Брояч от 3.2006г.
5672664
Users Today : 127
This Month : 6132
This Year : 120861
Views Today : 777
Who's Online : 13
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

За България

Тези идиоти, които се кандидатират на избори, не са паднали от Марс

Тези идиоти, които се кандидатират на избори, не са паднали от Марс

ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ – ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ
Малееее, какви идиоти имало за кандидати на тия избори!!!
Един с тиква, дето му прикрива срамотиите!
Друг – грозен!
Трети – подпийнал!
Четвърти – облечен със сакото на дедо си!
Пети – фолк певец!
Шести – с физика на батка на анаболи!
Седми – заспал на плаката!
Време е да излезем, да заявим: „тия ли бе, тия ли бе – как може, бе?!“ и да им се подиграваме отсега та чак до 27 октомври.
Даже не, не просто да им се подиграваме!
Ще използваме явяването на толкова много „фрийкове“* за собствено оправдание – „видехте ли, ве, яз нема да им гласувам ве, он ми се снимал гол, яз нема да гласувам, сички са маскари“!
И така и ще направим.
На 27-и – за риба.
На втори тур – ще опържим рибата и ще си сипем бира.
Нали знаете защо?
Защото са само идиоти!
Обаче, скъпи мои приятели, има един проблем.
Ние, хубаво – няма да им гласуваме.
Възмутени сме от Митьо, Милко, Ценко, тоя – оня и няма да им стъпим.
Ама като не им стъпим, те пак ще си бъдат избрани.
И като си ги изберат другите, ще се окаже, че ние, понеже сме възмутени, сме участвали активно в избирането на идиотите.
А сега един сериозен въпрос.
Задавали ли сте си го?
Питали ли сте се къде изчезнаха читавите хора и защо не участват в политическия живот?
А сега ми дефинирайте читав човек.
Ето, например Гошо от махалата.
Завърши Оксфорд.
Да ви питам ли дали го искате за кмет?
И да чуя – мани го тоя бе, едно време баща му беше алкохолик.
Давате ли си сметка докъде сме я докарали?
Явно не.
Е, аз ще ви донеса лошата новина.
А лошата новина е много лоша – тези идиоти, които се кандидатират за всякакви изборни длъжности не са паднали от Марс.
Те са представителна извадка на онова, в което сме се превърнали?
Всички!
До един!
Без изключения!
Тези клети фрийкове, които участват в надпреварата за съветници и кметове, са нашето огледало.
Защото ние не сме по-готини и по-умни от тях.
Да, ние сме идиоти и ще си изберем идиоти да ни представляват.
И знаете ли защо?
Защото сега жънем плодовете на един дълъг процес, в който държавата абдикира от образованието, културата, науката.
А ние абдикирахме от собствените си задължения като родители, които трябва да дадат на децата си любов и възпитание.
Ето ви го резултата.
Той е кандидат с тиква на гениталиите си.
Той е Митьо Пищова и Ценко Чоков, които ще нахранят народа с кебапчета.
И така ще бъде!
Докато някой не се сети, че, както казваше Тургенев, „так больше жить нелзя“.
А сега мисля да ви оставя.
Днес изпратих Лазар (сина на Венци Мицов, б.р.), който отиде да свири втори кларинет със симфоничния оркестър във Видин.
Четвърта симфония от Бетовен.
От това дали бихте отишли да слушате четвърта симфония от Бетовен във Видин или бихте отишли до Видин, за да посетите предизборния концерт на Лепа Брена зависи дали след 30 години ще имаме читави кандидати или ще имаме кретени, които се появяват на плакати, забили някоя едра каракуда на мястото, което Волен искаше да прегледат всички кандидат-кметове…
Бел. ред – Текста на музиканта, преподавател и кандидат-общински съветник Венци Мицов препечатваме заради морално етическите въпроси, които обсъжда. Заглавието, подзаглавието и текстът под снимка са на Клуб Z.
* – от англ. freak – откачалка, куку.
https://clubz.bg/89106-tezi_idioti_koito_se_kandidatirat_na_izbori_ne_sa_padnali_ot_mars

Интелигенцията трябва да умре

Интелигенцията трябва да умре

Известна журналистка подкара такси. Може и да е преднамерено, показно или отчаяно, но е факт.
Форумите се изпълниха с възторжени възгласи:
„Браво!“ „Няма срамна работа.“
Така е! Няма срамна работа. Все пак това, което се случва ме ужасява. Защото да лишиш един журналист от спецификата на труда му, е ментално убийство. Вземете на хирурга скалпела и го пратете да лее бетон. Вземете на композитора пианото и на нивата. Как беше – компютърните специалисти да стават овчари. Спомняте си? Нали?
В момента цели болнични отделения напускат работа. Те ще станат пекари, зидари, дори багеристи. Браво! Браво господине.
Ама когато с микроскоп се забиват пирони няма браво.
И работата на забиващия пирони е срамна. Неинтелигентна.
Мира не ми дава един въпрос: „Защо интелигентните, (хайде да ги наречем образованите) хора са подложени на гонение?“ Кое ги кара да бъдат толкова неудобни?
Загледайте се в историята и ще видите. Интелигенцията е била унищожавана, когато на власт са идвали неадекватни, необразовани и тиранични владетели. Тиранията е самодостатъчна. Тя няма нужда нито от висша нервна дейност нито от коректив. Тираните са имали силен афинитет към властта и изключително политическо късогледство. Най-често са умирали от ножовете на най-приближените си хора, но да оставим историята и да се върнем при нас.
Изправени сме пред избор – да запазим властта във вида, в който я имаме или да запазим интелигенцията? Изборът е ясен. Две кюфтета, незавършен трети клас и бюлетината е там, където трябва. Защото интелигенцията кюфтета не дава. Нали така?
За да съществува тази държава по този начин интелигенцията трябва да умре. Интелигенцията иска да си вре носа там, където не й е работа. Затова – смърт! Не да се потиска или игнорира, а да се убие. Това става по модерен безкръвен начин – финансово, икономически, чрез похвати, подзаконови рамки и институции. Малко протести. Малко мрън-мрън и дотам.
Да се знае! Само със страх не става. Страхът притиска и кара интелигентните хора да си придават здрав неинтелигентен вид. Капсулират се. Интелигентността се маскира с ирония и сарказъм. На пръв поглед лишени от интелигентност, но въпреки това те остават интелигентни.
Има и нещо друго. Интелигентният човек е горд. Гордостта е първото нещо, с което трябва да се раздели. Трябва да се пречупи и унижи. После може да става и шофьор на такси.
Моето питане е – как се гради общество без интелигентни хора?
Кои ще бъдат лекарите, архитектите, инженерите? Въобще хората за чиято работа се изисква мислене?
С калинки не става. Вижда се. Опитите в лабораторни условия продължават, но не водят до убедителни резултати.
Не знам. Затова питам. Аз не съм толкова интелигентен, а и съм притеснен. Някой от ръководството, моля, да каже. Ама, ако не иска може и да не казва. Нали така?
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/560381

21 противоречия, които не спират да ме удивляват

21 противоречия, които не спират да ме удивляват

Има много хора, които не спират да ме удивляват с противоречията си. И особено с когнитивния дисонанс, как не ги осъзнават. Или намират вътрешни оправдания за тях. Ето 21 от тях:
1. Иска да закачи България за Русия, но си праща децата в Америка.
2. Иска да има правата на английски лорд, но задълженията на балкански хитрец.
3. Пламенен комунист, но има десетки офшорни фирми.
4. Пацифист, бори религиозния фундаментализъм с призива: „Християнство или смърт“.
5. Станал ревностен християнин, но не спира да се кланя на мумия в пирамида на Червения площад.
6. Говори само за частна инициатива, но не излиза от кабинети на министри в молби за обществени поръчки.
7. Иска личните ползи и правата на индивида от капитализма, но колективната отговорност от социализма.
8. Иска да постигне 800-годишната демокрация на англичаните, но ако може днес, до 17:30 ч., че да се прибере и да пийне ракийка по повода.
9. Уважава равенството и правата на жените, особено като съпругата му сложи салатка и му сипе питие.
10. Иска Държавата да му измисли работа, няма да му хрумне да си промени специализацията, да се преквалифицира, да научи нещо ново, да се премести, да направи нещо.
11. Иска да взима „информиран избор“ и всички да се съобразяват с това, но ако може да си спести годините учене, а само набързо да прегледа няколко блога.
12. Вярва в много теории на конспирациите и е готов с часове да ги обсъжда, но не иска да прочете поне една книга, за да научи нещо.
13. Иска да живее в модерна държава, но говори само за Тангра, „изконните ценности“ и „старите традиционни обичаи“.
14. Иска да му е чисто наоколо, а си мята фасовете и опаковките навсякъде.
15. Патриот и националист, а се завива с чуждо знаме. И странно, все руското.
16. Дразни се на хората с връзки, но веднага ще ги използва, ако ги има.
17. Иска да има модерна работеща администрация, но първата му работа като администратор е да назначи тъща си от село за ненужен деловодител.
18. Говори против Стратегията за детето и е против държавата да се меси в семейните дела, но при първия проблем тича и вика: „Къде е държавата?“.
19. Непрекъснато мрънка, но не си дава и грам усилие да промени нещо.
20. Иска голяма сила и голяма свобода, но не иска да даде голяма отговорност.
21. Иска всичко, но не е готов да даде нищо.
Мда, някои хора са странни. Пълни са с противоречия, но не искат да положат усилия за намиране на решение. Предимно обвиняват света за това. И ужасно се учудват, че на света не му пука.
Не бъди като „някои хора“, поеми живота си и отговорностите си в ръце. По-трудно е, но се отплаща.
Любомир Аламанов
https://clubz.bg/88124-21_protivorechiq_koito_ne_spirat_da_me_udivlqvat

Миролюба Бенатова, шофьор на такси: Не, да си шофьор не е дъното

Миролюба Бенатова, шофьор на такси: Не, да си шофьор не е дъното

– Много са се подобрили услугите в България.
Казва ми го немски гражданин, когото возя от Полиграфията до Аерогарата. Говорим на английски и той споделя, че е впечатлен.
– Ето, преди не можех да си говоря с шофьорите, а сега мога. – допълва той.
Усмихвам се и отговарям, че друг път ще му обясня, на какво се дължи този скок в сферата на таксиметровия превоз.
Някои от вас вече се досещат, че е част от баланса. Някъде другаде има срив. Ако ме питате мен, причината е в хлътването надолу в сферата на свободата на словото. Но коя съм аз, един шофьор, да разбирам от тези работи.
Служебният ми телефонен номер като шофьор на такси, завършва на 111. Когато започнах да го ползвам, бях в бТВ. После ми го взеха за малко, когато през 2013-а напуснах. След това си го откупих и сега ми се стори удачно пак да ме представлява.
111 си е символично число. Докато сме на 111-то място по свобода на словото, аз имам свободата да питам от този номер дали съм спряла на точното място и да информирам, че съм пристигнала на адреса. Имам свободата да комуникирам с публиката аналогово. Камерно. Без ефир.
През юни ми предложиха да стажувам като журналист. Разбира се, нарекоха го по друг начин. Казаха, че искат да ме задържат в НОВА, но със стажантски договор, в никакъв случай трудов. При никакви обстоятелства да не съм в нюзрума, но да правя материали. Неясно как, но със категорично без да използвам оператори и монтажисти от телевизията. В средите на „Човешки ресурси“ наричат тези оферти отказващи. Предложение, което не можеш да приемеш, но после ще бъде представено като възможност. Хитро.
След 26 години в журналистиката реших да стажувам на друго място. След като междувременно тук – там ми казаха, че няма място за репортер като мен. Имали желание, но нямали възможност. Разбрах ги. И потърсих поприще, в което още търсят хора.
За шофьори има места. Още.
Взех си изпита в ДАИ, издържах психото и кандидатствах в Yellow. Трудно беше да обясня защо след екрана искам да съм зад волана. В таксиметровите среди ме приеха с недоверие, но все пак ми дадоха шанс да опитам. Благодаря от сърце.
Някои още вярват, че разследвам или кроя нещо. Други (уж репортери) повтарят под сурдинка опорката, че готвя някакъв проект. Даже Блъсковият „Труд“ днес разказва по този повод, как по времето на СОЦ-а Петър Станчев от „Земеделско знаме“ измислил рубриката „Журналисти сменят професията“, стажантът Първан Стоянов станал таксиметров шофьор, а поредицата се радвала на голям читателски интерес. Хубав пример от тоталитарното близко минало. Неадекватен за днешния ден от имитативната демокрация.
Аз нямам работно място и рубриката ми се оказа излишна за българския медиен свят.
Като изключим „предложението“ от ПИК да правя рубрика при тях, от другаде не ми предложиха работа. Практикувам журналистика като хоби, което обичам с цялата си душа. И пиша за списания. От „Жената днес“, L’Europeo и „Мениджър“ се обадиха да ми предложат теми за писане. Единият текст вече излезе, другите предстоят. Благодаря и за тази възможност. Наистина.
Никъде не ми предлагат да задавам въпроси. Този жанр в репортерството върви към закриване. Обикновените въпроси вече са екзотика, както имах възможност да отбележа след фурора от срещата ми с Цветан Цветанов в парламента. Питах го дали има телепатична връзка със своя бивш служител от ГЕРБ, така че да си извършат имотните сделки в един и същи ден, в една и съща нотариална кантора, на интересна стойност. Ц. така и не обясни от къде са му парите, но чувам, че си е намерил нова работа. Той ще е демократът на държавата и ще отстоява „евроатлантическите ценности“. Без имоти не става. Без личен асансьор, явно няма да е пълна демокрацията. Докато шофирам имам време да разсъждавам по този въпрос. Още не съм го осмислила съвсем.
Иначе, пиша от дете и нямам намерение да спирам. Но истината е, че днес работя като таксиметров шофьор. Плащам си всеки ден аренда за колата и други разходи. После започвам да изкарвам за себе си. Това е свободна професия. И повтарям истината на невярващите колеги – шофьори и пътници:
– Тук има места, а аз притежавам базисни умения по шофиране, ориентиране и комуникация. Търся си ново вдъхновение, смисъл и начин да съм полезна на хората. Отново.
Дали правя това, което умея най-добре. Не, разбира се. Дали съм си на мястото. Спорно е. Но като се огледаме наоколо и погледът ни се спре на момичето с аграрното образование в медийния регулатор, моето шофиране си е съвсем адекватно. Аз мисля, че се справям прилично. Сигурно и председателката на СЕМ така вярва за себе си.
Сега се уча да се ориентирам бързо във всички квартали на София, питам, когато навигацията ме обърка и се извинявам на пътниците, ако изпусна отбивката или не знам улицата, която ми казват. От репортерството съм научила, че когато не знаеш нещо, трябва да питаш. Практикувам го. Когато трябва мълча, не избирам най-бавната лента, връщам ресто, имам дребни, слушам неангажираща музика и колата е чиста. На този етап толкова мога.
„Дъното“, биха казали някои. Не, да си шофьор не е дъното. Понякога усещам гузната обществена съвест под формата на голям бакшиш. Отговарям, че това не индулгенция за гражданското мълчание. И връщам.
Бях добре платена като журналист на заплата. Не под масата. Сега изкарвам стажантска надница и съм удовлетворена, когато хората си тръгват умислени, вдъхновени, развеселени. И доволни, че са стигнали навреме, дори по-бързо от очакваното. Това ми е работата.
И да, има срамна работа. Но тя не е да отваряш багажник и да возиш комфортно хора от точка А до точка Б. Не е срамно да умееш да изслушваш, да говориш учтиво и да отговаряш, когато те питат защо си там.
Срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи. Да ти пишат въпросите и да ти диктуват отговорите. Срамно е да убиваш за пари. Да обслужваш корпоративни и лични интереси зад маската на журналистиката. Да си ПР или ченге на щат като репортер, продуцент и директор на новини, е срамно. Да те държат за топките, а ти да задраскваш думи по тази причина, е смърт.
Мен не ме е срам всеки ден да заставам очи в очи с публиката. И продължавам да й служа. Както мога. Днес е това.
Благодаря за доверието.
Текстът на Миролюба Бенатова е от страницата й във фейсбук. Публикуваме го със съгласието на авторката.
https://clubz.bg/88082-mirolyuba_benatova_shofor_na_taksi_ne_da_si_shofor_ne_e_dynoto

Партия – това звучи мръсно

Партия – това звучи мръсно

Защо стигаме до трагедията – получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното

Политическата партия като конструкт губи легитимност и буди все повече недоверие, без значение от своя цвят. В добрия случай обществото ни търси други механизми за политическо представителство, а най-често просто се отказва от участие. Накрая печелят онези, срещу които уж е насочен бунтът.
Няма социологическо проучване или анализаторско експозе в последните години, което да не отчита принципна загуба на доверие към всички партии. Нещо повече – все по-често говорим за загуба на доверие в политическата партия като механизъм на демокрацията изобщо, без значение дали става дума за партии на власт или в опозиция, леви, десни или центристки, големи или малки. Голяма част от хората светкавично поглеждат с недоверие дори към напълно нови партии, които не са способни на успехи отвъд няколко процента.
„Масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен“, анализира наскоро една от големите социологически агенции.
Тенденцията просто е такава – думата „партия“ е все по-мръсна.
Тази все по-голяма ненавист към партиите ражда автентични търсения на нови форми за участие в политиката, а също така и абсурдни куриози. Така например един независим кандидат за евродепутат (и какво ли още не) от известно време открито работи за формиране на… „партия на непартийните кандидати“. Но тенденцията далеч не обхваща само най-екзотичните екземпляри от българската политическа фауна.
„Тя/той не е член на партията Х или Y“ – помислете си колко пъти в последните години сте чували този довод като плюс в биографията на някой политик. Кандидати за президенти, водачи на евролисти, кандидати за кметове – примерите не са един или два. Този не е партиец, следователно е читав човек. И обратното: щом си от партия, минимум има нещо гнило в теб, а най-вероятно ти си един най-обикновен измамник, крадец и послушко.
Надпартийната Манолова
Да погледнем най-пресните примери. Основната стратегия зад кампанията на Мая Манолова за кмет на София е в това нейната кандидатура да бъде представена като „надпартийна“.
„Няма да търся подкрепа от никоя партийна централа!“, заяви Манолова още преди да обяви официално, че ще се бори за поста.
После събра над 60 души от различни сфери в инициативен комитет, а всички послания гласят, че ще се търси „широка гражданска подкрепа“. За партийната подкрепа – с половин уста. И по възможност от максимално много партии, за да се избяга от обвързването с една (конкретна) от тях.
Кандидатурата на Мая Манолова като „надпартиен“ кандидат за кмет, търсещ „широка гражданска подкрепа“, е още един пример за общия упадък на политическите партии като легитимен политически механизъм за представителство и упражняване на власт.
Без съмнение тази стратегия е избрана и ще се реализира със съгласието и участието на БСП – на „Позитано“ 20 са наясно с реалностите и също отдавна говорят за нуждата от „широка подкрепа“, използвайки термина като противоположен на подкрепа за партия.
Сякаш именно да натрупа широка подкрепа, достатъчна, за да управлява, не е изначално целта на всяка една партия. В БСП вече играха тази игра – с президента Румен Радев, но не само. Водачът на тяхната евролиста не беше партиен член и това му достойнство също беше изтъквано и използвано многократно. Осигуриха избираеми позиции за т.нар. гражданска квота. Дори членовете на БСП в листата трудно можеха да бъдат определени като особено значими партийни фигури.
Детайлите на трите случая се различават, а особено специфичен е този с Радев, но общата тенденция е тази – тези хора не са партийци, а обратното – хубави хора…
Но тенденцията далеч не се изчерпа с действията на БСП, макар да си заслужава отделен анализ въпросът докъде е нормално една партия да излъчва сигнали, че се срамува от себе си. Въпреки всичко, това все пак е най-живата българска партия, в която наистина се води – добър или лош – реален партиен живот.
Търсенията на нещо различно се потвърдиха и на последните европейски избори, където имахме двойно повече като брой независими кандидати, отколкото 5 години по-рано – 6 срещу 3. Общо те спечелиха повече от три пъти по-голям брой гласове – 73 000 срещу 21 000, като трима от тях изпревариха редица партийни листи, а двама – парламентарно представени партии. Същевременно общата активност между двата избора падна с 5 процентни пункта.
„Гражданинът“ срещу партийния играч
Ако се върнем на настоящата кампания за местна власт в столицата, имаме още два примера. „Демократична България“ също излъчи непартиен кандидат за кмет, а още по-любопитен е случаят със „Спаси София“, чиито активисти съвсем целенасочено решиха да не поемат път към създаване на партиен субект, а да се борят за властта като „граждани“ – макар да не е известно членството в партия да ти отнема гражданството.
Борис Бонев и „Спаси София“ са основните политически играчи, които ще заложат на недоволството и разочарованието от всички партии и ще търсят електорална подкрепа като „граждански“ кандидати.
Отдавна беше ясно, че на местните избори те ще потърсят представителство в столицата, но „Спаси София“ осъзнато пое по алтернативен път за влизане в реалната политика, приемайки неговите големи рискове – най-вече липсата на листа за общински съветници. Колективът имаше отличен шанс за прилична група в общинския съвет, която да изнесе дейността им досега на друго ниво и да работи „отвътре“ за своите каузи, но в момента рискува да не успее да вкара дори един общински съветник. Всичко това, видно от едно от основните послания зад кампанията им – „гражданският, а не партиен кандидат Борис Бонев“ – е водено от същата стратегия:
„Знаем, че мразите партиите – ние не сме партийци“.
Тенденцията не е само българска, но е твърде видима в България, а разочарованието от политическите формации, стигащо до отвращение, е лесно обяснимо, разбираемо и до голяма степен справедливо. Едва ли има нужда от дълбоки анализи защото това е така – неизпълнените обещания, липсата на качествена промяна в живота ни и чувството, че основните управляващи и опозиционни българските партии не работят в полза на избирателите си, са до голяма степен обективна реалност.
Много проблеми и една трагедия
Разбира се, особено при местни, но и във всички други видове избори, законодателството е заложило някои прекомерни и ненужни ограничения пред гражданското (разбирай – непартийно) участие. Такова несъмнено трябва да има и дори да бъде насърчавано като полезна стъпка към последващо реално политизиране, а ограниченията и подводните камъни пред независимите кандидати да отпаднат.
Например преди години беше възможно независим кандидат за кмет да има право на своя листа, а днес – това не е така. На евроизбори пък независимите кандидати получават петкратно по-малко средства от бюджета за медийни пакети спрямо партиите. Тези и други спънки не са в полза на демокрацията.
Но голямата картина е малко по-сложна
По същество ние не мразим (или не би трябвало) партиите, а начинът по който бяха девалвирани техните смисъл и цел. Терминът „партия“ съществува още от древноримски времена, а днешните партии водят началото си някъде от XIX век, когато постепенно започва въвеждането на всеобщото избирателно право. По същество няма друг легитимен инструмент за пълноценно участие в политическия процес в една демократична държава.
Това не означава, че българските партии в настоящия си вид заслужават каквато и да е индулгенция. Напротив, те вероятно заслужават огромна част от всички критики и недоверие, които получават. Но честният, макар и многократно по-труден път, е тяхната промяна отвътре или замяна от други, нови субекти, които да изпълнят със съдържание и да измият негативния образ на политическата партия като социален конструкт за упражняване на власт.
Дори да приемем, че на местно ниво са възможни механизми за участие в управлението и без наличието на партия, пълноцената промяна може да бъде реализирана само през централната законодателна и изпълнителна власт. Да бягаш от сформирането на субект, който да се бори за тази цел, само защото си наясно с трудностите и натрупаното недоверие към партиите, не е най-голямата проява на смелост. В добрия случай това би могло да бъде фаза от развитието ти като политик, но не и крайна точка и самоцел.
Смелост е да убедиш и докажеш на достатъчно критично мнозинство от хора, че може да бъде различно. Впрочем качеството на един субект не зависи от неговите рамки – синдикатът не е лош, защото изначално е синдикат, а защото вероятно се управлява зле. Когато искаш защита на работното място – трябва ти синдикат. Когато искаш да променяш политическата ситуация в страната генерално – трябва ти партия. Какви ще бъдат и как ще функционират тези или която и да е друга организация – зависи от теб. Всяка една организация зависи от хората, които я изграждат, без значение как се нарича.
България е парламентарна република и реалната власт е в мнозинството в Народното събрание. Всяка една промяна зависи от спечелване или формиране на такова мнозинство. На това е способен само политическият конструкт, наречен партия. Колкото по-бързо недоволните от сегашното състояние осъзнаят това, толкова по-добре.
Дотогава – стигаме и до трагедията – ще получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното. Онези партии, които не ни харесват, ще продължат да функционират по същия начин и да експлоатират все по-успешно настроенията срещу тях самите. Без значение от все по-ниската избирателна активност, те винаги ще имат и своите твърди електорати, които в крайна сметка ще излъчват мнозинства, където е необходимо. Ще разчитат на апатията и омразата към термина „партия“, което в зародиш ще пресича възможността да се построи реална тяхна алтернатива.
Да се сложи прът в това колело със сигурност не е лека задача, нито възможна за постигане от днес за утре. Но е единствената, за която в дългосрочен план си струва да се работи.
Николай Драганов
https://clubz.bg/87628-partiq_tova_zvuchi_mrysno
P.S. Смятам тази статия за много показателна, доколко намалява тъмното астрално влияние и се появява ново мислене.
Йосиф Йоргов

Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства

„Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства“

В България доминират некомпетентните хора, лисва т.нар. меритокрация, смята психиатърът и писател д-р Любомир Канов пред БНР:
Политическите идиоти са хора, които в условията на свободно волеизявление чрез избори, масово и постоянно гласуват срещу собствения си интерес, пише д-р Канов, който емигрира в САЩ през 1984 година, след като излежава присъда за подривна дейност срещу социалистическия строй.
„Онези, които гласуват, а те не са по-голямата част от населението са изцяло под контрола на тази технология, която просто е станала по-перфидна“. По-модерният процес на оглупяване е чрез масмедиите, доразви той своята теза във вторник пред БНР..
Според Канов шоуто на Слави Трифонов може да се „превърне в партийно-политическо шоу, както донякъде стана в Украйна“:
„Простащината се възприема от твърде много хора като нещо, което е на тяхното ниво – разбираемо и лесносмилаемо. Оттам те вадят и своите плитки политически сатирични възгледи за нещата, без те да бъдат обяснени в дълбочина“, обяснява психиатърът.
Гневът на масите срещу елитите у нас не е по линията ляво-дясно, убеден е той.
„Има известно размесване на понятията по отношение на ляво и дясно, прогресивно и консервативно. В България цари доста голям понятиен хаос. Затова е много важно да се говори ясно, когато се изповядват политически ценности и програми, които очертават това, което е дясно и което е ляво. В по-голямата си част разумният гражданин е резигниран и се стреми да се погрижи за себе си“, добавя той.
Канов се спря и на доминирането на некомпетентните в България като критерий за издигане, за успех не са познанията, уменията, качествата, а други заслуги.
В държавата на лоялните
„В цялата страна има нещо, което най-общо може да се нарече доминиране на некомпетентните хора и липса на така наречената меритокрация – издигане на най-способните по техните заслуги и качества, а не по други критерии. Нямаше истински здрав обществен организъм (след 1989 г. – б.р.), който да наказва неуспешните и провалилите се и да възнаграждава онези, които заслужават това – в това се корени царящата навсякъде почти некомпетентност. Източник на некомпетентни хора става държавата, която е много голям работодател и тя търпи разрастване на хора, които просто стоят върху едни столове и в най-добрия случай не правят нищо, а в най-лошия случай, пречат на останалите. Държавата е такава, че създава климат за съществуване на негодни хора, които не могат да бъдат изгонени от реалните механизми“, смята той.
Според него системата на съдебната власт е „абсолютно сбъркана“:
„Мястото на прокуратурата, както е конструирано в тази Конституция, е действително неправилно ситуирано и е източник на изключително много правосъдни безобразия в България“.
Ученият коментира, че все още виждаме „ръждясали мастодонти от заводите на социализма, от ТКЗС-тата и паметници на строителите на това безобразие“
„След началото на прехода, втурналите се в освободеното поле хора, захранени от алчност, чувство за безнаказаност и криминални уклони, се видяха в пари, след като успяха да приватизират, да ограбят банки, и започнаха да правят това, което най-много обичат. Те най-много обичаха барове и хотели, защото обикновено ченгетата седяха в барове, прекарваха живота си да подслушват хората какво говорят. Естествено, че ще направят бар, в който пак да си седнат, да си пият, да слушат чалга. Построиха и хотели, но те са обречени на ръждясване, точно поради това, че са продукт на грешен манталитет“.
Психиатърът е оптимист, за бъдещето и казва, че младите у нас по нищо не се различават от младите хора в Европа и Америка:
„Има някаква надежда, макар че ще остане една утайка, която се мултиплицира, възпроизвежда – чалгисаното население“, смята Любомир Канов.
България е странна и трудна за обичане страна, обобщи той. Хората не се погаждат помежду си и никой не може да признае, че има по-умни от него и да възприеме естествена йерархия на хората и обществото.
https://clubz.bg/86341-tehnologiqta_za_proizvodstvo_na_politicheski_idioti_se_usyvyrshenstva

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага е основен приоритет за мнозинството българи. Това показва проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките, предаде Нова.
За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество – постигането на материални цели се е превърнало в основен приоритет. Данните показват още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, дори ако имат някаква полза. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, ако не се страхуват от последствията. Едва 32% смятат, че законите у нас са добре написани.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи – 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като социално пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. 4 на сто попадат в групата на онези хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали.
„В момента имаме материално настроено население, но това не бива да ни изненадва, защото живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени“, каза пред Нова проф. Емилия Ченгелова, зам.-директор на Институт за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките за това дали българинът е материалист или идеалист, съдейки по данните на БАН.
Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, защото докато получават средна заплата от 1000 – 1200 лв., тя уточни, че сънародниците ни няма как да бъдат над материалното. „За да мислиш за идеалното, материалното трябва да бъде задоволено“, изтъкна тя.
По думите на проф. Ченгелова българите оцеляват с доходи около линията на бедността. „Други 30-40% са със заплати, които им позволяват да посрещнат месеца, но само толкова. Ние не трябва да се учудваме, а да го приемем като част от нашето ежедневие. Учим се да бъдем пазарно общество“, отбеляза проф. Ченгелова.
https://dnes.dir.bg/na-fokus/izsledvane-trupaneto-na-imushtestvo-e-smisal-na-zhivota-za-80-ot-balgarite

Гласът на отчаяния

Гласът на отчаяния

Не мога да гласувам. Ръце не ми останаха. Глава не ми остана. Вече не се интересувам от цветове, централи и идеологии. Последната битка е за справедливост. Не! Последната битка е за още един ден живот. Ако ви звучи мелодраматично попитайте болния от рак за липсващите лекарства. Попитайте пенсионерът, който втората половина от месеца яде сух хляб. За жената, която оставя децата си от глад. Боже, в Европа в 21 век. За 10-те лева обезщетение за смърт.
Как се гласува за всичко това, бе хора?
Не мога да забравя дебелоочието на червените съсели, които се правиха че проблемът „Кой“ не съществува в продължение на половин година. Половин София маршируваше като откачена и нищо. Спомням си само, че бяха докарали жандарми от други градове, че ако се наложи да бият – да нямат скрупули. Зимата на Жан Виденов. Зимата на Луканов. За тези ли да гласувам?
Апартаментите халал да са ви, но да бяхте направили и нещо за хората. От гласове нямаше да се отървете, ей богу. Сега се гоните с един процент. Това не е борба а агония. Дано поне го разбирате.
За сарайските схеми само едно. Поклон. Там безсмъртието е измислено и въведено. Не случайно доста профи политици се насукаха под това крило. Но като имаш зад гърба си константна маса, която може да избере и кон за депутат така е. Положението е безсмъртно по пропорционалната система.
Не мога да преглътна, че един син политик е на избираемо място в някаква лошо съшита коалиция и по незнайно съвпадение, негов племенник се очертава като свидетел срещу единствения софийски кмет непринадлежащ към никоя политическа партия.
Хора? Какво им стана на тази софийска община? Наистина не разбирам? Същите хора ли започнаха ремонтите в София преди десетина години? Сума ти неща се оправиха. Фандъкова – браво! Наистина стана по-хубаво, Витошка заприлича на главна улица. И така и така и така. И изведнъж – прааас! Тотална липса на мозък. Две павета не могат да се подравнят едно с друго. Схеми, схеми. Някакви комбо саркофази с кошчета за боклук за по хиляди левове. Надгробни плочи и дизайни все едно секретарката на шефа е творила на три уискита. Ако има някой разбирач, моля да обясни какво се случи?
Няма да гласувам, защото не искам никоя централа да взима полагащите ? се 13 и нещо лева партийна субсидия, които ще дойдат от моя глас. Не обичам централите.
Не искам да виждам едни и същи лица, които се въртят в политическата сфера
като топки за пинг-понг. Без етика, без морал и без възгледи. Сменящи позициите си със скоростта на електрон във вакуум.
Не може тартори от ромски произход да обикалят махалите със списъци и да пазаруват гласове за дребни левове и това да не може да се прекрати вече няколко десетилетия. Не може по време на избори един журналист с една камера да върши повече работа от МВР с #незнамсиколкоси милиона бюджет.
Не искам да чувам, че „Нищо по-добро от това не е измислено.“ Измислено е! Още древните гърци са го измислили преди две и кусур хиляди години. Трябва само да се направи справка.
Няма да гласувам защото не виждам надежда. Ние не се движим в тунел, а в артезиански кладенец. Изборът ни е сведен до това да избираш с кой точно куршум да те застрелят в главата. Все едно да избираш между инфаркт и инсулт. Мерси.
Нямам нито ръце нито глава. Единият ми глас остана. И с него казвам – Гласуването е престъпление. Продаването и купуването на гласове е просто бизнес.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/539243

Извънземни отвличат дядовци

Проф. Лъчезар Филипов: Извънземни отвличат дядовци

„Извънземни отвличат дядо от варненско село. Човекът дойде специално при мен да ми сподели за своето преживяване. Сякаш е сънувал, но реално се е случило.“ Това сподели проф. Лъчезар Филипов, пише в. „България днес“.
Астрофизикът се е прeвърнал в единствен доверен човек и спасение за българи, срещали се с неидентифицирани летящи обекти и създания от други цивилизации.
„Трудно обяснимо е за хората това, което им се е случило. Мнозина са ми споделяли, че са имали контакт с извънземни, но ги е страх да споделят на висок глас за това, за да не им се присмиват и иронизират“, споделя още астрофизикът от БАН.
Професорът е избран за научен секретар на новосформирания Световен консорциум за връзки с извънземните. Учредителното събрание е направено в Москва от представители на девет държави, сред които Русия, Китай, САЩ, Бразилия, Аржентина и Унгария. Остава мащабната структура да бъде узаконена от ООН, а за целта проф. Филипов и колегите му от консорциума се събират в края на май на конференция в Китай.
„Страшно много данни има за извънземни обекти. Най-много са в Латинска Америка, както и в Италия. У нас, за съжаление, няма система за събиране на данни за контакт с НЛО. А такива има много, но хората се притесняват да споделят“, разказва още уфологът.
В подкрепа на своите думи професорът от БАН дава пример с наличието на немалко „аномални зони“ у нас. Те са най-вече по пътищата, в които обхватът на мобилните устройства изчезва, а шофьорите изведнъж губят концентрация, затварят очи и изпадат в безтегловност.
„Тогава те катастрофират, без да има видима причина за това. Хвърлят се в дерето или се забиват встрани от пътя, без да имат адекватно обяснение след това. Настоявах тези аномални зони в България да бъдат проучени от БАН, но желанието ми удари на камък“, споделя проф. Лъчезар Филипов.
Той е категоричен, че очаква от извънземни създания да ни спасят от пътя на катастрофата и самоунищожението, по който вървим. Ученият допуска, че „можем да изчезнем като цивилизация, ако не се поучим от тях и не спазваме нужната екоетика.“
Астрофизикът създава нова класификация на извънземните. Според негови проучвания през последните пет години те се разделят на два вида – дружелюбни и биороботи с изкуствен интелект, които ще бъдат агресивни към хората.
„Ако попаднем на втория вид, това ще породи конфликт. Затова е нужна комуникация с тях, за да избегнем лошите последици. Трябва да си отговорим на въпроса как точно ще я осъществим. И как от тези извънземни същества да се научим да спрем да вървим срещу нашата природа, като така избегнем катастрофата“, размишлява проф. Филипов.
Ученият е категоричен, че сме под непрестанно наблюдение от представители на непознати цивилизации. Но това е хубаво, тъй като наблюдението е много по-добрият вариант от унищожението.
„Според различни изследвания тези създания може да са двуметрови и слаби, а е възможно да бъдат и около 60-сантиметрови. Твърде вероятно е те да са по образ и подобие на хората, както е записано в Библията“, разказва изследователят на чужди създания и добавя, че през 1967 г. лично е наблюдавал НЛО над Витоша, а през 1992 г. на връщане от морето заедно със съпругата си вижда неидентифициран обект в нощното небе над Сливенския Балкан.
„Още не сме сигурни кой от двата варианта е най-достоверен. Но е сигурно, че ние търсим сигнал от тях отгоре, докато те щъкат от години сред нас. Американците хукват да търсят живот на Венера, а мен за тези думи едва не ме уволниха. Там, където хората се сваряват в лавата, има преки доказателства за условия за живот на микроорганизми“, споделя още Филипов и добавя, че ако имаме обща структура и признаци, е възможно при контакт с извънземни дори да си говорим с тях.
Въпреки сериозния отпор от студенти и колеги учени в БАН и писмото до шефа на академията акад. Юлиан Ревалски с обвинения за лъженаучни твърдения Филипов не се отказва и продължава упорито със своите проучвания.
„В България сме уникум. Имам 3-годишна забрана да говоря. Достатъчно си изпатих с тази декларация с твърдение, че съм бил недостоен. Прави се всичко необходимо, за да напусна доброволно. Защото, ако бъда уволнен, решението ще се обжалва в съда. Не мога да разбера кому е нужно това. След година може да бъда пенсиониран, защото навършвам необходимите години. Но няма да спра да се занимавам с тази научна дейност“, категоричен бе пред вестника синът на соцвеличието Гриша Филипов.
https://novini.bg/show/kliuki/536697

Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Бивш шеф на БАБХ-Кюстендил за чумата: Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Насилствените мерки срещу болестта чума по животните в Странджанско трябва да спрат час по-скоро, за да може самите специалисти да решат ситуацията, каза в интервю за БНР д-р Първан Дангов, бивш кмет на Дупница и бивш директор на областната Агенция по контрол на храните в Кюстендил. Той представи своята версия за случилото се в Ямболско и Бургаско преди евтаназията на стадото на баба Дора в Шарково вчера.
„Ситуацията е не толкова тежка, колкото абсурдна и глупава и е забъркана от политиците“, смята той.
Според д-р Дангов заболяване чума няма: „И при положение, че официалните власти твърдят, че се борят с чумата, питам аз, чисто професионално, защо козите на баба Дора са още живи? Т.е. ако имаме – хипотетично, според тях, нали имаме заразно огнище – те са там, в заразното огнище. Практически вирусът досега трябваше да ги е довършил и те щяха да умрат. Само че те са живи и баба Дора ги храни всеки ден. Видяхме как политици нагазиха в заразно огнище, което е недопустимо. Тези хора физически, с обувките си, ако имаше наличие на вируса, щяха да го разнесат до София, само че на практика такава картина не наблюдаваме“.
Д-р Дангов прогнозира: „Да не стане така, че да изолираме марокански тип вирус и да се каже, че този вирус върлува в България. Само че как така от Мароко този вирус скочи в клета България, пък и в Странджа. Да не стане така, че официалните власти да кажат, че някой си е позволил да приложи ваксина и има пробив на ваксината и ваксинирано животно в момента е заразило нашите български животни. Стана така че министърът на вътрешните работи е най-големият разбирач по заразни болести, което е абсурдно. Стана така, че председатели на парламентарни групи разбират повече от заразни болести и от ветеринарите. Мен ме е срам, защото в цялата тази история участват мои колеги, участват по най-грозен начин, участват в схеми, преднамерено“.
Преди три години д-р Първан Дангов и екип от ветеринарни специалисти работеше срещу заболяването бруцелоза по животните в района на Рилското корито. Той разказа как е било тогава: „Ние тогава умъртвихме хуманно над 400, може би 500 животни от различни животински видове – овце, кози, говеда, кучета. И в Рила нито един човек не ни спря. Всеки си доведе козичката, защото каза: „Тя е болна. Тя заразява и хората“. Има 51 човека болни. Те са все още болни и тогава се справихме само с ресурса на Агенцията по храните от Кюстендил, отдел „Заразни болести“. 10-12 човека бяхме и не сме били тъпана и сме се справяли. Сега цяла държава, с целия ресурс впрегнат, в една абсурдна ситуация, те се въртят в един омагьосан кръг и не знаят какво да правят“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/491619
Последни публикации
Последни коментари
За контакти