Ние сме огледала един за друг

Ние сме огледала един за друг

Published 31.07.2022 | By Йосиф

Ние сме огледала един за друг

1. Умните хора казват, че в другите ни дразни свойственото за нас самите. А по-точно, това, което не искаме да приемем и признаем. Тези черти на характера, които ги няма в нас, в другите не ги забелязваме или се отнасяме равнодушно към тях.

2. Хората не оправдават очакванията ни. Колкото ни е по-близък един човек, толкова повече го смятаме своя собственост и изискваме повече от него. Но той си има свои цели и устрем, и не длъжен, а и не може да ни направи щастливи.

3. Често ни дразнят чуждите успехи. Защото сравняваме своите слаби страни със силните на другите. На това ни учат родители, учители, а и цялото общество, в което се насърчава конкуренцията, което е нетърпимо към грешките, което гледа с презрение на индивидуалните и лични интереси на човека.

4. Ние сме изцяло потопени в материални интереси, смятаме за ценни тези неща, за които плащаме с пари (които се печелят трудно!), и напълно не ценим истинските ценности – човешките взаимоотношения, това, което получаваме безплатно. Обичаме вещите и ползваме хората. Обобщено, отнасяме се към хората като към вещи.

5. Не живеем в настоящето, а се терзаем от минало и безпокоим за бъдещето. Колко често, вместо да се наслаждаваме на момента, да даряваме и приемаме любов, уважение, признателност, унищожаваме всичко със спомени за негативни реакции на нечии постъпки или се страхуваме за бъдещето, че няма да опазим тази любов и уважение.

6. Такова е създаденото от нас общество. А за да го променим, трябва да започнем със себе си. Т. е. всеки поотделно е отговорен за обществото, както и всички заедно. Разбира се, ще кажете: „Какво може да направи сам един човек?“ Аз лично винаги си задавам въпроса: „Ако не аз, кой тогава?“. Отговорността е другото име на свободата.

Какво се получава от всичко това?

1. Липсата на любов и неприемането на себе си поражда същото отношение и към другите, защото външния ни свят е отражение на вътрешния.

2. Негативните емоции (които са самия живот) оцветяват цялата ни реалност в собствените си цветове. Сами привличаме т.н. „черен период“.

3. Дразнейки се, се отказваме от силата си. Т. е. заявяваме на Вселената, че другите могат да определят живота ни. И Вселената разбира се откликва винаги с едно и също: „Слушам и изпълнявам“. (Филмът „Тайната“.)

Какво може да се направи?

1. Никога да не забравяме, докато не стане наша същност, докато не го усещаме с цялото си същество: ние сме едно. Не може да се побеждава за сметка на другите, може само заедно. (Филмът „Кодът на Моисей“.) Всяка душа е дошла на този свят със своите задачи и никой нищо не ви е длъжен.

2. Приемете се изцяло, заобичайте се и престанете да се сравнявате с другите. Приемете както достойнствата си, така и недостатъците си, защото „във всяко тъмно ъгълче на душата може да се спотайва съкровище“ (филмът „Кодът на Моисей“). А когато приемем и заобичаме себе си, автоматично заобикваме и приемаме другите такива, каквито са.

3. Да поемем отговорност за всички хора, които привличаме в живота си. Всеки срещнат ни демонстрира нас самите. Хората са само огледалото на отношението ни към този свят.

4. Винаги можем да избираме, как да реагираме на чуждото отношение. Можем да реагираме автоматично, рефлекторно (да се обиждаме от оскърбления или да се радваме на похвали) или сами да изберем чувствата си, т. е. да сме креативни по този въпрос.

Дипак Чопра, „Седем духовни закона за успех“
Превод: Йосиф Йоргов http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/07/nas-razdrazhaet-v-lyudyah-to-chto-svojstvenno-nam-samim/