Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234484
Users Today : 1913
This Month : 82325
This Year : 372203
Views Today : 4767
Who's Online : 93

Николай Курдюмов-научно-фантастична педагогика

Николай Курдюмов-научно-фантастична педагогика

ОБУЧЕНИЕТО – ТОВА Е МНОГО КОНКРЕТНО!

(„научно-фантастична педагогика“)

Училището на Шчетинин в Азовск престана да съществува през 1992 година. Това беше колосален урок на живота с продължителност три години. Ураган от противоречиви събития. Еуфория – и леден душ. Полет на творчеството, интересен модел и ярки резултати, падението на кумира, срутване на илюзиите и отрезвяване – всичко в максимална степен. Жалко за тези, които се пречупиха. Но останалите получиха мощен ободрителен ритник.
След излизането от прострацията ме обзе парещото желание да осмисля, да осъзная, да разбера. „Ама че работа! Върхът! Училището съвсем не е това, към което сме привикнали! Факт е: ние бяхме много по-близо до идеалното училище. Значи, идеалното училище съществува! То трябва, длъжно е да съществува!!!“ И аз започнах да го търся.
И намерих това, в което е почти невъзможно да повярваш. Не идеалното училище, не. Оказва се, въпроса не е в това. Намери се система за обучение, в която няма неудачи. Намери се в системата на Рон Хабард. И преобърна всичките ми възгледи за училището. Посещавайки месец и половина московския център по Дианетика, аз бях просто поразен от откритията.
Обучението се оказа по-важен предмет, по-базисен, отколкото училището. За първи път в живота си видях, че ОБУЧЕНИЕТО е конкретна разумна дейност. С точни цели и точна технология. То има определен краен продукт: умението. И като следствие – независимостта. Студентите от нашата група – и аз в тяхното число – пред моите очи постигаха този резултат. Нямаше никакви учители, лекции, оценки, нямаше нито един протокол, независимо от способностите! Това беше самата същност на обучението. Технологията, нямаща отношение към училищния модел, към стила, направлението и убежденията на учителите. Велико!!!
Оказва се, резултата от обучението се създава не благодарение на красноречието и упорството на учителите. Умението е продукт изключително на самостоятелната работа на ученика.
Оказва се, да се обучава на човек му пречат конкретни препятствия. Научих се да ги преодолявам и потвърждавам: това работи.
Оказва се, на обучение трябва да се учим, както на всяка работа – седейки зад чина! След това да се учиш и да учиш е няколко пъти по-лесно. Просто с това никой не се е занимавал. В училищата почти не се провежда обучение. Учителите, с редки изключения, се занимават с работа, за която просто нямат понятие. А него го има, то съществува! Знаех си, знаех си! Изобщо, месец възторжено ругаех, след това ми остана непоколебимата увереност: със своите деца аз ще се справя! И пропускайки хронологията ще кажа: справих се.
Ето че стигнахме до същността: работата не е в модела на училището. Всеки прави училището в съответствие със своя мироглед и характер. Училището е просто разширена личност и училищните модели могат да бъдат толкова, колкото са педагозите. Всички те могат да се различават с целите си, с ценностите си, с образния си свят, с технологията на процеса. Но главното, заради което съществува училището, е обучението. Ако то боксува, всички други занимания и въздействия губят смисъл и такова училище няма перспективи.
Трябва да отбележа: след прочитането на това есе няма да получите умение да се обучавате или да обучавате. Именно защото вие не сте се обучавали, а просто сте узнавали. Узнаването – това е само запознаване. Умението се създава с тренировки. Може всичко да разберете за ски слалома, но това няма да ви даде умения да преминете по трасето!
Затова, когато осъзнах, че моите деца-отличници не просто имат проблем с обучението, а тези проблеми отдавна са зациклили – написах малък учебен курс по обучение и настоявах те да го повтарят до получаването на краен резултат. Сега целта е друга – развлекателното четиво и аз ще се огранича с разбираем разказ.
1. ЩО Е ОБУЧЕНИЕ?
„Вие се учите не за това, да узнаете, запомните, заучите или да се явите на изпит, а за да се научите да правите нещо нужно.“ (Рон Хабард)
Може да не пиша нищо повече. Пояснявам думата „обучение“. Това не е професията на учителя, и не е това, с което се занимавате в часовете или в къщи. Обучението – това е просто усвояването на обкръжаващият свят и живот. Реалното усвояване на реалния живот. Изработване на способности, необходими, за да се справите с този живот. В основата на обучението е базисния мотив на всичко живо: ЗА ДА ПОДОБРЯВАШ СВОЯ ЖИВОТ, ТРЯБВА ДА УМЕЕШ ДА УПРАВЛЯВАШ СВОЯТА СРЕДА.
Нашата среда – това е нашето тяло, семейство, хората, организациите, паричните потоци, природата, машините, инструментите и много друго още. Отношението с жената или началството, мотоциклета, прасето с прасенцата, компютъра, молива в ръката, съчинението или задачката по алгебра – всекиму своето. Или го управляваш ти и процъфтяваш. Или те управлява то и тогава дупе да ти е яко.
Експериментално е доказано: подобряването на живота е това, заради което съществува разума. Смисълът на живота е в усъвършенстването на самия живот. Това е толкова просто. Всички идеали и ценности – любовта, красотата, самоусъвършенстването, познанието, впечатлението, нравствеността, алтруизма, образоваността, вярата, самоотричането – това са само средства. Вашите способи да усъвършенствате вашия живот. Невъзможно е да подобрите нечий живот, без да подобрите своя. Ако щастието не се увеличава – защо ви са нужни такива идеали?..
Така е. Да усъвършенства нашия живот може само това, което можем да използваме. Затова всяко дете, още щом се появи на бял свят, веднага започва да се учи. То усвоява всичко, от което зависи оцеляването. Главното е, да управлява поведението на мама, татко и по възможност, на останалите. След това – да управлява своето тяло. Да общува, да играе, да яде с лъжица, да наблюдава, да чете и смята, да играе по правилата, да изгражда отношения, да кара велосипед, да лови риба, да свири на китара, да шие куртки, да пише книги и прочие, и прочие.
Ето това е реално обучение: да създадеш способности да се върши нещо. Ако внимателно се изследва, как и защо то води до умение, става ясно, как трябва да се учат децата. Върху това има куп докторски дисертации.
Такава система на обучение е няколко пъти по-ефективна от училищната. Нея я има и тя работи. Проблемът е в нас, възрастните. Ние имаме маса причини да не искаме истински да обучаваме децата. Не се обиждайте, това е истина. За да обучаваш, преди всичко трябва да знаеш какво означава това – а ние дори не сме го помирисвали. А разбирайки го, трябва да се решим на абсолютно немислими неща!
УМЕНИЕ И ЗНАНИЕ
– Аз съм грънчар. Мога да ви науча да правите отлични грънци. – Аз съм музикант. Мога да ви науча да свирите на флейта. – А аз съм учител. Мога… Господи, на какво мога да ви науча?!
Когато човек се учи да прави нещо важно, смисълът на занятието е ясен. Ако всеки път се получава нещо по-хубаво, отколкото по-рано, човек вижда, че е станал по-силен, по-способен. „Получи се!“ е най-прекрасното преживяване. Усещането за победа, преживяването на успеха е щастие без заплащане. Ако го има, никакви други стимули не са нужни. Ако го няма – никакви измислени стимули, от рода на оценъчната система няма да помогнат.
Животът, при всички наши опити да го направим условен и изкуствен, безмилостно изисква нашите думи да не се разминават с делата. По-точно, ние изискваме един от друг, делата да не изостават от думите. Мълчаливия професионалист е няколко пъти по-привлекателен, отколкото красноречивия дърдорко. Всеки майстор в своята област предизвиква уважение, независимо от образованието си. Обратното, интелектуалеца, знаещ всичко, но не умеещ нищо е много уродливо и жалко явление.
Живота се изменя и подобрява в резултат на ПРОДУКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ, а не на думи. Успешно да управляваш автомобил, уверено да решаваш интегрални уравнения, да четеш блестящо лекции, изкусно да бродираш или умело да анализираш данни – това са УМЕНИЯ. Уменията се състоят от НАВИЦИ. Навиците се създават в резултат на ТРЕНИРОВКИ – и по никакъв друг начин.
НАВИКЪТ, УМЕНИЕТО е цел на обучението. ЗНАНИЯТА в обучението – не са ценност сами по себе си, а само средство да се подобри умението. Всяка друга информация може да бъде много интересна и важна, но няма отношение към обучението.
ВРЕМЕТО, необходимо за изработване на навика, при всеки е индивидуално. В разумната система за обучение то не се определя като „час“ или „два урока“, а до „крайния резултат“.
КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ – това е леко и уверено, без задръжки и трудности, многократно изпълнение на действието. Заедно с пълното му разбиране. По-просто – СПОСОБНОСТТА ДА ПРИЛАГАШ. Демонстрацията на такъв резултат е единствената оценка, единствения изпит. И едновременно – допускане до по-нататъшно обучение.
Какво става в нашите училища? Ох, колко много неща.
В началното, особено първите две години, делът на навика в обучението е доста висок. Четене, писане, аритметика, пеене и рисуване, физкултура и трудово – основно са навици. В познавателните предмети има много игрови и нагледни моменти. Тук са навиците на поведение и нови отношения. Учебниците са изпълнени с рисунки – както се полага на нормалните учебници. Докато има „получи се!“ – има интерес, училището оправдава надеждите. Затова през първите години децата се учат добре и с удоволствие: те вярват, че и след това ще ги учат на навици и ще им показват нещо ново. Но още в горните класове – надежда всяка тука остави!
Учебниците стават камара от съвършено непознати думи, знаци и символи, а учителите изпадат в илюзията, че да разбереш е достатъчно да прочетеш определението. Както ще стане ясно в края, тяхната наивност е простима. Руския се превръща в зазубряне на правила, от които грамотността не се повишава, затова пък кратуната се подува. Навиците за писане по-нататък се създават спонтанно, просто защото понякога се налага да пишете. Смъртоносната досада от безсмислените тънкости на морфологията, синтаксиса и пунктуацията понякога се разрежда от съчинения, изложения и диктовки. Тези чисто тренировъчни упражнения, които създават навика на езика, учителите използват по някаква неизвестна причина, като редки контролни работи.
Математиката, всеки час поднася нови теми и изисква нови навици, но въобще не оставя време за тях, ограничавайки се с бегло запознанство. Когато по-късно, на контролна работа трябва да се решава нещо – се чувстваш като пълен глупак. Махвайки с ръка на непроходимия Монблан от неразбираеми думи и неусвоени действия, преобладаващата част от децата преминават в режим на „демонстрация“ – или преписват, или привикват да схващат само формата на решение на примерите, отстранявайки се от никому ненужното разбиране. Ето този „полезен“ навик се отработва напълно и се усвоява за цял живот! Примерно, същото става и по физика и химия, ако е нужно да се решават задачи и да се пишат формули или реакции.
Познавателните предмети – история, литература, биология, география, нематематическата част на химията и физиката – практически не съдържат обучение. Не се възмущавайте, колеги – просто точно определям понятията. На практика – това е просто запознаване. Ако учителят е ас, то има още и възприятие на ораторско или актьорско изкуство, художествени средства или музика, увлечение, обсъждане, т.е. – ПРИОБЩАВАНЕ.
Много е странно, че за това поставят оценки и принуждават да се повтаря именно това, което е написано в учебника (често – някаква безсмислица). Страшно е, че при това никой не се интересува от мнението на самия ученик: смисълът на запознаването е в размяната на мнения. Натрапването на чуждо мнение (т.е. мнението на автора на учебника) – това е директно подтискане. И децата бързо приемат наложените правила – самоотстраняват се от предметите и стават „говорещи манекени“ за също такива учители.
Литературата е вид изкуство. На нея трябва просто да се наслаждаваш. Да я възприемеш, да я обсъдиш. Към нея трябва да се приобщава. Вместо това нас ни принуждават „правилно“ да тълкуваме и сухо да анализираме строго определени произведения. Изкуството изчезва. Остава някаква безсмислица.
Има ли в училището предмети, в които от начало до край, всичко е наред с навиците? Има. Физическо и трудово. При тях и метода е правилен – тренировката. Затова и те са признати от всички поколения ученици като отдушник, глътка живот сред безпросветната училищна скука.
ОБУЧЕНИЕ И ПРИОБЩАВАНЕ
Налице е объркване на два, в много голямата си част, противоположни процеса – обучение и приобщаване.
Обучението е трениране на способностите. Действие, правене. Заточване инструментите на ума и тялото. То е конкретно, точно и безкомпромисно. Удоволствието от него е чувството за победа.
Приобщаването е почивка от обучението. Впечатления, узнаване. Прекрасно, радостно и съвършено необходимо занимание. Целта на приобщаването е възприемане, запознаване, разширяване на кръгозора. Тук няма обезателни навици и тренировки, няма конкретност. Тук е важна свободата – свободата на мнения и оценки, свобода на възприятията, свободата на съавторството. Ако няма удоволствие – няма и приобщаване! За какви принуди може да става въпрос тук?..
И така, главното е, да не се бъркат мухите с котлетите, а да се знае точно, с какво си зает. Ако приобщаваш – бъди интересен, заразителен, лоялен. Ако обучаваш – бъди точен и безкомпромисен при отработването на навиците. Ако не си ни това, ни другото – защо трябва да се занимаваш именно с това в училището?..
Ако обучението се доведе до половинчатост и лични симпатии – то изчезва. Ако приобщаването се вкара в рамките на сухия учебник и дневника – то също изчезва. Какво остава?.. В крайна сметка – предателството.
Като цяло, в образованието е узаконен натрапчивия процес на взаимозатъпяване, основан на договора: „Аз ще си давам вид, че те уча, а ти се прави, че учиш“. Учителите нямат никаква възможност да обучават, а децата да се обучават. И едните и другите разбират това, но са принудени да се приспособяват. Оттук и мъката на лицемерния оценъчен контрол, фалша и нелепостта на формалните отношения в часа. С уважение се ползват малкото учители, които не приемат на сериозно тази комедия, опитвайки се или честно да обучават или честно да приобщават.
НАВИЦИТЕ
Наброих около 90 елементарни навици само в една аритметика. В езиците навиците са още повече. Но и „приобщаващите“ да не се отпускат напразно: във всеки „познавателен“ предмет – куп най-ценни навици! За това трябва да се пише отделно и подробно. Заемете се с това, когато ви е скучно. А за пример ще вземем литературата.
Ето най-общите навици: достъпно да изразяваш своите мисли – писмено и устно – в различни стилове; писане на писма в различни стилове; изложения по памет – устно и писмено, със запазен стил или собствени думи; съчиняване на разказ, есе, трактат, статия, интервю; навици за устен разказ, разсъждение, доклад, дискусия, вземане на интервю и т.н. Читателските навици: възприемане на художествената проза, трактат, делово писмо; възприятие и оценка на сюжета, на композицията, на образността, убедителността, богатството на езика; анализ на идейния и емоционалния план, художествените прийоми и др. Това – за всички. А Вадим Левин, възпитавайки бъдещите професионални литератури, развива още по-тънки навици. Например, владеенето само на поетическия размер се състои от две дузини навици. Или възприемането на звукописа в стиховете – също е група навици. И няма край това, ако има ясна цел на обучението.
А КАКВО ЩЕ ПРАВИМ С ОБУЧЕНИТЕ!?
Тук просто разплисквам своята злоба по стените.
И така – ако имаме цел. Виждаме: в литературата, историята и естествознанието – най-важните предмети, от които зависи живота – създаването на навици почти отсъства. В математиката и езика са безчет, но нито един не води до резултат. Това се случва в повечето училища, по целия свят, най-малко двеста години подред. Същото е и с професионалните предмети в средните и висши учебни заведения – като изключение музикалните и занаятчийските. Изводът е един: обучението, т.е. създаването на сръчни хора, не се явява реална цел на системата за образование. Другари педагози, вадете греблата, доплувахме!
Неласкаво прозрение! Отначало се разтроих: как може така, защо!? А след това си представих…
…Ето прибира се в къщи сина, за своите 13 години заработващ повече от мен… Или дъщерята, с удоволствие заминаваща на 12 години да работи в Москва или в Канада… Честно – това е мечта на идиот. Но нали аз съм такъв, един на цялото селище!… А ето – младия специалист, който няма никаква нужда да се кланя на стария майстор и да заема по-ниска длъжност… Или – младия учен, блестящо опровергаващ теорията на своя шеф-академик… И всичко това е навсякъде, в реда на нещата!
Обучения човек – това е пълноправен и независим човек.
Не, никога, за нищо на света, няма да позволим на децата да станат равни с нас! Нека от това да умират от мъка, да боледуват, да стават наркомани и престъпници, нека да останат с две вързани ръце, зависими от нас, колкото се може по дълго време! Нека да си чукат главите, като нас! Нека да почитат по-възрастните само за това, че те са по-възрастни! Нека да признават нашите заслуги и опит! Нека да се нуждаят от нас! Какво ще правим без тях? Заради какво да живеем!? Как ще можем да ги учим? За какво да се самоуважаваме?! Ние ви родихме, изхранихме, не спяхме нощем, а вие?!
Главния ужас е в това, че моята фантазия е напълно реална. Ние дивашки сгрешихме: човек става пълноценен не на 18, а на 12 години. Ако живееха децата между нормални възрастни, всичко би било така. Децата МОГАТ от 12 години да работят не по-лошо от нас, да знаят и умеят не по-малко. И те знаят за това. Примери безброй. Макаренко го е доказал блестящо. Целият световен опит показва: най-големи висоти в деловия свят достигат именно тези, които са започнали да работят – т.е. са станали пълноправни членове на обществото на 11 – 12 години. Но с такива деца ще трябва да се напрягаш, да се влачиш след тях, да се пазариш, да заработваш реално уважение – или да отстъпиш мястото.
Ето това е нашия страх – глобален, древен страх – и той лежи в основата на абсолютно всички юношески проблеми. Децата могат да бъдат по-умни, по-силни от нас – и ние панически се страхуваме от това. Фактически, в повечето страни има твърда дискриминация на детството. Ние не смятаме децата за хора. По-скоро – за друг вид живи същества. Какво да правят те? Слабите се пречупват и изпадат в апатия (послушание), силните ни яхват или се бунтуват. И само редки щастливци, чиито родители-чудаци още от детството виждат в тях равноправни хора, такива и израстват, без да създават на някого проблеми. Презрение към света на възрастните, конфликта „бащи и синове“, детската престъпност, асоциалността, наркоманията и много други психосоматични болести е нормалния отговор на човек на узаконената безпомощност и безправие.
Не сте съгласни?.. Ето, вие сте четиридесетгодишен. Представете си, че тия, които са по-големи от вас с 20 години, са решили на това основание да ви изолират от „жизнените несгоди“. И на вас, вместо нормалната роля в обществото, десет години подред ви пробутват кинотеатри, лагери, дискотеки, учители – и не ви позволяват нищо сериозно да правите! Вие виждате, колко глупост има в света на възрастните, но ви държат като малоумен. И на всички ваши възражения – „Когато започнеш сам да си заработваш, тогава ще се обаждаш!“, а понякога и узаконяване с камшик. Представихте ли си?.. Сега нашите деца постигат нещо, в редки случаи благодарение, а най-често – въпреки нашето образование и възпитание. Опитайте да си представите, че всички деца са станали идеално послушни. И вярват на всичко, което ние правим и говорим. Какво се получава? Правилно: поколение от безпомощни дебили. Затова, ако още нашите деца се бунтуват, на нас ни остава само да се радваме: някой ще промени този свят към по-добро. Колеги, моля ви: прочетете Мирзакарим Норбеков „Где зимует кузькина мать“ („Къде зимуват раците“). За всичко това той пише няколко пъти по-достъпно!
Прочитайки тази глава, добросъвестните учители и наивните родители звучно плюят и псуват по явно прекалилия автор. А аз още не съм свършил с издевателствата. Сега ще докажа, че за обучението учител въобще не е нужен!
НУЖЕН ЛИ Е УЧИТЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕТО?..
Ако умееш да летиш, не казвай на никого – защото не можеш се отърва от учители!
Не си мислете лошото: имам седем години интересен, творчески и много успешен педагогически стаж. За него вече съм споменавал в „Мечтаейки…“ Т.е. учителите ги разбирам много добре – самият аз съм такъв. Но мога отговорно да заявя: ако тогава, в центъра по Дианетика, все същото ми го преподаваше изявен учител, резултата щеше да е напълно различен. Без съмнение, бих узнал много ново, бих се заинтересувал. Но нямаше да разбера и половината, нямаше да си изработя навици и нямаше да мога да приложа и една десета от наученото. И нямаше да мога да разреша своите „неразрешими“ проблеми. И така, пристигнах там с отворена душа на вдъхновен педагог. Заех се с ентусиазъм за курса. Постоянно ми се искаше да обсъдя, да се изкажа, да поговоря с младежите отговарящи за обучението. Те се наричаха „супервайзери“ (наблюдатели). Нашият наблюдател беше Лена – крехка девойка, с десет години по-млада от мен. Тя просто издевателстваше над нас! Сновеше делово, от студент на студент. Идва едва тогава, когато си готов да сдадеш поредното упражнение или задача. Никакви разговори. Най-много: „прегледайте това, пояснете еди-кое си“. А ако сдадеш – изкарал си такова трудно упражнение! – поставя подписа си, обръща се и отминава. Мълчаливо! Кошмар!!!
Най-накрая, когато бях готов да се пръсна от недостига на „творческо общуване“, на почивката ме отведе настрана: „Николай, вие сте много способен студент, всичко правите правилно – виждам го. Но каква е целта на вашето учене? За какво заплатихте своите пари: за да си общуваме приятно тук, или за да се избавите от своите проблеми?“ Моята челюст бавно се отпусна. След това също толкова бавно се върна на мястото си. За първи път в живота млада девойка разбираемо ми обясни, какво е това обучение и какво означава да се обучаваш! Това означава да създаваш своята способност. За себе си, за своите интереси. Обвивката на „творчески педагог“ се пръсна. Остана осъзнаването на това, защо съм тук. След това приемах без задръжки.
Така е. Докато още не сте разбрали, кое какво е, наблюдателя вече е зает с решаването на вашите проблеми. Вие не го знаете това – но той го знае. Мили мои, аз не съм против приобщаването. Лекциите, театъра, игрите, беседите, диспутите, викторините – това е прекрасно. Може би са необходими чисто приобщаващи училища. Но сега сме на тема – обучението.
А то изглеждаше така. Получаваш материалите на учебния курс – диплянка с текстове и рисунки. Текстовете са написани просто, наситени с примери; главите са кратки, пълноценни; рисунките изобразяват разни процеси, понятия и идеи; всички специални или специфични думи са пояснени под линия. В края на диплянката – „контролен лист“: списък със задачи и упражнения. Този лист е главната гаранция за резултата.
Отначало вникваш в текста, изясняваш си всички думи, всички съмнителни фрази. Правиш пределно ясна всяка мисъл. Грамотния учител ще каже – достигаш до разбиране. И греши: до разбирането е далеко още! Завършвайки с текста, отваряш контролния лист и виждаш до десетина различни задачи. Те са подбрани и разположени така, че тяхното отработване да доведе до гарантиран учебен резултат по тази глава.
1. Отначало е необходимо да се даде точно определение на някои думи и понятия. Това също е навик, но за него по-късно.
2. След това трябва да се преведат главните процеси и понятия в маса: да се нарисуват, моделират от пластилин и или да се покажат с помощта на набор от обикновени предмети. Това се нарича „демо“ – демонстрация. На масичките – кутии с различни канцеларски боклуци. Оказва се, да се нарисува, да се моделира от пластилин или да се покаже с набор от прости предмети може абсолютно всичко! И ако това ти се удаде – ти си РАЗБРАЛ. Ако ли не – спори до бой, но разбирането не е постигнато. Слава Богу, докато това не ти се удаде, наблюдателя няма да те пусне по-нататък! Вероятно, за сега, не сте разбрали за какво става въпрос. И няма да разберете докато не направите това. Когато ви е скучно опитайте да демонстрирате: тринадесет осми, подлог и сказуемо, делението на клетката, училищен изпит и реален изпит, влюбени се карат. Не се подавайте на мързела. Може би, ще ви се наложи да мислите цял ден. Но пък затова ще видите какво е това – разбиране!
3. След това трябва да се свърже разбирането с реалността: да се посочат (писмено) няколко примера от изученото в живота.
4. След това трябва да вкарате себе си в тази реалност – да си представиш, решиш и да опишеш, по какъв начин ще приложиш това за решаване на своите проблеми, за постигането на успех.
5. Накрая, ако има навик, той се отработва с помощта на тренировки до пълно умение.
Налице е стандартен цикъл: да се разбере текста – да се преведе в маса – в реалността – в своя живот. Да се оттренира навика. Учебния продукт, резултата от цикъла е СПОСОБНОСТТА ДА ПРИЛАГАШ.
Да не се довърши, да се изпусне дори една задача в контролния лист – означава да не получиш способността. Проверено е.
Да не получиш способността – означава, че вие сте се занимавали с всичко друго но не и с обучение. Ето за това е нужен контролният лист: да се гарантира всичко необходимо за получаването на способността.
„Но нали всички са различни! Някой по-добре възприема на слух! А някой вече знае половината от курса! Как може всички под една линия?!“ Това, колеги, е обичайната учителска каша в главата. Да, всички са различни. Но механизма на разбирането е еднакъв. „По-добре възприема на слух“ – по-вероятно, просто не иска да се учи: способности на слух не се създават. „Вече знае“ – няма проблеми, бързо ще сдаде задачата и ще продължи нататък. За 40 години в системата на Хабард са изследвани всички препятствия и различия в учебната система. Но сега – за наблюдателя.
Другари учители, кой от вас може гарантирано да създаде способност за прилагане? Всеки обучен наблюдател може.
Задачата на наблюдателя – да постигне краен резултат по всяко упражнение в курса. Той точно знае, че дори малката снизходителност е предателство. Той знае крайните резултати от упражненията. Той може да определи и най-малкото неразбиране, недовършеност. Той точно знае, къде сте допуснали грешка или пропуск, и посочва, къде да го търсите. И той за нищо на света няма да позволи да се продължи учението, докато не се убеди в завършването на упражнението.
Наблюдателя не съобщава нищо, не оценява и не подсказва. Той знае точно – да даде готов отговор, означава да обезцени работата на студента, да отмени обучението. Разбирането и способността не може да се дадат отвън – може само да си ги изработиш сам. Наблюдателя има карта. И той следи, човека да върви сам по нея и да се научи да я чете.
Страничния продукт от работата на наблюдателя (а може би и главния?!): ти започваш да разбираш, как се създава твоята способност, усвояваш учебния цикъл и можеш сам да се обучаваш във всичко. Наистина не е за пренебрегване този страничен продукт, нали?
И така, от какво се състои продуктивното обучение?
1. Майсторът, асът на своята работа, е способен да напише учебен курс отчитащ постепенност и пълнота на всички навици. Неговия продукт е курс, гарантиращ способността, ако е преминат по контролния лист.
2. Добре обучения наблюдател на курса. Неговата работа – да се постигне постепенност и подробно се да отработи контролния лист. Т.е. да се отработи необходимата ви способност.
3. Вие, приелия решението да се обучите и да постигнете способността. Всичко това изглежда механично и безжизнено. Но работи. И всеки път, когато яйцето опира на дупето, ние се учим именно по този способ – сами се тренираме до постигането на резултат.
Това е. А какво е това – ние, учителите, сме най-почтената професия? С какво сме заети в часовете? Какво ни подтиква да работим с децата? Дайте съвсем честно.
Първо, на нас ни харесва чувството за собствената ни значимост. Навика ни да бъдем в центъра на вниманието. Това е по-лесно сред децата. Не вярвате ли? Представете си, че учите образовани възрастни. Или деца, които са по-умни от вас.
Учителят – това е статус. За прекалено много от нас – това е сериозно. Учителят е „длъжен да бъде по-умен“. Това бързо се трансформира в „ученикът трябва да бъде по-глупав“. И тогава на умните затварят устата, а послушните сочат за пример. За какво учене става въпрос!
Още стимули?.. При добрите и увлечените, които са малко – необходимост от отклик и благодарност. При редките професионалисти по различни предмети – удовлетворение: поне на някого си помогнал реално. Вероятно, заради това някои са готови да работят даром.
Това всичко е първо. А второ – заплатата и голямата отпуска. Трето – привичния начин на живот, колектива и т.н.
За наблюдателя е все едно с кого работи, та били те и академици. Той не е заложник на системата. Той няма статус, той не е длъжен да бъде по-умен – той точно знае какво прави. Той умело въплъщава в живота стандартна технология. Ако поработят с него два дни, академиците могат да се избавят от много илюзии за своя сметка. В частност, те могат да открият, че тяхната способност да се обучават е била близка до нулата, но много бързо се развива.
Наблюдателят постига конкретни способности – и той ги гарантира. Той е уверен в своя резултат. Той постоянно вижда озаренията и победите на своите студенти и знае, че реално променя живота на хората към по-доброто. Учител и наблюдател. „Почувствайте разликата!..“
2. КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ОБУЧАВАМЕ И ДА СЕ ОБУЧАВАМЕ
На учениците и учителите пречи едно и също, това, което пречи и на лошия танцьор – некомпетентността!
Натрупвайки маса червена пропаганда, половината от която предизвиква недоумение и раздразнение – но затова избавяща ни от всички ненужни емоции! – пристъпвам към същността на самата учебна технология. Прочитайки това, вие ще можете, най-после, да разберете моята самоувереност.
За това, да се научите сериозно да се учите, съществува специален учебен курс. За месец и половина сериозно, почти ураганно учене вие ще узнаете всичко за основите на обучението, за неговите проблеми и препятствия, но, главното е, че вие ще получите способността да се справяте с тях. Тук ще посоча много обикновен, детски вариант на най-основните данни от този курс, при това свободно преразказани и допълнени с моите емоции. Затова никакви способности няма да получите. Да даде Бог, да се заинтересовате и поне нещо да опитате!
Обучението се състои от три основи: РАЗБИРАНЕ НА ДУМИТЕ, УЧЕБНАТА МАСА И ПОСТЕПЕННО ПРЕДВИЖВАНЕ. Препятствията в обучението са само три: ОТСЪСТВИЕТО НА УЧЕБНА МАСА, НАРУШАВАНЕ НА ПОСТЕПЕННОСТТА И НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ. От самото начало училището се занимава с култивирането и бурното размножаване на тези препятствия, така че те срастват с ума и се сплитат във възли. Децата, с редки изключения, така дълбоко затъват в тях, че дори не подозират за съществуването на повърхността, където може да изплуваш, да поемеш въздух и да се огледаш. Ще издам секрета: учителите не са по-добре. Нали и те са се учили в същите училища. Затова седят заедно с децата на самото дъно, отдавна забравили за способностите, които могат да се създават, изплувайки на повърхността.
Препятствията в обучението са явления и етически, и социални, и психо-физиологически. Всичките три препятствия са конкретна забрана да се живее, да си способен, да управляваш средата. Това е болка и разстройство. Те пряко въздействат на ума и тялото, и се изразяват в конкретни физиологически и психологически явления.
1. ПЪРВОТО ПРЕПЯТСТВИЕ В ОБУЧЕНИЕТО: ОТСУСТВИЕТО НА МАСА. МАСА – това е нещо материално. Изображения, предмети, звуци, материални процеси – всичко, което може да се наблюдава и възприема.
Всички вие помните, как неудържимо ви надвиваше съня по време на лекции. И каква мъка е четенето на сухи учебници. И как ви се иска да скъсате тетрадката и да изхвърлите през прозореца учебника, в когато някой мудно, дълго и обстойно се опитва да ви обясни нещо. Причината е много проста: НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ИЗУЧАВА ТРАКТОР, АКО ГО НЯМАТЕ ПОД РЪКА.
Нагледността предполага маса, нещо материално, реално. Трябва да го виждате, да проследите как работят всички детайли, да го почувствате опипом, да го обхванете, да го управлявате. Тук теорията е само обяснение на това, как по-добре да го направите.
Умствената работа – също е работа с маса, само че масата тук е умствена. Нея най-лесно можете да я създадете с помощта на реалната, физическа маса. Разлика между тях, по същество, няма никаква. Ето пример:
Нас ни учат да смятаме, премествайки пръчици или ябълки. И много правилно правят! Ние виждаме материално, как става събирането и изваждането. Тази маса става умствена маса. Смятайки на ум, ние отначало свиваме пръсти. Постепенно, в резултат на тренировки, тази маса се усложнява, намалява, свива се, преминава на заден план – създава се умствен калкулатор. В края на краищата той започва да работи автоматически, в „скрит“ режим. Но вгледайте се в него – там все едно работи някаква маса: картинки, образи, схеми. По същия начин ние усвояваме решаването на другите логически задачи, управляването на всички жизнени ситуации – отначало ние създаваме умствена маса, след това я превръщаме в скрит, компактен инструмент – стандартна програма за поведение.
Ако четем или слушаме, и не успяваме да си представим отчетливо това, за което става въпрос, т.е. да създадем умствена маса – край на обучението: ние се откъсваме от реалността на предмета.
И това не ви е ала-бала. Недостатъчната маса предизвиква конкретни реакции: чувство на потиснатост, скука, сънливост, световъртеж или раздразнение. Това може да се съпровожда с различни болезнени усещания в тялото. Погледнете на вашите деца, когато им обяснявате нещо дълго. Познато ли ви е? Добрите преподаватели знаят: до премаляване обяснява този, който не може да „покаже на пръсти“. Т.е. сам не разбира това, за което говори.
В началното училище има изобилие от картинки, модели, маса, и обучението е много близко до нормалното. Но колкото ученика е по-голям, толкова по-малко е масата и все повече големите празни „закачени“ текстове. Това е странно до подивяване: нали масата е необходима в обучението независимо от възрастта! Това потвърждава моята хипотеза: училището изкуствено вкарва децата в потиснато състояние. И потиснатостта става толкова по-силна, колкото са по-големи те – иначе растящата им дееспособност просто ще взриви нашата училищна система. Децата растат, а ние се опитваме да запазим тяхната управляемост и послушание на нивото на началното училище. И теоритизацията на ученето е само една от нашите неосъзнати реакции. Общоизвестно е: към края на училището интелектуалните способности на учениците намаляват. Можете ли да го обясните това по някакъв друг начин?..
Сега да погледнем с трезво око на нашата лекционна система на обучение. „Може да се очаква най-високо ниво на самоубийствата и заболяванията в тези области на образованието, където се изучава с отсъстваща маса“ (Р. Хабард). No comment.
Ако студента е попаднал в подтиснато и болезнено състояние – най-вероятно не му достига маса. Дайте му я и той ще се излекува веднага. Глътка маса – това е глътка въздух за ума.
КАК ДА СЪЗДАДЕМ МАСА? Има много способи. Може да бъде дадена в готов вид. Ето го трактора – пробвай го, разглоби го, изучи го. Може да бъде показан филм, картинки, да се покаже на пръсти, да се изиграе сценически. Това добре помага да се разбере текст или разказ. Добрите учители и така правят: показват, рисуват, създават опорни схеми. Точната маса заменя куп думи: „по-добре веднъж да видиш“!
Но много пъти е по-добре, ако ученикът създаде масата САМ. Тогава той не просто ще разбере наученото, но ще може и да го прилага и да го обясни на други.
Може да бъде създадена маса в две измерения – РИСУВАЙКИ Я. Може и в три: като бъде изваяна от пластилин. А може да бъде показана с помощта на набор от прости предмети. Не е важно какви – всякакви. Особено е удобно така да бъде показан някакъв процес.
Всичко това се нарича демонстрация, демо. Закон: да се нарисува, извая и покаже може всичко, което пожелаете.
Закон: ако не можете да създадете маса в две или три измерения, вие не сте разбрали това, което сте изучавали. Или това, което преподавате!
Следствие: за да разберете много добре нещо, трябва да го нарисувате, изваете, да го покажете с помощта на предмети, а след това на пръсти. „Да го покажеш на пръсти“ не е метафора. Това е много, много добро ниво на разбиране.
Тренировъчно упражнение. Продавам ви идеята без пари. Съберете се – например, математик, биолог и литератор. Вземете ваши основни понятия, средна сложност. Например: производно, отбор, епитет. И създавайте маса на тези понятия с всички способи – до пълно изнемогване. И ги показвайте един на друг. Ако, например, литератора изпита озарение и види, какво е това произведение – значи се е получило. Дори не си представяте, колко открития и колко възторг може да изпитате, опитвайки се да разберете това, на което учите отдавна!
2. ВТОРО ПРЕПЯТСТВИЕ В ОБУЧЕНИЕТО: НАРУШАВАНЕ НА ПОСТЕПЕННОСТТА.
Давам маса: вие строите кула. Отначало правите и закрепвате всички опори на първия етаж. След това върху тях поставяте втория етаж. В него също закрепвате добре всички опори и конструкции. По същия начин – третия етаж и т.н. Изведнъж поредния етаж се срутва. В бързината не сте стегали няколко болта на предишния етаж. Но това е половин беда. Изведнъж се накланя цялата кула – оказва се, на първия етаж сте пропуснали една опора.
Постепенността – това е поредица от действия, където всеко следващо става благодарение на предишното. Това е основата на всеки реален процес. Например, за да си хапнете шоколад е необходимо: 1) да намерите пари; 2) да отидете до магазина; 3) да влезете в него; 4) да купите шоколад; и 5) – да го изядете? Не, 5) – първо трябва да го разопаковате. Да го изядете е вече 6). Не е трудно да забележите, че недовършването или пропуска на произволен пункт, напълно изключва крайния резултат. Не вярвате ли – пробвайте!
Освояването на произволен предмет, тема или навик има своята последователност. Верига от стъпки. Тази последователност е еднозначна, конкретна и точна. Курсът е именно такава последователност. Не може да пропуснеш или да размениш местата на отделните стъпки. Защото само пълното освояване на една стъпка (навик или идея) дава възможност за освояване на следващата. При произволно нарушаване на последователността, крайната способност не се постига.
Какво имаме тук? Подобна картина. Ако в началното училище постепенността е построена достатъчно коректно, то по-нататък следите й се губят в мъглата. Но дори и в началното стъпките на ученето не се освояват докрай. Всички ние сме различни. Стъпките също са различни. Общото е едно: всички стъпки водят до крайния резултат. Упражнението, което аз минавам за 2 часа, някой може да мине за месец, но той също ще го завърши със същата победа! Времето няма значение – важен е крайния резултат.
Урочната система, по принцип, забранява освояването на стъпките. Да прескочиш по-нататък, без да усвоиш предишното е узаконено от училището нарушение на постепенността. Вие захващате нова тема или упражнение и чувствате: не върви, не можете, не се получава! При това, както и в случая с масата, възникват своите отчетливи реакции: объркване, нерешителност, чувството, че главата ви се върти, усещането за безпомощност.
Ако такива симптоми са се появили на фона на нормалното учене, лекарството е едно – да се въстанови постепенността. Тябва да се върнете назад, до предишната стъпка – там, където ученикът все още не е имал трудности, където всичко му е било ясно. Именно тук, някъде близо до края, нещо действително не му е ясно. Тук той нещо е пропуснал, не е доработил. Щом пропускът бъде открит и усвоен – задръжката ще изчезне.
Възможно е, пропуснатата стъпка да е далеч назад. Тогава ученика отдавна скача повърхностно, учи се механически, без да вникне в предмета. Повечето деца са преболедували от това още в началното или в основното и не намирайки изход, са махнали с ръка и напълно са се самоотстранили от предмета. Те просто седят в часовете, понякога казват някакви фрази и нещо преписват, както го изискват училищните правила на играта. Да се въстанови такова нарушение – означава, фактически да се прегледа назад целия курс и да се запушат всички дупки. Едва ли е възможно това напълно, но със своите деца аз направих нещо подобно – с много добър ефект. Но това е тема на отделно есе.
3. ТРЕТО, ГЛАВНО ПРЕПЯТСТВИЕ: НЕРАЗБИРАЕМИТЕ ДУМИ.
Думите са пълният ужас на нашия ум. За тях са казани много мъдрости, но това много малко ни помага.
Насочваща 1: при разговор или в текст всяка дума има едно конкретно значение. Това, което има в предвид автора. Това е очевидно и разбираемо.
Насочваща 2: почти всяка дума има в езика по няколко значения. Отворете тълковния речник и се убедете. Много малко думи имат само едно значение. Значението на думите се определя от контекста. „На планетата има живот“ е едно, „Живота ми е кучешки“ – съвсем друго, а „Неговия живот е в опасност“ – е съвсем трето. И за всеки „живот“ – точно определение!
При това, колкото е по-проста и в обща употреба думата, толкова повече значения може да има. Такива думи, като „реален“, „живот“, „любов“, „начало“, „време“ и др. са в основата на езика и имат по две десетки значения. Не казвам нищо за предлозите, междуметията, местоименията и съюзите – техните определения заемат по цяла страница в речниците.
Насочваща 3: всички хора владеят различно определенията на думите.
Ние живеем на различни места и се възпитаваме в различна среда. В резултат на това възприемането на езика при всеки човек е индивидуално. Не просто някой не знае някои думи. При всеки има свои фиксирани убеждения за думите!
Съществуват десет прекрасни, ефективни способа да не разбираме думите. Например, едни думи ние не знаем изобщо, други знаем непълно, трети – невярно или неточно; за четвърти ние сами измисляме нещо и сме уверени в правилното им значение; пети бъркаме със синонимите им; шести разбираме неправилно в контекста; седми просто изпускаме, а при споменаването на осмите засичаме – отхвърляме ги или натрапчиво твърдим или изобщо не искаме да изясняваме. За теб любовта е светиня, а за мен е болест, и ние ще спорим до прегракване. Затова пък за теб културата е култура, а когато ме помолиха аз да определя тази дума, чак хвърлих от злоба речника: през детството ми често ме ругаеха за „некултурното ми поведение“. Аз изяснявах тази дума и всичките й производни цял ден! И най-накрая разбрах – нищо подтискащо няма в културата! И сега употребявам тази дума в нейното всеобщо значение.
Насочваща 4: съберете предходните три насочващи. Сега имате големи шансове да разберете, защо никак не можете да се разберете, ако се разгори спор. Неотдавна дискутирах с приятел-астролог за живота – и бях отново поразен, колко различно разбираме много известни думи!
Ето и затова, братя, съществуват тълковните речници. Това са единствените книги, даващи възможност да се овладява езика така, че да разбираш другите и те да те разбират. Възможно е, на битово ниво, това да няма значение. Но нали ние сме учители или как?..
РАЗБРАНАТА ДУМА. А какво означава РАЗБРАНАТА ДУМА? Това явление, колеги, практически не ни е познато. 1) Това е дума, която без запъване, веднага, без всякакви „ами… това е…“ давате точно и подходящо определение; 2) и знаете всички други нейни определения; 3) знаете нейната етимология, сленг и идиоми, но главното е, 4) че вие можете без задръжки и в нужния контекст да употребите няколко пъти в примери, които измисляте сами.
Без да ви мързи, опитайте да измислите пет фрази с любима дума. Започнете с думата „мама“. Запасете се с търпение – могат да се получат обидни затруднения!
Ако не ви се удава бързо и точно да съставите фраза, вие не разбирате думата. Ние, които се занимаваме с поясняването на думите, не се съмняваме в това! Изясняването на думите е главното занимание на курсовете. Особено отначало. Наблюдателя моли да се измислят фрази до тогава, докато не започнат да се изсипват от вас една след друга, без затруднения. Това е забележително чувство: ето го, забелязал си, хванал си, разбрал си!
ДОКОЛКО Е СЕРИОЗНО НЕРАЗБИРАНЕТО НА ДУМИТЕ? Невъзможно е да си представите мащаба на неразбирането на думите, докато не видите, какво е това разбиране на думите. Съществуват точни методи за „излавяне“ на неразбираемите думи. Те показват удивителни неща. Учителите и професорите от ВУЗ-овете не знаят куп думи, в своите собствени текстове, по които водят часовете си. Учените и философите не знаят маса думи, с които оперират. Обикновените хора пропускат по няколко думи на всяка страница обикновен художествен текст. Ние катастрофално не владеем своя език – а ни заставят да учим синтаксис и морфология! Работейки с тълковния речник, мнозина са изпитвали озарение за това, че неговите съставители също не знаят много от думите! Вероятно затова Сергей Иванович Ожегов има толкова тъжни очи: той е осъзнавал цялата „сила на думата“! Констатирам: речника на Ожегов е най-полезния и тълковен от всички наши тълковни речници. (Между другото, получи се двойка омоними: думата „тълковен“ е употребена в две напълно различни значения.)
Ето го истинския смисъл на мита за Вавилонската кула. За да не се разбираме един друг, не са ни нужни различни езици. Ние и на един език не можем да се разберем, защото е наивно да смятаме собственото си разбиране на думите за нормално и всеобщо!
И ето ние чуваме или прочитаме фраза. И една от думите – такава, като че ли позната – пропускаме я: не сме я разбрали или сме я разбрали неправилно. Веднага възниква дефицит на умствена маса: не сме почувствали фразата. Тук е и нарушаването на постепенността, а ние четем по-нататък! Но това е вече илюзия: след пропуснатата дума текста вече не се възприема.
Достъпността, разбираемостта и читаемостта на текстовете зависи от това, доколко е близък езика на автора до привичния за болшинството читатели. Ако тълкуваш думите така, както всички, ще те разберат. Ако въвеждаш ново тълкуване – подробно го обясни на разбираем език (именно това се старая да правя в своите книги). Много често виждам книги, написани на изглеждащ умен, специфически език. След две страници се чувстваш пълен идиот! Такъв език е най-добрият способ да отрежеш общуването с читателите. Аз наричам такива книги „комуникационни килери“. Гарантирам: училищните учебници са килери за преобладаващото мнозинство от децата. А само учебниците ли?
Неотдавна наши литератори разказвали на пет-шестгодишните деца в детската градина за руските писатели. Като че ли говорели просто и ласкаво. За щастие, възпитателките се досетили да разпитат децата: какво са разбрали? Интересно е много! Един – че писателя е тлъст лъв (Лев Толстой). Друг – че писателя е Тигър Толстой. Ето това е нивото на нашия учителски снобизъм: ние „сеем разум“ и не се принизяваме до това, да се поинтересуваме: как са ни разбрали?
Мислите, че преувеличавам? Отворете детските книжки. „Тръгнало котенцето на тържището…“ – и тригодишния малчуган изключва. Той не може да слуша по-нататък, разстройва се, недоволства. Дреболия? Я употребете бързичко „тържище“ в няколко фрази. Получава ли се?! А там са още „коза-дереза“, „кашка-малашка“ и др. главоломки. Това не са шеги, братя. Познато момиченце в детската градина започнала да се изяснява с децата, с думи от книжките – и децата изпаднаха в истерия от смях!
Както виждате, започваме още от пелените да пропускаме думите. Ето вашият малчуган казва стихове за празника. Разпитайте го, какво означава всяка дума. Ако той не се бои от наказание, много интересни неща ще разберете. Опитайте да съставите примери с тези думи – ще узнаете още повече. Закон: всяка пропусната дума води до неразбирането на още няколко. Неразбирането се умножава и разклонява – както и самото словообразуване. Попадайки в училището, човечето попада в света на неразбираемите думи. Един учител на тридесет човека, четиридесет минути за всяка тема, определения, които нищо не изясняват, а още по силно объркват – всичко е против разбирането. От първи клас в ума на ученика расте паразитен умствен механизъм – пищното дърво на неразбраните думи. Какво се получава като резултат?
Като резултат се появява НЕСПОСОБНОСТТА. Неспособността да вършиш, да действаш, да прилагаш, да разбираш. Неразбираемите думи са причина за тъпотията, апатията, неспособността за изкуства, за техническа и умствена работа. Неспособност за изразяване на мисли и за разбиране. Те просто превръщат ума в счупен компютър.
Има такъв процес, при който се изясняват всички думи по някой предмет. Всички, по списък. Като резултат, човека става пълен господар на предмета. Мрака се разсейва. Откриват се способности.
Ако някой математик изясни всички думи в математиката – той, навярно, завинаги би си заминал от училището.
МЕЖДУ ДРУГОТО: ПРАВИЛА ЗА СЪСТАВЯНЕТО НА РАЗБИРАЕМИ ТЕКСТОВЕ. Текстът, който няма да предизвика затруднения при възприемането, изглежда така:
А. Езикът му е ясен, прост и разбираем за детето. Тонът е весел, с хумор.
Б. Текста е максимално кратък и напълнен – т.е. талантлив.
В. Всяка идея е илюстрирана с разбираем пример.
Г. Всяка мисъл е илюстрирана с рисунка (гл. правилата за рисунката)
Д. Неразбираеми, допускащи двойно тълкуване думи отсъстват, ако има са пояснени в текста или под черта.
Е. Текста е систематизиран – разбит е на глави, точки и подточки.
Ж. Важните мисли и факти са подчертани с променен шрифт.
Поясняващата рисунка ще сработи и поясни, ако:
А. Нейната графика е проста и отчетлива.
Б. Изобразената ситуация е достатъчно проста и нагледна.
В. При необходимост, детайлите са пояснени с надписи.
Г. Тонът е весел, динамичен – може в стила на комиксите.
Именно тези правила използвам в книгите си.
СЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ.
Реакциите на пропуснатите думи са също толкова специфични: това е отчетливото усещане за пустота, безсмисленост и апатия. А след това отстраняване, отчуждение, досада и дори истерия. Ако недостатъчната маса и постепенност предизвикват, в общи линии, леко поправими състояния на дискомфорт, то пропуснатите думи са фатални – това е именно причината, заради която става срива в учението.
Да се напусне училището принуждават именно неразбираемите, пропуснатите думи. Знаците и символите също са „неразбираеми думи“. Особено много са те в математиката, физиката и химията. Съкращенията, абревиатурите, символите на езика и дори препинателните знаци – всичко това може да стане „неразбираема дума“.
Механизмът на това явление е добре изучен. Пропущането на дума предизвиква неразбиране, предмета става нереален, т.е. далечен, неясен. Човек винаги се отстранява от това, което е нереално за него. А отстранявайки се, той се опитва да остане прав – затова търси оправдания, прави виновен учителя или самия предмет. Ненавистта към предмета – това са неразбираемите думи. Ако при това ученика може да зареже училището – той го прави. Но в нашето образование няма такъв избор. И ние постоянно наблюдаваме проявите на неразбираемите думи. Те са две, особено интересна е втората.
ПЪРВА ПРОЯВА – когато човека е пропуснал една две думи в разбираем текст. Той просто тъпее. Изведнъж се оказва, че не разбира, за какво става въпрос, мислите му вече са далеко или е пусто в главата. Причината за това е, че непознатата дума оставя зад себе си в паметта празна полоса. След нея е само илюзията за разбиране. В това се убедих на собствен гръб и на своите деца.
Да се поправи това не е трудно: трябва да се върнете там, където всичко е било добре разбираемо, и внимателно, дума по дума, да се прочете текста. Някъде тук, в края на разбираемия абзац, се намира и пропуснатата дума. Ако дори след нейното изясняване, студента запира както по-рано, означава, че има още една неразбираема дума, която е пропусната при повторното четене.
ПРАВИЛО: ако има неразбираема дума, курса се прочита отново от това място, където то се среща за първи път в текста. Веднъж, преминавайки почти половината курс, аз започнах да буксувам. И опитния наблюдател, в края на краища попадна в точката: оказва се, че при мен е увиснала думата „студент“! Тя е била в самото начало на курса. И аз действително не съм разбирал нейното точно определение – и това ми е пречило да бъда студент. Препрочитайки курса, аз вече с други очи, открих много нови неща.
ВТОРА ПРОЯВА – когато отдавна са пропуснати много думи. Това е просто шедьовър за приспособяване към средата. Другари педагози! Не смятайте това за дързост, но това са преобладаващото мнозинство от нашите отличници. Нашите „отлични ученици“ и „блестящи студенти“.
Какво е станало с тях? Те отдавна са се убедили, че изясняването на думите е невъзможно. Може би още в началното училище са преживявали, опитвали са се да се измъкнат. Но са видели: това не е нужно на никого! Шестици пишат и хвалят не за разбирането. Още повече не за прилагане на наученото. От теб искат само правилни отговори на въпросите и решаване на примерите. Господи – за това не е нужно никакво разбиране! Необходимо е а) механически да запомниш и б) да схванеш формата за решаване. А ако не си схванал, може и да препишеш.
Ето пред нас е ученик, блестящо „знаещ теорията“. Той винаги отговаря без да се запъва. Правилните отговори гъделичкат нашето тщеславие и създават илюзията за добър резултат. И всичко върви просто забележително… до тогава, докато този ученик не го помолят да ПРИЛОЖИ наученото. Той се бои от практически и смислови въпроси. Той дори не разбира – какво искат от него!? А знаете ли защо? Защото реално него го няма тук. Той отдавна се е отстранил от учението. А вместо себе си е поставил манекен. Ролевия умствен контур точно съответства на нашите, колеги, изисквания.
Между другото, много често той осъзнава това и ни презира за лицемерието. Колкото човека е по-възрастен, толкова повече този контур сраства с него. В училището, където пристигнах вече с малък опит, поставих биологията с главата надолу: почти отмених учебниците, отхвърлих глупавото „устно изпитване“, много разказвах и показвах, проведох маса лабораторни и писмени работи – и изисквах реално разбиране. Виждайки „контур“, пишещ с чужди думи, пишех му тройка и слагах забележка: „Не е твое. Мен ме интересува твоето мнение“. Петите и шестите класове ме разбраха за половин година. Седмите и осмите класове влязоха в коловоза в края на годината. Деветите и десетите класове – така и не разбраха, какво аз, чудака, искам от тях!
Ето какво е, братлета, нашия „отличен резултат“. Сега, когато образованието се превърна в легален бизнес за продаването на „най-добрите съчинения“ и отговори, аз едва ли ще удивя някого с това откритие. Но тогава това беше изключително пояснение на думата „отличник“!
Практика в нашето висше образование почти няма и не е имало. ВУЗ-овете затвърждават „блестящите знания на теорията“ – т.е. имитацията на учене. И имаме ние млад специалист, не умеещ нищо, за когото работата е също театър. Това е просто забележително: можем да се отнасяме с него като заек, да го ругаем за пропуските, за равнодушието и безотговорността и да му четем проповеди за духа на колективизма.
Така и живеем – по законите на Лоуренс Питер: всеки заема тази длъжност, на която вече е некомпетентен. Компетентен – значи да управлява леко и без напрежение. Нищо отпусни се – повишете го! Но това е съвсем друга тема.
2. ТРЕНИРОВКА
„Цял ден чука по дървото кълвача! И откачи.“ Престарал се значи!
За тренировката трябва да се каже специално. Тя е нещо екзотическо за нас. Това е единствения способ за създаване на способност да правиш нещо.
Това е нещото, благодарение на което разбирането се превръща в умение. Тренировката има два крайни продукта. 1. Създаване на заучена програма за действие – инструмент за продуктивна работа. 2. Дълбокото осъзнаване на своите действия, тяхното осъзнаване и търсене на най-добрите варианти.
1. МАЛКО ВКУСНАТА ТОРТА – ВЕЧЕ НЕ Е ТОРТА.
Трябва да се тренира действието обезателно до крайния резултат. Това е състоянието, когато правилното действие вече не изисква твоето внимание. Който се е учил да кара автомобил, това добре го е почувствал. Отначало всяко движение изисква напрежение и внимание. А сега тялото само прави това, което трябва и вниманието е насочено към по-важни неща – върху пътя, върху новия проект или върху приятелката на седалката отдясно. Таблицата за умножение сега мирно си стои в главата, а колко трудно е било да я научим! Музиканта започва да преживява – и, следователно, да изпълнява музика – едва след като ръцете му престанат да изискват внимание. Именно тази задача не се поставя никога в музикалните училища: това е закон!
Често ученика бърза да завърши упражнението по-рано, докато още не е отработено. За това наблюдателя използва тест: действието трябва да бъде демонстрирано три пъти подред без никакво запъване. Запънал си се за половин секунда – пардон, продължавай да работиш. Аз съм се убедил, че при музиката три пъти не са достатъчни – там е важно да има освобождаване от ръцете. Често края на тренировките се отбелязва с озарение: изведнъж разбираш, КАКВО правиш, или ЗАЩО, или нещо подобно. Настроението подскача така, като че ли си намерил петстотин долара!
2. УСПЕШНОТО ДЕЙСТВИЕ ПОРАЖДА ОСЪЗНАВАНЕ.
Ако в учебниците по математика нямаше никаква теория, но тренировките на всички действия и решения се водеха до край – децата сами биха измислили теория. По-голяма от училището. И вероятно, всеки своя. Именно така е ставало в училището за развитие на обучението на Н.Н.Пименова.
Отначало човек вижда нещо или го прави. И едва след това го обяснява, как и защо. Ние всичко сме обърнали наопаки. Ако дадеш готово обяснение, то може да бъде разбрано, но ще остане чуждо, абстрактно. Само това, което си постигнал сам, можеш да използваш на практика.
Най-големите успехи в спорта постигат мислещите спортисти. Тренировката за тях не е просто оран, а постоянен анализ на работата над своето тяло. Те експериментират, изследват, проверяват и в края на краища, изобретяват нещо оптимално за себе си. Така се създават нови стилове, отварят се нови възможности.
Особено важен е такъв самоанализ в тренировките на умствените инструменти. Има теория на изобретателството и можете да се тренирате на способите за решаване на изобретателски проблеми. А може да се усвояват способи за систематизация и концентрация на материала. Способи на стихоплетството, образното възприемане, на чувствознанието. Или преживяването на емоции – като актьорите. Тренировки изисква всяка способност.
Затова при продуктивното обучение студентите работят по двама. Отначало се учат на това, а след това го прилагат много ефективно. Единия е треньор, а другия е тренируем. След това обратното. Студента-треньор е почти същия този наблюдател. Той отговаря за завършването докрай на упражнението. За целта той внимателно следи, поправя, връща назад, създава нужните реакции. Тук има важен момент. Ако на проверката се е провалил единия, то на преподготовката се отправят двамата. Защо? Ако не можеш да тренираш – означава, че самият ти не си наясно.
Това е точно установено. Както владееш – така и учиш. Ето такива озарения дава грамотната тренировка!
4. ПРОВЕРКИ И ИЗПИТИ
Дневникът на класа е дневник на успеха на учителя.
Напомням, че това есе минава под грифа „неизпълнима фантастика“ и е предназначено единствено за индивидуално ползване. Уточнявам: съвсем не искам да обезценявам нечия реална работа. В това число и изпитите и проверките. В разумното обучение те изглеждат също толкова фантастично и неподходящо. Но да се знае за тях все пак е полезно.
ОЦЕНКИТЕ
Човекът се учи, за да получи способност. Ако всичко си отработил докрай – нея я има. Ако не си отработил нещо, дори някаква част – нея я няма. Това е много просто. Непълната способност – това е по същество неспособност, тъй като на практика бързо ще възникнат трудности с прилагането. С това грешат почти всички платени практически курсове: завършил си, като че ли си научил и много си разбрал, а след това много си пробвал – и това е – някак всичко бързо се забравя.
Затова в разумното обучение има само една оценка: „овладял до съвършенство“. Ако става въпрос за способности, всякакви други оценки са предателство. А ако човека „не е изкарал изпита“? тогава просто го отправят да премине материала повторно, а не развалят дневника или бележника с „грозотии“!
Нашата оценъчна система е цифрово изражение на взаимния договор за неспособността да обучаваш и да се обучаваш, за който вече споменах. Тройка или четворка всъщност означават: „Аз не можах да те науча – а ти да се научиш. Върви по-нататък и сам се оправяй с проблемите си, аз съм пас.“ Освен това, за няколко минути да се установи нивото на реални знания на ученика е невъзможно – за това трябва да се провери цялата тема или целият курс. Значи, към самото обучение, оценките имат много малко отношение. Какво са все пак те? Защо ги поставяме?
Първо, за да не отговаряме за резултата. Оценките прехвърлят цялата отговорност на ученика: прави, старае се – добре, а не може – значи не се старае! Съвършено непробиваемо и универсално оправдание. Какъвто и халтурщик да бъде учителят – той винаги е прав. Умните учители разбират: „двойките пишем на себе си“, но реално нищо не могат да направят.
Второ, оценките са способ за контрол. Не напразно децата понякога изгарят дневниците. Ако обучението е истинско – черни списъци не ни трябват. Трето, оценките са отличен инструмент за психологически натиск. Ако ги поставяхме обективно, те биха имали някакъв смисъл. Но това се случва рядко. Най-често ние награждаваме с шестици не просто „блестящи отговори“, а „доброто поведение“: демонстрацията на послушание, старание и външна активност, а понякога за откровеното подмазвачество и кокетство.
Всички ние сме хора. Рядко учител, особено млад, остава професионал под напора на отворените очи, обаянието и красноречието, колкото и малко да се отнася до отговора на зададения въпрос. И много рядко учител ще постави шестица на своя заклет класен „враг“ – колкото и добра да е неговата работа. Уви – оценките най-често отразяват нашите лични отношения с учениците. Мога само да добавя: колкото по-ярко е изразено това, толкова повече презират децата такъв учител.
И още, ние обичаме да награждаваме с оценки за старанието. Той е учил, старал се е, три часа е седял! Братлета, това е чисто съчувствие, нямащо нищо общо с учението. Оценката е длъжна да съответства на РЕЗУЛТАТА. Какво общо има тук старанието!? Погледнете с трезви очи: какво правим ние в живота? Основно се „стараем“. Ние се стараем, от това полза едва-едва, а награди и съчувствие ни давай по пълната програма! Това е, защото са ни поставяли добри оценки „за старанието“.
Трудолюбието е най-големия мит на тази планета. Неговия смисъл е прост: главното е да не се боиш да се трудиш, а останалото не е важно. И ето, ние се трудим – без да се замисляме за резултата. А тези, които са се замисляли, виждат: в живота всичко е обратно. Процъфтява не този, който се труди, а този, който постига резултати с по-малко усилия. Този, който може да се труди с главата си, винаги използва тези, които са свикнали да работят без да мислят. Най-добрия способ да се пороби човека е да се заменят способностите с трудолюбие. С това, като цяло, се занимава нашето образование.
ЗА КАКВО СА НЕОБХОДИМИ ИЗПИТИТЕ?
Изпити няма да има. Всички билети са продадени.
Ако курса преминава по контролен лист, от специални изпити няма никакъв смисъл. По всяка глава от курса ти си отработил до постигането на резултат цялата верига задачи и упражнения, редом с които, нашите контролни работи са детско бърборене. Последния подпис на наблюдателя е потвърждение на това, че вече си способен да прилагаш изученото. Какви изпити са нужни още?..
Но след като ги има, може да се говори за това, доколко те са коректни и целесъобразни. Разумния изпит може да изглежда така:
1. Молят студента точно да определи някои важни думи – размесени. Ако той засича и греши е ясно: предмета не може да бъде усвоен. Това е аксиома, проверена хиляди пъти: ако има неразбираеми думи, да се разбере материала е невъзможно. Такъв студент без излишни думи отправят на преподготовка.
Не мислете, че това е прекалено, узурпация. Аз преминах през това. Вие сте усвоили материала точно толкова, колкото думи точно и вярно разбирате. Не е задължително да искате определянето на всички думи в текста подред. Но всички важни понятия и термини трябва точно да се определят. Не съветвам да се проведе такъв експеримент в реален изпит – изкарали няма да има, включително и всички преподаватели. Но в къщи, при кърпенето на дупките, това е напълно приложимо.
2. Ако всички думи са определени, на студента предлагат разни ситуации и го молят да обясни, а и да покаже, да демонстрира, как ще действа. Може да бъде помолен да обясни – защо постъпва именно така. Ако човек се е научил да прилага, него няма да го смущава смяната на ситуациите, ролите, данните и началните условия. Ето тук, като тапи от шампанско ще излетят на преподготовка всички „блестящи студенти“, зубрачи и въздушни мехури, назубрили определенията наизуст.
3. На студента издават сертификат и го поздравяват. С това разумния изпит приключва.
Разбира се, ако имате желание да разиграете всички мъчителни варианти, да се насладите на статуса на преподавател или да се нагледате на красиви млади лица и тела, може да зададете куп въпроси: кога се е случило нещо си, как е станало това, кой е казал за еди-кое си и защо за това не е казал друг. Но между нас казано, това е унизително, безсмислено и тъжно за нормалния, съзнателен студент.
Нормалния човек знае: справочния материал, изобщо всичката фактология, за него е натрупана в справочниците, за да не замърсяват мозъка му. Сама по себе си, като предмет за изучаване, фактологията не е нужна на никого. Тя може да помогне при нужда, когато е лесно да я намериш. Навик за работа със справочна литература – ето какво е нужно за работата с всякакви факти. Затова подробните въпроси са по-скоро вид подтискане, демонстрация на контрол. Между другото, има всичко на всичко един начин да провалиш знаещ, но неугоден студент: теоретичните въпроси.
Тук има и друга страна. Изпитът не е просто проверка. Изпитът е етическа процедура. Това е момента за потвърждаване на успехите. И преподавателите и студентите потвърждават един на друг, че не са работили напразно заедно. Студентите получават награда – одобрението. Преподавателя получава награда – възможността да одобрява собствените ученици. Ако се разруши това, смисъла на изпита се губи.
Затова нормалния изпит изисква време: за да потвърди успеха на студента, трябва да се провери целия материал. Първо, ако човека е отработил успешно курса, той иска да покаже всички свои успехи. И второ, само така ще се убедите, че самите сте работили качествено.
Да не потвърдите успеха е все едно да биеш по пръстите. Да не се убедите в своя резултат е още по-лошо. В обичайната „билетна“ система, ако цялата група научи само половината материал, то половината група си отиват недоучени с блестящи оценки. Ето затова, ако сериозно се изпитва, то трябва по всяка глава, а не един път на половин година!
Веднъж моя тринадесетгодишен син показа демо на изпит. Покри яйце с чаша: „Това е човек и неговите знания“. Вдигна чашата: „Сега знанията са видими за всички – това е изпита“. Браво, мой наивен Ваня! Показа точно желаното. А ето по-точното демо на действителността. Поднасят ни обяд – поднос, закрит с похлупак. Вместо да го отворят, леко отместват похлупака настрани. Показва се лист хартия, на която е написано: „Пържени яйца с бекон“. Приятен апетит, колеги!
Традиционния изпит е следствие отсъствието на обучение. Той е необходим само при отсъствието на учебен резултат. „Какъв изпит? Ти, какво, не знаеш ли на какво си научил своите ученици!?“ Ние и понятие си нямаме – и затова ги подлагаме на изпит.
– Я да видим сега, какво ви е?.. Да-а-с… Учебни курсове – справочен материал, стил на изпит – теоретически въпроси, системата за проверка е лотария? Все същите симптоми, братле, все същите!
– Аха. Зле ми е, докторе…
http://kurdyumov.ru/%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%8D%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%8C-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: