Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235311
Users Today : 2740
This Month : 83151
This Year : 373030
Views Today : 9562
Who's Online : 47

Законът за равновесието

Законът за равновесието

Законът за равновесието: коя сила управлява света, за която не говорят в нито една религия

Какво насочва живота ни? Кои сме ние – играчка в ръцете на висшите сили или, напротив, пълноправни стопани на съдбата си? Този въпрос не е давал покой в продължение на векове, на философи, богослови и учени. А и всеки от нас, обикновените хора, рано или късно, започва да му търси отговора. За да е възможно разбиране, трябва да се започне с най-главното – на което са подвластни абсолютно всички, силата която лежи в основата на всеки процес, събитие или характер. И името ѝ е „закон за равновесието“.

Около нас е постоянен кръговрат – ден сменя нощта, след щил започва вятър, след студ настава топло – едно състояние почти винаги се уравновесява от противоположното. Равновесие присъства и в хората – дори при най-резките характери има „смекчаващи“ противоположни качества.

Суровите външно, често са вътрешно нараними, избухливостта съседства с отстъпчивост, прекаленото увлечение и хиперсъсредоточеност в една област е съпроводена често с равнодушие към другите жизнени аспекти. Този списък може да бъде продължен до безкрайност, достатъчно е да наблюдавате и ще видите, как е уравновесен всеки човек за сметка на противоположни характеристики.

За равновесието в историята няма нужда да се говори специално – колко велики империи са стигнали до пълен упадък, колко разни нрави и обичаи са се променяли на противоположните, колко кумири са признавали за тирани и напротив, колко отритнати са станали светии – трудно може да се изчисли. Историята, както и целият околен свят ни доказва, че „нищо не вечно под слънцето“ и медала винаги има две страни.

Ако отново се върнем на личния човешки живот, в рамките на текущ живот, характера и стечението на обстоятелствата, може да изглеждат доста „еднородни“. Но ако се има предвид, че човешкия живот не е един-единствен, а велико множество, става очевидно, че залитането в една посока, рано или късно, се компенсира с противоположна.

Като пример, ако човек в едно въплъщение е бил религиозен фанатик, спазвал е всички догми и се е стремял да живее „правилно“, то в някой от следващите си животи, ще усети порив да залитне в противоположна посока – ще се опълчи на всички устои и ще нарушава всевъзможни норми и закони. Ако в един или няколко поредни животи се е жертвал за другите и е опитвал да угоди, то рано или късно, става не по-малко искрен егоист и равнодушен към чуждите проблеми. Колкото по-продължително и интензивно изживяваш една страна на някакво явление, толкова повече прекарваш в противоположната.

Да се забележи очевидността и неизбежността на закона за равновесието, пречи ограничеността на паметта и продължителността при наблюдаване на конкретен човек. Затова, често сортираме обкръжаващите по типаж, накачваме им етикети и смятаме, че каквито са били, такива са останали. Съществуват „майки Терези“, има отявлени подлеци, а ние – всички останали – сме някъде по средата.

Но законът за равновесието не допуска да се „заседите“ в един образ, нито в текущия момент, нито в дългосрочна перспектива. „Майка Тереза“ дори в ангелската си роля може понякога да е егоистична и самовлюбена, грижата за другите може да се съчетае с прекалена взискателност към близките и неумение да се погрижи адекватно за тях. И напротив, при „най-лошите“, жестоки и егоистични към повечето, като правило, се съчетава с искрена любов и дори идеализиране на „избраните“ от близкото обкръжение.

А в бъдеще, и двата типа ще стигнат до своя личен предел – един до границите на своята самоотверженост, а втория до „дъното“ на своите отрицателни качества (а това може да продължи доста дълго – няколко животи подред). Като правило, след достигане до предела, всичко се подрежда така, че човек започва да се променя в своята противоположност.

Размахът на доброто и злото при всеки е различен, но като правило, зависи от нивото на душевно развитие, колкото по-сложна „конструкция“ има, толкова е по-способна на лоши или добри постъпки. Не е задължително, развитият човек да стига до крайности, но при желание, може да развихри и добро и лошо, в пъти повече от „средния“.

Между другото, и саморазвитието също се подчинява изцяло на глобалния закон за равновесието, няма хора, които да са постоянно развити или постоянно изостанали. В развитието на всеки има кратки периоди от повишаване и понизяване на нивото, както и глобални цикли на висока осъзнатост, която се сменя с не по-малко глобална епоха на личен упадък.

Индивидуалността на всяко същество се проявява не в полярността за момента, а в развитите качества и е склона да се колебае в положителна или отрицателна посока. Именно този уникален набор от интереси и наклонности се характеризира личността, правейки я уникална.

Мислите и постъпките на човека зависят от много фактори. Ако се обърнем към класическата психология, тя ни учи, че детството, родителите, обкръжението, както и заложеното генетично, са ни направили такива, каквито сме. Всички тези фактори, безусловно формират мирогледа и поведението, но същността е, че не са първични, както ни казват, а вторични. Основен и първичен фактор е потребността на душата да преживее едно или друго състояние. Точно затова се раждаме при определени родители, срещаме нужните хора и попадаме в разни приятни и неприятни ситуации.

Ако е имало продължително преобладаване на някоя страна, в душата инстинктивно възниква потребност да го коригира, залитайки в противоположната. И съответно, на много дълбоко и неосъзнато ниво, започва да избира хора и обстоятелства, които водят до желаната цел. Така се случва поради неразривната връзка на душата с всички останали, както и защото, всичко е подвластно на закона за равновесието, който играе ролята на главна операционна система.

За съжаление, тази тема е избегната в повечето световни религии, които се стремят да поделят света на светло и тъмно начало, в битката на които, човека трябва да направи решаващия си избор, а след това да напредва към светлината или към тъмнината. Почти винаги, идеята за постигане на рая, на просветление или пълно падение, се разбира като крайно състояние, от което няма изход. В действителност, съвсем не е така.

Нищо финално и окончателно няма и не може да има. Живота на душата е кръговрат, който няма начало и край – тя се променя безкрайно, расте, повяхва, но при това съществува неизменно. Помня огромно количество свои минали животи и много хора, които са били някога редом с мен – няма нито един, който да не се е променил. Случвало се е да виждам грамадни полети и падения – свои и чужди, и затова не мога да вярвам в идеята за „окончателното просветление“ или в „прекъсването на колелото сансара“, колкото и привлекателна да изглежда. Достигането на „таван“ в някакво общество или свят, не е предел за развитие, а „дъното“ на по-високата степен и дори да стигнеш до най-високия връх, след това се налага да се спуснеш обратно.

Още от ранно детство ни втълпяват, че доброто побеждава, а злото трябва да се изкорени и наказва. От гледна точка на морала и жизненият комфорт, е действително така. Но в глобална перспектива, душата може да бъде сравнена с шахматист – за да натрупа опит и да се усъвършенства, трябва да играе, колкото се може повече. И няма такива, на които постоянно да се падат само белите или черните фигури – всяка партия се променят. Остават само натрупаните навици и знания, които помагат да изградите свой фирмен стил на игра.

Автор: Viktorya Nekrasova
Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/zakon_ravnovesija_o_tom_kakaja_sila_upravljaet_mirom_i_o_chem_ne_govorjat_ni_v_odnoj_religii/2019-06-11-70831

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: