Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234998
Users Today : 2427
This Month : 82840
This Year : 372717
Views Today : 6564
Who's Online : 49

ЗЛАТНАТА СРЕДА

ЗЛАТНАТА СРЕДА

Вече много хора приемат идеята, че всичко съществуващо е Бог. Но независимо от това се определят като отделени от Бога. Но ако всичко е единно и взаимосвързано, как е възможно да сме отделно от Бога? Единствената причина, единственото препятствие да се възприемаме като едно единно цяло, е собственото ни съзнание. Убеждението, че сме отделно (падението на човечеството) е трупано в продължение на много хиляди години, не само в индивидуалното съзнание, а и в колективното съзнание на човечеството, което пряко оказва натиск върху желанието ни за промяна.
Във всяко едно съзнание съществуват две тенденции: едната към разделение, а другата към обединение и хармония. Тенденцията към разделение се води от страха – кара ни да очакваме от всички хора да ни излъжат, измамят, нагрубят и т.н. Тенденцията към обединение се води от любовта – кара ни да имаме доверие на хората, да прощаваме грешките им, да си помагаме взаимно. Тук не трябва да се забравя, че мислите и очакванията ни са енергия, която създава реалността – т.е. ако очакваме хората да се отнасят лошо към нас, преобладаващото им отношение ще е такова. Но ако се отнасяме добре с тях, не трябва да очакваме винаги да ни отговорят със същото, защото хората все още са много далеч от уравновесяването, дори тези, които имат духовни интереси – така че, нормално е, често да грешат. Няма хора, в които съзнанието да е еднопосочно, затова често се казва, че и в най-големите злодеи има нещо човешко, т.е. не са забравили подсъзнателно, че всичко е едно хармонично цяло.
Реалността на Бога е основана на равновесието и хармонията между два от аспектите на Бога – Баща и Майка, мъжки и женски енергии, електричество и магнетизъм. Това равновесие се поддържа от третия аспект на Бога – Сина (Христос) – средната точка между двете привидни противоположности. В „Илюстрациите” съм го изобразил като равностранен триъгълник. Тази равновесна точка не е фиксирана, ако беше фиксирана, Бог не би бил Жив. А за да сме и ние живи и с Бога, трябва да се стремим към тази среда, към това равновесие. Когато този стремеж стане постоянен, се развива усет за равновесие (все едно се научавате да карате велосипед – забележете, че е много трудно да пазите равновесие на едно място и е за кратко). Този усет се нарича различаване, Христово съзнание, Христов разум. Той ви дава възможност да правите по-точен избор и да се ориентирате в илюзиите. Забележете, можете да постигнете усет за равновесие, само ако смятате, че двете основни енергии се допълват и хармонизират взаимно, ако сте убедени, че са в постоянна борба, въобще не ви идва на ум да търсите някаква златна среда.
Трябва да свикнете с мисълта, че няма нищо излишно на този свят – това е първата крачка към преодоляване на дуалното съзнание. В Бога всичко се стреми към хармония и всичко се допълва взаимно, т.е. всички съществуващи елементи са създадени за да запълнят някаква липса и да създадат хармонични взаимоотношения. Затова, първото, което трябва да се разбере е, че няма нищо излишно, което да се унищожава, премахва или да се борим с него или ако нещо е станало излишно, да се опитваме на всяка цена да го запазим (такава тенденция съществува в повечето природозащитници, които се опитват да съхранят на всяка цена съществуващите животински видове. Но много от тях, просто са непригодни за променящите се условия и равновесието, което са поддържали трябва да се поддържа по друг начин. Затова опита да се запазят изчезващите видове (естествено изчезващи, а не унищожавани от хората по някаква егоистична причина) – ето типичен пример, за необходимостта да се решава постоянно, кои са естествено изчезващите – сляпото следване на принципа да се опазва всичко, води до дисхармония и неадекватност и е опит да се спре еволюцията). Разделеното от Бога съзнание е забравило за това и е променяло съществуващата реалност според егоистичните си принципи. Следователно, не трябва да премахваме, а да възстановим хармоничните състояния като леко променяме в една или друга посока. Точно тази нагласа (да се правят умерени, а не драстични промени) е началото на златната среда или средния път. При това не трябва да се забравя, че първо трябва да се промени отношението ни към нещата, а всичко останало ще се намести постепенно.
В този смисъл е хубаво да си създадете нагласата, че дори егото и всичко, което смятате за негативно и като свои недостатъци, не трябва да се унищожава напълно. Както вече казах, всичко, което съществува е създадено с някаква цел, затова престанете да се борите с това, което смятате тях. Не е нужно те да бъдат изкоренявани напълно, достатъчно е да поемете съзнателния контрол над тях, за да не ви карат да се възприемате като отделени от Цялото. Не забравяйте, всяко едно нещо си има и положителните и отрицателните страни. Ако постоянно държите това в съзнанието си, сте тръгнали по средния път, започнали сте да развивате Христово съзнание, противоположно на дуалното съзнание, където всичко е чернобяло и доброто трябва да се подкрепя, а със злото трябва да се води борба.
За да променим отношението си към нещата трябва да се съсредоточим изцяло върху себе си (нали проблема е в собственото ни съзнание), а не да се опитваме да променяме света около нас, а съзнанието ни да остава същото и да създава постоянно разделение. А за да променим съзнанието си трябва да бъдем активни, т.е. постоянно да вземаме решение дали всяко едно нещо води към разделение или към обединение. Ако се откажем да вземаме тези решения, поведението ни се определя от колективното съзнание – как постъпват другите хора и какво очакват те от нас. Това ни прави неадекватни за нужните промени и продължаваме да създаваме дисхармония, т.е. да работим за разделението.
Един от начините да следваме средния път и да сме активни постоянно, е да се интересуваме от повече гледни точки. Съзнателния избор от няколко възможности, винаги ще ни приближава много повече към златната среда, отколкото безкомпромисното следване на някакъв принцип или собственото си убеждение за непогрешимост. Това особено се отнася за духовните хора, които са прегърнали някаква идея или учение.
Много важно е постоянно да поддържаме този свой стремеж към златната среда, а не да очакваме Божията милост – това очакване е отделяне от Бога, защото сме с нагласата, че Бог е извън нас. Много по-добре е, ние като Бог да поемем отговорността за себе си. Този устрем към равновесие, към златната среда, ни движи по средния път. Бог е вечно движение, затова не си позволявайте да спите на ларвите си, а винаги се стремете да надминете вече постигнатото – това е движението нагоре по възходящата. Чакането да ви падне отгоре е затъване в блатото.
За да добиете визуална представа, какво представлява златната среда, трябва да си се представите балансиращи върху дъска, която е закрепена в центъра си (като везна). Всяка загуба на равновесие ви сваля от дъската и изпадате от златната среда, от средния път, от реката на живота. Стоите на брега и гледате как живота си тече покрай вас. Когато се напатите достатъчно, отново започвате да опитате да се качите на дъската и да пазите равновесие, т.е. да следвате средния път. Балансирането върху дъската е подобно на балансирането върху сърфинг – така се носите по течението на реката, а не срещу него или да стоите безпомощни на брега (което е много болезнено).
В някои послания се повтаря постоянно: „Не давайте силата си!”. Което буквално означава, не давайте на друг божественото си право на свободен избор. Когато някой друг (егото ви, „добронамерени” приятели, общественото мнение, духовно учение), взема решението вместо вас или ви определя, как трябва да постъпвате, изпадате от златната среда, от живата връзка с Бога, и така буквално прекъсвате или намалявате многократно енергийното си захранване – ето реалната причинна за обезсилването ви, за заболяванията и силно ограничените ви възможности. Не се давайте на страха си, че можете да сгрешите, и че е възможно някой друг по-надежден и заслужаващ доверие, да решава вместо вас. Това не означава, че не трябва да се интересувате от мнението на другите, то ви дава възможност да имате повече гледни точки, повече възможности за избор. За да решавате постоянно, трябва да имате от какво да избирате. Само глупостта може да ви остави без избор, а това е духовно самоубийство или духовна летаргия.
На повечето духовно търсещи въобще не им идва на ум да престанат да се сравняват с другите хора. Вероятно някои от вас са срещали някъде, че това сравнение е вредно за собственото ви израстване, но кой да вникне във вече прочетеното? Крайно време е да свикнете с мисълта, че всеки човек е уникален и затова в този свят няма обективни критерии, чрез които да направите обективен анализ. Някакво що годе общо сравнение може да се направи само от духовния свят, като се сравнят енергийни характеристики и натрупан опит за всички прераждания. Тази информация е недостъпна в материалния свят. Затова престанете да се сравнявате. Понеже всички проблеми са от съзнанието ви, достатъчно е само да ви мине през ума, че с нещо сте повече от другите хора, между вас и всичко останало зейва пропаст. Никой от духовния свят не може да си позволи да се сравнява с другите, дори локалните Богове, които имат огромни възможности и енергии, не си и помислят, че са нещо повече от най-окаяния човек – те много добре знаят, че това ги отделя от Бога. Крайно време е да се смирите и да не влизате в противоречие с Бога, за когото всички синове и дъщери са еднакви.
В Библията има един израз: „Когато княза на този свят дойде, да не намери нищо негово в тебе”. Княза на този свят е антихриста, т.е. всички сили, които са избрали да бъдат отделно от Бога и работят против хармонията. Това включва и всички хора, които всеки ден правят някакви избори да бъдат отделени от Бога. Представете си, че правите призив към ангелите за защита. Те изграждат около вас енергийна стена, която да ви пази. Когато дойде антихриста, почуква на стената и вие веднага отваряте врата или прозорец за да видите, кой чука. Така попадате под въздействието на антихриста. В този пример, антихриста чука на любопитството ви, но ако сте изживели любопитството си, ще почука на гордостта ви, на високомерието ви, на страховете ви, на суетата ви, ще чука докато намери как да ви примами. И така, докато имате някакви недостатъци, антихриста винаги ще ви прекарва. Разберете, ангелите не могат да ви пазят от собствената ви глупост, те са длъжни да уважават свободния ви избор – ако вие решите да отворите врата или прозорец в защитата си, те нямат право да ви насилват да не го правите. Затова не подхранвайте тези ваши качества, които ви водят до разделение и до невъзможността да постигнете равновесието на златната среда.
Трябва да спомена и за често срещаната духовна активност, която много прилича на идеологическата активност от времето на комунизма. Организират се най-различни мероприятия с единствената цел, тези усилия да бъдат забелязани и оцени някъде по върховете на йерархията. Обикновено ги наричам „панаири на суетата”, защото са показни и не водят до никакви вътрешни промени, а само създават фалшивото усещане за полезна дейност. Някои „духовни активисти” са решили да се правят на духовни слънца и да светят за всички – очевидно е, че им липсва елементарно различаване, Христов разум, за да преценяват целесъобразността на своите действия. Обаче, съществува малко познатия Божествен закон за целесъобразното използване на Божествените ресурси. Грубо казано, Бог, в известен смисъл, е габровец и не пилее нищо напразно – целесъобразността е в основата на хармонията. Има много хора, които нямат никакъв шанс да се справят с илюзиите си, за много от тях е дошло времето да си тръгват от този свят. Захранването им с енергия от духовните активисти пречи на това напускане и разтяга тяхната агония. Това много прилича на отчаяните опити да се опази живота на болни и немощни хора, които изкуствено живеят на системи и електронно подържане на живота им (уж в името на хуманизма). Мислите ли, че нарушаването на Божествения закон за целесъобразното изразходване на Божествените ресурси остава без последици, защо не си дадете сметка, че желанието ви да бъдете духовни слънца произлиза от суетата, от желанието да отговаряте на външната представа за духовност? Възможно ли е с такива външни мероприятия, които не променят нищо в съзнанието ви, да постигнете златната среда?
Друго голямо препятствие пред постигането на златната среда, пречещо за поемането по средния път, на развитието на Христовия разум и различаването на целесъобразността, е вкопчването. Фаворизирането на някакви идеи, учения, религии, на материални цели и придобивки, на материалния комфорт, живота на инат ви втвърдява и е абсолютно невъзможно да постигнете някаква балансираност на съзнанието си. В такива случаи стоите на брега на реката, живота си тече покрай вас, а вие виете от болка и депресия, защото твърдото и неподвижно съзнание изостава от Божественото движение, от Живия Живот, а това е много болезнено. Ще успеете ли да се избавите от тези си привързаности, все пак времето за това не е толкова много?
Би трябвало вече да ви е станало ясно, че за да постигнете златната среда, за да бъдете в синхрон с Живия Живот, за да бъдете едно с Бога, трябва да се променяте постоянно. Всеки ден, всеки час, всяка минута трябва да сте готови да вземате решение за нещо ново и да изоставяте нещо старо. Само така можете да се променяте, да балансирате в златната среда и да се движите нагоре по спиралата. Ако очаквате глобалните промени да свършат всичко това вместо вас, пропилявате напразно живота си. А за някои това е последна възможност.

Създадено: 27/05/2008 • 21:56
Обновено : 27/05/2008 • 21:56
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14519 пъти

Коментар №3 luli 14/03/2010 • 11:50
http://www.youtube.com/watch?v=qa4R1SBADfU&feature=related
Коментар №2 Diakona 21/11/2008 • 17:45
Ето една статия,по която е излишно да се прави коментар.Според мен, но това не е сто процента миродавно),автора подробно е разработил всеки аспект на триизмерния духовен процес на личността и обществото.Не мога да се въздържа,и затова изказвам мойте възхищения и поздравления.Това,което е написано е ясно и точно.Бъди жив и здрав! Мир Светлина Любов.Дякона
Коментар №1 Svetlana 07/08/2008 • 14:19
Да, трудно е… Затова е необходимо будно съзнание. Като прочетох материала, осъзнах че всъщност и аз допускам залитания от златната среда… d
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: