ЗА РАВНОВЕСИЕТО

ЗА РАВНОВЕСИЕТО

Published 11.10.2023 | By Йосиф

ЗА РАВНОВЕСИЕТО

Залитането в крайности създава всички страдания по Земята. Когато си уравновесен се чувстваш хармонично. Уравновесеното състояние е обичайното за повечето същества по Вселената. Крайностите на Земята са създавани в продължение на хиляди години от тъмните сили на власт като начин да я затвърдят.
Основен генератор на крайностите е конкуренцията, породена от недостиг на енергия, който се усеща като заплаха за живота и всички се борят за оцеляване, за не достигащия ресурс. При това, колкото е по-ниско самочувствието, толкова е по-истерична борбата за надделяване над другите.
Епохите се сменят, тъмната си отива, отиват си и тъмните сили управлявали тази епоха. Настава светла епоха, енергията се повишава постоянно и всички хора трябва да се приспособят към повишеното количество енергия. Т.е. оцеляването/конкуренцията през тъмната епоха е несъвместима с увеличените енергии. Затова залитането в крайности става напълно безсмислено и могат да оцелеят, да еволюират само тези, които успеят да се уравновесят.
Еволюционно, уравновесяването става чрез хиляди животи в тримерни светове, докато залитането в крайности омръзне на душата и се отказва все повече и повече от тях. Но освен чрез търкане на острите ръбове, еволюцията може да става и съзнателно, като човекът си постави за задача да постигне златната среда, т.е. започва да осъзнава, кога залита в крайност и го контролира. Хората са програмирани от тъмните сили да вярват в съществуването на единствената истина, а точно тази фанатична вяра създава постоянните конфликти и опитите, всеки да доказва своята вяра. Допускането на многовариантната истина намалява постепенно фанатичната вяра и съответно, конфликтите. Златната среда е условно пространство, в което нищо не е точно определено (нито рак, нито риба), т.е. изчезват всички условия за конкуренция. Когато човек свикне да проследява мотивите, които го движат – това, което близките и обществото са програмирали в него, започва да отсява тези, които го вкарват в крайности и конфликти. А това е основния начин за еволюция на съзнанието – самоконтрола. Съзнанието е индивидуално и никой не може да го промени, освен собственика му. Разбира се, има влияние на колективното съзнание, но то е точно тези внушения, които доминират в обществото, а те не се различават по нищо от личните убеждения. Колективните заблуждения са силни при хора с ниско самочувствие, които не си позволяват да имат собствено мнение и разчитат на подражанието, да са като другите. Но независимо от индивидуалните мотиви, абсолютно всеки трябва да еволюира, за да може да издържа повишените енергии. Тези, които си въобразят, че всичко това са глупости и не си направят труда да контролират съзнанието си, да избягват крайностите и конкуренцията, напускат ускорено планетата – тя повече не подхожда за естествена еволюция.
Основен проблем пред уравновесяването е трайното убеждение, че други са виновни за страданията на конкретния човек – понеже човек с ниско самочувствие е убеден, че не може, няма достатъчно умствени възможности да преценява сам, заради многобройните провали в живота му. Затова се стреми да бъде като другите, да им подражава и си въобразява, че другите са много по-добре от него и прегръща убеждението, че е невинна жертва, и се чувства безсилен пред някаква зла воля, а това го прави пасивен, не се решава да променя себе си.
Каквото и да е неприятното, случило се с вас, причината никога не е една – всичко винаги е следствие от натрупване. Опитвайки да разберете причините, първоначално, докато сте фанатичен последовател на истината, обявявате само една причина. Но постепенно, отваряйки съзнанието си и за други възможности, допускате все повече комплексни причини, а това прави златната среда/равновесието все по-реално. Всеки трябва винаги да има предвид, че каквото и да е във Вселената, винаги има и положителни, и отрицателни страни. Залитащите в крайности са или позитивни, или негативни – така е настроено съзнанието им да забелязват само една страна (филтри в съзнанието). Дори отгоре съветват за придържане към позитивна гледна точка. Едностранчивото възприемане на света е винаги илюзорно, но явно там горе го смятат за по-малкото зло, в сравнение със страха, който предизвиква негативната представа. Но според мен, ако сте се справили със страховете си, ще сте по-уравновесени, ако имате обективна представа за действителността – с всичките ѝ недостатъци и добри страни.
Никога не забравяйте за егото – това са хилядолетните навици за оцеляване, трупани в подсъзнанието (генетичната памет), които съзнанието възприема като напълно естествени, но тяхното време мина и мотивацията им трябва да се неутрализира.
Колкото повече стари навици успее да неутрализира един човек, толкова по-уравновесен става, защото няма какво да го хвърля от една крайност в друга. Успехи.