Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235073
Users Today : 2502
This Month : 82915
This Year : 372792
Views Today : 8299
Who's Online : 42

Комунисти бранят демокрацията; Божков бори мафията. Българската „Арабска пролет“

Комунисти бранят демокрацията; Божков бори мафията. Българската „Арабска пролет“

Комунисти бранят демокрацията; Божков бори мафията. Българската „Арабска пролет“

България е сцена на няколко конфликта. САЩ-Русия, например; както и вътрешно-руски битки. И чак след това идват битките на БСП за власт и опитите на разни хора, да яхнат протестите.
Преди да започнем, искам само да се отбележи, че колкото и Корнелия Нинова и Румен Радев да говорят за протестите и да настояват за оставка на правителството, никой от тях не говори особено много за първопричината за този протест, а именно нещото, случило се около персоната на Ахмед Доган, конкретно на мястото, наречено Росенец. Радев единствено си позволи да каже, че трябва да се махне охраната на НСО от дадени хора, визирайки Доган. Докато Нинова не си позволява да коментира Росенец. Ще се върнем и на това след малко, но преди това.
Да припомним няколко основни неща, които се случиха през изминалата година:
Към края на миналата година, която отбеляза точно 30 години от началото на т.нар. Преход в България, главният прокурор тогава Сотир Цацаров, заедно с приемника си Иван Гешев (негов заместник по онова време), както и ръководителите на ДАНС, Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация“, се срещнаха с Тим Морисън – съветник на президента Доналд Тръмп и член на Съвета по национална сигурност. Според официалната информация, пусната от прокуратурата, там са си говорили за противодействието на корупцията и организираната престъпност в България, прането на пари и действията в защита на националната сигурност.
Ще повторя нещо, което и преди съм казвал: Ако си мислите, че Съветът по национална сигурност на САЩ разисква организираната престъпност или корупцията, особено пък тези в България. жестоко се лъжете. Това, което би трябвало 99% да сме сигурни, че се е случило, е: дискутиране на вземането на ГЕОПОЛИТИЧЕСКА позиция веднъж завинаги.
Никога подобни „дребни“ теми не са се обсъждали от този съвет, не са били обсъждани и миналата година. Можете да сте сигурни.
Все пак обаче ние работим с НАТО и натовска тайна информация, а в същото време сме подарили на Русия територии като пристанище „Росенец“, което е руски анклав, държава в държавата. няма никакъв контрол какво излиза оттам и влиза в България, респективно – в ЕС, респективно – в държава от НАТО. Неотдавна разбрахме също, че външният министър на Русия Сергей Лавров заявил претенциите на руската държава към това да придобие санаторно-курортния комплекс „Камчия“. Руските депутати проучвали комплекса, за да го превърнат в (по техни думи) „основна задгранична културно-хуманитарна площадка за налагане на руските интереси в Европа“. Може да се предполага, че става дума за мравуняк на шпиони, работещи, множащи се и засилващи позициите си в бизнеса, в политиката и т.н. Че дори и в културата, тоест – в пропагандата. Лавров казва, че това е уникален проект за прилагането на „мека сила“ от страна на Русия.
Сега назря друг един колосален глобален скандал, а именно информацията, че Путин е предлагал възнаграждение на афганистански наемници, за да избиват американски военни.
Студената война е в разгара си отново. Влиянието на Русия в България е леко отслабено, но съвсем не е за подценяване. Партии, като БСП; както и влиятелни личности, като Корнелия Нинова, Румен Радев и други кремълски сателити са все още в най-високите етажи на държавната власт. В икономическата власт също – голяма част от бизнеса се управлява от ченгета и агенти.
Америка и НАТО обаче не могат да си позволят да работят пълноценно с нас, докато сме троянски кон на Русия. А положението ни изисква да вземем страна най-после. Конфликтът между големите сили, който се задълбочава, ни превърна изведнъж от „задния двор на Европа“ в „най-предната и първа линия на НАТО и Запада“. Просто сега интересът се съсредоточи на Изток и гледано от Изток, ние сме първата линия на Запада. Динамика, какво да се прави…?
Помните и забраната за влизане в САЩ на съдия Андон Миталов, който беше пуснал обвинения в шпионаж за Русия Николай Малинов да се срещне с Путин, който му даде медал. Кой съдия пуска обвинен в шпионаж? При това да пътува в страната, за която шпионира. Където да получи медал?
Руската връзка навсякъде в България е много силна. Само че не можем да продължаваме да следваме пътя на „ще бъдем и с тези, и с онези“. 30 години беше срокът и той изтече.
Личността на Доган не е коментирана от нито една от страните, защото сам по себе си той представлява човек, който в правилния момент е бил на правилното място и е спечелил доверието на правилните хора. Толкова. Агент на комунистическите служби и участник в подкрепата на режима. Работа, която си е избрал, за да не бъде като всички останали тогава, а за да се издигне над тях и да не пълзи в тоталитарната държава, а да бъде сред гласовете с власт. Просто избор, който е направил, това е.
Сега той е пазителят на портата за руските интереси в България. Гледайте на него като на: 1. Личността Доган и 2. Постът „Доган“. Личността Доган е просто един умен човек, който е използвал таланта си, за да извлече максимума за себе си, заемайки дадена длъжност. Той, като всички нас, е просто един човек. Ценен, но заменим. Ако руската страна заподозре отслабване на позициите му или заподозре, че му липсва вече увереността, бързината на ума, че схемите му вече не са задоволителни, то тя ще го смени. И в това няма нищо лично, просто бизнес. Ето това е длъжността „Доган“. И тя може да бъде заета от друг сигурен човек на онази страна. Не е случайно, че онова, което наричат „летни сараи на Доган“ се намира точно до „руския“ Росенец, през който се внася и изнася. Именно затова Доган е „пазителят на портата“. Засега.
Никой в българското политическо пространство не може просто ей така да направи нещо срещу Доган и то да има „краен резултат“. Всички действия срещу него са с ограничен резултат и той е предимно имиджов. Ако стане пък така, че някой успее наистина да направи нещо срещу него, то това автоматично ще доведе до оттеглянето на доверието към него от руската страна и назначаването на нов „Доган“. Реално, резултатът за България ще е близък до нулата.
Ето защо трябва да се търси прекъсване на модела, а не на махането на изпълнителя на длъжността. Докато има длъжност, все ще се намира кой да я заема.
САЩ също не могат да се намесят срещу него, защото е силна фигура на силния им опонент Русия. Или да го кажем така: силна фигура на все още силните в Русия. Защото и там – в Русия – си тече вътрешна битка, която някои вече загубиха. Секунда само и ще се върнем и на това.
САЩ не могат просто ей така да „удрят“ силните фигури на Русия, защото това води до реципрочни отговори. Пак напомням за обещаните от Путин пари на афганистанци да убиват американски войници. Това едно; и второ: не си мислете, че България е най-важната стратегическа цел на руснаците или американците. Важна е, да, но чак пък „най-важната“. Ако тук американците имат силата (примерно. няма как да знаем със сигурност) да „ударят“ нечия силна фигура на Русия, то не се знае къде по света пък руснаците имат възможността да ударят силна фигура на американците. И не се знае кое от двете им е по-важно в момента. Да кажем, че са ги предупредили: пипнете ли Доган в България, имаме възможност да „пипнем“ вашия човек в (намислете си държава тук и я сложете в скобите).
А сега да се върнем да вътрешните конфликти в Русия. Само си спомнете кога позицията на Васил Божков беше силно разклатена и скоро след това загубена. Малко след като руският главен прокурор Чайка загуби позицията си в Русия и стана „несимпатичен“ на Путин и хората около него. Последва го и Медведев, който загуби поста си. В Русия също има „групи“ и „кръгове“. Дори самото КГБ е разделено на „племена“. Просто едното загуби влиянието си и по веригата надолу всички техни хора по света загубиха позиции. Малко след като Божков избяга в Дубай, при него беше изпратен Сергей Наришкин, който ръководи военното разузнаване на Руската федерация. Визита, която може да се разглежда многостранно. Може да е била за „застъпване“ за Божков пред дубайските власти, но може да е била и с цел да проверят какво знае и доколко е склонен да говори или да мълчи по дадени въпроси.
Разбирате, че става дума за бизнес и нищо повече, нали?
И на фона на всичко това протестите в България, стартирали заради Росенец и Доган изведнъж вече нямат нищо общо с Росенец и Доган, а се използват от Нинова и Радев (и други подобни на тях), за техни си лични каузи. Ако очаквате от тях да направят нещо срещу интереса на руската държава, Доган или Росенец, значи не разбирате как работят елементарните бизнес взаимоотношения.
Сега. понеже се пренесохме вече изцяло на българска почва, да погледнем коментарите, че Божков има планове да влиза в Парламента. Божков няма планове да влиза в Парламента, защото той вече е в Парламента. Чрез „негови хора“, като Александър Паунов, който може и да напусна семейството на БСП, след като се разкри скандалът около комуникацията му с Божков, но няма да си тръгне и от Парламента. Остава като независим.
Относно това има две неща, които ми направиха впечатление в поведението на лидера на БСП, което е показателно за партийната линия. Нинова се разграничи от поведението на Паунов, но сега-след като стана ясно в какво се е замесил. Щеше ли да се разграничи от него, ако това не беше изнесено като информация? Можем само да гадаем.
Попитана конкретно какво смята за Божков, Нинова не даде никаква оценка, заяви, че не се е срещала с него. С това, че не се е срещала с него, тя иска да ни каже, че не знае нищо, ама нищо за него. Такава липса на информираност може и да е нормална за един редови гражданин, да речем продавач на домати на пазара, но за лидер на втората по сила партия в държавата е. нереална.
Тя отказа да даде оценката си. Хората много отдавна са си го казали: „Не п**ай в кладенеца, от който може някой ден да пиеш“. Тя вероятно не изключва възможността някой ден да работи с/за г-н Божков и затова днес внимателно „няма мнение“.
За парите казват, че не миришат.
В заглавието използвах думите „Арабска пролет“. Ето какво имам предвид: тя започна края на 2010 г. и продължи по същество през 2011 г. и малко през 2012 г. Започна в Twitter. Това е платформа, която така и не можа да спечели популярност в България. Тук най-добре работи Фейсбук. Който днес е движеща сила на протестите. Виждате приликата, нали?
И там – в арабските страни, преди 10 години, хората си въобразяваха, че се борят с едни диктатори, като Кадафи в Либия, например или бен Али в Тунис, но реално с действията си отприщиха нещо друго.
. „Арабската пролет“ роди, разви и даде сила на „Ислямска държава“.
„Откакто беше обявена „Арабската пролет“, за нас започна „Ислямската пролет“. Това са думи на Абу Юсаф, лидер на ИДИЛ в интервю пред Суад Мекхенет от 2014 г.
Надявам се, разбирате за какво говоря, защото положението в момента наистина е: „комунисти бранят демокрацията“.
А и – оценете иронията, ако „Арабската пролет“ за България дойде от Дубай.
Автор: Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/608742
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: