въпроса твърдо, кой си е загубил ума!
За шизоидът е крайно важно, да има много лично пространство. В това число, свой дом-крепост или, поне, своя стая, в която не нахлува никой без позволение. Макар да не го осъзнава сам. Ако имаш огромен вътрешен свят, където можеш да избягаш винаги, за какво ти е нещо външно? Но когато има такова пространство, започва да изпълзява и да общува все по-често, отваряйки се по-дълбоко и по-бързо. Там почива, събира сили, подрежда се. Разсейват се тревогите му и желанието да се защитава от неочаквани нахлувания, има си безопасната бърлога, появява се потребност от развитие. А развитието са другите хора.
Избрала съм добре професията си (или професията ме е избрала?), хората с техните светове, интелектуалния пир, изобилие от чувства, мисли, намерения, защитната дистанция „терапевт – клиент“. Нима не е идеално? Ограничава само едно – страх от публичност и липса на външни амбиции (узнаваемост, звания, пагони, статус), както и страх от поглъщане. Затова, всичките ми опити да се мотивирам и да напиша книга, да защитя кандидатска, да участвам в дискусии или съвместни проекти, се разбиват в много простия и разбираем въпрос на шизоида:“А закакво ми е?“ И съм наясно, че няма нищо освен:“Трябва!“. А самото „трябва!“, не е отдавна убедителен аргумент.
Олга Никулина
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/photo?fbid=3330176406993922&set=gm.2313289102308411
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: