Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5651015
Users Today : 184
This Month : 4866
This Year : 99212
Views Today : 1008
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

За България

Партия – това звучи мръсно

Партия – това звучи мръсно

Защо стигаме до трагедията – получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното

Политическата партия като конструкт губи легитимност и буди все повече недоверие, без значение от своя цвят. В добрия случай обществото ни търси други механизми за политическо представителство, а най-често просто се отказва от участие. Накрая печелят онези, срещу които уж е насочен бунтът.
Няма социологическо проучване или анализаторско експозе в последните години, което да не отчита принципна загуба на доверие към всички партии. Нещо повече – все по-често говорим за загуба на доверие в политическата партия като механизъм на демокрацията изобщо, без значение дали става дума за партии на власт или в опозиция, леви, десни или центристки, големи или малки. Голяма част от хората светкавично поглеждат с недоверие дори към напълно нови партии, които не са способни на успехи отвъд няколко процента.
„Масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен“, анализира наскоро една от големите социологически агенции.
Тенденцията просто е такава – думата „партия“ е все по-мръсна.
Тази все по-голяма ненавист към партиите ражда автентични търсения на нови форми за участие в политиката, а също така и абсурдни куриози. Така например един независим кандидат за евродепутат (и какво ли още не) от известно време открито работи за формиране на… „партия на непартийните кандидати“. Но тенденцията далеч не обхваща само най-екзотичните екземпляри от българската политическа фауна.
„Тя/той не е член на партията Х или Y“ – помислете си колко пъти в последните години сте чували този довод като плюс в биографията на някой политик. Кандидати за президенти, водачи на евролисти, кандидати за кметове – примерите не са един или два. Този не е партиец, следователно е читав човек. И обратното: щом си от партия, минимум има нещо гнило в теб, а най-вероятно ти си един най-обикновен измамник, крадец и послушко.
Надпартийната Манолова
Да погледнем най-пресните примери. Основната стратегия зад кампанията на Мая Манолова за кмет на София е в това нейната кандидатура да бъде представена като „надпартийна“.
„Няма да търся подкрепа от никоя партийна централа!“, заяви Манолова още преди да обяви официално, че ще се бори за поста.
После събра над 60 души от различни сфери в инициативен комитет, а всички послания гласят, че ще се търси „широка гражданска подкрепа“. За партийната подкрепа – с половин уста. И по възможност от максимално много партии, за да се избяга от обвързването с една (конкретна) от тях.
Кандидатурата на Мая Манолова като „надпартиен“ кандидат за кмет, търсещ „широка гражданска подкрепа“, е още един пример за общия упадък на политическите партии като легитимен политически механизъм за представителство и упражняване на власт.
Без съмнение тази стратегия е избрана и ще се реализира със съгласието и участието на БСП – на „Позитано“ 20 са наясно с реалностите и също отдавна говорят за нуждата от „широка подкрепа“, използвайки термина като противоположен на подкрепа за партия.
Сякаш именно да натрупа широка подкрепа, достатъчна, за да управлява, не е изначално целта на всяка една партия. В БСП вече играха тази игра – с президента Румен Радев, но не само. Водачът на тяхната евролиста не беше партиен член и това му достойнство също беше изтъквано и използвано многократно. Осигуриха избираеми позиции за т.нар. гражданска квота. Дори членовете на БСП в листата трудно можеха да бъдат определени като особено значими партийни фигури.
Детайлите на трите случая се различават, а особено специфичен е този с Радев, но общата тенденция е тази – тези хора не са партийци, а обратното – хубави хора…
Но тенденцията далеч не се изчерпа с действията на БСП, макар да си заслужава отделен анализ въпросът докъде е нормално една партия да излъчва сигнали, че се срамува от себе си. Въпреки всичко, това все пак е най-живата българска партия, в която наистина се води – добър или лош – реален партиен живот.
Търсенията на нещо различно се потвърдиха и на последните европейски избори, където имахме двойно повече като брой независими кандидати, отколкото 5 години по-рано – 6 срещу 3. Общо те спечелиха повече от три пъти по-голям брой гласове – 73 000 срещу 21 000, като трима от тях изпревариха редица партийни листи, а двама – парламентарно представени партии. Същевременно общата активност между двата избора падна с 5 процентни пункта.
„Гражданинът“ срещу партийния играч
Ако се върнем на настоящата кампания за местна власт в столицата, имаме още два примера. „Демократична България“ също излъчи непартиен кандидат за кмет, а още по-любопитен е случаят със „Спаси София“, чиито активисти съвсем целенасочено решиха да не поемат път към създаване на партиен субект, а да се борят за властта като „граждани“ – макар да не е известно членството в партия да ти отнема гражданството.
Борис Бонев и „Спаси София“ са основните политически играчи, които ще заложат на недоволството и разочарованието от всички партии и ще търсят електорална подкрепа като „граждански“ кандидати.
Отдавна беше ясно, че на местните избори те ще потърсят представителство в столицата, но „Спаси София“ осъзнато пое по алтернативен път за влизане в реалната политика, приемайки неговите големи рискове – най-вече липсата на листа за общински съветници. Колективът имаше отличен шанс за прилична група в общинския съвет, която да изнесе дейността им досега на друго ниво и да работи „отвътре“ за своите каузи, но в момента рискува да не успее да вкара дори един общински съветник. Всичко това, видно от едно от основните послания зад кампанията им – „гражданският, а не партиен кандидат Борис Бонев“ – е водено от същата стратегия:
„Знаем, че мразите партиите – ние не сме партийци“.
Тенденцията не е само българска, но е твърде видима в България, а разочарованието от политическите формации, стигащо до отвращение, е лесно обяснимо, разбираемо и до голяма степен справедливо. Едва ли има нужда от дълбоки анализи защото това е така – неизпълнените обещания, липсата на качествена промяна в живота ни и чувството, че основните управляващи и опозиционни българските партии не работят в полза на избирателите си, са до голяма степен обективна реалност.
Много проблеми и една трагедия
Разбира се, особено при местни, но и във всички други видове избори, законодателството е заложило някои прекомерни и ненужни ограничения пред гражданското (разбирай – непартийно) участие. Такова несъмнено трябва да има и дори да бъде насърчавано като полезна стъпка към последващо реално политизиране, а ограниченията и подводните камъни пред независимите кандидати да отпаднат.
Например преди години беше възможно независим кандидат за кмет да има право на своя листа, а днес – това не е така. На евроизбори пък независимите кандидати получават петкратно по-малко средства от бюджета за медийни пакети спрямо партиите. Тези и други спънки не са в полза на демокрацията.
Но голямата картина е малко по-сложна
По същество ние не мразим (или не би трябвало) партиите, а начинът по който бяха девалвирани техните смисъл и цел. Терминът „партия“ съществува още от древноримски времена, а днешните партии водят началото си някъде от XIX век, когато постепенно започва въвеждането на всеобщото избирателно право. По същество няма друг легитимен инструмент за пълноценно участие в политическия процес в една демократична държава.
Това не означава, че българските партии в настоящия си вид заслужават каквато и да е индулгенция. Напротив, те вероятно заслужават огромна част от всички критики и недоверие, които получават. Но честният, макар и многократно по-труден път, е тяхната промяна отвътре или замяна от други, нови субекти, които да изпълнят със съдържание и да измият негативния образ на политическата партия като социален конструкт за упражняване на власт.
Дори да приемем, че на местно ниво са възможни механизми за участие в управлението и без наличието на партия, пълноцената промяна може да бъде реализирана само през централната законодателна и изпълнителна власт. Да бягаш от сформирането на субект, който да се бори за тази цел, само защото си наясно с трудностите и натрупаното недоверие към партиите, не е най-голямата проява на смелост. В добрия случай това би могло да бъде фаза от развитието ти като политик, но не и крайна точка и самоцел.
Смелост е да убедиш и докажеш на достатъчно критично мнозинство от хора, че може да бъде различно. Впрочем качеството на един субект не зависи от неговите рамки – синдикатът не е лош, защото изначално е синдикат, а защото вероятно се управлява зле. Когато искаш защита на работното място – трябва ти синдикат. Когато искаш да променяш политическата ситуация в страната генерално – трябва ти партия. Какви ще бъдат и как ще функционират тези или която и да е друга организация – зависи от теб. Всяка една организация зависи от хората, които я изграждат, без значение как се нарича.
България е парламентарна република и реалната власт е в мнозинството в Народното събрание. Всяка една промяна зависи от спечелване или формиране на такова мнозинство. На това е способен само политическият конструкт, наречен партия. Колкото по-бързо недоволните от сегашното състояние осъзнаят това, толкова по-добре.
Дотогава – стигаме и до трагедията – ще получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното. Онези партии, които не ни харесват, ще продължат да функционират по същия начин и да експлоатират все по-успешно настроенията срещу тях самите. Без значение от все по-ниската избирателна активност, те винаги ще имат и своите твърди електорати, които в крайна сметка ще излъчват мнозинства, където е необходимо. Ще разчитат на апатията и омразата към термина „партия“, което в зародиш ще пресича възможността да се построи реална тяхна алтернатива.
Да се сложи прът в това колело със сигурност не е лека задача, нито възможна за постигане от днес за утре. Но е единствената, за която в дългосрочен план си струва да се работи.
Николай Драганов
https://clubz.bg/87628-partiq_tova_zvuchi_mrysno
P.S. Смятам тази статия за много показателна, доколко намалява тъмното астрално влияние и се появява ново мислене.
Йосиф Йоргов

Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства

„Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства“

В България доминират некомпетентните хора, лисва т.нар. меритокрация, смята психиатърът и писател д-р Любомир Канов пред БНР:
Политическите идиоти са хора, които в условията на свободно волеизявление чрез избори, масово и постоянно гласуват срещу собствения си интерес, пише д-р Канов, който емигрира в САЩ през 1984 година, след като излежава присъда за подривна дейност срещу социалистическия строй.
„Онези, които гласуват, а те не са по-голямата част от населението са изцяло под контрола на тази технология, която просто е станала по-перфидна“. По-модерният процес на оглупяване е чрез масмедиите, доразви той своята теза във вторник пред БНР..
Според Канов шоуто на Слави Трифонов може да се „превърне в партийно-политическо шоу, както донякъде стана в Украйна“:
„Простащината се възприема от твърде много хора като нещо, което е на тяхното ниво – разбираемо и лесносмилаемо. Оттам те вадят и своите плитки политически сатирични възгледи за нещата, без те да бъдат обяснени в дълбочина“, обяснява психиатърът.
Гневът на масите срещу елитите у нас не е по линията ляво-дясно, убеден е той.
„Има известно размесване на понятията по отношение на ляво и дясно, прогресивно и консервативно. В България цари доста голям понятиен хаос. Затова е много важно да се говори ясно, когато се изповядват политически ценности и програми, които очертават това, което е дясно и което е ляво. В по-голямата си част разумният гражданин е резигниран и се стреми да се погрижи за себе си“, добавя той.
Канов се спря и на доминирането на некомпетентните в България като критерий за издигане, за успех не са познанията, уменията, качествата, а други заслуги.
В държавата на лоялните
„В цялата страна има нещо, което най-общо може да се нарече доминиране на некомпетентните хора и липса на така наречената меритокрация – издигане на най-способните по техните заслуги и качества, а не по други критерии. Нямаше истински здрав обществен организъм (след 1989 г. – б.р.), който да наказва неуспешните и провалилите се и да възнаграждава онези, които заслужават това – в това се корени царящата навсякъде почти некомпетентност. Източник на некомпетентни хора става държавата, която е много голям работодател и тя търпи разрастване на хора, които просто стоят върху едни столове и в най-добрия случай не правят нищо, а в най-лошия случай, пречат на останалите. Държавата е такава, че създава климат за съществуване на негодни хора, които не могат да бъдат изгонени от реалните механизми“, смята той.
Според него системата на съдебната власт е „абсолютно сбъркана“:
„Мястото на прокуратурата, както е конструирано в тази Конституция, е действително неправилно ситуирано и е източник на изключително много правосъдни безобразия в България“.
Ученият коментира, че все още виждаме „ръждясали мастодонти от заводите на социализма, от ТКЗС-тата и паметници на строителите на това безобразие“
„След началото на прехода, втурналите се в освободеното поле хора, захранени от алчност, чувство за безнаказаност и криминални уклони, се видяха в пари, след като успяха да приватизират, да ограбят банки, и започнаха да правят това, което най-много обичат. Те най-много обичаха барове и хотели, защото обикновено ченгетата седяха в барове, прекарваха живота си да подслушват хората какво говорят. Естествено, че ще направят бар, в който пак да си седнат, да си пият, да слушат чалга. Построиха и хотели, но те са обречени на ръждясване, точно поради това, че са продукт на грешен манталитет“.
Психиатърът е оптимист, за бъдещето и казва, че младите у нас по нищо не се различават от младите хора в Европа и Америка:
„Има някаква надежда, макар че ще остане една утайка, която се мултиплицира, възпроизвежда – чалгисаното население“, смята Любомир Канов.
България е странна и трудна за обичане страна, обобщи той. Хората не се погаждат помежду си и никой не може да признае, че има по-умни от него и да възприеме естествена йерархия на хората и обществото.
https://clubz.bg/86341-tehnologiqta_za_proizvodstvo_na_politicheski_idioti_se_usyvyrshenstva

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага е основен приоритет за мнозинството българи. Това показва проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките, предаде Нова.
За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество – постигането на материални цели се е превърнало в основен приоритет. Данните показват още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, дори ако имат някаква полза. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, ако не се страхуват от последствията. Едва 32% смятат, че законите у нас са добре написани.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи – 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като социално пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. 4 на сто попадат в групата на онези хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали.
„В момента имаме материално настроено население, но това не бива да ни изненадва, защото живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени“, каза пред Нова проф. Емилия Ченгелова, зам.-директор на Институт за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките за това дали българинът е материалист или идеалист, съдейки по данните на БАН.
Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, защото докато получават средна заплата от 1000 – 1200 лв., тя уточни, че сънародниците ни няма как да бъдат над материалното. „За да мислиш за идеалното, материалното трябва да бъде задоволено“, изтъкна тя.
По думите на проф. Ченгелова българите оцеляват с доходи около линията на бедността. „Други 30-40% са със заплати, които им позволяват да посрещнат месеца, но само толкова. Ние не трябва да се учудваме, а да го приемем като част от нашето ежедневие. Учим се да бъдем пазарно общество“, отбеляза проф. Ченгелова.
https://dnes.dir.bg/na-fokus/izsledvane-trupaneto-na-imushtestvo-e-smisal-na-zhivota-za-80-ot-balgarite

Гласът на отчаяния

Гласът на отчаяния

Не мога да гласувам. Ръце не ми останаха. Глава не ми остана. Вече не се интересувам от цветове, централи и идеологии. Последната битка е за справедливост. Не! Последната битка е за още един ден живот. Ако ви звучи мелодраматично попитайте болния от рак за липсващите лекарства. Попитайте пенсионерът, който втората половина от месеца яде сух хляб. За жената, която оставя децата си от глад. Боже, в Европа в 21 век. За 10-те лева обезщетение за смърт.
Как се гласува за всичко това, бе хора?
Не мога да забравя дебелоочието на червените съсели, които се правиха че проблемът „Кой“ не съществува в продължение на половин година. Половин София маршируваше като откачена и нищо. Спомням си само, че бяха докарали жандарми от други градове, че ако се наложи да бият – да нямат скрупули. Зимата на Жан Виденов. Зимата на Луканов. За тези ли да гласувам?
Апартаментите халал да са ви, но да бяхте направили и нещо за хората. От гласове нямаше да се отървете, ей богу. Сега се гоните с един процент. Това не е борба а агония. Дано поне го разбирате.
За сарайските схеми само едно. Поклон. Там безсмъртието е измислено и въведено. Не случайно доста профи политици се насукаха под това крило. Но като имаш зад гърба си константна маса, която може да избере и кон за депутат така е. Положението е безсмъртно по пропорционалната система.
Не мога да преглътна, че един син политик е на избираемо място в някаква лошо съшита коалиция и по незнайно съвпадение, негов племенник се очертава като свидетел срещу единствения софийски кмет непринадлежащ към никоя политическа партия.
Хора? Какво им стана на тази софийска община? Наистина не разбирам? Същите хора ли започнаха ремонтите в София преди десетина години? Сума ти неща се оправиха. Фандъкова – браво! Наистина стана по-хубаво, Витошка заприлича на главна улица. И така и така и така. И изведнъж – прааас! Тотална липса на мозък. Две павета не могат да се подравнят едно с друго. Схеми, схеми. Някакви комбо саркофази с кошчета за боклук за по хиляди левове. Надгробни плочи и дизайни все едно секретарката на шефа е творила на три уискита. Ако има някой разбирач, моля да обясни какво се случи?
Няма да гласувам, защото не искам никоя централа да взима полагащите ? се 13 и нещо лева партийна субсидия, които ще дойдат от моя глас. Не обичам централите.
Не искам да виждам едни и същи лица, които се въртят в политическата сфера
като топки за пинг-понг. Без етика, без морал и без възгледи. Сменящи позициите си със скоростта на електрон във вакуум.
Не може тартори от ромски произход да обикалят махалите със списъци и да пазаруват гласове за дребни левове и това да не може да се прекрати вече няколко десетилетия. Не може по време на избори един журналист с една камера да върши повече работа от МВР с #незнамсиколкоси милиона бюджет.
Не искам да чувам, че „Нищо по-добро от това не е измислено.“ Измислено е! Още древните гърци са го измислили преди две и кусур хиляди години. Трябва само да се направи справка.
Няма да гласувам защото не виждам надежда. Ние не се движим в тунел, а в артезиански кладенец. Изборът ни е сведен до това да избираш с кой точно куршум да те застрелят в главата. Все едно да избираш между инфаркт и инсулт. Мерси.
Нямам нито ръце нито глава. Единият ми глас остана. И с него казвам – Гласуването е престъпление. Продаването и купуването на гласове е просто бизнес.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/539243

Извънземни отвличат дядовци

Проф. Лъчезар Филипов: Извънземни отвличат дядовци

„Извънземни отвличат дядо от варненско село. Човекът дойде специално при мен да ми сподели за своето преживяване. Сякаш е сънувал, но реално се е случило.“ Това сподели проф. Лъчезар Филипов, пише в. „България днес“.
Астрофизикът се е прeвърнал в единствен доверен човек и спасение за българи, срещали се с неидентифицирани летящи обекти и създания от други цивилизации.
„Трудно обяснимо е за хората това, което им се е случило. Мнозина са ми споделяли, че са имали контакт с извънземни, но ги е страх да споделят на висок глас за това, за да не им се присмиват и иронизират“, споделя още астрофизикът от БАН.
Професорът е избран за научен секретар на новосформирания Световен консорциум за връзки с извънземните. Учредителното събрание е направено в Москва от представители на девет държави, сред които Русия, Китай, САЩ, Бразилия, Аржентина и Унгария. Остава мащабната структура да бъде узаконена от ООН, а за целта проф. Филипов и колегите му от консорциума се събират в края на май на конференция в Китай.
„Страшно много данни има за извънземни обекти. Най-много са в Латинска Америка, както и в Италия. У нас, за съжаление, няма система за събиране на данни за контакт с НЛО. А такива има много, но хората се притесняват да споделят“, разказва още уфологът.
В подкрепа на своите думи професорът от БАН дава пример с наличието на немалко „аномални зони“ у нас. Те са най-вече по пътищата, в които обхватът на мобилните устройства изчезва, а шофьорите изведнъж губят концентрация, затварят очи и изпадат в безтегловност.
„Тогава те катастрофират, без да има видима причина за това. Хвърлят се в дерето или се забиват встрани от пътя, без да имат адекватно обяснение след това. Настоявах тези аномални зони в България да бъдат проучени от БАН, но желанието ми удари на камък“, споделя проф. Лъчезар Филипов.
Той е категоричен, че очаква от извънземни създания да ни спасят от пътя на катастрофата и самоунищожението, по който вървим. Ученият допуска, че „можем да изчезнем като цивилизация, ако не се поучим от тях и не спазваме нужната екоетика.“
Астрофизикът създава нова класификация на извънземните. Според негови проучвания през последните пет години те се разделят на два вида – дружелюбни и биороботи с изкуствен интелект, които ще бъдат агресивни към хората.
„Ако попаднем на втория вид, това ще породи конфликт. Затова е нужна комуникация с тях, за да избегнем лошите последици. Трябва да си отговорим на въпроса как точно ще я осъществим. И как от тези извънземни същества да се научим да спрем да вървим срещу нашата природа, като така избегнем катастрофата“, размишлява проф. Филипов.
Ученият е категоричен, че сме под непрестанно наблюдение от представители на непознати цивилизации. Но това е хубаво, тъй като наблюдението е много по-добрият вариант от унищожението.
„Според различни изследвания тези създания може да са двуметрови и слаби, а е възможно да бъдат и около 60-сантиметрови. Твърде вероятно е те да са по образ и подобие на хората, както е записано в Библията“, разказва изследователят на чужди създания и добавя, че през 1967 г. лично е наблюдавал НЛО над Витоша, а през 1992 г. на връщане от морето заедно със съпругата си вижда неидентифициран обект в нощното небе над Сливенския Балкан.
„Още не сме сигурни кой от двата варианта е най-достоверен. Но е сигурно, че ние търсим сигнал от тях отгоре, докато те щъкат от години сред нас. Американците хукват да търсят живот на Венера, а мен за тези думи едва не ме уволниха. Там, където хората се сваряват в лавата, има преки доказателства за условия за живот на микроорганизми“, споделя още Филипов и добавя, че ако имаме обща структура и признаци, е възможно при контакт с извънземни дори да си говорим с тях.
Въпреки сериозния отпор от студенти и колеги учени в БАН и писмото до шефа на академията акад. Юлиан Ревалски с обвинения за лъженаучни твърдения Филипов не се отказва и продължава упорито със своите проучвания.
„В България сме уникум. Имам 3-годишна забрана да говоря. Достатъчно си изпатих с тази декларация с твърдение, че съм бил недостоен. Прави се всичко необходимо, за да напусна доброволно. Защото, ако бъда уволнен, решението ще се обжалва в съда. Не мога да разбера кому е нужно това. След година може да бъда пенсиониран, защото навършвам необходимите години. Но няма да спра да се занимавам с тази научна дейност“, категоричен бе пред вестника синът на соцвеличието Гриша Филипов.
https://novini.bg/show/kliuki/536697

Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Бивш шеф на БАБХ-Кюстендил за чумата: Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Насилствените мерки срещу болестта чума по животните в Странджанско трябва да спрат час по-скоро, за да може самите специалисти да решат ситуацията, каза в интервю за БНР д-р Първан Дангов, бивш кмет на Дупница и бивш директор на областната Агенция по контрол на храните в Кюстендил. Той представи своята версия за случилото се в Ямболско и Бургаско преди евтаназията на стадото на баба Дора в Шарково вчера.
„Ситуацията е не толкова тежка, колкото абсурдна и глупава и е забъркана от политиците“, смята той.
Според д-р Дангов заболяване чума няма: „И при положение, че официалните власти твърдят, че се борят с чумата, питам аз, чисто професионално, защо козите на баба Дора са още живи? Т.е. ако имаме – хипотетично, според тях, нали имаме заразно огнище – те са там, в заразното огнище. Практически вирусът досега трябваше да ги е довършил и те щяха да умрат. Само че те са живи и баба Дора ги храни всеки ден. Видяхме как политици нагазиха в заразно огнище, което е недопустимо. Тези хора физически, с обувките си, ако имаше наличие на вируса, щяха да го разнесат до София, само че на практика такава картина не наблюдаваме“.
Д-р Дангов прогнозира: „Да не стане така, че да изолираме марокански тип вирус и да се каже, че този вирус върлува в България. Само че как така от Мароко този вирус скочи в клета България, пък и в Странджа. Да не стане така, че официалните власти да кажат, че някой си е позволил да приложи ваксина и има пробив на ваксината и ваксинирано животно в момента е заразило нашите български животни. Стана така че министърът на вътрешните работи е най-големият разбирач по заразни болести, което е абсурдно. Стана така, че председатели на парламентарни групи разбират повече от заразни болести и от ветеринарите. Мен ме е срам, защото в цялата тази история участват мои колеги, участват по най-грозен начин, участват в схеми, преднамерено“.
Преди три години д-р Първан Дангов и екип от ветеринарни специалисти работеше срещу заболяването бруцелоза по животните в района на Рилското корито. Той разказа как е било тогава: „Ние тогава умъртвихме хуманно над 400, може би 500 животни от различни животински видове – овце, кози, говеда, кучета. И в Рила нито един човек не ни спря. Всеки си доведе козичката, защото каза: „Тя е болна. Тя заразява и хората“. Има 51 човека болни. Те са все още болни и тогава се справихме само с ресурса на Агенцията по храните от Кюстендил, отдел „Заразни болести“. 10-12 човека бяхме и не сме били тъпана и сме се справяли. Сега цяла държава, с целия ресурс впрегнат, в една абсурдна ситуация, те се въртят в един омагьосан кръг и не знаят какво да правят“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/491619
Последни публикации
Последни коментари
За контакти