ПЪТЯТ НАГОРЕ

Трябва да призная, че съм заимствал разделението на тази глава на точки и подточки от една видна представителка на теософията – надявам се, че не ми се е обидила. Това деление толкова точно отговаря на смисъла, че колкото и да опитвах, не можах да измисля нищо по-добро. Не съм преписвал обяснителния текст, защото разликата във времето от сто години налага актуализиране на понятията съобразно развитието на съвременното мислене.
Ще се опитам да опиша основните препятствия или по-точно, как могат да бъдат разкъсани оковите, които задържат полета на човешкия дух. Тези основни етапи в развитието на всеки един човек, могат да се проявят в най-различни варианти, но основният смисъл винаги е един. За преминаването през различните просветления не е обезателно необходимо пълното преодоляване на тези недостатъци, но е невъзможно преминаването от един етап в друг, ако някой си въобрази, че достатъчно или напълно се е освободил от своите недостатъци. Пречистването е постоянна цел и задача на всички етапи от съществуването. Може и трябва да се работи по всички точки едновременно, а не както някои си въобразяват, че трябва да се спазва строга последователност. Благоприятните условия за работа над съответния недостатък не следват подредената тук логическа последователност, затова не ги пропускайте. Устремът към развитие и цененето на времето също спадат към обезателно необходимите за усвояване уроци.
1. Способност за разграничаване на действителното от недействителното – това е способността за избавяне от илюзиите. Много хора подценяват този въпрос, защото едва с развитието на това качество могат реално да преценят, колко погрешно са възприемали действителността. За преодоляването на илюзиите е необходим нов мироглед по следните въпроси:
а) Каква е продължителността на човешкия живот? – Този въпрос изглежда елементарен, но за съжаление, при много хора, въпреки че са приели прераждането като безусловна истина, все още са със стария страх от смъртта и старата ценностна система: Нуждите на материалното тяло са приоритетни: храна, облекло, дом, семейство, здраве и т.н. Следствие от тези материални приоритети са нарушеното взаимодействие с околните, страховете, стреса, притесненията, неразположенията. За човек, действително приел мисълта за вечното си съществуване, материалното губи своята приоритетна ценност, материалното тяло заема полагащото му се място на временен инструмент за придобиване на нови знания. На преден план в ценностната система излизат тези качества, които съзнанието не губи заедно с материалното си тяло – знанията и способностите. Навярно много хора ще си намерят оправданието, че ако не обръщат достатъчно внимание на материалното си тяло, ще се сдобият с много болести. Нека бъдат спокойни, правилното отношение към приоритетите хармонизира човешката психика, а това се отразява изключително здравословно на материалното тяло, със засилване на енергийния обмен се подобрява обмяната на веществата.
б) Изолиран ли е човек, като самостоятелна жизнена единица от околното пространство? – Този въпрос също поражда много илюзии, главно поради ограничените възможности на сетивата и осъзнаването само на материалния свят. На първо време новите знания могат да компенсират това ограничение, а когато съзнанието усвои преминаването в по-фините тела и ползването на техните сетивни възможности, ще добиете и непосредствени впечатления от действителността във Вселената. Пред вас ще се разкрие един гигантски организъм, в който Земята и дори отделния човек са много тясно свързани с всеобщите процеси.
в) Свободен ли е човешкият избор? – Много важен въпрос. Свободен може да бъде един избор, само ако е доброволно и съзнателно съобразен с всеобщото единство и законите, които осигуряват съществуването. Всички останали варианти са опити да се разбие с глава стена. Винаги трябва да сте готови да понесете последствията от противодействието ви на всеобщите интереси. Незнанието на законите е някакъв смекчаващ последиците фактор, но в никакъв случай не ги отменя, особено когато се касае за рецидив (многократно повторение на едно и също нарушение). Съзнателното приемане и съобразяване със законите, постепенно премахва натрупаните следствия и води до истинската свобода.
2. Безразличие към външните неща – Това е повече практическо приложение на усвоеното от първата точка. Водещата мисъл, необходима за преодоляването на втория етап, е убеденото приемане на единството на Цялото, намирането на своето място в него и започване на целенасочена работа за намаляването на дисхармонията, която причинявате със своите мисли, чувства и действия. На второ място, тактично и без насилие се опитвате да намалите дисхармонията, която произвеждат хората около вас.
Безразличие към външните неща не означава безразличие към материалното тяло – вашето съзнание е стопанина на милиардите клетки, от които е изграден вашия организъм. В тези клетки не протичат безконтролни химически реакции – вашата воля може и трябва да управлява всички процеси, а следователно можете целенасочено да изчиствате вашите тела, за да намалявате зависимостта си от другите отрицателни влияния. Казано по-просто, на този етап трябва да се научите да управлявате здравословното си състояние.
Безразличие към външните неща не означава безразличие към Природата. Всички съставки на минералното, растително и животинско царство са части от Бога и имат също такова право на съществуване, колкото и вие. Хранителната верига е път за усъвършенстване на низшите същности, но извън нея, всяко безсмислено унищожение нарушава установеното равновесие.
Един от основните методи, често прилаган от Висшите сили, е използването на способността за изпадане в крайности – рязкото преминаване от радост в скръб, от покой в буря, от отмора към изнурителен труд. Това е метода на „контрастния душ“ и има за цел да ви предпази от привързването към илюзорните ценности, да ви отучи от абсолютизирането на истините.
3. Шест умствени условия.
а) самоконтрол над мислите. Повечето хора не си дават сметка, че мислите им са енергия, която неминуемо оказва своето въздействие. Дори ежедневни мисли, без умишлена зла цел, причиняват нещастни случаи и болести (уроки), а представете си какво природно бедствие е човек с повишени енергийни възможности и липсваща мисловна дисциплина. Безконтролният мисловен процес причинява вреди и на създателя си, не само като следствия от пораженията, които е нанесъл. Безразборното пилеене на енергия дава също своето негативно отражение. Методите за развиване на мисловната дисциплина са медитацията и концентрацията. Ежедневните занимания за съсредоточаване върху определена мисъл или обект, трябва да развие във вас способността да задържате вниманието си неподвижно неопределено дълго време. Едва с това постижение можете да кажете, че мислите ви се подчиняват на вашата воля. Това същевременно е изградена броня срещу външните влияния.
б) спазвайте йерархията на световете. Материалното тяло да се подчинява на чувствата, тялото и чувствата да се подчиняват на разума и т.н. За съжаление, много хора смятат за нормално чувствата да управляват разума. Ще са им необходими много съзнателни усилия, за да преодолеят тази своя илюзия. Показател за успехи в тази област е справянето със страховете, притесненията, сексуалните желания (но не като желания изобщо, а като желания, които надвиват разумните доводи) и други мощни емоции, които предопределят вашето поведение и мисли. Тук трябва да поясня, че става въпрос само за животинските чувства и страсти (астралните енергии), а не за възвишените пориви на душата – интуиция, творчески плам, състрадание и т.н. (енергиите на висшите светове).
в) търпимост – изключително важно качество. Има два основни аспекта: търпимост към недостатъците на хората. Никога не забравяйте, че недостатъците са в резултат на етапа от развитие или са придобити в следствие ролята, която им е отредена в този живот. Че вие вероятно ги имате същите или сте ги имали, дори в по-голяма степен. Спомнете си, колко ви е било трудно да ги преодолеете и колко време ви е било необходимо за това. Не забравяйте, че тези недостатъци имат и положителна страна – служат за уроци и предизвикват многократни изпити, докато се преодолеят трайно. Ако вие сте потърпевши не забравяйте да потърсите смисъла.
Вторият важен аспект, е основен недостатък на всеки, който си е въобразил, че е постигнал много в своето развитие. Не се заблуждавайте, че пътя, който сте изминали, е единствено правилния. Много малка е вероятността, това което е било полезно за вас, да е в същата степен полезно и за другите. Затова не се ядосвайте, че не ви разбират или че не приемат вашите съвети, не натяквайте постоянно своята предвидливост. Не си позволявайте да налагате своите разбирания и истини. Помагайте само когато поискат от вас помощ – във всички други случаи правите „мечешка услуга“.
г) да се развие твърдост – необходимо условие за да не могат неприятностите и препятствията да ви отклонят от избрания път. Посрещайте всяка неприятност с радост, това са най-необходимите уроци в живота ви. Положителното отношение дава следните предимства:

• нагласа за анализ и извличане на необходимата поука.

• спасява от неприятни емоции.

• не завързва кармични възли.

 д) да се развие доверие. Обикновено това качество се нарича вяра, но това понятие е натоварено от хилядолетията със смисъл на сляпа вяра, която не върши особена работа на разсъждаващия и съмняващ се човек. Необходимо е доверие с разбиране, проверено логически и практически. Това качество е задължително за да развиете доверието в Бог, в неговата любов и добронамереност, в мъдростта на Световните Наставници, в мъдростта на Всеобщите закони. Много хора вече са убедени в тази мъдрост, но на практика поставят своя разум на първо място, а това става именно поради липсата на доверие. Да развиеш доверие, означава да признаеш за себе си, че все още знанията ти са крайно недостатъчни, че все още си в плен на илюзиите. Да развиеш убедеността, че за теб се грижат много по-мъдри същества, че те са в течение и подбират всички събития, в които участваш, да им се довериш и да изработиш увереността, че тяхната безкрайна мъдрост и състрадание няма да допуснат никакво безсмислено страдание. Точно такова пълно доверие прави възможно посрещането на страданията с радост и постоянното щастие в ежедневието.
Още един важен аспект на доверието е доверието към самия себе си. Както вече споменах в началото, свободата на избора е много ограничена от кармичните натрупвания, така че трябва да приемете, че всичко, което вършите, не може да не го вършите. Така ще се спасите от пагубните упреци към самия себе си, от безкрайните вайкания и окайване. Самокритичността е полезна, само ако си вадите поука от грешките и ако възпира разрастването на егото. Повече от това самоупрекването е безполезно и води до депресия и страх от поемане на отговорност. Ако наблюдавате внимателно и анализирате правилно всичко, което става около вас и с вас, ще забележите, че някои постъпки, от които се срамувате, неочаквано дават положителен резултат, за вас или за потърпевшите. А за да не развиете в себе си чувство за безотговорност, стремете се постоянно да смекчавате отрицателните си импулси и не помнете злото, което са ви причинили.
е) да развиете балансираност. За човек, който не се интересува от духовните проблеми е много трудно да излезе от света на крайностите – обичайно е всичко да е или бяло или черно, или добро или лошо. В действителност и в най-доброто има някакъв процент зло, и в най-лошото има нещо добро. Когато усвоите тази философия, балансираното отношение започва постепенно да се получава като от самосебе си. На балансирането много помага премахването на емоционалната обвързаност с обкръжаващата действителност. Повечето хора са си изработили навика да си съставят определено мнение за всичко, с което се сблъскват. Тази, веднъж определена, нагласа предопределя поведението и предрешава избора. Предварителните преценки, повечето случаи, са направени като следствие на илюзорни представи и това предопределя неправилната реакция и избор. И в резултат – кармична обремененост. Затова е много важно да се избавите от предварителните нагласи и да посрещате всичко еднакво добронамерено.
4. Дълбок и силен копнеж за освобождение. Когато човек започне да различава голяма част от илюзиите си, в него все по-често се събужда желанието да се избави от тях. Това става възможно, както вече споменах, чрез все по-пълното усвояване на посочените етапи от Пътя, чрез разширяване на съзнанието, чрез натрупването на мъдрост и знания, чрез приемането на всеобщото единство, чрез все по-силно желание да се включиш активно във всеобщите процеси, чрез изучаването и прилагането на всеобщите закони.
5. Вериги, които ни задържат.:
а) илюзията за личния Аз. Една доста хлъзгава тема за тези, които са в началото на духовното си развитие. Страхът от загуба на индивидуалност плаши дори напреднали в развитието си хора. Но независимо от последиците, налага се да поема този риск и да опиша етапите за тия, които са достигнали до тях и Азът спира по-нататъшното им развитие.
Като обективно съществуваща реалност Азът отразява една структурна единица от Цялото. Този въпрос е разглеждан рядко в езотеричната литература и обикновено тази структурна единица е наречена монада. Но при съществуващото всеобщо единство, много е важно, какво е взаимоотношението на тази структурна единица с Цялото. На сегашния етап на развитие, повечето хора, обитаващи материалния свят осъзнават себе си като нещо напълно автономно и независимо от всичко останало – вече многократно се спирах на тази илюзия. Реално, всички мисли, всички натрупани качества, даващи самоосъзнаването като отделен индивид, са недостатъци на човека, защото препятстват неговото единение. Разбира се всеки има напълно свободното право да се самоопределя като самостоятелен индивид и проблемът не е в избора. Проблемът се появява с претенциите на всеки един човек да ползва благата на Цялото, но да не носи никакви отговорности и задължения. Точно тези претенции са наречени егоизъм. Егоистите също имат право на съществуване, ето например Сатаната и неговата свита съществуват милиони години, но поради отричането на всеобщото единство се самоизолират в най-дисхармоничната част от Вселената. Тук също не може да се мине без бунище и тъкмо сега е настанал периода на голямото чистене в Слънчевата система. Всеки съзнателно или несъзнателно се самоопределя от коя категория е и със своето поведение се разграничава. За всички останали минава голямата метла.
Именно поради посочените причини е много важно всеки да направи своя съзнателен избор и ако избере Пътя на единението, за да може да се адаптира (поради краткото време, което остава), трябва волево и целенасочено да променяте ценностната си система, а не само да се разчита на естествения ход на времето. Условията за естествено развитие под диктовката на причинно-следствените (кармични) отношения ще се повторят след доста милиарди години, затова ако не ви е по сърце пълната мобилизация, пригответе се за голямото чакане. Вероятно, много хора ще останат с убеждението, че просто се опитвам да ги сплаша, за да ги накарам да споделят моите идеи. На такива хора мога само да кажа: Моля, не ме вземайте на сериозно, така и така ще имате възможност да видите какво ще стане, защо да си разваляте спокойствието.
За да стане възможно интегрирането ви в Цялото, необходимо е да бъде преодоляно отрицателното и задържащо влияние на Аза. Т.е. да бъдат премахнати всички фактори, които ви противопоставят на Цялото и на отделни негови части. Да потърсите и намерите любовта, състраданието, търпението и да изоставите напълно гордостта и честолюбието. Това се нарича да жертваш себе си (егото) за другите хора. Престанете да се вълнувате, как ще реагират хората на вашата промяна. Да се съобразявате с общественото мнение означава да се оставите да се носите по течението. Изпълнете се с търпение и не очаквайте признание за доброто, което се опитвате да правите – напротив пригответе се да бъдете черната овца на стадото, пригответе се за много обиди и болка. Първите доказателства, че сте на прав път, ще дойдат едва след години, и то ако сте били последователни, но ако сте се колебали и сте се съмнявали, признанието може да получите едва на „оня свят“. По всички посочени причини самоотричането е задължително и се налага да престанете да идеализирате и да величаете собствения Аз.
б) следващата много здрава верига, която ни приковава към миналото, е съмнението. Една от многото илюзии, доста трудна за преодоляване, защото има и доста положителни страни. Всеки индивид аргументира за себе си съществуването на съмнението, защото, ако не се съмнява, той няма да мисли, а ако не мисли, няма да е в този вид, в който е. Другата положителна страна на съмнението, е че подпомага анализирането на знанията и подреждането им в една единна система, която да отразява обективно действителността. Именно това разминаване с действителността, ражда илюзиите и като следствие идват страданията. Когато едно съзнание има навика да борави с крайни категории (нещо или е истина или не), съмнението има много отрицателни страни: съмнението във всичко ново силно стеснява мирогледа и затормозява възприемането на новите идеи, а в някои случаи на изявен консерватизъм, съвсем спира развитието на индивида. Методи за преодоляване на съмнението: разширение на съзнанието, чрез философско осмисляне на действителността, постепенно прекратяване абсолютизирането на истините, полагане на усилия за увеличаване количеството на реалните (не илюзорни) знания.
в) скъсване веригата на суеверието. В далечни времена, за хората със слаборазвити умствени способности, са били давани знания за енергиите, действащи във всички светове и за тяхното практическо използване. Поради липсата на по-добри способи, тези знания са били давани под формата на обреди и ритуали. На днешния етап, за хората достигнали до определено ниво, тези ритуали създават илюзията, че механичното повторение може да замести съзнателния избор, т.е. че може да се мине и без разбирането на битието. В много хора има изградени трайни мисъл-форми за изключителната важност на обредите и ритуалите, затова те и днес постоянно се опитват да приспособят новите си знания в обреди и ритуали. Този инертен подход е също много вреден за индивидуалното развитие, поради ограничаване свободата на мисленето и свеждането на истините до една механична рамка.
г) оковите на желанията и омразата. Казано по-просто това са оковите на Кармата – преодоляват се с усвояването на написаното тук.
д) веригите на гордостта – доста здрави и трудно преодолими вериги. Крепят се на илюзията за Аза и на илюзорната лична истина.
6. Освобождаването от влечение към живот във форма, а след това и от копнежа по живот без форма – това са вериги много по-действени в другите светове, но подготовката на съзнанието е желателно да започне от материалното ниво.
7. Захвърляне на способността за обособяване на Аза. Това е пряко следствие от освобождаването от привързаността към формата и безформието и е преодоляването на последните окови. Тогава настъпва истинската пълна свобода. Съзнанието може спокойно да приеме всякаква форма, може да изпълнява всякакви задачи, но то вече не се отъждествява с нищо илюзорно, не се привързва към нищо временно, за него всичко, което ползва е само взет назаем инструмент, който оставя без съжаление след приключването на мисията. Същността на индивида на този етап е енергия, без определена форма, най-често във вид на сфера, най-икономична като заемано пространство, прозрачна като най-качествен безцветен кристал (наличието на някакъв нюанс на оцветяване показва непълното освобождение от оковите). Хармонията е пълна – идеални условия за колективно съзнание. Липсата на каквато и да е дисхармония дава на индивида постоянното усещане за блаженство. Нищо не е в състояние да го извади от това състояние, защото той вече не е обвързан с нищо, нищо не може да го ядоса, защото отдавна се е избавил от всички страсти, защото търпението му е безгранично, базирано на действителните знания за причините, движещи битието. Според източната философия, това състояние се нарича нирвана. Това е нивото на Великите Учители. Те са способни да се справят с всякакви задачи, свързани с развитието на обитателите на нисшите светове. Общата и единствена цел, която ги ръководи е осъществяването на универсалните закони – Волята на Абсолютната Божественост.

Повече по темата в Алтернативи