Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235405
Users Today : 2834
This Month : 83247
This Year : 373124
Views Today : 11536
Who's Online : 43

Архистратиг Михаил: Свобода от насилие

Архистратиг Михаил: Свобода от насилие

 

Архистратиг Михаил: Свобода от насилие

Контактьор: Аrchitect

21 ноември 2022

Ченълер: Здравей, Михаил! Би ли отговорил на въпроса, зададен от наш читател? „Ако въоръжен враг нахлуе в дома на мирен гражданин, за да малтретира, насили и убие него, семейството и децата му, какви могат да бъдат последствията за Душата на този мирен жител, ако той: 1)не се съпротивлява от страх; 2) не се съпротивлява, вярвайки в призива на Христос “обърни и другата буза“; 3) се съпротивлява и в резултат на това загинат враговетенасилници, самият той или член на семейството?

Михаил: Здравей, скъпа моя. При всички силови взаимодействия могат да пострадат сериозно или загинат хора, а създалите се променливи са твърде много, за да определим с точност конкретните последствия. Всичко, което мога да направя е да помогна на хората да разберат основите на силно деструктивния енергообмен; защо е толкова труден за контролиране и за какво трябва да са готови тези от тях, които са решили да пристъпят към него. Уточняваме предварително, че ще обсъдим поведението на действително мирни жители, които по собствена воля никога не са имали стремеж към насилие. Хората, обучени да служат в полицията, армията, владеещи техники на ръкопашния бой, обучени в стрелба и т.н., тоест по своя воля подготвени да упражняват насилие, са друга категория хора. Към тях ще отнеса и хората, склонни да съперничат, борещи се и вонствени. Техния път ще разгледаме отделно.

За мирния жител най-ефективната стратегия в условията на силно деструктивни събития е избягването на насилие. В дадения случай не трябва да чакаме, докато някой с лоши намерения нахълта в дома ни, а предварително да отидем на по-безопасно място. Преместването може да бъде свързано със сложности като: неяснота къде е безопасно, липсата на пари за смяна на местопребиваването и т.н. Обществото или човекът може да се отнасят негативно към промяната, която се възприема като липса на смелост или липса на преданост към общоприетите цели и т.н. Но ние сега обсъждаме именно изход с минимални последствия за душата.

Всеки човек може да се откаже от насилието. Друг е въпросът, че това има цена. Когато в цивилизацията се развиват силно деструктивни събития, всяка душа плаща определена цена, защото подобни събития имат свойството да преразпределят ресурси. Тези, които не се ожесточават, често търпят загуби. Мирните души са принудени да дадат, пожертват или да загубят нещо.

Може да изглежда, че човекът, който е решил да отстоява своето в битка, може нещо да спечели. Но ако той се окаже по-слаб от противника си, може и да не спечели. Рискът да загуби всичко, дори и живота си, е твърде висок. Дори ако успее да отблъсне противника, то успехът е все още твърде условен. Трябва ясно да се осъзнае: победата, която душата постига чрез насилие, е винаги крайно относителна. Ако животът и безопасността на семейството са от първостепенно значение, то тогава стратегията за избягване на директен сблъсък трябва да се разглежда като приоритет. Именно тя позволява да се поддържат минимални нива на деструктивност на душата.

Физическото насилие, което човек планира да използва в своя защита, във всички случаи ще бъде обслужено по линията на енергообмен. Водейки се от определени морални, етични съображения, човек понякога допуска, че насилието, проявено в отговор на насилие, е оправдано, че то няма да го утежни, а душата ще е неопетнена. Необходимо е да търсим отговора по-дълбоко: на ниво потоци на енергообмен. А на това ниво е очевидно, че всяка проява на насилие, независимо от мотивите на душата, не преминава безследно за нея. При тези процеси потоците на осъзнаване текат на свръхниски честоти, които не са присъщи за цивилизация ви, а са заимствани от тъмните светове. Тоест, човек извършва физическо насилие винаги в рамките на демоничните честоти. За използването на тъмните разпределите на потоци, човек заплаща с личната си сила.

Освен това, човек може да не притежава необходимото за битка собствено състояние на съзнанието. А без него рискът да се окаже жертва е твърде висок. Ето защо, миролюбивият човек, решил се на схватка, често привлича заимствани състояния на съзнанието. Може да му се струва, че той сам се настройва, събира смелост, обмисля как ще се сражава. Но чрез тази настройка, всъщност, той прави заявка за необходимите инструменти в мрежата на колективното съзнание. В отговор на силното намерение на човека, винаги се намират същности готови да предоставят своите таланти за временно ползване. Тогава човек може в критични моменти да прояви твърде стремително, несвойствено за него поведение. Така че и самият той да остане удивен как се е получило така.

По този начин, мирният човек, решен активно да се защитава, преди сражението може несъзнателно да сключи един или няколко договора с тъмните структури. Той се въвлича в тъмните полета на съзнанието, изгражда двустранни връзки с деструктивните същности, за да бъде подпомогнат в осъществяването на намерението му. Тъмните същности на свой ред взимат част от личната сила на човека като възнаграждение за обслужване на деструктивния енергообмен; а възможно и като отплата за заимстваните състояния на съзнанието и заимствания устрем.  Последващото отнемане на лична сила като замяна за услугите, предоставени от тъмните структури, продължава до монетна на взаимно разплащане. През това време събитията в живота на човек   придобиват изключителна  остротата като травми, болести и ярко изразен лош късмет Възможно е да последва вълна от насилие.

Бих искал да добавя, че подобни съюзи между човека и тъмните същности са временни и са ограничени до екстремната ситуация, но често могат да се заздравят и да продължат дълго време. Ето защо мирният човек, който никога досега не е избирал сражението, е добре внимателно да обмисли ситуацията преди да встъпи във взаимодействия, които биха могли силно да променят него и пътя му.

Битката обикновено завършва с психологически травми, физическо осакатяване или даже нечия смърт. След подобни събития, прекъсването на връзката с тъмните структури ще бъде изключително трудна за човека: предстои му етап на асимилиране на получения интензивен опит. И всички тези емоционални и мисловни процеси ще бъдат придружени с душевна болка, вина, разкаяние или, напротив, със засилване на гнева и обвиненията спрямо останалите хора, света, Бог. Този енергообмен също е нужно да бъде обслужван, доколкото човек в такива моменти е склонен усилено да излива негативно оцветен жизнен ресурс. Само тъмните структури ще се заемат с тази задача, а връзките между тях и човека ще останат отворени. Колкото повече човек се безпокои, толкова е по-голяма вероятността между неговата душа и тъмните същности да се установи регулярен продължителен обмен на състояния на съзнанието. Човек може доброволно да премине към нови, повишени по значимост деструктивности, да загрубее, да стане суров и циничен. Или да се окаже неспособен да си прости за свършеното и да продължи да се тормози. Всичко това може да бъде съпроводено от последващи щети, като загуба на ориентири, отчуждение от роднини и приятели, разпадане на семейството, развитие на пагубни зависимости (алкохолизъм и др.) Затова всеки трябва да прецени: такъв човек ли е той всъщност, за да се заема с прилагане на насилие? За никого такива неща не минават безследно.  Ако животът е бил изживян мирно, то човек има какво да губи. При всички случаи прибягването към насилие ще означава повишение на деструктивните показатели на неговата душа.

Има немалко хора, които са натрупали в други въплъщения определен опит с насилие. Дълбоко в душите си те го знаят. Има и такива, които точно сега в настоящия си живот вървят по този път. На тях бих искал да кажа, че отказът от насилие е навременен във всеки един момент и при всякакви обстоятелства. Това е бъдещето за тези, които не са безразлични към развитието на човека и съпреживяват неговата душевна болка. И даже ако в това въплъщение на душата има програма, здраво свързана с насилието, изходът на човека от такава програма ще бъде оценено от системата на развитие като сериозно положително постижение.

Разумът задържа своите деструктивни шаблони на мислене по много причини. Първо: да бъдат прекратени отношенията с тъмните светове не е лесно, защото връзките са изградени на основата на сила и притежават повишена устойчивост.  Второ: човекът вижда в своята дейност смисъл, интерес и изгода. Възможно е, някъде в дълбините на разума да стои знак за равенство между пълнотата на живота и деструктивното поведение, защото то дава особено интензивно насищане. Но това чувство, поради своя интензитет, има свойството да изгаря душата, да създава пробиви във фините структури, заради които човекът може да има здравословни проблеми и негативни емоционални състояния.

Интензивният енергообмен не винаги е изгоден за човека, защото той не умее контролирано да изразходва своя жизнен ресурс; той не може да види и да измери какъв е неговия поток, в какъв обем и къде се разпределя. Тъмните структури често се възползват от това земно ограничение на възприятието, подтиквайки човека активно да изразходва силите за деструктивни действия. Каква е реалната ценност, която той получава от това – въпросът остава отворен. Понякога почти никаква, единствено вреда за душата.

Често казват, че всяко преживяване е опит. Събраният опит не винаги е от полза за конкретната душа. Когато се достигне определена степен на обремененост, душата не може да се задържи на Земята и отива в тъмните светове. Оттам душите не се връщат в предишната си вид.

Да приемем, че частицата на Бога остава цяла. Душата като капката се влива в поток, а потокът се влива в океана. В рамките на този огромен, непостижим за човека, кръговрат от екосистеми, ресурсът на живота не се губи. След това капката се появява на друго място, под друга форма. Животът продължава да тече стремглаво. Животът винаги побеждава. Човешката душа, която не се е задържала се в свободните светове, и е станала част от тъмните структури, по-късно може отново да се освободи. И в този план душите действително от нищо не са застрашени. Те продължават да пътешестват в пределите на единния Бог, опознавайки всички налични варианти на битието.

Подобна свръх-идея за затворени цикли е твърде мащабна и далечна за разума на повечето хора. Земляните засега не могат да се уповават на нея, когато обмислят действията си или взимат важни решения. Защото пълното възприемане на тази идея произтича на други нива на развитие, когато душата е вече способна да възприема глобалните процеси на енергообмена във вид на цялостно преживяване. В момента човек се безпокои за други, по-понятни за него въпроси. Какво ще се случи с малката му душа? Какво ще се случи с опита и натрупаните знания в неговия разум? Какво ще се случи с всичко това, с което той се асоциира като свое „Аз“, с всичко, което е придобил в рамките на обособения му път? Тези въпроси са правилните въпроси. Всичко в своето време и място. На дадения етап от развитието на душата за това също е нужно да се задават въпроси.

Опитът от индивидуалното развитие може да бъде загубен, ако душата се озове в тъмните светове. Казвам това в контекста на малката душа: колкото по-тъмен е светът, толкова по-малки са шансовете тя да съхрани получения опит за лично ползване.   Някой по-силен може да погълне нейния жизнен ресурс, а натрупаният опит да бъде сметнат за безполезен.  И обратно: колкото по-чист е светът, толкова е по-голяма грижата за всяко живо същество, и толкова повече са шансовете, да се отнесат с уважение към душата и постижения й. Затова тези, които се стремят да запазят своята душата и опита от своето развитие, трябва сериозно да се замислят за снижаване на деструктивното поведение. Това създава положителен тласък: това ще помогне душата навреме да премине към живот в общности, които могат да й предложат не просто опит (който понякога трябва да се изживеее със стиснати зъби), а еднозначно приятен опит.

Интензивността на възприятието често създава у човека особено, всепоглъщащо чувство на умора. От дълго време много души скитат в деструктивните светове в търсене на нещо свое, ценно и значимо. Те отлично разбират за кое чувство говоря сега. Наподобява умората от носенето на тежки доспехи: докато не ги свалиш,   няма да стане по-леко. Може да носиш суровата си броня, без да я сваляш, странствайки в нея по света, и да я считаш за неотделима своя част. Можем да си мислим, че доспехите отдавна са се сраснали с душата, и ако те бъдат свалени, то от индивидуалността нищо няма да остане.  Това не   е така: можеш да свалиш бронята, а ценността на душата след това само да нарастне. Умората ще отстъпи пред чувството за освобождение.

Излизането на душата от деструктивните програми е блага вест за всички, живеещи в Бога. Светлите учители са готови да помогнат на човек да прекъсне връзките, обременяващи душата му. Та нали снемането на бронята, образувана при преживяване опит на насилие, може да не е загуба, а печалба, която ще отвори нов път за душата. Този път ще изисква не по-малко сила и издръжливост, но душата вече няма да се нуждае от такива подсилени средства за защита. В чистите светове, където добронамерените души ще успеят да преминат на нов етап за развитие, няма да има посегателства върху личните граници. Загубата на тежките брони ще се окаже фалшива загуба.

Ч: Настанаха трудни времена. Много хора разсъждават, че насилието може да нахлуе в живота им внезапно. Времето ще е недостатъчно, за да обмислят ситуацията.

М : И все пак време обикновено се дава. Та нали получавате информация, за това че светът наоколо се променя, че може да има някакви негативни събития. Колкото човек е по-малко деструктивен, толкова по-големи са шансове да избегне насилието, защото тези души притежават естествена защита, която поддържат на добро ниво чрез миролюбивия си начин на живот. Не е необходимо да подлагат защитата си на изпитание. Това вече сме го обсъждали.

Има хора, които са във водовъртежа на деструктивните събития. Аз мисля, че те се досещат, че това не е случайно. Душите им са преминали през много сходни преживявания, дори ако не си спомнят за тях. Ето защо тези хората са там, където са. Чрез събитията животът им задава трудни въпроси, но те няма да бъдат напълно внезапни и непредсказуеми.  Чрез задълбочен анализ на живота си човек е в състояние да предвиди възможните посоки на изпитанията, които животът ще разгърне пред него, за да направи важни избори, за да разкрие истинските си качества.

Важно е човек да се подготви преди животът да му зададе въпросите, изискващи неотложни отговори. Необходимо е предварително да обмисли и реши: как планира да постъпи в една или друга ситуация. На какво е готов в трудните обстоятелства и от какво е способен с увереност да се откаже. Ако предварително премисли своите стратегии на поведение, бидейки пределно честен със себе си, това може да е достатъчно, така че животът да не отправи трудните си въпроси чрез събития. Подобна вероятност съществува и аз предлагам да се възползвате от този мек вариант на изясняване на отношенията със света.

Ако в живота на човек все пак възникнат трудни моменти, предварително обмисленият план за действие ще увеличи шансовете изпитанието да бъде преминато успешно. В условията на интензивни негативни преживявания реакциите на човека често се възприемат от самия него като непредвидими и нежелателни. Възможно е неговия рационален разум да се изключи и да се задействат инстинктивни реакции. Откъде се вземат тези реакции е отделен въпрос. Ако поведението на човек се проявява агресивно, то това могат да бъдат личните натрупвания на душата (в това число от други въплъщения) и ‘мечешка услуга’ на тъмните структури, с които човек има незакрити връзки. Ако човек, обратно, проявява пълна безпомощност, означава, че душата няма подобен опит. Човек пропада в информационната празнота, не намирайки нищо подходящо в паметта на душата. За това е по-добре да се подготвите предварително и да не разчита на успешна импровизация в трудна ситуация. Необходимо е уверено да изговори своите важни решения, така че отговорите на човека да предугаждат въпросите, които животът може да зададе чрез сложни събития.

Ч: Може ли балансиран учител да даде различен отговор за самозащитата?

М: Не съм разглеждал ситуацията от каквато и да е морално-нравствена гледна точка. Всеки, който е запознат с процесите на енергообмена, ще ги опише по един и същ начин. Както всеки един анатом еднакво би описал особеностите на храносмилателната система на човек. Има процеси, които просто се случват независимо от това дали мислим за тях, дали ни харесват или не.

В подобни ситуации трябва да се взимат решения като се водим изключително от приемливостта за нас на една или друга ситуация, на едно или друго състояние на съзнанието. Колкото по-интензивно е мисленето на човек в ниските и свръхниските честоти, толкова по-грубо ще е отношението към него на обкръжаващия го свят. И първата крачка, за излизане от този порочен кръг на взаимна жестокост, трябва да бъде направена от човека.

Всеки учител от учителската система отхвърля чрез отговорите си предположението, че човек се стреми към по-добър живот. Ето защо майсторите на баланса ще отговорят на днешния ни въпрос по сходен начин. А тъмните същности с готовност ще поведат човек през суровия опит, за да усети той сам последствията от своите действия. Това им е работата: те рядко обясняват на човека с думи, доста по-често разясняват чрез непосредствено преживяване на събитията или чрез състояния на съзнанието.

Колкото и дълго да е опознавала деструктивните светове, каквито и пътища да е следвала душата, рано или късно тя се оказва на кръстопът. На този кръстопът, който ще отведе душата до истински мирен живот, изпълнен с радост, има само една вярна посока – отказът от насилие. Единстсвено отхвърляйки деструктивния товар, душата принципно променя своите състояния на съзнанието, едва тогава нейните отношения със света ще станат малко по-топли. Всички останали направления, независимо от тяхната увлекателност, са порочен кръг и ще отведат душата отново до кръстопът.  Има множество пътища, но само един е верният – този, които води към Бога.

Душата може да тръгне по верния път, ако се приеме една проста и същевременно сложна идея, че враждата е само илюзия за вражда. Но за да излезем от тази илюзия е нужно да прекратим нейното подхранване със своите живи емоции, трябва да престанем да вярваме в нея. Тогава илюзията за разделението ще отслаби своята сила и човек ще прозре скритите от него по-рано връзки между всички души, между всички съществуващи в света неща и явления. Самия човек, неговите приятели и врагове, близките и чуждите, любимите и мразените – всички те ще се окажат обединени в цялостно сплетени нишки – връзките на единния Бог. Желанието за разделение и поставяне на етикети ще си отиде.

Убеден съм, че чрез този опит на опознаване на Божествената свързаност ще преминат своевременно всички души на Земята. Светлата йерархия ще се зарадва на всеки, ще помогне на всеки, устремил се да придобие и сподели с нас единното Божествено провидение.

Да завършим разговор си тук.

Благодаря, че продължаваш да задаваш важни въпроси на учителите, въпреки трудните лични обстоятелства.

Ч: Михаил, благодаря ви! Винаги се радвам да ви видя!

 

Превод: Ирина

 

https://absolutera.ru/article14126-arhistratig-mihail-svoboda-ot-nasiliya

 

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: