Последни публикации
За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5863054
Users Today : 87
This Month : 8447
This Year : 175754
Views Today : 339
Who's Online : 7
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

ЗА ПРАВИЛНОТО И НЕПРАВИЛНОТО

ЗА ПРАВИЛНОТО И НЕПРАВИЛНОТО

ЗА ПРАВИЛНОТО И НЕПРАВИЛНОТО

Когато, още от най-ранно детство се създават неудачници и комплексари, защото се внушава постоянно, че „победителите“ са малцина, а останалите са посредственост, за които остават трохите, възникват програми за следване на успешните, за подражание, създава се стаден инстинкт. Точно така се убива индивидуалността. Точно затова, хората се отказват от собственото си мнение и критерии, и започват да разчитат на чужди, което ги прави още по-нещастни, поради невъзможността да реализират плановете на душата си, и на практика, провалят живота си.
Вече съм писал за нагласата „ни рак, ни риба“ – стремежа към златната среда, позволяващ избягването на крайностите и страданията. Този стремеж е напълно противоположен на сега съществуващия страх от грешка, насаждан в продължение на хилядолетия от догмите на религиите и внушенията за греха. Търсенето на надеждна истина, превръща хората в стадо, убеждавайки ги, че не могат да грешат всички – могат, и още как! Насажданото от най-ранно детство внушение, да се подражава на другите, създава зомби-автоматите – разбира се, има степени: вярващи безусловно и съмняващи се, т.е. съмняващите са частични зомби-автомати. Започналите веднъж, да се съмняват в общоприетите истини, започват да търсят други критерии за истина. Започват все повече да доверяват на вътрешните си усещания, а не на ума, който е носителя на зобиращите програми. Така става постепенното преминаване, от натрапените на обществото убеждения (матрицата), имаща за цел да осигурява интересите на купчинка хора, към критериите на душата, основани на всеобщите интереси – така отпада необходимостта от точно дефинирани истини, допускайки свободната интерпретация и свободния избор изобщо. Така точните изрази стават все по-неадекватни, а „ни рак, ни риба“ – все по-актуален. Но такава неопределеност е много трудна за хората, търсили точни истини в продължение на хилядолетия.
Всички опитват да намерят ориентира, критерии за правилно и неправилно, а съществуващи до момента, са настроени и създадени, за да причиняват страдания. Ако искате живота в свои ръце, трябва да престанете да разчитате на някакви общоприети стандарти – хората са прекалено различни, за да важат еднакви правила за всички. Пазете се от внушенията, които твърдят, че са правилни – гарантирано ще си създадете, най-малко неприятности, защото правилното за едни, е неправилно за други. Всеки гледа на света от собствената си камбанария, т.е. всички заключения за правилно и неправилно, са следствие на личен опит. Много голямо значение имат благоприятните и неблагоприятните обстоятелства, нещо от рода на биоритмите, които се откриват във всички области, защото са енергийно свойство. Другият много съществен момент е дозата. Както знаете, надявам се, лекарството е в дозата, т.е. и най-силната отрова, в подходяща доза, е много силно лекарство. И обратното – когато се прекалява дори и с най-благото и полезното, то става вредно, дори отровно. Точно този принцип определя правилото: всичко си има добра и лоша страна.
Единствения начин да се избавяте от стереотипите и да станете господари на живота си, е да зарежат правилата и да започнат да доверяват на вътрешните си усещания. Вътрешните усещания, не само са енергийни сетива, но и интелигентна навигация/помощ, с едно доста важно уточнение: вътрешните критерии не са съобразени с желанията и потребностите на този свят, а със задачите, които си е поставила душата за това въплъщение – така че, висшите аспекти на човека, помагат или пречат на стремежите му, в зависимост от този предварителен житейски план.
Само вътрешните критерии са в състояние да определят, за какво е благоприятен момента – ако нещо не ви се получава, не напирате, да го постигнете на всяка цена, може да си създадете много големи неприятности (меко казано), изчакайте известно време, ден-два и опитайте отново. Само, ако започнете, да доверявате на интуицията си, може да постигнете по-адекватни реакции. Затова е толкова важно, да търсите в живота това, което ви доставя удоволствие, радост, а не смятаното за ценно в масовото съзнание. Удоволствието, удовлетворението и радостта са състояния на душата, които са показателни, че реализира жизнената си програма, а потиснатостта и депресията показват, че проваляте живота си, именно, защото живеете по чужди стандарти (често води до наркомания и алкохолизъм).
Най-важното в критериите за правилно и неправилно, е да не налагате убежденията и опита си на другите – никога не забравяйте, че те са различни от вас. Всички престъпления и насилие в света, са следствие налагането на една гледна точка върху другите (включително и войните – дори диктаторите стават такива, опитвайки да наложат убежденията си). Имайте предвид, че това се прави, най-вече от комплексари, които си нямат свое мнение, но фанатично вярват на своите кумири. Но може да е следствие възгордяване/високомерие. На практика, е липсата на енергийно равновесие, на склонност, да се залита, в една или друга крайност. Затова препоръчвам постоянно, търсенето на златната среда, т.е. умереното отношение към всичко. Когато човекът е уравновесен, не налага мнението си на другите, не проявява фанатизъм. Затова е много важно, да се преодолеят навиците, създавани с нагласата за оцеляване – всички стремежи да се доказвате и конкурирате – обезателното условие за залитане в крайност, а от крайностите боли много.
Дребните душици/комплексарите изпитват постоянното желание да се показват (суета), да са център на внимание, особено медийно, това ги кара да се чувстват значими и повдига самочувствието им. Такива може да срещнете на всяка крачка, като хора с чиновнически манталитет, които опитват да налагат правилата си на другите – на практика, е злоупотреба с власт, но винаги намират претекст и го представят като належащо. Затова е много важно, да слушате вътрешните си усещания за правилно и неправилно, за да не позволявате на комплексарите, да се правят на важни, а да си намерят истински критерии за ценност. Както се казва: „Дай на глупака власт и му гледай сеира!“, но когато явлението стане масово/глобално, престава да е смешно.
Ако се замислите, правилното и неправилното са типична дуалност – диаметрални противоположности, крайностите, между които се мята съзнанието, издирвайки, кой прав, кой крив. Но, ако тези противоположности се обединят в единно цяло, изчезват всички причини за конфликти и нещата се уравновесяват – златната среда. Затова: „Не съди, за да не бъдеш съден!“, защото, всяко осъждане, всяка преценка е основана на някакво правилно или неправилно, а когато ги обедините, преценката изчезва и всичко става такова, каквото е.
Трябва да имате предвид, че не могат да съществуват обективни критерии за правилно и неправилно, защото такива критерии ограничават творчеството, а в някои случаи, го убиват. Във висшите измерения, няма правилно и неправилно, има пожелателни принципи, които реализират намеренията на цялото. Всяко същество, може да експериментира със собствените си енергии, както намери за добре, единственото условие е, да възстанови след експеримента нарушеното равновесие (инстинкта за самосъхранение). Но, понеже всичко е свързано едно с друго, прекаленото нарушаване на собственото равновесие, се отразява и на околните, което не е желателно. Т.е. виждате принципа описан по-горе: лекарството е в дозата. Малките въздействия реализират творческите импулси, а силните стават вредни в по-голям мащаб. Затова няма грешки, няма правилно и неправилно, а само, всеки да почисти след себе си (отговорност).
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: