Статии
Брояч от 3.2006г.
5545033
Users Today : 306
This Month : 3304
This Year : 68870
Views Today : 1769
Who's Online : 8
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

ЗА СВОБОДНИЯ ИЗБОР

ЗА СВОБОДНИЯ ИЗБОР

  Все още под влиянието на дуалистичното мислене, мнозина си го представят като абсолютна свобода, свобода на 100%. Но ако всичко е едно цяло, нима е възможно да не се съобразяваме с това, което ни обединява, например, свободния избор на другия? Т.е. свободния ни избор свършва там, където започва свободния избор на другите и ние трябва да съзнателно да избираме, че той/тя има точно толкова право, колкото и ние. Но на егото правото на другия не му харесва, и ако изберем да сме едно с Цялото, ще трябва да го смирим. А единството се изгражда с нагласата: всеки се грижи за всички, съобразявайки се с всеобщите закони.
Нашите избори се определят най-често от субективното ни възприятие за приятно/неприятно. И в това няма нищо лошо, стига да не сме прекалено дуалистични/крайни. Приятното и неприятното се определят отново от единството с Цялото. Ако сме в хармония с общия поток, получаваме изобилие от енергия и се чувстваме прекрасно, хармонично. Колкото повече избори правим в противоречие с Цялото, толкова повече неприятни изживявания имаме – приличаме на камък, който е сред бърз поток и водата постоянно го блъска и отнася от него частица след частица, докато накрая се разтвори от потока и се понесе с него. Причината, която ни кара да правим избори, които не са в хармония с Цялото, са натрупани в нас дисхармонични енергии следствие направени избори в нарушение на Божествените закони, докато сме вършили работата си в материалните светове. Тези дисхармонични енергии/илюзии нарушават нормалния енергообмен, и затова ни пречат да се хармонизираме с Цялото (създават неприятни усещания и ограничават възможностите), и поради това постоянно търсим, как да се изчистим. Процеса на изчистване е в пряка зависимост от усещанията ни – колкото са по-неприятни, толкова по-бързо се променяме. Във висшите светове, където хармонията преобладава, промяната става много бавно – няма достатъчен стимул за това. И ние постоянно търсим условията на материалните светове, в които промяната може да стане много по-бързо. За всяко въплъщение, подбираме много внимателно условията, които да ни стимулират така, че да правим избори, които да реализират желаните промени. Затова внимателно подбираме обкръжението си, което да ни създаде мирогледа, който ще ни върши работа, подбираме генетичните особености, преодоляването на които, ще натрупа нужните качества и ключовите събития в живота, които ще направя желаната промяна в направлението. Но трябва да имате предвид, че много рядко предварителните ни планове се реализират на сто процента. Постигането на максимална промяна е възможна само, ако фигуративно казано, се движим по острието на бръснача. Всяко залитане от оптималните условия, намалява желания резултат. Оптимален резултат се получава при съхранено желание за промяна и чувствително следване на интуицията, която дава първоначалния замисъл и служи като водач в живота на материалния свят. Колкото по-неприятни усещания имаме, колкото повече се ръководим от принципа „така правят другите“, толкова сме по-далеч от оптималния вариант. По замисъл, това би трябвало да ни стимулира да търсим оптималния вариант, но многото илюзии ни карат да се вкопчваме във въображаеми ценности, множество страхове ни правят нерешителни и не правим правилните избори, като постоянно се опитваме да прехвърлим отговорността на някой друг. А всичко това усилва неприятните усещания и те се превръщат в страдания. В много случаи страданията предизвикват преодоляването на илюзиите и страховете, но когато са част от масовото съзнание, т.е. са енергийно много мощни, решителността ни е недостатъчна за да направим правилния избор. И тогава отчитаме, че въплъщението е изпълнило много малка част от поставените задачи. Всичко това го описвам, за да имате ментална подкрепа в желанието си за промяна – липсата на желание за усъвършенстване, блокира енергиите ви и увеличава натиска (страданията) на Цялото, с което сте сключили договор, преди въплъщението за подпомагане на плановете ви.
Съществуват осъзнати и неосъзнати избори. Осъзнатият избор правим, когато имаме реална представа за действителността. Неосъзнат избор се получава, когато се самозалъгваме с илюзии, например, когато си въобразяваме, че страхът е разумен довод/предвидливост. Ако помислим разумно, сами установяваме, че това, от което се страхуваме, се случва рядко, но и дори тогава можем да сме сигурни, че не сме били предвидливи, а със страховете сме предизвикали нежеланото. Генералния избор, които трябва да направим е, че трябва да очакваме само това, което желаем, и ако то не се случва, да приемем, че е необходимо време и допълнителна енергия (чрез нашето намерение) и да се запасим с търпение. Отделете много сериозно внимание на този избор, чрез постоянно самонаблюдение и самокоригиране. Не забравяйте, с бързи стъпки наближава момента, когато мислите ви ще започнат моментално да се материализират – и най-големите ви страхове ще ви преследват денонощно като в кошмарен сън. Ще оцелеете ли в такъв ужас? Но материализирането на мислите ви засяга и хората около вас – действително ли им желаете злото, когато ви ядосват. Затова е изключително належащо, да ги обичате безусловно, да им признаете правото на свободен избор, правото да мислят и постъпват по свой начин, колкото и да не ви харесва той. Свикнете с мисълта, че всички проблеми могат да се решават само с любов. Разбира се, ще има известен преходен период, през който да се справите със старите навици на мислене. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“, а съдим на базата на правила, внушени ни от масовото съзнание/манипулация. Но ако ви е трудно да се извинявате, да искате прошка, справете се с тази нагласа на егото, защото няма да можете да поправяте грешките си, а това натрупва следствия/карма.
Свободния ни избор е пряко свързан с представата ни за действителността, т.е. мирогледа, ценностната система, определят, какъв избор ще направим. Представата ни за действителността се формира под натиска на обществото, и най-вече под влиянието на най-близките ни хора, тези, на които имаме най-голямо доверие. Но масовото съзнание е постоянно манипулирано и тези, които го правят, нямат интерес, хората да познават реалната действителност – тогава няма да се поддават на манипулациите. Затова, всеки трябва да има предвид, че може да прави изборите, си на базата на заблуди и илюзии. И това е много важно да се помни, защото неувереността не позволява да се мисли дуалистично, но може да се изпадне в другата крайност – изобщо да не се взема решение, но това също е избор и не предпазва от грешки. Възможност за излизане от затворения кръг, дава постоянният стремеж за осъзнаване на вътрешното ръководство, за осъзнаване на заблудите и тяхното неутрализиране, за да не определят грешен избор. Изобщо, правенето на избор изисква изключително гъвкаво съзнание – приемане на възможността всеки един момент да сгрешим, веднага да опитаме да поправим грешката и в същото време, да не се укоряваме за грешния избор, защото това води до страхове, до нерешителност и съзнанието ни губи своята гъвкавост, адаптационна способност. Забравянето за илюзиите, които мотивират избора и за нерешителността, която се получава при грешни избори, ни отдалечава от оптималния живот, от острието на бръснача. Всяко залитане ни отдалечава от правилните за нас избори и в крайна сметка, може да ни доведе, да сме против течението в Реката на живота, против Божествените енергии и закони. А това води до много неприятни изживявания.
Основния момент, който ни предпазва да не се движим против течението, е да поемем осъзната отговорност за всичко, което става с нас. В масовото съзнание, в продължение на много хилядолетия е внушавано съзнанието на жертвата, т.е. причина за собственото неблагополучие е винаги извън нас. Забелязвате ли, как ви обезсиля тази идея, как ви прави пасивни – нали не можете да промените всичко около себе си, точно защото другите също имат право на свободен избор. Другите не можете да промените, но можете да промените себе си. Защото всичко, което става с вас или около вас, е привлечено чрез физическото привличане или отблъскване на противоположни или едноименни знаци (плюс и минус). Те се образуват в резултат на дуалистичното (крайно) мислене и постъпки (все пак мислите са енергия, която взаимодейства с другите мисли), при това, колкото е по-крайно мисленето, толкова по-конфликтни ситуации създава. Затова е много важно да се избавите от нагласата, че сте жертва на нечия зла воля. Приемайки, че това са ваши избори, преставате да сте безсилни и поемате ситуацията в свои ръце. Да приемете цялата отговорност, има и друга страна. Когато смятате другите за причина, трупате спрямо тях негативни енергии, а това е карма, а също дистанция, задълбочаване на егото. Поемането на цялата отговорност е отъждествяване с Бог, единство с Цялото, вие сте Бога, който е причината за всичко – осъзнавате ли, каква промяна на съзнанието е това, стига разбира се, да не си въобразите, че морето ви е до колене.
А универсалното решение за избавяне от неприятности в живота е избавяне от крайното, дуалистично мислене – колкото са по-умерени и най-важното, любвеобилни мислите ви, толкова по-слаби са поляризираните енергии и съответно, много по-малко и по-слаби неприятните и конфликтни ситуации около вас. Съобразяването със свободния избор на другия, намалява в много голяма степен противоречията. Но в много случаи, дуалистичното мислене ви хвърля в другата крайност – когато се отказвате от правото си на свободен избор в полза на другите. Масова е заблудата, че такова самоотричане е добро за другия – така се разглезват тези, на които отстъпвате правото си на избор, и в крайна сметка, това води до неосъзнато/доброволно робство. Така е станало възможно манипулирането на масовото съзнание и днешното отчайващо състояние на нещата.
Като особено показателна е нагласата на хора тръгнали по духовния път е „да правим добрини“. Много трудно се осъзнава, че непожеланото добро е мечешка услуга. Никой не иска да се замисли, че няма право да лишава, когото и да е, от неговите уроци/проблеми – защо е толкова трудно да се осъзнае, че с крайната родителска загриженост, може да се провали живота/въплъщението, т.е. да не се постигнат желаните от душата промени. Егото много трудно си признава, че „да правим добрини“ е собствената потребност да отговаряме на някаква представа (роля/маска) за себе си, а когато се ръководим от такива егоистични мотиви, много слабо ни интересуват последствията за другите.
Затова е много важно да отстоявате собственото си право на избор, разбира се не на всяка цена – нали все пак се опитваме да се избавим от дуалистичното мислене, от крайностите. Но желанието да бъдем добри, да не причиняваме неудобства и страдания на другите, ни прави безотговорни. Имайте предвид, че непожеланото/незаслужено добро създава точно толкова тежка карма, колкото насила присвоеното. А отстояването на свободния си избор, разбира се, когато това не е с крайни средства, не създава карма, колкото и неприятно да е това за този, който иска да ограничава свободния ви избор – напротив, това може да послужи като положителен пример и агресора да коригира отношението си към всички хора и ситуации.
Много често четем нещо, което не разбираме, което никак не можем да свържем със сегашния си мироглед. За да запазим чувството си за самоуважение и да се предпазим от комплекси за малоценност, които са рожби на дуалистичното съзнание, правим прибързания избор да обявим написаното за глупост. Но осъзнавате ли, че този избор ни отдалечава от разбирането на същността? И това отдалечаване може да продължи много дълго време. А ако направим заключение, че нищо не става случайно и това, което сме прочели ни е нужно, и неразбирането е само временно, тогава оставяме съзнанието си отворено и много скоро може да се появи този свързващ елемент, който да обедини неразбраното с разбраното в една цялост.
Много важен момент при свободния избор е да си давате точна сметка, какъв е мотива, какво ви подтиква към едно или друго – така ще можете да филтрирате чуждите мотиви и ценностни системи, а това ще ви избави да страдате като жертва.
Мнозина, които не осъзнават действието на подсъзнателните страхове, живеят в постоянна нерешителност и трудно правят ежедневните си избори. В тях винаги има неосъзнат стремеж да прехвърлят отговорността за вземането на решение, върху някой друг или някакво насочване. Например, много често търсят ясновидци, карти таро, отваряне на посоки страница в някоя книга, хвърляне на монета или някакви други помощни средства. Това е голямо прекарване, защото тези методи обикновено посочват най-голямата/енергийно силна вероятност, която предстои пред съответния човек. Но възможностите са хиляди и не винаги най-силната е най-желана и най-благоприятна за нас – така силно ограничаваме възможностите си да се носим по живота, по най-безболезнения начин. Нещо повече, така ограничаваме избора си под диктата на страховете и се правим, че не забелязваме подсказките на душата (някои си въобразяват, че чрез изброените методи получават подсказки на душата, но тези подсказки могат да са манипулирани и от не особено доброжелателни същества), т.е. отказваме да бъдем оптимално полезни на Цялото, не се съобразяват с приоритетите, належащи за момента, а се вкопчват в сигурното „така правят всички”.
Когато човек се самонаблюдава, може да различи няколко вида чувства/усещания. Като произход, чувствата/усещанията могат да бъдат вътрешни и външни. Външните – в резултат на взаимодействието с заобикалящия ни свят. А вътрешните се предизвикват от мислите ни. Но ако изключим мислите, не преставаме да усещаме/чувстваме, а това, което долавяме е езикът на душата – ако се чувстваме прекрасно без особен повод, значи душата ни е в прекрасно настроение, но ако сме потиснати, значи душата ни е недоволна от изборите на ума и трябва да променим нещо, за да възстановим равновесието. Можем също да направим разграничение на чувствата си по вибрации – високочестотни и нискочестотни. Нискочестотните, поради дисхармонията, която съдържат, са неприятни, понякога дори болезнени. Такива са всички предизвикани от ума/егото страхове, опасения, нерешителност, прекалени съмнения, бягство от отговорност, гордост, самомнителност – списъкът може да е много обширен. Това са астрални енергии, най-често определяни като емоции. Високочестотните вибрации се възприемат като много приятни, защото дисхармонията в тях е минимална. Такива са любовта, благодарността, възторга, естетическото удоволствие от различни творби и от природата, удоволствието, което ни доставя нашето тяло, когато не злоупотребяваме с него, удовлетворение от свършена работа или творчество (тук, а и навсякъде другаде, трябва да се внимава да не се подхранва егото: “каква голяма работа съм“, а да е удовлетворение на душата, която успешно изпълнява предварителния си план), и т.н. Тези енергии са чувствата на душата и са енергии на душевния свят, а не на астралния. Избора и стремежа ни да се избавим от нискочестотните вибрации, като избираме постоянно да живеем във високочестотните, изчиства натрупванията в астралното тяло и премества съзнанието ни в душата, което разтоварва ума от необходимостта да търси постоянен изход от неприятни ситуации. И във вас настава мир и спокойствие.
Зоната на свободния избор се определя от мирогледа, от ценностната ни система. Когато мирогледа ни е дуалистичен, краен, т.е. или/или, свободният ни избор е изключително ограничен, защото с тази нагласа сме в състояние да произвеждаме изключително много хаос около себе си. Колкото повече се уравновесяваме, колкото повече постигаме златната среда, системата и/и, толкова повече се разширява свободния ни избор, защото вече сме по-толерантни, опитваме се да спазваме всеобщите закони, т.е. да произвеждаме много по-малко хаос около себе си, т.е вредим на цялото много по-слабо. Опитайте да наблюдавате, как се променя свободния ви избор, когато той се мотивира от безусловната любов.
Примерите, когато сами ограничаваме свободния си избор са безкрайно много. Сами можете да прецените, колко ограничено постъпват тези с комплекси за малоценност. А когато си изберем ролята на жертва, колко възможности пропускаме, защото си въобразяваме, че зависим от някого или нещо или сме се поставили съзнателно в такава зависимост. Наблюдавайте и анализирайте мотивите, които определят един или друг избор. Осъзнайте, какво ви ограничава, възпира: дали са правила приети от обществото, имат ли тези правила някакъв смисъл и доколко влизат в противоречие с всеобщите закони. Или са някакви неясни страхове и опасения, които, ако не са предизвикани от конкретни събития в този живот, са спомени от предишни изживявания – тогава трябва да си дадем сметка, че това са кармични натрупвания и да предприемем съзнателни усилия за тяхното преобразуване и изчистване. Дайте си сметка, с какви убеждения живеете: „нямам това или онова“ или „имам всичко необходимо“. И доколко тези убеждения определят свободния ви избор и реалната ви действителност.
Ще се спра на едно понятие: „осъзнатост“ и неговото производно „осъзнат избор“. Осъзнатостта е свързана с нашата идентификация, т.е., с какво отъждествяваме себе си. Ако отъждествяваме себе си с ума, се намираме изцяло във властта на илюзиите му, на представата му за действителността, която е много далеч от реалността. Но ако отъждествяваме себе си с душата и другите си висши аспекти, тогава имаме възможност да контролираме ума си и да го коригираме. Точно това е осъзнатост. Да осъзнаваме слабостите и недостатъците на ума и да не допускаме те да определят свободния ни избор. Точно тази по-висока гледна точка, прави възможен живота в радост и постоянно удовлетворение. Защото, когато сме осъзнати, правим изборите си съобразно всеобщите закони, не сме под влиянието на дуалистичното мислене, следователно, не се мятаме от една крайност в друга, което прави живота ни многократно по-малко болезнен и неприятен. Както всяко нещо в духовния свят, осъзнатостта си има най-различни степени, които в началните успокоява ума, а в по-напредналите, премахва завесата на съзнанието, води до осъзнаване/спомняне на всички знания и способности, които има душата ви. Осъзнатостта дава възможност да преразгледате изборите правени под диктата на илюзиите в ума – тези избори съществуват във вашето енергийно пространство като енергийни кодове, а осъзнавайки нерационалния избор, можете да го промените на много по-съобразен с висшите интереси, а това изчиства тази дисхармония, която ви отдалечава от Цялото. А това води до премахване на здравословни проблеми, до изчистване на кармични записи и много други следствия, които правят живота все по-приятен – нали точно тези, не особено оптимални избори, създават проблемите ни.
Фактически, свободния избор е една от многото човешки илюзии. Но абсолютно необходима на този етап от нашето развитие. Без нея бихме се чувствали постоянно ограничавани и манипулирани, защото се осъзнаваме отделно от Бога. Затова прегръщайки идеята за свободния избор, не се бунтуваме срещу ограниченията на Божествената воля, на Божествената цел. Избирайки да бъдем едно с Цялото, едно с Бога, приемаме ограничението на личните ни желания в името на всеобщата полза и така реализираме Единството.

Създадено: 11/07/2012 • 10:17
Обновено : 11/07/2012 • 10:26
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7437 пъти

Последни публикации
Последни коментари
За контакти