Брояч
5480020
Users Today : 77
This Month : 3796
This Year : 3857
Views Today : 369
Who's Online : 10
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Духовно майчинство

Духовно майчинство

Духовно майчинство

Мария говори чрез Памела

Тилбург, 15 декември 2007

Скъпи приятели,

С голяма радост и открито сърце съм днес пред вас. Аз съм Мария. Аз бях майка на Йешуа. Представлявам женския аспект на Христовата енергия, която се възражда сега на Земята все повече и повече. Женската енергия дълго време бе потискана както във вашето общество, така и в сърцата ви.

Женската енергия – това е първичната сила на творчеството, фундаментална част от Всичко Съществуващо. Тя дава сила за живот и протича през всекиго. Без нея не бихте съществували нито като душа, нито като човешко същество. Потокът на женската енергия носи сега магия и желание да освети тъмнината на този месец декември, а също и вашата вътрешна борба и лошо настроение.

Вие често задавате въпроса – каква е ползата от живота ви тук, на Земята? Казвам ви, че животът е ценен и има определена цел. Вие вършите тук важна работа. Вашето присъствие влияе на целия живот около вас, вие променяте света. Но това не трябва да бъде център на вашето внимание. Дори не трябва да се съсредоточавате върху другите. Тайната е в това, че трябва да се фокусирате изключително върху себе си и целостта на битието си. Когато се изпълните с любящо съзнание и приемане на това, че вие сте всички ваши аспекти, вие създавате канал, чрез който светлината преминава през вас леко и автоматически се излива и върху другите. Действително ви е необходимо само да се съсредоточите върху себе си, за да изпълните мисията си на Земята.

Във връзка с това бих искала да поговорим как можете да станете вие самите духовни майки. В християнската традиция аз представлявам майчинската енергия. Но какво означава това? Майчинството – това е най-главния аспект на женската енергия. Майката се разглежда като даваща живот, кърмящия и грижовен аспект на природата. Но пълен ли е този образ? Много са изкривяванията през историята в образите, които ме обрисуват. Затова бих искала да разкажа малко повече за моя живот на Земята, когато бях майка на Йешуа.

Често ме изобразяват като светица, но аз, разбира се, не бях такава докато живеех тук. Аз бях обикновена жена от плът и кръв. Знаех какво е емоционална суматоха и съм добре запозната със всичко, през което минавате вие през животите си. В семейството, в което се родих, аз бях закъснялото, седмо и последно дете след много братя и сестри. Аз бях вироглаво дете. Като най-малка аз рано разбрах, че трябва да се грижа сама за себе си и да не се осланям на другите. Родителите ми се грижеха за мен, но аз не бях в центъра на тяхното внимание. Но това донякъде ме удовлетворяваше, тъй като обичах да бъда сама и да пребивавам в света на фантазиите си.

За момиче аз бях достатъчно решителна и предприемчива. Имах твърдо вътрешно убеждение за нещата, което не можеше лесно да се разколебае. Не ме интересуваше много какво мислят другите за мен. Моите по-големи братя често ме дразнеха и затова аз рано осъзнах необходимостта от собствена гордост и самоуважение, за да остана самата себе си. Аз бях различна. Можех да чувствам енергиите и имах способността да „виждам през хората”. Често, когато сплетничеха, аз чувствах, че под хладното поведение скриват силни и тежки емоции. Това ме смущаваше като дете. Чувствах, че нещо не е както трябва и не можех да го разбера. Но никой не ми обясняваше това. Бях самотно дете и често срещах неразбиране. Обичах да съм сред природата и да се грижа за животните около дома.

Най-ужасното, което се случи в детството ми беше смъртта на майка ми. Бях още малка – мама беше възрастна – нали бях изтърсака в семейството. Нейната смърт беше първия ми сблъсък със загубата. Това беше много болезнен опит и се чувствах разбита и изоставена. Когато седях до нея на смъртното й ложе, чувствах, че сякаш губя част от себе си. Сякаш част от мен безвъзвратно изчезваше. И не мога да я удържа. Трябваше да я пусна да си отиде. Този факт беше най-големият ми урок, който трябваше да науча през това въплъщение – урока на освобождаването.

Сега искам да направя скок напред във времето, когато се роди синът ми Йешуа. Като всяка майка аз обожавах своето дете и исках да го защитя от злото. Отначало не разбирах, че Йешуа е особен. Това, което знаех в действителност е, че има невидими ръце, които ни водят в живота. Чувствах и нещо повече, работещо чрез нас, нещо, което не се подчинява на волята ни, на човешките ни нужди и желания. Знаех, че тази голяма сила е добра и мъдра. В нея има мъдрост, която ние често не можем да разберем с човешкия си ум. Само в последствие осъзнаваме, че животът ни дава точно това, от което се нуждаем. А иначе в самия момент, когато се случва това ни се струва жесток и несправедлив.

Така ми се струваше докато Йешуа растеше. По начина, по който растеше, бързо се разбра, че в него има нещо особено. Имаше удивителни таланти и дарования, беше вироглав като мен, когато бях момиче. От една страна добре разпознавах в него тази особена енергия, а от друга страна това ми създаваше трудности. Като майка вие искате да защитите детето си от глупостта на света. Но моят син не искаше да бъде защитаван. Той искаше да говори открито и да излива светлината си над света. Трябваха ми много години и преживях много болка докато приема това. Неговата поява предизвика недоверие у властта, но той рискува. Престъпваше определените правила и граници и това предизвикваше напрежение и дори заплахи. Постепенно бях принудена да освободя своя страх и потребност да го контролирам и да създам пространство за уникалната Светлина, която той беше дошъл да донесе тук, на Земята.

С вашите земни термини може да се каже, че аз трябваше да освободя своето майчинство. Аз трябваше да освободя частта от себе си, която беше склонна да се тревожи, подтиска и контролира. Докато в края на краищата не разбрах, че той не е мое дете. Да, той беше роден чрез мен, чрез моето тяло, но той не ми принадлежеше. Той беше зряла душа и имаше пълно право да създава и формира живота си по свой начин. Още повече, че него поддържаха небесните сили в особения му път. Но нима това не е вярно за всеки от нас? За всяко дете, дошло на Земята, има негов особен път, избран от душата. Ето това вие като майки трябва да разберете и да уважавате. От момента на раждането на детето вие трябва да се учите да му позволявате да бъде и да се доверявате на неговата вътрешна сила и способност да разрешава проблемите, с които се сблъсква в своя живот.

В крайна сметка беше избор на Йешуа да умре на кръста. Той позволи това да му се случи. Аз трябваше да разбера този факт, че това е неговото решение, съответстващо на пътя на душата му и затова уместно. Проливах горчиви сълзи и моето сърце бе пълно с тъмнина и отчаяние, когато видях как умира. Не мислете, че е лесно да преодолееш своите страдания и да се примириш с това, което се случва. Аз не бях светица. Аз бях опустошена, това наистина беше „тъмната нощ на душата ми”. В същото време този опит ме научи на великата истина и в крайна сметка ми донесе огромно освобождение. Но това стана по-късно. Присъствието на Йешуа в моя живот ме възвишаваше и в края на краищата аз си позволих да се възвися. Това е най-смелият акт за цялото ми въплъщение. Енергията на Христос, дошла чрез Йешуа, ме изпита да видя смъртта му от ръцете на жестоки убийци и въпреки всичко да повярвам във висшата сила, в мъдростта, която води всеки един от нас.

Смирението ми и моята мъка пред този висш източник на мъдрост ме пробудиха на много дълбоко ниво. Това пробуди моето Висше Аз и то се устреми напред по времето на моето земно въплъщение. Тогава започнах действително да усещам тези вътрешен свят и свобода, които вие така желаете и които никога не бихте могли да постигнете, имайки предвид желанието ви за контрол над живота. Майчинството при вас се характеризира с привързаност и контрол. Добрата майка, както се казва, ще влезе в огън и вода за детето си, никога няма да престане да се бори за него. Макар че безусловната любов може понякога да приеме формата на настойчивост и непримиримост, за мен истинското майчинство означаваше да отпусна своите страхове и очаквания по отношение на Йешуа. Моето най-голямо достижение се състоеше в това, че освободих Йешуа и му позволих да бъде този, които беше. Само тогава аз успях да усетя цялата неизразима красота и чистота на този, чийто представител беше той. Само тогава аз започнах действително да съществувам за него като равна, като духовен другар, като майка в духовния смисъл на думата. Това бе най-трудното ми предназначение – да се науча да бъда духовна майка, да отпусна емоциите на земната майка.

Когато си отидох от този свят и преминах в неговото царство, бях доста изморена и измъчена. Толкова много изпитах, преминах през толкова много емоционални извисявания и падения. Но от друга страна, се чувствах много обогатена. Голямата Светлина се докосна до мен и благодарение на това Висшето ми Аз можа да се прояви и манифестира на Земята. Аз изясних за себе си и еднозначно приех, че нещата са такива каквито са. Отпуснах моето земно майчинство (в смисъл на майчинството, което се безпокои и контролира) и станах майка в духовния смисъл.

Всички вие може да станете сами за себе си духовна майка. Всички вие усилено се борите с някакви си свои отрицателни черти. Това са емоционални блокажи и негативни постановки, касаещи вас самите. Опитайте се да ги погледнете през очите на духовната майка. Не майката, искаща да им разреши всичко, а майката, която ви вижда, която ви разпознава като уникална енергия. Майката, която не иска да ви променя, а гордееща се с вас, такива, каквито сте. Усетете този вид майчина енергия известно време. Вие може да усетите тази енергия като произхождаща от мен, но това не е моя енергия. Тя не ми принадлежи. Това повече прилича на вибрация или ниво на съзнание, до което аз трябваше да се приповдигна, за да се освободя. Това е универсален и достъпен начин за всички ви. Това е вашето наследство, т. к. на всички вас ви е предопределено да станете духовни майки на вътрешното дете Христос.

Вие можете да достигнете енергиите на духовното майчинство, прекратявайки в този миг опитите си да разрешите проблемите си и просто да ги наблюдавате, просто като им позволите да бъдат известно време. Можете ли да постигнете усещане за любов и приемане на себе си, в същото време когато ви мъчат тези проблеми? Това е началото.

Спомнете си как майката гледа на новороденото си дете. От една страна, има интимност от много близкото физическо съществувание, а от друга страна – това е поглед от огромно разстояние, защото вие сте изпълнени с почит и трепет пред самото чудо на това същество. Това крехко създание е напълно завършено не само физически, но и духовно. Зряла душа, следваща своя собствен път в живота. Какво чудо!

Сега се осмелете да се погледнете по същия начин. Създайте някаква дистанция и разберете как вие вървите по своя собствен път през целия си живот и как винаги сте се старали да създадете за себе си удивителна реалност. Дори когато сте грешили, както вие го наричате, вие сте се старали да направите всичко зависещо от вас, за да бъдете щастливи и да избегнете болката и огорчението. Дайте си време за почивка и великодушно си позволете тези грешки. Вие сте тук не за да бъдете безукорни. Фактически това би било доста скучно. Вие сте тук, за да живеете, да трупате опит и да се придвижвате чрез него с чувство на удивление, дори ако този опит е негативен.

Най-лошото, което може да ви се случи като човешки същества – това е, когато не се движите повече наникъде, когато не сте открити за нови опитности. Това се случва, когато напълно заседнете в проблемите или в системите от възгледи. Всеки път, когато се чувствате напълно затънали и не виждате друг избор освен пасивно да търпите страданията на своя живот, вие сте духовно умрели. Няма повече пространство, няма въздух, няма удивление в живота ви.

В този случай се постарайте да създадете дистанция със ситуацията или проблема. Опитайте да поработите с помощта на дишането. Представете си, че проблемът е разположен някъде в тялото ви. Например там, където чувствате напрежение или болка и позволете на дъха леко да обтича това място и да го обкръжава. Почувствайте мекото полъхване на въздуха, обкръжаващ напрегната и стеснена енергия и разпознайте в нея изначалната искра на вашата душа. Това чисто съзнание и чувство на удивление. Спомнете си, че се намирате временно тук. Не е необходимо да възприемате нещата толкова сериозно. Това е игра, голяма игра и вие като за миг ще се върнете от другата страна и ще си спомните. Не трябва толкова трудно да работите над това. Това е само един момент от времето. Поемете дълбоко въздух, разширете се, открийте се и се издигнете над този специфичен проблем. Вие сте нещо повече от това. Почувствайте как в пространството, създадено от вашия дъх, нещата отново се задвижват.

Ако се оказва съвършено невъзможно да навлезете във вътрешното си пространство, опитайте се да се натоварите физически. Правете каквото и да е, мислейки за своя проблем. Излезте на улицата, разходете се, фокусирайте се на нещо друго, само раздвижете енергията, за да влезете в контакт с потока на дишането, чувствайки удивление, Светлина, това, което всъщност сте вие. Отключете своя ум. Това ще ви донесе нови отговори и ще открие нови перспективи. Отговорите никога не идват от волята или ума. Ако вие настоявате: „Аз ей сегичка ще реша какво трябва да правя.”, вие оказвате натиск сами върху себе си и се притискате до стената. Отговорите винаги идват от по-широко и открито съзнание, а не от стесняване и силна концентрация. И ако умът ви е неспокоен и зациклен и не можете да се отпуснете, движете се физически – побягайте, поразходете се, поплувайте – няма значение какво точно ще направите. Физическото движение ще охлади главата ви. Встъпвайки в контакт с вътрешната си духовна майка, вие отново създавате за себе си някакво допълнително пространство. Вие отстъпвате малко, отпускате самоосъждането и това създава ново пространство за Битието. Негативните неща също имат свое място, тъй като вътрешната ви майка разбира, че те имат своя причина и свои корени в миналото. Когато чувствате тъга и разочарование, представете си майчината ръка на рамото. Почувствайте нейното леко, но успокояващо докосване. Достатъчно е мама да ви погледне, за да ви разбере и утеши. Позволете това утешение да е с вас, да се спуска към вас от небесата и да ви повдигне от вашите дълбини. Утешете се и се успокойте. Знаете, че сте добри. Вие правите най-доброто, на което сте способни и няма нищо неправилно в това, че грешите. Грешките също са част от играта. Дайте си свобода на действие, за да живеете. Избирайте, грешете и отново избирайте. В това се състои животът – непрекъснато движение, израстване и развитие, и чувство на удивление, съпътстващо това. Изкуството на живота е това да намерите пространство за избор за всичко, което се случва с вас. Ако сте способни да намерите това пространство, в което свободно да избирате начин да изпитвате каквото и да е – вие сте повелител на живота на Земята. Нещата разхлабват хватката си, дори и в най-страшните обстоятелства получавате отговори, които дори вие (вашият ум) не сте очаквали. Вие позволявате на магията на живота да управлява.

Сега съм жител на царството на свободата и творческата радост. Ограниченията на земния живот не ме владеят повече и ми доставя удоволствие да съм тук, контактувайки с вас от своето сърце. Бих искала да ви внуша, че можете да поделите тази свобода и радост, дори живеейки на Земята, по свой собствен и уникален начин. Сега свободата е достъпна за всички вас, ако дръзнете да се доверите на ръката на Любовта, която ви направлява. Дойде време да празнуваме живота. Допуснете Светлината, въздуха и пространството в своя живот, за да могат те отново свободно да протичат в съответствие с ритъма на вашата божествена душа.

©Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Последни коментари
За контакти