Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235900
Users Today : 3329
This Month : 83742
This Year : 373619
Views Today : 14108
Who's Online : 92

Експеримент: 7 дни тотално съгласие с мъжа

Експеримент: 7 дни тотално съгласие с мъжа

Експеримент: 7 дни тотално съгласие с мъжа

    Какво ще стане, ако цяла седмица се съгласявам с всяко мъжко решение? Експеримент, който си струва да опитате и непременно ще бъдете удивени от резултата!
Споровете в семейството ни са като въздуха. Не можем да не излезем от кино и да не устроим словесен двубой, не на живот, а на смърт, дали е хубав филма или не. Или да започнем да си фантазираме, в коя страна може да живеем и да не се изпокараме, защото единия е за Америка, а другия за Европа. Спорим, как се възпитава куче, какъв маршрут на разходката да изберем, стрували си да купуваме телевизор и полезна ли е диетата на Дюкан. И, независимо, че при тези дебати и дребни конфликти успявам да запазим човешкото в себе си и не се нападаме, често ме изтощават порядъчно.
Затова реших: време е да направя крачка към семейната идилия и да престана да доказвам правотата си. Следващите седем дни се каня: да не критикувам, да не споря, да не раздавам съвети. За известно време ще стана идеална жена. Той ми говори нещо, а аз: „Да, мили!“, „Както пожелаеш, любими“. И нито упрек, нито крив поглед. Красота!
Ден първи
През първия ден от експерименталната ми покорност пред мъжа, той замина в командировка. „Какво пък, много е удобно! – си помислих. – Той там, аз тук, всеки прави, каквото си иска, няма за какво да се спори, а експеримента си тече. Така мога и месец да изкарам!“. Но конфликта на интереси ни настигна вечерта. Едва настанила се в кревата с намерението, най-накрая да се наспя, като скучаещия в чужд град мъж пожела сеанс за връзка. Скърцайки със зъби станах да включа светлината (без светлина няма skype-разговор), с разбирането, че отново ще заспя след полунощ. Първия ден отмина, но експеримента вече не ми харесва.
Ден втори
„Дойдох си“, – съобщи ми по месенджера мъжа ми в 15:17. „Виж, какво е направил песа на кухнята“, – ми показа фото на издраните кухненски тапети в 15:57. „Ти добре ли си, дойде си преди 40 минути и едва сега си отворил вратата на кухнята?“ „Да, зачетох се“. Обзеха ме майчини чувства: как може толкова безотговорно да се отнасяш към живо същество? Кучето трудно понася самотата. Всеки път, предполагайки, че е зарязано завинаги, от отчаяние драпа хартиените изделия, които му попаднат. За да намалим щетите, го оставяме в кухнята, но сърцето ми е стегнато постоянно за него. И обикновено, бягам да се прибера бързо, за да освободя псето от заточение. А той 40 минути, ЧЕТИРИДЕСЕТ МИНУТИ да си в къщи и да не отвориш вратата! Да си премълча не успях, но да се развикам се въздържах – експеримента си е експеримент. Дълго мислих, как да се изкажа без критикуване и в крайна сметка (хвала на небесата, че текстовите съобщения не предават интонацията), изстрелях: „Все пак си удивителен човек!“. И макар мъжа ми да усети прекрасно подтекста, формално си останах чиста. А това не е зле.
Ден трети
Имам традицията – през почивните дни да се разхождам в парка. Мъжа ми няма такава традиция и съботните сутрини са развалени обикновено с дълги дебати. Като правило, завършват с обиденото ми сумтене, защото е по-лесно да извадиш от скалата Екскалибур, отколкото да промениш мнението на този мъж. Днес бях с намерението да отстъпя веднага при първото „не“, избягвайки препирните и обидите. Но мъжа ми се съгласи удивително бързо. В парка, вдъхновена от първия успех, реших да опитам да останем по-дълго, но веднага се сблъсках с обичайното несъгласие. Бяхме на крачка от скандала, когато внезапно постигнахме компромис. Не може да бъде, нима е възможно в нашето семейство!
Ден четвърти
Неделя. На мен отново ми се иска в парка, на другия край на града. Мъжът заявява, че има работа. Но аз съм подготвена за този вариант, не настоявам, не се сърдя, не се обиждам. Имам план B. Вземам старо одеяло, кучето, книжка и се отправям на вира, който е наблизо. Да се излежавам на слънце сама, не е по-малко приятно, отколкото двама и за това не е нужно да се пътува до някъде. Днес изпитвам двойно задоволство, първо, защото излязох сред природата, и второ, не накарах другия да се чувства виновен.
Ден пети
Много често се препираме, защото опитвам да обясня нещо, а той не иска да ме слуша (прекалено ядосан, уморен, зает). Днес всичко е точно обратното. Аз имах труден ден. Първо на работа, след това учене. Прибрах се към 22 часа и нямах никакво желание да обсъждам нещо. Мъжът ми през този ден си е работил в къщи и бе пълен с сили и желание да общува: реши да планира семейния ни бюджет. Опитах да взема участие, но разбрах, че мненията ни се различават много по някои дреболии и ще започнем да спорим, затова казах: „Нека да е както искаш“. Мъжът ми реши, че семейните проблеми са ми безразлични. Аз реших, че на него не му пука за моето състояние. Скарахме се и заспахме ядосани един на друг.
Ден шести
Помирихме се едва вечерта, когато се прибрахме след работа. В своя експеримент – да давам инициативата на мъжа – реших да изчакам. Той дойде и просто ме прегърна – това си е неговия начин за възстановяване на мира. Някои психолози може да кажат, че е неправилно, затова пък действа!
Ден седми
Отново се прибрах късно и уморена. Моя класически мъж, който влиза в кухнята само за да се наяде, е приготвил вечерята и е измил съдовете. А когато забелязал на една съдина ѝ се е охлабила дръжката, взел отверка и я стегнал. Отначало реших, че са го сменили. Но след това ми светна – просто е усетил силата си, когато съм престанала да го критикувам. Тази седмица ми даде много. Върна ни романтиката от първите ни месеци, когато живеехме в различни страни и общувахме само по скайп. Още веднъж се убедих, колко хармонична двойка сме, защото моята супертревожност се компенсира от неговата невъзмутимост. Научих, че за да се избегнат скандалите, винаги трябва да имам резервен вариант. Позволих си да се усетя на негово място, нали често се прибира уморен, а аз пълна със сили му досаждам с всякакви дреболии, а след това се обиждам, че не мисли за бъдещето ни. Накара ме да разбера, че критикуването и желанието да стане на моето, изтощава, както неговите, така и моите сили. А трябва да се пазим един друг!
Автор: Наталия Крюкова
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/ehksperiment_7_dnej_totalnogo_soglasija_s_muzhem/2017-07-31-36478
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: