За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5819709
Users Today : 357
This Month : 1414
This Year : 132409
Views Today : 3233
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Фалшивият ми плач от страх ли е от яд или по навик?

Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?

Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?

Колкото и да беше друсан Кристиян Николов, ако нямаше джип, а се возеше на градския транспорт, Милен Цветков щеше да е жив.
На какво се надявахме? Дадохме зареден пистолет на маймуната и се чудихме дали може да ни се размине нещастието? Ние сме олигофрени.
Разбрахте за това убийство, защото Милен Цветков беше много известна личност. Тези аудита, кайдени, джипове и синчета убиват редовно. Те карат така и когато са трезви. Те са „над нещата“. Те са „Синът на“!
Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там
Те винаги ще са известни като „Синът на!“ – нито имат умения, нито талант, нито разум. Те просто са „Синът на!“
Така, както техните родители ги отглеждат тях, по същия начин ние отглеждаме техните родители.
Маминките и татитата си лигавят и глезят синчетата, точно така както ние лигавим и глезим тях. От малки ги учат, че всичко ще им се размине, защото са „специални“; те от малки се научават, че правилата не са за тях; те отиват на дискотека и започват да дърпат дъщеря ти в тоалетната, за да я. не я питат иска ли или не.
Когато родителите им правеха пари, ние бяхме заети с други неща.
Ние ги научихме, че са „над нещата“, от „малки бизнесмени“, та чак докато не пораснаха, ние ги учехме, че са „специални“ „и за тях може“. Купуваха си съдии-ние имахме по-важни неща за правене; купуваха си прокурори-ние пак бяхме заети; купуваха си медии-ние гледахме на другата страна, че там ни беше по-интересно.
Какво щеше да стане, ако тази класа на мутроподобни не съществуваше? Милен Цветков не само щеше да е жив, но и щеше да работи като журналист в голяма национална медия и гласът му да се чува.
Тази класа, срещу която той така непримиримо говореше, получи нашата закрила когато уволняваше Милен Цветков и миленцветковците от тук и оттам, почувства се недосегаема, велика и по-силна от всички и наглостта ? накрая го уби. Заедно с още десетки и стотици други – убити по същия начин. Както съвсем не е изключено да убие и нас един ден. И не е нужно да се надруса и да ни помете с кола. Може да извади пистолет и след думите: „Кво ме гледаш бе, нещастник!“, да ни пръсне мозъка. Може да ни пребие от бой, защото не ни харесва. Може да се опита да ни изнасили и ако откажем, да ни убие с тухла.
И защо плачем сега? От гняв или от страх, че и на нас ще ни се случи, или от срам и чувство за вина? Или по навик?
Защото, докато тяхната класа ставаше все по-силна, а миленцветковците се опитваха да се опълчват, ние имахме по-важни неща за правене. Тя стана недосегаема и вече започна да убива-тяхната класа.
Те паркират по тротоарите, не защото няма къде другаде, а защото искат да видиш, че са над теб и могат да си купят закона; те минават на червено, не защото бързат, а защото така показват, че са недосегаеми; те се сбиват в дискотеката, не защото някой ги е обидил, а защото искат да покажат на другите, че са господарската класа.
Не сме виновни, но не сме и невинни.
Поднасям съболезнованията си на близките на Милен Цветков. Поднасям и извиненията си. Съжалявам, че ние сме социални олигофрени и винаги имаме нещо по-важно за правене. Съжалявам, че и след няколко дена ще сме забравили за смъртта на Милен Цветков и ще се занимаваме с по-важни неща, като скандалите с комшиите дали коронавирусът е истински или измислен, дали е създаден от извънземните или в лаборатория, дали руснаците или американците да ни „освободят“, дали трябва да отворят кръчмите или не.
Извинявайте! Ние сме социални олигофрени. Може да ни се сърдите и да ни мразите, но така само си хабите енергията – ние сме и слепи, и глухи, а и имаме по-важни неща за правене и няма да ви обърнем внимание.
А утре. утре няма и да помним. Виждам ден след ден как се появяват хвалебствия за едни „дарители“, които били дали пари, вентилатори и не-знам-си-какво-още. Пишат се разни писма до редакциите на медиите с молби на хората да се свържат с тези корпулентни бизнесмени и депутати, за да им били помогнели и на тях. Хората започнаха да ги виждат като „спасители“, забравиха, че парите, които даряват, са крадени от тях. Крадеш 200 милиона, „даряваш“ два от тях и всичко е забравено, и всичко е простено, че и те обичат даже. Хората започнаха да ги обичат и да ги защитават, когато някой каже нещо лошо срещу тях. Дарители.
Те са същата тази класа. Виждате колко е лесно: даряваш няколко трохи от заграбеното и те обичат.
Майката на Кристиян Николов ще изчака да отмине бурята, ще ни дари някой лев и всичко ще е наред. Ние сме социални олигофрени. Ако щете ни се сърдете, все ни е тая!
Автор: Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/594050
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: