Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235433
Users Today : 2862
This Month : 83275
This Year : 373152
Views Today : 12009
Who's Online : 59

Манипулативен арсенал на СМИ

Манипулативен арсенал на СМИ

Манипулативен арсенал на СМИ

В книгата на Дж. Браун „Техники за въздействие: от пропаганда до промиване на мозъци“ се отбелязва, че фундаментален механизъм за манипулиране е сугестията, т.е. опит да се убедят другите в конкретни разсъждения, без предоставяне на очевидни логически основания, при това не е важно, има ли такива основания или не. Авторът посочва някои специфични методи на сугестията:
1. Използване на стереотипи.
Под стереотипи се разбира човешкото възприемане на някакъв социален обект в опростен, схематизиран вид. Представя се като естествено хората да се отнасят към определени „социални типове“. С времето, това внушение се фиксира в човешкото съзнание, без да е проверено фактически. Затова, когато СМИ използват понятия, като „либераст“, „пишман демократ“, имат предвид не конкретен човек, а образ, който е заложен в съзнанието на масите, който вече предизвиква определена реакция.
2. Налепяне на етикети.
Етикети се създават и използват с напълно определена цел. Опасността от тях е, че влизат в широка употреба благодарение на СМИ и стават устойчиви, ежедневни изрази, изместващи понякога по-малко агресивни понятия. Манипулативните термини или „етикети“ представляват вид психологическо програмиране на масовото съзнание. Начин за внушаване на масови стереотипи, на които трудно може да се противопоставят. Много прост метод, но изключително ефективен, а в това е неговата опасност.
3. Повтаряне на информация.
Смята се, че след 30 минути аудиторията помни само 60% от съдържанието. В края на деня, от него в паметта остава 40%, а в края на седмицата – 10%. Така проблема изчезва сам по себе си за десет дни, ако не бъде „подгряван“ с нови факти или периодични повторения. Ако съобщението се повтаря достатъчно често, ще бъде прието от аудиторията и ще заседне в масовото съзнание. Вариант на „повторенията“ са лозунги и ключови фрази като „Ако не е (например, президента), тогава кой?!“, „С нас е Бог!“ и т. н. Такива фрази, много често безсмислени, са с голяма роля в политиката и рекламата.
4. Постановка на риторични въпроси или разпространяване на слухове.
Като основен диктатор на общественото мнение, СМИ както никой други в политическия процес, усещат потребността на обществото от една или друга информация и значимостта на някаква тема за конкретен сегмент на аудиторията. Затова съвсем не случайно наричат СМИ официален източник на слухове. При това, изглежда, че не става нищо неестествено. СМИ само озвучават въпрос, оставяйки го без отговор, но внушавайки определен контекст, заставяйки зрителя/слушателя/читателя да си мисли неволно и да развива „подхвърлената идея“ в необходимото на пропагандиста направление. По този начин, слуховете имат съществена роля при формиране на общественото мнение, решавайки напълно конкретни задачи.
5. Полуистина.
Този подъл метод, използван от СМИ за предизвикване доверие в аудиторията, се състои в обективно и подробно осветяване на конкретни, незначителни подробности и премълчаване на по-важни факти или изобщо лъжлива интерпретация на събитията (в зависимост от настроенията на масите).
6. Създаване на „послеобраз“.
Все по-широко в СМИ се използват техниката на т.н. „послеобраз“. Ако си представите голям бял лист, на който пише „Само Иванов“, веднага възниква въпроса: „какво е само Иванов“? От къде накъде?“ Озадаченият мозък не може да намери отговор, но „послеобраза“ Иванов се задържа за дълго в съзнанието и въздейства върху поведението на индивида. Човекът започва „да си измисля“, опитвайки да намери отговор, създавайки поредица от фантазии, които си мисли, че са възможни за този Иванов. В телевизионните клипове се създава такъв ефект чрез продължителна пауза, която може да продължи няколко секунди или (по-често) няколко седмици, след което, най-после се разкрива истината на измъчения от догадки индивид: оказва се, Иванов и само Иванов е достоен за президент.
7. Осмиване.
Представяме най-интересния за изучаване и често използван от СМИ метод за информационно-психологическо въздействие върху масовото съзнание. Същността е надсмиване над конкретни лица или възгледи, идеи, програми на организации и обединения. Ефектът се дължи на несериозното отношение, което се разпространява и върху други изказвания или възгледи. В крайна сметка се получава трайно внушение за „несериозен и некомпетентен човек“, чийто предложения и идеи не заслужават внимание.
Високата ефективност на метода „осмиване“ е свързана с влияние върху слабо осъзнати психически явления, което намалява психологическата защита на личността. В случаи, където пряка критика и негативни въздействия се блокират от психологически бариери, въздействието на хумора намалява рязко защитните реакции. Трябва също да се отбележи влиянието на този метод върху младежката аудитория. Поради необходимост да съчетават учене, работа и активен отдих, младото поколение, практически, няма време да изучава реално нещата. Затова, в повечето случаи надделява съчетаването на полезното с приятното. Така значително се повишава ефективността на възприятието, ако се поднася шеговито или като скандал.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2187457
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: