Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6118104
Users Today : 65
This Month : 12504
This Year : 148629
Views Today : 582
Who's Online : 12
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване 3

Бутафория ли са повечето хора

Бутафория ли са повечето хора? Мое наблюдение

Колкото повече наблюдавам хората, толкова по-често осъзнавам, че повечето хора са нещо като негативна декорация. В тях няма здрава същност.
При такива хора, няма друга задача в живота, освен нещо посредствено и негативно. Целият им живот се върти около примитивни действия и алогично мислене.
Убиват алогично тялото си с отвратителен начин на живот, все едно тялото им е завод за преработка на отпадъци.
Напълно са неспособни да управляват живота си. Все едно спят в движение.
И основното им занимание през свободното от рабска работа време, е да унижават тези, които са по-висши. Пишат коментари, често, видимо, в променено състояние на съзнанието. Зли коментари. Осъждат. Съдят, докато са в компания на кухненската маса. Просто е непостижимо за съзнанието ми.
А още, такива хора, най-често, са вманиачени на тема размножаване. Все едно, в подсъзнателната им програма е заложено, да увеличават числеността и да завладяват територии.
При наблюдаване на такива хора, възниква впечатление, че са поробени от някакъв вирус, гъбички, не знам, какво точно… И той ги управлява. В тях няма души, няма ясно съзнание, няма широко мислене, няма дисциплина, няма развитие. Има нещо невменяемо и вечен стремеж да обиждат. И такива хора са тълпи.
Тъй като живея в мегаполис, имам възможност да съм на разни места по социален статус. Човешката енергетика се различава много силно. Контрастно. А когато гледаш на разнородно струпване, разликата е още по-забележима.
При негативната бутафория, енергетиката е подобна на смърт.
Депресия, апатия, някакъв смог около тях. Усещане за безпросветност, в прекия смисъл: няма светлина, няма прозорци, през които да свети слънце. Не се вижда небе. Няма смисъл. Няма радост. Няма развитие. Няма спокойствие. Има само нещо сиво, противно и лепкаво.
Когато гледаш на друг вид хора (не всички обезпечени и успешни хора излъчват душевно, ментално и телесно здраве, между другото), енергията им звучи като кристален звън. Тя е чиста, светла, ярка, смела. А такива хора са малко. Много. Малко. Единици.
С негативната бутафория нямаш желание да обменяш енергии.
Не ти се иска, да се заразяваш с негатива им. Със здрави хора ти се иска да си редом, тяхната енергия, сама по себе си, разширява съзнанието, лекува.
Психолог Татяна Жукова
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/bolshinstvo_ljudej_butaforija_moe_nabljudenie/2021-06-22-20520

9 признака на стреса, за които вероятно не подозирате

9 признака на стреса, за които вероятно не подозирате

Стресът на модерния живот, примесен с пандемичната обстановка, в която живеем вече повече от година, е толкова сериозен, че рядко имаме дори минутка, за да поспрем и да се замислим над това как се чувстваме. Въпреки това телата ни веднага разбират кога нещо не е наред и започват да ни изпращат различни сигнали, на които е важно да обърнем внимание.

Истината е, че никой не достига до хронично заболяване за няколко дни, а симптомите, които обикновено изпитваме всъщност са като лампичките, които светват на колата ни. За разлика от примера с колата обаче, ние няма как да си купим нова, това което ни остава е да се погрижим за телата си тук и сега.
Затова в този материал събрахме 9 признаци на хроничен стрес, за които вероятно не подозирате.
1. Нередовно изхождане
Обикновено сме свикнали да свързваме по-рядкото посещение на тоалетната с проблеми с храносмилането или храната, която сме приели. Стресът обаче също би могъл да бъде причината, тъй като той често води до възпаление в червата. Последните изследвания в областта сочат, че има директна връзка между това което се случва в мозъка ви и това, което наблюдавате в червата си.

2. Проблеми с кожата
Кожата ви всъщност е като прозорец, през който можете да видите всичко, което се случва вътре в тялото ви. Хормонът на стреса кортизол увеличава омазняването на кожата, а възпалението в червата, за което вече говорихме би могло да доведе до редица състояния като акне, екзема и дори псориазис.
3. Безсъние
Хроничният стрес води до постоянно високи нива на кортизол, а когато те са повишени, нивата на мелатонин се понижват. Това би трябвало да се случва сутрин, когато е времето за събуждане, но ако вечер нивата на кортизол са все още високи, със сигурност ще имате проблеми със заспиването.
4. Често главоболие
Изследванията показват, че стресът може да се превърне в основно причина за мигрената. Той е и сред основните причинители на бруксизъм или скърцане със зъби по време на сън, който пък би могъл да доведе до сутрешно главоболие.
5. Шум в ушите
Непрекъснатият шум в ушите е не само неприятен, но може да доведе и до замайване. Учените все още не са наясно каква е причината за появата на този феномен, но са установили, че намаляването на стреса и неговото управление, водят до бързо облекчаване на шума в ушите.
6. Изтъняване или падане на косата
Стресът би могъл да предизвика засилен косопад, който често стряска доста дами. Добрата новина тук е, че подобен тип косопад не уврежда фоликулите и е много вероятно косата да започне да расте отново, ако успеете да управлявате нивата на стрес, на които сте подложени.
7. Нередовен цикъл
Хипоталамусът изпраща сигнали към хипофизата, която изпуска естроген и прогестерон, които пък стартират цикъла. Ако обаче нивата на кортизол в организма са прекалено завишени, тази деликатна система излиза извън баланс и може менструацията да закъснее, да е по-лека от обикновено или доре да пропусне месец.

8. Понижено либидо

Високите нива на стрес влияят на хормоните, отговорни и за либидото ни, което е причина и често стресираните хора да нямат никакво желание за секс.

9. Разболявате се по-често

Хроничният стрес понижава защитните сили на имунната система. Ако непрекъснато живеете под напрежение, имунната ви система отслабва и не е достатъчно силна, за да отблъсне вирусите и бактериите, с които се срещате ежедневно.
  Флора Иванова автор
https://woman.bg/zdrave/9-priznaka-na-stresa-za-koito-veroyatno-ne-podozirate.73384.html

12 закона на йогите, които не позволяват, да ви управляват

12 закона на йогите, които не позволяват, да ви управляват

1. Щом ти е необходимо – свърши го сам;
Всеки път, когато в разговор прозвучи думата „трябва“, когато става на въпрос за дълг или задължения, си струва, да зададете въпроса: „На кого е необходимо?“. Манипулаторите обичат да премълчават, че им трябва първо на тях. Например, фраза на родителите „Трябва да си намериш работа“, очистена от манипулацията, ще звучи по следния начин: „необходимо ми е, да престанеш да седиш на моя гръб и да започнеш работа“. А порасналото дете не иска да иде на работа, защото му е по-удобно, да седи на нечий гръб.
2. Не обещавай. Ако си обещал – изпълнявай;
Спомнете си, колко често под натиска на другите, сте давали необмислени обещания. Манипулаторът ще ви натиска специално, да поемате необмислени обещания, а след това, ще злоупотребява с чувството ви за вина. Просто не обещавайте, но ако сте обещали – изпълнете. Тогава, следващия път ще помислите два пъти, преди да се нагърбите с излишни задължения.
3. Не молят – не се натискай;
Често се ръководим от благи намерения и правим „мечешка услуга“. Просто не са ни искали помощта. След това, усилията ни се възприемат като „в реда на нещата“. Още по-зле е, когато моли един, вместо друг. Помагайки в такава ситуация, може да нарушим и закона „Щом ти е необходимо – свърши го сам“. Ако ви се струва очевидно, че човекът се нуждае от помощ, попитайте, иска ли я точно от вас. Ами, ако мацка е заклещила токчето си в решетката на улицата специално, за да се запознае със симпатичен младеж. А вие изпортите всичко. Можеше поне да попитате.
4. Не отказвайте на молба;
Всяка молба предполага благодарност. Манипулаторите обичат да дават празни обещания или да забравят за услуги. Изпълнете молбата и не се стеснявайте да искате ответна услуга. Възможно е дори предварително.
5. Живей в настоящето (а не в миналото или бъдещето);
Един от най-важните закони, който помага за лесното разрушаване на манипулациите, е сравненията с миналото. Никога не ни се иска, да сме по-лош свой вариант, което се използва често от другите. Например, манипулацията: „Преди не беше такъв“ се разрушава лесно с: „Преди е било преди“. Обещаване на сладко бъдеще, обещаване на половин кожа от не убита мечка, се прекратяват моментално с въпроса: „Това ще е после, а сега конкретно, какво предлагате?“.
6. Не се привързвайте;
Колко често се привързваме към човек, предмет или занимание? Доколко силна може да бъде тази привързаност, за да не заплашва душевното ни равновесие? Всеки има свой отговор на този въпрос. Само не забравяйте: с помощта на тази емоционална зависимост, могат лесно да ви шантажират. Не позволявайте на близките си, да се превръщат в домашните ви терористи, не се увличайте прекалено.
7. Не се вкопчвайте в целта (целта трябва да е само ориентир);
Лично за мен, това беше най-странният закон. За мен бе важно, да съм целеустремен. Беше ми нужно доста време, за да осъзная мъдростта му. Точно затова, предпочитам формулировката с ориентира. Ако целта е поставена неправилно, след постигането ѝ, настава опустошение. Най-вероятно, целта ви е натрапена отвън. Затова, винаги си задавайте въпроса или на хората, които ви вдъхновяват: „А после?“. Пример е една от любимите фрази на всички родители: „Трябва да завършиш висше“. А после? Да станеш посредник, търговски консултант или да започнеш собствен бизнес, може и без висше образование.
8. Не пречи. Най-гениалният от всички закони;
Може да се прилага и към себе си, и към другите. Фразата: „Не пречи, моля“, е способна да сътвори истински чудеса. Главното е, да я кажете, преди да сте раздразнени.
9. В природата няма лошо време. Закон с най-голям философски потенциал;
Учи, да се използва всяка възможност, дори своите грешки. Егото се формулира различно в други системи. Например, в НЛП звучи като: „Няма поражения, има само обратна връзка“. Толкова много от обкръжаващите, ще ви напомнят за неудачите ви или ще се оплакват, колко е зле всичко. С помощта на този подход, лесно могат да влияят на настроението ви. В такива случаи, не забравяйте: няма лошо или добро, има само пристрастно отношение.
10. Не осъждай, не критикувай. Понякога е много трудно, да се въздържите от коментар;
Но критиката не е нужна на никого – нито на вас, нито на обкръжаващите. Не го забравяйте. Когато ви критикуват за пореден път, вслушайте се, но не отвръщайте със същото. Ето моя пълнител с въпроси за такива: „И какво следва от всичко това?“, „Как предлагаш да променя ситуацията?“, „Защо смяташ, че оценката ти е правилна?“. А най-добре, не вземайте глупостите в главата си и нещо тежко в ръка.
11. Не предавайте информация, докато не я усвоите (направите опит, навик, умение);
Ако не проверите информацията и я разпространите, ставате клюкарка. Престават да вярват на думите ви. От това ще се възползват с радост неприятелите ви. Общувайки с другите, уточнявайте, как точно са проверили информацията, която ви съобщават. Повечето не я проверяват изобщо и са посредници на интриги или на политическа пропаганда.
12. Навсякъде и винаги питайте за разрешение. Закон от областта на етикета;
Използването му, не само застрахова от излишни усилия, но и създава имидж на вежлив човек. Питайте само с вътрешна увереност, иначе ще изглеждате като вечно съмняващ се чудак. Между другото, използвах този закон, предлагайки, да се пита, дали човека се нуждае от помощ. Точно по същия начин, са свързани и другите закони едни с други, създавайки ментален щит срещу манипулации. Използвайте го с усмивка, както при изпълнение на асани.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/12_zakonov_jogi_kotorye_ne_pozvoljat_ljudjam_upravljat_vami/2021-03-30-17452

Парс Кутай – Енергиите на 2020

Парс Кутай – Енергиите на 2020. Възнесение. Светлинно тяло. 27.12.2020.

В Периодическата таблица на елементите, атомният номер на въглерода е шест, номера на слоя е равен на 14 (на една октава по-нагоре).
Въглеродът е необходим за формиране на цялата ДНК и РНК, за химическия жизнен код във вида, какъвто е днес. Доктор Макс Дж. Лагали, професор, е открил, че силицият може да модифицира ДНК, с други думи, силицият може да ПОДДЪРЖА ЖИВОТА.
В настоящия момент, се развиваме много бързо като вид. Еволюцията на вида „Homo Sapiens“ прави квантов скок към „безсмъртен“ вид с 48 хромозоми, които имат 12 физически ДНК-нишки и 10 ефирни ДНК вериги.
Нашата тримерна биология (3D) е била алхимично променена от въглеродна на многомерен (5D) многослоен кристал.
Ако сложите в огъня парче дърво, ще изгори и ще остане само въглерод.
Но, ако поставите диамант в огъня, структурата му се запазва.
Точно по този начин, клетките ни трябва да бъдат преобразувани от въглеродни в кристален силиций… за да устискат на огромното количество светлина, която нахлува на планетата, от края на 2012 година.
Във всичките ни клетки, органическата им структура се преобразува в кристална, в съвършена призма, през която може да струи светлина, за да освети телата ни, прекратявайки по този начин съществуването на плътността 3D. Не всички преминават през такава трансформация.
Много хора, избират на ниво ДУШИ, да напуснат, преди Земята да стигне до този момент. Други ще напуснат, защото в телата им липсва светлината, която им позволява, да оцелеят във висшите измерения.
Но ДУШИТЕ решили, да променят клетъчната си структура от въглерод в кристален силиций, ще съпровождат НОВАТА „Terra Nova“, Гея, в Златния век. И се издигат, без да напускат тялото си.
Никога в историята на тази Вселена, не е правена тази велика еволюционна крачка, едновременно и съзнателно.
В края на 2012 година, когато цялата Слънчева система стигна до края на своя 26000-годишен цикъл, и Слънцето, заедно с всичките си планети, бе поставено в идеално изравняване със слънцето на Плеади (Алцион), със Сириус, с Орион, с центъра на галактиката (Хунаб Ку). БЛИЗНАЦИТЕ привличат енергията, следствие на огромно гравитационно привличане и пътешестваме в продължение на 7 дни, изминавайки 5 светлинни години, към звездната система на Сириус, която се намира в пето измерение.
По този начин, започна ново галактическо пътешествие. Нов космичен цикъл, а цикълът е връщане към нещо, което вече е било, а ако добавим думата „възнесение“, тогава цикълът става възходящ, образувайки възходяща спирала, завръщане към източника, но на октава по-високо от преди.
Сега са времена, когато ЧОВЕК еволюира от едно измерение на съзнанието в друго, във физическо, в ментално, в емоционално и духовно отношение, все по-бързо и по-бързо, но СЕГА не е крачка след крачка, от един стадий в друг, а скок от едно измерение в друго – ето защо се нарича квантов скок.
В предишните еволюционни промени, човешкото СЪЩЕСТВО е оставало винаги със своята ДНК, основана на въглерода, в трето измерени, а сега става промяна на ДНК към елемента СЛАЙС, т.е. основано на кристала Кварц. Кристална ДНК.
В периодичната таблица на химичните елементи можем да видим, че разликата между атомния номер на въглерода и на силиция е осем, т.е. една октава по-нагоре.
НЕ! Не е случайно…, но е причина, защото причината има и следствие.
Квантов скок става, когато атома се модифицира от „външни“ сили, които го „заставят“ да мутира, следователно, модифицират го структурно, променяйки морфологията му в посока на друг елемент.
Частиците светлина, наричани фотони, са причината за тази промяна на материята от трето измерение 3D, чиито частици вибрират със 9/10 от скоростта на светлината, прехвърляйки го в по-фино измерение и с честоти, превишаващи скоростта на светлината, където масата изчезва като такава.
Морфологията на човешкото същество се променя в кристален елемент (по-гръцки ХРИСТ означава КРИСТАЛ), който представлява квантов скок на честотата, в спиралата на ФИБОНАЧИ, която е основа на човешката генетика и е кристална структура.
И това е скок, защото мутацията не е последователна, а е скок от 3-то в 5-то измерение.
Най-накрая, в мистическата философия, думата ХРИСТОС означава „Високо духовно ниво“, ниво извън пределите на обичайното човешко същество, и мутацията на въглерода в силиций, прави телата „светещи“.
Това е НОВА КРАЧКА, която предприемаме чрез двигателя на ВЪЗНЕСЕНИЕТО към ЕДИНСТВО с „божествения ИЗТОЧНИК“.
Със свещена ЛЮБОВ на ЕДИННИЯ
Pars Kutay
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/pars_kutaj_ehnergii_2020_voznesenie_telo_sveta_27_12_2020/2020-12-28-23035

Повишение на съзнанието чрез отворения сърдечен център

Джудит Кусел – Повишение на съзнанието чрез отворения сърдечен център. 11.01.2021.

Навлизаме в решаващ момент, когато трябва да се повиши колективното съзнание десетки хиляди пъти, за да не повторим колективната драма на Атлантида и самоунищожението, а ускорено да постигнем истинската си душа, а по този начин, достигнем сплотеност и единство. Нещо повече, всичко това трябва да стане чрез отваряне на сърцето, понеже възстановява баланса между божественото мъжко и женско начало.
Ако тази неуравновесеност се запази в някаква форма и проявление, не можем да преодолеем миналите натрупвания и затова, трябва да действаме от центъра на всички истини: от силата на безусловната любов, където престава всякакво осъждане, както и двойствеността, полярността и, следователно, разделението.
Мнозина вече жадуват за окончателен свещен съюз, за това окончателно състояние на общност и единство между божественото мъжко и женско – присъстващо в дълбокия им стремеж към истинска любов и свещен съюз. Той е в дълбокия стремеж към свобода, която не могат да определят все още, а затова, мнозина я търсят извън себе си, а не в себе си.
Действително, най-свещеният и интимен съюз, който трябва да стане сега, е съюза между вътрешното божествено мъжко и женско. Брак между главата и сърцето. Прекрасното откритие на свещеното сърце и, следователно, на висшите пътища, на свещените пътища, водещи към пълно единство и цялост. В крайна сметка, всичко това води до свещен трансцедентален съюз, който е новият Златен век.
Това не може да стане извън вас. Трябва да е отвътре. Партньор или някой друг, не може да ви го дари. Вие носите изключително голяма отговорност, за намирането на това единство в себе си, окончателно единство с божественото в себе си, когато ставате ЕДИННИ с божеството и го прегръщате. Когато двама търсят този свещен път и стават ЕДИННИ, тогава започват да се случват чудеса, понеже се запалват свещените огньове така, както не може да се опише с думи. Сама го изпитах и бях свидетел.
Току що преминах триседмичен ретрит, през който търсих висшето ръководство, яснота и мъдрост, и нещо повече, внимателно следих за разкриването на свещеното сърце и по този начин ви дарих с разкритието. Тези учения ще продължат през годината и искам да ги споделя с вас.
Едва, когато създадем свещено пространство, където можем да се потопим в тишина и да намерим абсолютното присъствие и единство с божественото, може да постигнем всичко това. Това не е просто молитва, понеже молитвата често се превръща в едностранно молене, където просто повтаряме и не слушаме мълчаливо ръководството, яснотата, която идва от божествения източник, говорещ направо в нашите сърца и души.
Когато някой търси ръководство, е необходима пълна тишина и единство с божественото. В такива моменти всичко мълчи. Човекът се разширява в единството, което е невъзможно, да се опише с думи, и точно тогава идват най-дълбоките отговори, откровения, видения и знания.
Сега е крайно важно, да се разбере всичко това и да се практикува – понеже навлизаме в много неспокойни времена, когато толкова много хора са объркани и затъват все повече, защото позволяват на външни гласове и на СМИ, на масовите страхове, на масовата истерия, да заглушава собствения им глас и затварят сърдечния си център, като по този начин пропадат още повече, защото ги засмуква.
Едва след като си позволим, да се извисим извън пределите на известното, в безкрайното пространство и в пълно ЕДИНСТВО с божественото, чрез свещеното сърце и безусловната любов, можем да се ориентираме в промените и да се издигнем в новия Златен век, в Новия Йерусалим, понеже се отварят все повече златните врати.
Казах.
Джудит Кусел
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/dzhudit_kusel_povyshenie_soznanija_cherez_centr_otkrytogo_serdca_11_01_2021/2021-01-12-23237

Ошо – Безнадеждността е просто сянката на надеждата

Ошо – Безнадеждността е просто сянката на надеждата

Всички надежди са лъжливи. Да се надявате, означава да отлагате. Да се надявате, означава, че настоящето ви е безобразно и искате да го избегнете, заради някакво прекрасно бъдеще. Да се надявате, означава, че не искате, да видите настоящето, искате да се занимавате с бъдещето. Утрешният ден е по-важен за вас от днешния, а следващия момент е по-важен от момента сега. Спасявате се с бягство, или в миналото, или в бъдещето, а реалността се състои само от настоящото.
Да, разбирам: навярно сте дошли изпълнени с надежди. Но това е ваш проблем, какво общо имам аз? Сбъркали сте човека. Не мога да ви дам още повече надежди, защото надеждата е отрова. А ми се иска да ви лиша от всяка възможна надежда.
И помнете: когато останете без надежди, когато тази отрова е изчистена от организма ви, няма да усещате безнадеждност. Просто, ще се усетите свободни, както от надеждата, така и от безнадеждността, тъй като, безнадеждност може да съществува само като сянка на надеждата; не може да съществува без надеждата. Вашата сянка не може да съществува без вас. Безнадеждността е просто сянка на надеждата.
Зарежете надеждата и ще видите чудо – безнадеждността също изчезва. А когато няма нито надежда, нито безнадеждност, в вас възниква голяма свобода. Освобождавате се от затвора на желанията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_beznadjozhnost_ehto_prosto_ten_nadezhdy/2020-10-17-22062

12 вътрешни бариери

12 вътрешни бариери, от които незабавно трябва да се освободите

Животът е низ от изпитания и често пъти вкопчването и изграждането на зависимост към определени събития, ситуации, хора или вещи ни отдалечава от собственото ни Аз. Докато не осъзнаем, че онова, от което най-много имаме нужда, всъщност винаги е било до нас, но ние просто не сме го забелязвали.
Обсебени от желанието си да се доказваме, да изпъкваме над другите, да имаме, да притежаваме, да властваме, забравяме кои сме, защо сме тук и накъде отиваме. Затрупайки се с излишен багаж, загубваме сетивата си за малките неща, в които се крие разковничето на истинското и голямо човешко щастие. Само ако изхвърлим ненужното, можем да открием хармонията в себе си, да си отдъхнем и да продължим напред с усмивка на уста и на сърце.
Ето кои са 12-те тежести според психолозите, 12-те вътрешни бариери по пътя към успеха и личното израстване, от които незабавно трябва да се освободите:
Привързаност към материалното
Това е един от най-мощните корени на всички страдания. Ориентираният към вещи и трупането на материални блага живот ни обрича на вечно чувство на неудовлетвореност и неутолимо желание за още и още.
Чувство на вина
Разрушителното чувство за вина в душата прогонва позитивната енергия и усещането за самоконтрол. Ако някой ни вменява непрекъснато чувство за вина, трябва незабавно да го отлъчим от живота си.
Прекалена самокритичност
Прекаленото самокритично отношение към самите нас отнема от самочувствието и увереността в себе си. Не се превръщайте в хора, които възпират собственото си израстване и се затварят в себе си заради това, че виждат само негативните си черти.

Предразсъдъци
Изпълненият с всевъзможни стереотипи ум е като птиче в клетка. Предразсъдъците ни лишават от възможността да погледнем през гледната точка и на другия, да , бъдем повече емпати, по-милосърдни, по-човечни.
Постоянна нужда от одобрение
Непрекъснатата необходимост от одобрение от другите убива вътрешната ни сила за израстване и самоусъвършенстване. Така, когато се сблъскаме с критика, вместо да извадим от себе си най-доброто, ние си изграждаме комплекси за малоценност. Одобрени не трябва да очакваме от завистливи и недоброжелателни хора, а от нашите най-близки приятели и духовни учители.
Гняв
Изпитването на гняв и злоба към някого разрушава вътрешния баланс, разклаща здравето и качеството на живот. Ако някой със силно негативна енергия е предизвикал у вас подобно чувство, не задържайте в себе си обидата. Кажете му, че не сте човек, който да позволи подобно грубо отношение към себе си. Излезте, не влизайте в конфликт. Поемете си дълбоко въздух. Спрете да общувате с такъв човек.

Фразата „Не мога“
Забравете за този израз. Тези думи, повтаряни постоянно в съзнанието ви, довеждат дотам, че вие наистина си внушавате, че не можете да се справите. Погледнете обективно на ситуацията. Отворете съзнанието си и сами ще разберете, че няма невъзможни неща, когато силно желаете нещо.
Отлагане във времето
Спрете да отлагате днешната работа за утре. Ако имате възможност, свършете я днес. Направите ли го, ще намаите стреса и сами ще почувствате удовлетворение и гордост от себе си.
Разбито сърце
Няма човек, чието сърце да не е било разбивано поне веднъж в живота. Изпадали сме в меланхолия, тъга и размишления как да си върнем любимия човек, къде сме сгрешили. Недейте да го правите. Поплачете си. Изстрадайте болката. Но приемете, че се е случило. И продължете с гордо вдигната глава напред. И не спирайте да вярвате, че истинската любов ви чака зад ъгъла.
Лоша компания
Казват, че човек се познава по компанията. Замислете се дали хората, с които се срещате, са вашите хора. Добре ли се чувствате с тях. Направете сравнение между положителните и отрицателните емоции, които те ви носят. Отговорете се на въпроса какво можете да научите от тези хора, трамплин ли са те за вашето бъдещо израстване, или ви теглят към някаква пропаст. Не забравяйте мъдрата мисъл, че изгнилият плод разваля и другите плодове в кошницата.
Приемане на определена роля
Приемайки да играем в живота си някаква определена роля, ние ограничаваме голяма част от нашия вътрешен потенциал. Забравяме какви действително бихме могли да бъдем. Ролята обикновено идва с големи постове, измислени позиции, временно тщеславие.
Приемате нещата лично
Никога не приемайте дадено отношение към вас за лично такова. Не слагайте нищо на сърцето си. Подобно усещане ще навреди на позитивното ви отношение и мислене към себе си и към света. Приемете, че всеки човек е различен и си има свои отличителни белези на характера. Приемайте нещата с усмивка и вярвайте в себе си.
Миляна Вълева автор
https://woman.bg/po-zhenski/12-vutreshni-barieri-ot-koito-nezabavno-tryabva-da-se-osvobodite.69701.html

Тута Майер

Тута Майер

Във време, когато човечество е започнало да осъзнава смисълът и значимостта на единството и да се стреми към това единение във света (дори и в любовта), започнаха да им казват, че трябва да се поддържа дистанция и да плашат с близките контакти: не се прегръщайте, не се приближавайте един към друг, най-добре, изобщо да не се срещате – и не само с далечни, но и са най-близките си хора.
„Колкото е по-голямо разстоянието между вас, колкото повече се боите един от друг, толкова сте по-послушни, толкова по-покорни. Изобщо, единството, дружбата и любовта е зло, единство във страха – може, това е много добре“, – това е главната мисъл на тези, които се страхуват от глобалните промени в човешкото съзнание и водещи до глобални промени в световния ред.
Много ми е интересно, да наблюдавам тези промени лично, а не да ги изучавам по учебници, както беше досега. ??
А на вас?
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/tuttamayer/posts/3606393342746679

11 капана пречещи на духовното израстване

11 капана пречещи на духовното израстване

Проблем при духовно пътешествие е, че често е изобилно осеяно с разни видове капани. Тези капани не са физически, те са ментални и се смятат за сили, препятстващи пробуждането. Понеже обработваме жизнения си опит най-вече с ума, сме склонни да оценяваме духовността, също с ума. Проблемът е, че за духовността, умът е прекален ограничен инструмент. Щом духовността попадне в ума, престава да съществува истинската ѝ същност и се превръща в ограничаващо убеждение или догма. С други думи, духовността губи живата си, вечно променяща се същност, когато е отделена и заключена в ума.
Помислете над следния въпрос: изпитвали ли сте някога огромно благоговение и удивление, от присъствието на нещо прекрасно и очарователно, като, например, изгрева? Започвате да го фотографирате или го описвате в текст, и в този момент, преставате да усещате изгрева, не присъствате в процеса. Вместо това, го прекарвате през мислите си, както през обектива на фотоапарата или раздробявате прекрасният природен процес, на отделни детайли, в вид на думи. Същото може да се каже и за духовността. Колкото повече използваме ума, за да стигнем до душата си, толкова повече се дистанцираме от нея. Но щом се избавим от мислите и си позволим да усещаме, отново се чувстваме вкъщи. Помислете над следната аналогия: стремите се, да достигнете слънцето, устремило се към хоризонта, бързате в неговата посока, но не го достигате, защото е илюзия. Но когато спрете и усетите слънцето, сияещо върху вашата кожа, започвате да се наслаждавате и повече нямате нужда да го преследвате. Като съсредоточени върху мислите същества, ни е трудно да ги осъзнаваме, защото, още от ранно детство сме учени да се отъждествяваме с тях. Но щом започнем да наблюдаваме мислите, и как саботират щастието ни, изживяваме истинско духовно израстване. По-долу са изброени 11-те най-разпространени капани, в които попадаме, напредвайки по духовния път. Взаимодействието с такива подводни камъни, може да доведе до силни страдания и съпротива.
Опитайте да разпознаете някои от тях в себе си.
1. Капанът увлечение по духовността
Увличането по духовността е следствие подсъзнателното желание за избягване, потискане или непризнаване на определени емоции или стресови жизнени ситуации. Към обичайният тип на духовно залитане са: замразяване на емоции чрез „одухотворено“ потискане и избягване; неуравновесено обсебване и привързаност към позитивното (например, към позитивни мисли) и слагане на пасивно-агресивна „красива“ маска; изтощителни разсъждения за негатива или сенчестата страна на човешката личност; гняв-фобия; слаби лични граници; сляпо или прекалено състрадание (във вреда на себе си и другите); насилствено „убиване“ на егото и оценяването му като лошо или зло; преувеличено дистанциране; затъване в теоретичната духовност и догматичните убеждения относно „истината“; отказ от отговорност, предаването ѝ на друго висше същество (например, на духовния наставник, на ангел); илюзия за постигане на по-високо битие от другите; използване на духовни практики, за спасяване от неприятни емоции: например, медитация за заглушаване на емоциите, а не тяхното преобразуване.
2. Капанът превъзходство
Проявява се при тенденция „да се гледа от високо“ на другите, които не са „съзнателно развити“ или „пробудени“. Капанът на превъзходството е желание, да си „най-добрия“, в сравнение с другите. В крайни случаи, този капан се проявява като тенденция, да напада „спящите“,“слепите“ или „овцете“ на обществото. Такава реакция се среща често в току пробудените, в началото на духовното израстване. Не бива да забравяме, че всеки е на възможното съзнателно ниво. Когато настане момента, всеки се пробужда.
3. Капанът насилствено пробуждане на другите
Щом осъзнаем действието на „матрицата“, често ни се иска отчаяно, обкръжаващите също да се пробудят. Осъзнаваме, колко болка предизвикват заблужденията на другите и се появява силно желание, да им „покажем истината“. Но в повечето случаи, насилственото пробуждане на хората се проваля. При всичките ни добри намерения, желанието ни да „спасим“ някого, предизвиква отрицателна реакция, гневна реакция в тях и в нас. И колкото са по напразни усилията ни, толкова по-отчуждени и разстроени ставаме. В края на краища, равносметката е, че такива опити вредят на всички. Този капан поражда много гняв и недоразумения, което предизвиква още по-голямо засилване на егото, саботирайки духовното ни израстване. Дайте възможност на хората да се пробудят, когато са готови.
4. Капанът желанието да помага на другите
Този капан е преплетен тясно с предния, с тази разлика, че е ориентиран към препоръки. Няма нищо лошо в помощта на другите, ако уважавате границите им. Но понякога, разширяването на духовната перспектива, създава самочувствието на „по-знаещ“ от тези, които живеят в илюзиите. Когато натрапвате мнението си, може да се стигне до катастрофални последици (гняв, разстройства, разрушения и т.н.). Желанието да се помогне, може да бъде показателно като лична необходимост от помощ. Под маската „духовен“ и състрадателен, е вид дистанциране от духовността.
5. Капанът желание за световна революция
Щом се пробудим и осъзнаем лъжите и корупцията, съществуващи в сегашната социална структура, мнозина искат екстрено да променят обществото. Попадаме в капана на идеята, че свобода, честност и справедливост, може да се постигнат с външни промени. Като следствие, създаваме манталитета „ние срещу тях“ и „разделяй и властвай“, които са типично дуално противопоставяне – подкрепа на съществуващата система. Не разбираме, че още повече укрепваме системата, която съществува за сметка на гнева и хаоса. Вместо да приемем, че всички истински промени са следствие на вътрешна еволюция, се стремим към външни разрушения, които предизвикват само временни промени.
6. Капанът безсмисленост
Щом преживеем божествени и трансцедентални състояния на битието, където ставаме единни с всичко, можем да попаднем в капана на духовния нихилизъм. С други думи, щом осъзнаем, че от вселенска гледна точка, няма никакво значение, какво правим, може да изпаднем в депресивно мислене. Използвайки такива истини, като „всичко е илюзия“, човекът, попаднал в такъв капан, като правило, оценява живота с ума. Оценявайки духовните истини с ума, ги превръща в лични убеждения, които стават предлог, да се усещаме парадоксално отделно от цялото.
7. Капанът избягване на ежедневните задължения
Някои хора са увлечени дотолкова от духовния път, че избягват обичайните ежедневни занимания. Това е вид ескапизъм и може да предизвика напрежение в човешките отношения, отказ от плащане на сметки, данъци, мания „да живее извън матрицата“ и т.н. Когато отказа от всекидневните задължения, се развява като флаг, с претенцията за голяма духовност, това е скрита форма на егоизъм. Избягването на всичко, което се обявява за недуховно, е също ограничение на духовното израстване. Колкото повече наблягате на външното в „духовния“ живот, толкова се отдалечавате от темата. Понякога е необходимо, да се хранят акулите, за да се живее мирно и хармонично. Помните ли древния Дзен-принцип: „Преди просветлението – сечем дърва, носим вода; след просветлението – сечем дърва, носим вода“. Трябва да бъдем смирени и да осъзнаваме, че обикновеното ежедневие, е идеално за духовно израстване.
8. Капанът самобичуване
Скоро след духовното пробуждане и осъзнаване лудостта на този свят, зацикляме често на самокритиката. Можем да възприемаме света като „затвор“, а другите хора, като „пленници“ или дори „завоеватели“. Шокът от пробуждането, може да предизвика тревога и параноя. Неизбежно е, да се усетим жертви, следствие на което, обвиняваме другите и висшите сили за усещанията си. Духовният капан самобичуване, може да се забележи в социалните мрежи, които са често отдушник за новаците. В края на краища, може да забележите, че именно вашите мисли предизвикват страданията ви, а не другите и ситуациите. Щом поемем отговорност за възгледите и убежденията си, можем отново да станем уверени в себе си.
9. Капанът комплекс на Спасителя
Този капан е свързан със споменатия капан желанието да се помага на другите. Комплексът Спасител получават хора, които се възприемат над останалото човечество. Тяхното усещане за „уникалност“ и „духовна възвишеност“, може да ги накара да се чувстват длъжни, да поправят света. Комплексът Спасител, най-често, може да се забележи сред „светлинните работници/звездните посланици/целители“, които се стремят към пиедестал, въобразявайки си, че е техен космически дълг да „спасят планетата“. Това възприятие се подхранва от убеждението, че има нещо „неправилно“ в реалността, другите хора са „порочни“ и трябва да бъдат коригирани (което е егоистична гледна точка). Такова възприятие се усилва от чувството „индивидуалност“ и самооценката на егото. Комплексът Спасител, може да премине в комплекс Мъченик. Мъчениците смятат, че трябва да „носят бремето“ на другите. Очевидно е, че това е крайно нездраво отношение към живота, обосновано от историята на Исус. „Носещите“ чужда болка мъченици, бягат от отговорността за собственото си щастие и провокират незряло поведение в другите хора.
10. Капанът привързаност
Преживели дълбоки и обширни мистически преживявания, случващи се често след значително духовно израстване, е съвсем обичайно да останем привързани към такива преживявания. Може да е доста болезнено слизането от преживяната висота в обичайната, непросветена реалност. Също, може да се привържем към „историята“ на духовните си убеждения. Понеже умът опитва да даде смисъл на такъв трансцедентален опит, често зацикля на разни форми за контрол. Но, колкото повече се привързваме към убеждения, истории, желания и мисловни интерпретации, толкова повече страдаме. Забравяме, че всичко отминава, дори трансцеденталните преживявания. Просветлението не е цел, а пълно предаване; фундаментална промяна в жизненото възприятие. Привързаността е най-разпространеният капан, саботиращ духовното израстване. От една страна, привързаността към идеите подпомага израстването, но, в крайна сметка, това, което смятаме за вечно, води до застой. Когато идеите стават защитна обвивка, а не катализатор за израстване, възниква голям проблем. Трябва да разберем, че свободата не може да бъде постигната с ума. Свободата се усеща, след освобождаване от привързаността към мислите.
11. Капанът разчитане на външни отговори
Когато напредваме по нашия духовен път, е нормално и полезно да търсим външна подкрепа. Четене на книги, участие в симпозиуми и семинари, посещаване ретрити, практикуване на холически техники и намиране на личен гуру – всичко това спомага да усетим духовното израстване. Но много често, ставаме силно зависими от външните отговори, че не успяваме да бъдем свободни и щастливи. Такова заблуждение, може да бъде забелязано при мнозина, прославящи гуруто си (с други думи, отрицание на собствената божественост и прехвърлянето ѝ върху друг). В края на краища, когато свикнем да търсим отговорите винаги извън себе си, забравяме за собствената си душа. Забравяме, че главният ни източник на ръководство и мъдрост, е вътре в нас, а вместо това, продължаваме да преследваме външното, което си въобразяваме, че ни „просветлява“. Трябва да се спрем, да направим пауза и да оценим духовното си пътешествие. Свой опит ли търсим или на другите? Не забравяйте, да надникнете в себе си за отговора, защото, именно контакта с душата, дава усещането за свобода.
За да забележите и да се избавите от тези капани, трябва да сте пределно честни със себе си. Ще трябва да сте готови, да признаете, че действително сте залитнали в егото. Огромна е ползата от изследването на собствените тъмни страни и погрешни убеждения. Не се безпокойте, ако сте попаднали в някой капан. Всички се хващаме на его-номерата. Може да е особено трудно, да забележим, кога егото „одухотворява“ и възвисява убеждения и идеи. Колкото по-открити, смирени и честни сме, толкова по-бързо забелязваме фалша. В заключение, искам да кажа: не се страхувайте от тъмното. Не се страхувайте да грешите. Всичко случващо се, независимо, колко е болезнено, е възможност за изводи. В крайна сметка, всичко, което трябва да откриете, е само вашата душа.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/11-194

Изживяване на емоциите

Практики при ретрограден Меркурий. Изживяване на емоциите. Диагностика, практики

Какви емоции изживяваме? Съществуват ли универсални практики или все пак, трябва да определим, какво точно се случва с нас?
И така, разновидност на изживяваните емоции:
– 1 – Първични реакции:
Забележително е, ако не си забраняваме да изживяваме първичните реакции В СЕБЕ си.
Имаме пълното право да изживяваме в себе си ВСЯКАКВИ емоции, в това число и негативни: гняв, печал, обида, чувство за вина, разочарование, раздразнение, досада, равнодушие, страх, тревога, безпокойство и други.
За да не се получават емоционални задръствания в психиката и подсъзнанието, е важно, по-често да си задаваме въпроса: какво изпитвам в момента? А след като го определите, да си кажете: разрешавам си, да го изживея.
Външно сме спокойни, а вътрешно изживяваме емоция (с тяло, състояние, мисловно), а след това се питаме: на какво ме учи тази емоция, какво е скрито зад нея, каква е важната потребност на личността ми? И това е външната и вътрешна осъзната реакция на събития, на фрази, които са ни казали, на ситуациите като цяло.
Може да сме гневни. Вместо да го подтискаме, го изживяваме като естествена реакция към това, с което не сме съгласни, към изкарващото ни от равновесие, от зоната на комфорт, сочещо ни някаква определена черта в характера, а след това си задаваме въпроса: на какво ме учиш, гняв?
И напълно е възможно, тази емоция, изживяна тотално, да учи да намираме общ език с другите, да сме себе си, да не лицемерим, но и при това да ги уважаваме, да ги изслушваме, да казваме „не“ на манипулациите и не само.
– 2 – Потиснати емоции:
Когато си забраняваме, например, гняв, обида – започваме да се правим на удобни и добри.
Когато си забраняваме тъгата, се правим на „жена-празник“.
Когато си забраняваме радостта, се превръщаме в „страдалци“ и „жертви“.
Когато си забраняваме да се чувстваме виновни (здраво, временно чувство с последваща трансформация в опит), ставаме „винаги прави“ и си играем на „аргументи и факти“.
Когато си забраняваме страха, може да възникне натрапчивото желание, да контролираме другите.
Потисканото се натрупва, ако продължаваме с намерението да „стискаме всичко в себе си“. Всичко това се превръща в психически разстройства и телесни заболявания, а постепенно се формират негативно повтарящи се ситуации, за в бъдеще.
Как да освободим тяло и психика от потиснатото?
– Важното е да не се страхуваме;
Изживяваме на поток потиснатото. Отначало изглежда сложно и трудно. Подобно е, простете за физиологическото сравнение – на желание за повръщане. Струва ни се, че се задушаваме, че няма да издържим. Но после идва облекчение. И се чувстваш отново жив и здрав.
– Не е нужно да се анализира нещо. Изживяването не е мисловен процес, това е състояние – тоталното разрешение да усетите напълно забраняваното от ума;
– Трябва да се избере ден, час – подходящо време за изживяване. Най-главното е, да сме в кондиция – да имаме не само желание, но и енергийна възможност, да пропуснем всичко през себе си. Има определени лунни дни, астрологически периоди, хормонални цикли, които са особено благоприятни за лечението на психиката, от натрупаните токсични емоции;
– Избиране на подходяща практика. Това може да са: терапевтични танци, пеене, писане, изговаряне, рисуване, изживяване на емоции в съпровод на подходяща музика, съответстващи филми и т.н. Може да се изживяват емоции самостоятелно, може с психолог, с приятел, доверително.
– 3 – Емоционална карма:
Случват с поредица уроци, ден, дни наред, когато усещаме спектър от непонятни емоции, чувстваме болка, но не знаем, какво ги поражда.
Това не са наши потиснати емоции. Това е болка, която сме причинявали ПРЕДНАМЕРЕНО на другите. Всичко е натрупано също в подсъзнанието и при започване на личен астрологичен период за очистване, всичко ни се връща като бумеранг.
Когато някого сме наплашили. Когато редом с нас някой е бил неуверен в себе си, бил е отхвърлен, ненужен, самотен, изоставен. Когато сме обвинявали някого, а сме оправдавали себе си. Когато сме изливали негатива си, гневили сме се, дразнили сме се, когато преднамерено сме искали да уязвим, да обидим, унизим. Когато сме опитвали да променим някого, да го пречупим, да „подобрим“, когато сме искали да направим „добро“ насила.
Цялата тази болка ни се връща, за да осъзнаем, какво е било на другите. Фактически, не причиняваме болка на другите, причиняваме я на себе си. И затова, законът за емоционалната карма е същият: постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.
Но: няма емоционална карма, когато точно, искрено, не сме искали да причиняваме страдания на другите. Например, ако обидчив човек ни е разбрал неправилно – нямаме вина за неговия избор. Но, ако подсъзнателно или съзнателно получаваме удоволствие от злоупотреба с болката на другия – това предизвиква изкупление.
Как да различим потиснатите емоции от емоционалната карма?
Главната разлика е: сами избираме да изживеем потиснатото – не се случва очистване без наше съгласие – правим го по свободен избор.
А емоционалната карма идва сама: нахлува още от сутринта и понякога я караме с месеци, а и години. Всичко се случва независимо от волята ни, както някога сме нарушили преднамерено емоционалното равновесие на другите.
Ако сте забелязали признаци на емоционална карма, е важно да си спомните, на кого сте причинили болка: наскоро, преди години, след което, да напишете терапевтично писмо с молба за прошка, дори да не знаем имена, също така, пишем, че нямаме намерение да постъпваме повече така, учим се да не осъждаме, да не клюкарим, да не се възвисяваме за сметка на другите, да не ги плашим, обиждаме, а да се стремим да общуваме и създаваме хармонични отношения.
Профилактика на натрупаната емоционална карма: всяка вечер си припомняме общуванията си, прощаваме на всички, молим за прошка, благодарим за усвоените уроци, задаваме въпроси за усвояването на нови знания, молим се и заспиваме с чиста съвест.
– 4 – Емпатия, изживяване състоянието на обкръжаващите;
Това е навик, който може да се развие, навик да съчувствате и за емоционална помощ.
Емпатията е „включване“ към сърцето на другия. Временно състояние.
Нали не сме успели да преживеем всичко възможно на този свят. Не можем да разберем другия, ако не сме преживявали нещо подобно.
Емпатията помага за излекуване от навика да осъждаме, да не се интересуваме от другите. Емпатията разширява мирогледа ни, разбираме, че предишната ни представа не е цялостна, а това е много интересно.
Но и тук си има секрети:
– важно е, да се различава емпатията от жалостта, от съ-преживяването. Съ-преживяването означава, че ставам същия като теб. Изживявам същите емоции и не мога да ти помогна.
– Емпатията е временно усещане/долавяне, а след това идвам на себе си, в своята реалност и ти помагам ефективно. Не ставам също като теб, оставам себе си.
– Емпатията не означава да се включвате във всички подред и без разрешение. Това е нарушение на личните граници, както и може да доведе до сериозни психически разстройства, поради емоционално „претоварване“.
– Също е много важно, да различавате емпатията от самомнението и фантазиите за другите. Важно е уточнението: действително ли усещам или си го измислям? Важно е, да различавате емпатията от желанието да докажете, че сте по-добри от другия, че го разбирате, усещате. Това е вече гордост и мнителност.
Емпатията е необходима за оказване на първа емоционална помощ на действително нуждаещите се. А също така, за да избягвате подвеждането с емоционалните манипулации (когато натискат на съчувствието ви, на сантименталността ви, на чувството за вина, на печал, на съвест и т.н., за да постигнат желаното).
Ще трябва да се научим, минимум на четири неща:
– 1 – Да си разрешите емоциите, за да осъзнаете по-дълбоко дълбоките потребности от излекуване;
– 2 – Да не натрупваме, да не потискаме, да не заместваме, да не избутваме от себе си емоциите. Изживявайки натрупаното с позитивно приемане.
– 3 – Да изживеем емоционалната карма. Да не създаваме нова, да си правим изводи за в бъдеще: когато има други редом, как се държа, причинявам ли преднамерено болка?
– 4 – Да усвоим емпатията, екологично оказване на първа емоционална помощ, да се превърнем в лечебно слънчице за света, за всеки ,който се нуждае от душевна топлина и сърдечно общуване.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article8880-praktiki-v-retrogradnyy-merkuriy-prozhivanie-emotsiy-diagnostika-praktiki
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: